Рекорд или балон - заемите за жилища са вече над 10 млрд. лв. 10,2 млрд. лв. ипотечни заеми са изтеглили домакинствата до септември, отчете БНБ. Сумата е рекордна и за първи път минава над 10 млрд. лв., а за година ръстът е 9,9%.
За деветте месеца на 2018 г. изтеглените нови заеми за жилища са близо 800 млн. лв., което е повече от отпуснатите пари за 2016 и 2017 г.
Потребителските кредити растат още по-бързо- вече са 8,9 млрд. лв., което е ръст от 15,4% спрямо септември 2017 г.
"Кредитната активност се увеличава с нарастващи темпове в последните три години. Това е добре за икономиката, но увеличава и кредитния риск, който ще се прояви при промяна на икономическата ситуация, заяви преди дни управителят на БНБ Димитър Радев в интервю за"24 часа".
Той уточни, че централната банка е предприела две групи действия. Първата е решението за активиране през следващата година на антицикличния капиталов буфер. През 2019 г. банките ще заделят 0,5% от всеки кредит.
Втората са подготвени законодателни промени, който да позволят да се налагат мерки по отношение на кредитната дейност на банките.
Общият размер на задлъжнялостта на домакинствата към трезори е 21,41 млрд. лв., което е 20,7% от БВП, сочат данните на централната банка. За една година те са се увеличили с 9,7%.
Ръст има и при фирмените заеми, на годишна база е близък до този на икономиката - 4% до 32,5 млрд. лв. Нарастване има и на заемите към финансови предприятия - с 32,7% до 2,73 млрд. лв.
Въпреки ниските лихви в края на септември депозитите също растат - акумулираният в банките ресурс е 76,32 млрд. лв. Той е със 7,7% повече в сравнение с миналия септември.
България няма да взема нов външен дълг до 2022 г. Високото ниво на фискалния резерв и стабилността на икономиката и финансовата система позволяват България да не взема нов външен дълг до 2022 г. Това е записано в стратегия за управление на дълга в следващите три години, обявена за обществено обсъждане. Планът на финансовия министър Владислав Горанов е за периода 2019-2021 г. дълговото финансиране на бюджета да се набира от вътрешния пазар чрез емитиране на ценни книжа на стойност до 1 млрд. лв. годишно.
"Членството на България в еврозоната може да е полезно и за двете страни. България може да допринесе за укрепването на устойчивостта и стабилността. Страната е показала впечатляваща многогодишна предистория на успешно покриване на номиналните маастрихтски критерии за конвергенция. Например разумното управление на публичните финанси на България осигури балансирани бюджети за по-голяма част от миналите две десетилетия. Към момента съотношението дълг/БВП е на трето място сред най-ниските в ЕС. Ето защо да се добави още един глас в полза на здравия разум по въпросите, свързани с управлението на публичните финанси в еврозоната, би било от полза за всички." Това пък заявява управителят на БНБ Димитър Радев в своя публикация в изданието Euromoney Yearbook: Global Banking & Policy Review 2018 от 19 октомври.
Тръгна черният пазар на тютюн от новата реколта, полицията прави хайки. Хайки за лов на нелегални търговци на тютюн и цигари без бандерол са започнали в цялата страна, научи „Труд". Акциите на МВР и агенция „Митници" са в навечерието на изкупуването на новата реколта. То започва през ноември, но вече на черно се пласира част от стоката, въпреки че още не е с добри качества, казаха експерти.
Полицаи откриха 270 килограма рязан тютюн в бидони за зеле, закопани в двора на имот в град Долна Оряховица. Преди 3 дни от спецпрокуратурата разказаха, че в Симеоновград са намерили над 1500 златни и сребърни антики, закопани в пластмасови съдове. Явно търговците на нелегална стока са копирали метода от иманярите, коментираха запознати пред „Труд". Приблизителната стойност на откритата стока е 10 000 лв. и е задържан собственикът на имота Йордан С. от Долна Оряховица. Официално той се занимавал с овощарство - имал ябълкова градина, но напоследък започнал да снабдява пушачите с евтин тютюн и мълвата за това стигнала до полицията.
Над 200 000 къса нелегални цигари и още около 150 кг рязан тютюн са открити в други три области, съобщиха от МВР. Във вторник полицаите от Враца заловили 28-годишен мъж. В багажника на ползвания от него лек автомобил „Мерцедес" са намерени 100 000 контрабандни цигари от различни марки.
