Снимка: pixabay

На страницата на Министерския съвет за обществени консултации се провежда онлайн допитване за българските граждани кое време да избере страната ни - лятното или астрономическото (зимното) часово време. Гласуването ще приключи на 11 октомври.

Изборът трябва да бъде направен, тъй като Европейският парламент препоръча всяка държава сама да избере дали да въведе изцяло зимно или изцяло лятно часово време, но прие директива, която спира местенето на стрелките на часовника всяка пролет и есен.

Министерството на енергетиката ще организира и публично обсъждане на темата и ще изиска мнението на компетентни страни - експерти по енергетика и енергийно потребление, тъй като промяната касае най-вече потреблението на енергия, съобщи в сутрешния блок на Нова телевизия министърът на енергетиката, което е организатор на кампанията.

Изборът на България по думите на министър Петкова зависи и от избора на съседните държави, така че да се запази вътрешният пазар. Преди това, след като приключи онлайн допитването,  енергийното ведомство ще направи подробен анализ. Тук може да се гласува до 11 октомври!

Процедурата

Всяка държава трябва да обяви решението си кое време избира да въведе до края на март 2019 година, съобщи министърът на енергетиката. Това означава какво решение ще вземат Туриця, Гърция и Румъния, които са и най-големите ни търговски партньори в региона.

Изборът на България изглежда предопределен, тъй като южната ни съседка Турция, която е регионален лидер като търговски партньор на България с 1.29 млрд. лева стокообмен през първото полугодие на 2018 година, вече избра. Преди две години Турция отмени смяната на стрелките и остави лятното часово време за постоянно, като аргумнтът беше влиянието върху здравето на хората и туризма.

България също е силна туристическа дестинация в региона, а според експерти, ако се избере за постоянно лятното часово време, денят на туристите ще бъде увеличен и разходите, които те ще правят по родното Черноморие ще се повече.

Според гръцки медии, Атина също обсъжда кой вариант да се избере, и везните клонят към лятното часово време, като за аргумент се сочи също туризмът. В ЕС обаче има разнобой - северозападната част на Европа преобладават мненията за преминаване към астрономическото време, докато в югоизточната част на континента се предпочита лятното часово време.

Вижте още: Смяната на лятно и зимно часово време може да отпадне, но процедурата е продължителна

През февруари, когато в Европейския парламент се обсъждаше премахването на смяната на времето през пролетта и есента, като основен аргумент се посочваше негативно влияние върху здравето на хората. Освен това, много граждански инициативи и петиции показаха, че хората се притесняват относно последиците за здравето от смяната на времето, която се случва два пъти годишно, през уикенда на последната седмица на март и октомври.

Кардиолози и ендокринолози са категорични, че смяната на часовото време не влияе добре на сърдечно-съдовата система в организма и най-вече на диабетиците. Проучване на Световната здравна организация показва, че в първите дни след смяната на часовото време повикванията към Спешна помощ нарастват с 12%, самоубийствата - с 66%, а инфарктите - със 75%. Работоспособността на почти 3/4 от работещите спада заради недоспиване.

Преди 40 години

За първи път лятното часово време е въведено в България на 1 април 1979 г., за пръв път обаче идеята се появява в края на 19 век в Обединеното кралство, но до решение е се стига. В разгара на Първата световна война през 1916 година лятното часово се въвежда от Германската империя и Австро -Унгария. Причината за въвеждането му е пестене на електрическа енергия от домакинствата и пренасочването й към военната индустрия, като се използва по-ефективно светлата част от деня. Същият аргумент - за пестене на енергия, се използва през 80-те години на 20 век, когато България, заедно с още много страни в Европа въведе лятно и зимно часово време.

С годините и с разрастването на електрическите мощности, мрежи и съвременни електроуреди с голяма енергийна ефективност, ефектът от тази мярка значително намалява. Според българския евродепутат Момчил Неков, само за България смяната на часовото време е довела до спестяване на електроенергия на стойност между 60 ст. и 1 лев на човек годишно.

В Европейския съюз ефектът от негативните тенденции се равнява на 131 милиарда евро, стана ясно по време на дебатите в Европейския парламент през февруари.