46 340 къса цигари без бандерол и 12,3 кг нарязан тютюн открили също във вторник полицаи от Джебел при претърсване на таван в града, собственост на 52-годишен местен жител. Същият нелегален търговец бил хванат ден по-рано в Кърджали с камион, в който имало 100 кг листна маса тютюн, а в квартирата му в областния град имало 2220 къса цигари без бандерол.
Строителите станаха изкупителна жертва. За всички е ясно, че има оклеветяване на много от фирмите в България и то за постигане на определени политически цели. Строителите в момента са изкупителната жертва за постигането на политически цели на определени извънпарламентарни сили. Това заяви шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов в отговор на въпрос на "Труд" след среща с Камарата на строителите в парламента.
Репортер на "Труд" попита Цветанов защо след като ГЕРБ категорично се противопоставят на фалшивите новини техният вицепремиер Томислав Дончев изпрати в прокуратурата сигнал срещу една от най-големите строителни фирми в България, позовавайки се единствено на публикация от сайт, който произведе фалшива новина, струваща много скъпо на България.
"Българската държава и изпълнителната власт, ако има съмнение за някакви действия, които не съответстват на българското законодателство, трябва да бъдат сезирани компетентните органи, за да могат да се извършат съответните проверки. Това в никакъв случай не означава, че дадената фирма, или даденият човек е корумпиран или участва в някаква схема за утвърждаването на някакъв модел. След извършването на подобна проверка и когато бъде установено какви са фактите и всички данни, тогава вече ще може всеки един да си търси правата, а там където е необходимо и по съдебен ред", отговори Цветанов.
Цените на горивата се устремиха към 2.50 лева за литър. Цените на горивата у нас полудяха и са на път да отбележат нов рекорд за последните няколко години. Само за месец най-масовият бензин А 95 е поскъпнал средно с 11 стотинки, а дизелът - с 13 стотинки. Сравнението от началото на годината е още по-шокиращо - от януари и бензинът, и дизелът са поскъпнали с над 30 стотинки. Това показва справка на в. "Сега" в данните за средните цени на горивата в България в платформата Fuelo. Прогнози на експерти сочат, че тези цени не са пределни и в идните седмици и месеци може да се вдигнат още. Така скоро може да видим стойности над 2.50 лева за литър.
В момента А 95 в България струва средно 2.29 лева, а дизелът върви по 2.41 лв. за литър, което е колкото плащат в Словакия и е по-скъпо от Полша. Но различията в отделните региони на страната са доста сериозни. Ако в някои бензиностанции по морето бензинът може да се намери и по 2.14 лв. за литър, в София и по магистралите той достига 2.47 лева за литър. Подобна е и ситуацията при дизела, чиято цена се движи от 2.21 лв. до 2.46 лв. за литър на някои бензиностанции. И докато преди месеци за цените на горивата важеше правилото, че колкото по-далеч зареждаш от София, толкова по-евтино излиза, то сега това не е така. София е в средата на класацията по скъпотия. В столицата бензинът се търгува средно по 2.35 лева за литър, а дизелът - по 2.38 лева.
В момента най-скъпи са горивата в най-бедния район на страната - Северозападния - в областите Враца, Видин и Монтана. Средната цена за литър бензин в Монтана е 2.42 лева, а дизелът върви по 2.47 лева. Най-евтино е в област Хасково, където литър дизел върви по 2.37 лева, бензин А 95 е 2.34 лева, а пропан-бутанът -1.06 лева. Следват областите Добрич и Пловдив, където е по-скъпо с около стотинка. Големи различия има и в цените на бензиностанции от една и съща верига в отделните региони и дори в зависимост от разположението на обекта - на магистрала, на главен път или в малко населено място.
Парадокс е, че бензиностанциите в някои градове в България държат цени, които са доста по-високи от средноевропейските. Така например се оказва, че бензиностанции в Стара Загора бият по цени на горивата в една от най-богатата европейски държави - Люксембург. В града на липите най-масовият бензин А 95 се търгува и по 2.47 лв. за литър, докато средната цена във Великото херцогство е "едва" 2.42 лв. за литър.
Общините пак саботират реформата за такса смет. Общините настояват за поредно отлагане на новата методика за определяне на такса смет според количеството изхвърлен боклук, а не според данъчната оценка на имотите, както е сега. Днес бюджетната комисия в парламента гледа на второ четене пакета данъчни промени за догодина. Сред тях е и Законът за местните данъци и такси, където се предвижда новото облагане на битовите отпадъци да влезе в сила от 2020 г. Но според представителите на местните власти реформата трябва да се отложи за 2022 г., защото тогава щяло да има по-пълна картина за имотите и техните обитатели, което щяло да улесни таксуването според изхвърления боклук. Сегашната практика на таксуване е порочна, защото изобщо не мери количеството на отпадъците - просто притежателите на по-скъпи имоти плащат повече.
Като повод да отлагат реформата с отчитането на реалния боклук кметовете сега изтъкват, че има проблем с предвиденото деклариране от страна на собствениците колко обитатели има в един имот. По действащия закон това трябва да стане до 31 март 2019 г. пред съответната община. Тази информация е необходима, за да може общинските съвети да изберат варианта за облагане - чрез мерене на боклука с торби, които всяко домакинство ще си купува, според вместимостта на контейнерите пред блоковете или според това колко души живеят в даден имот. До края на октомври 2019 г. местните управи трябва да вече да са определили ставките и цената на услугата по събиране, извозване и депониране на битовите отпадъци.
Сега общините предлагат подаването на декларации от собствениците да отпадне и вместо това да се използват данните от преброяването на населението, което е планирано да се проведе през 2021 г. Сред задачите на преброителите може да се включи и описване на броя на обитателите на всеки един жилищен имот. Паралелно с това при електронното преброяване може да се осигури и електронно деклариране на имотите през общинските данъчни служби. Идеята на кметовете обаче означава прилагането на принципа "цапаш повече, плащаш повече" да се случи едва през 2022 г.
"Това ще облекчи административната тежест на гражданите и бизнеса. Няма да се налага да подават декларации, няма да има и санкциониране на тези, които не са го направили, ще улесним процеса в максимална степен", посочват от Националното сдружение на общините в свое становище до бюджетната комисия.
Парламентът отмени възможността за частна охрана на градове и села. Законовата възможност за частна охрана на урбанизирани територии просъществува само девет месеца и днес бе отменена от същите депутати от управляващите, които я наложиха в началото на годината.
Парламентът гласува в сряда промяна в новия Закон за частната охранителна дейност, приет окончателно на второ четене на 18 януари т.г., обнародван в Държавен вестник на 30 януари и влязъл в сила на 31 март т.г. С гласуваните днес промени по предложение на група депутати от управляващите от закона отпадат всички текстове, които даваха възможност на кметовете да възлагат охраната на съответните на населени места на частни охранителни фирми. Още по време на приемането на закона през януари текстовете предизвикаха много сериозни принципни възражения, но въпреки това управляващите ги наложиха.
В началото на март същите текстове бяха оспорени от главния прокурор Сотир Цацаров пред Конституционния съд, където има образувано дело с докладчик Марияна Карагьозова. Опазването на обществения ред е ангажимент на МС, който се осъществява чрез МВР, противоконституционно е тези правомощия да се прехвърлят на частни търговци, пише в искането на главния прокурор Цацаров.
След като в сряда депутатите коригираха закона и премахнаха спорните текстове, Конституционният съд ще трябва да прекрати делото, което остава без предмет.
Вместо частна полиция - общинско звено за контрол
Междувременно обаче изменения със сходен характер бяха предложени в Закона за местното самоуправление и местната администрация и в началото на тази парламентарна сесия предизвикаха остра съпротива на опозицията от ДПС и даже бойкотиране на заседанията на парламента.
Проектът, подписан от Искрен Веселинов ("Обединени патриоти") и Емил Христов (ГЕРБ), предвижда в общините на пряко подчинение на кмета да се създава с решение на общинския съвет "звено за контрол", което да следи за опазване на обществения ред, общинското имущество и организацията на движението по пътищата. Това звено да може да се създаде било като част от администрацията или като общинско предприятие, а служителите му да носят униформа и отличителни знаци, да са натоварени с контролни и административнонаказателни правомощия, да призовават, задържат и др.
Опозицията предупреди, че тези промени също са противоконституционни и през септември те бяха оттеглени за постигане на съгласие.
Законотворчество по късата писта и без дебат
Не по-малко скандален е и начинът, по който днес Законът за частната охранителна дейност бе коригиран - с преходни разпоредби към законопроекта за изменение и допълнение в Закона за правната помощ, без каквато и да е връзка между двата закона и без никакво обяснение какво налага това. Както обикновено в такива случаи корекциите бяха внесени непосредствено преди второто четене на закона.
Това е поредната проява на порочния начин да се прикриват най-деликатните законови промени с преходни разпоредби, внесени в последния момент, и така да се избегне общественият дебат, който се превърна в запазена марка на настоящия парламент.
Колко е сложно да доставяш мантинели. През април Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) обяви поръчка за близо 50 млн. лв. с ДДС за доставка на мантинели в цялата страна. Търгът е разделен на шест позиции, всяка за отделен район в страната. За всеки от шестте райони бяха отделени равни суми - по 6.7 млн. лв. без ДДС или 8.04 млн.лв. с ДДС, като средствата са от бюджета на АПИ. Договорите се подписват за четири години, като ресурсът може да не се усвои изцяло, а в зависимост от нуждите на пътната агенция.
Оказва се, че да се доставят мантинели е изключително сложно упражнение - за четири от шестте позиции има само по един кандидат, като в два от районите кандидатите се повтарят. Така на практика два участника - едно обединение и една фирма - печелят по два района без конкуренция.
С тези два кандидата са подписани вече договори в края на септември - за общо 32 млн. лв. Остава онази част от поръчката, за която все пак има конкуренция и където явно пет месеца не са стигнали да бъдат избрани изпълнители.
Победителите дотук
Кандидатите са имали право да кандидатстват по максимум две обособени позиции. Цената е била водещият критерий - 60%.
Избраният доставчик за Северозападен район е обединение ДЗЗД "Пътна безопасност Северозапад" с участници "Ел Те Ай" и "КМВ - системи за пътна сигурност". Същите фирми, но в обединение с друго име - ДЗЗД "Пътна безопасност - Югозапад", печелят и позицията за Югозападния район. "Ел Те Ай" има приходи 208 хил.лв. за 2017г., а управител е Филип Бояджиев. В пернишката "КМВ - системи за пътна сигурност" съдружници са "Колхида Метал" и "Ресурс Фонд", а управител е Владислав Димитров.
"Колхида Метал" е пернишка фирма, която изнася по-голямата част от производството си за Германия, разказа преди време управителят й Владислав Димитров пред "Капитал". "Ресурс фонд" пък е фирма с приходи 839 хил. лв. за 2017 г. и няколко собственика - "Сентрал Кепитъл Дивелъпмънт", "Адориа Трейд", Ирина Никифорова-Господинова и Петър Господинов.
Пловдивската "Юпитер 05" печели други две позиции - за Южен Централен и Югоизточен район. Фирмата е собственост на Николай Иванов и на акционерното дружество "Юпитер Холдинг" и има приходи от 20 млн. лв. за 2017 г., сочи справка в Търговския регистър. Печелила е и търгове в Столичната община за изграждане и ремонти на мантинели и парапети, както и на ЧЕЗ за 257 хил. лв. и за 6 млн. лв. за доставка на вертикални заземители, стоманена поцинкована шина и заземителни поцинковани плочи. Според фирмения им сайт "Юпитер 05" са доставяли мантинелите на редица пътища и магистрали в страната.
И в двата случая участниците са били единствените кандидати по тези позиции и съответно са си ги спечелили.
Незавършен търг
В другите две части на поръчката - за Северен централен и Североизточен район, има повече конкуренция - съответно три и четири кандидата. За тях обаче няма нито класирани участници, нито разгледани оферти, нито подписани договори, става ясно от протоколите в Профила на купувача на АПИ. От пътната агенция обясниха, че комисията на оценка на офертите продължава работа, но неофициално участници в процедурата коментираха, че имат съмнения относно намеренията на възложителя.
България е на опашката по ваксиниране. България е на опашката, на предпоследно място в света, по доверие във ваксинирането. Това нарежда населението й в графата на най-недоверчивото към имунизациите. Тези данни са от ново проучване и са публикувани от Европейската комисия.
От него става ясно, че само 66,3% от българите приемат, че ваксините са безопасни, а 72,7 на сто споделят, че са и ефикасни срещу заболяванията. Само 27,6 % приемат, че те са сигурни и безопасни, а 38,7 процента не са сигурни, но са склонни да споделят това виждане. 13 на сто от запитаните въобще ги отричат, а 14 на сто нямат мнение по въпроса.
Независимо от недоверието на българите към ваксините, те са в по-голяма степен оптимисти по отношение на тях, отколкото други нации. От запитаните 34% ги приемат напълно, а 38,7 на сто- с известни уговорки. Като цяло за България това прави 78,4 процента. За разлика от нашата страна доверието към тях в Полша е 75,9%, а в Словакия - 85,5 процента.
Оказва се, че в държавите, където лекарите изразяват позитивно отношение към ваксините, положително отношение изразяват и техните пациенти. В България повечето от личните лекари заявяват, че не препоръчват на пациентите си да си слагат противогрипна ваксина. У нас срещу сезонната зараза се имунизират под 3 процента.
Икономическият печат на 24 октомври 2018 година
Икономическият печат на 23 октомври 2018 година
Икономическият печат на 22 октомври 2018 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро