Самолетите в Истанбул ще кацат, направлявани от София. От София ще започне подреждането на самолетите на кацане на новото летище в Истанбул. Това съобщи за "24 часа" генералният директор на държавното предприятие "Ръководство въздушно движение" Георги Пеев.
В понеделник в деня на 95-годишнината от обявяването на Турция за република бе открито третото летище в Истанбул. След приключване на всички етапи от строителството му то ще е най-голямото в света.
Президентът на Турция Реджеп Тайип Ердоган обяви, че то ще се казва "Летище Истанбул".
Сред гостите при откриването бе и Бойко Борисов, който дойде от Атина.
Премиерът се ръкува с Ердоган и заедно влязоха до официалната част на вътрешния терминал. Ердоган от трибуната лично благодари на Борисов за присъствието.
Турското РВД е предоставило на българското три работни станции за управление на кацащите самолети. Българските ръководители на полети ще издават разрешение към пилотите за изпълнение на процедурите за долитане към новото летище.
В следващите 3 до 5 години работата ще доведе до увеличаване на самолетния трафик през България с 20 до 30%, заяви Георги Пеев.
Българските ръководители на полетите вече са преминали обучение, с турските им колеги са правени симулации във въздушното пространство за организацията на полетите. Договорени са споразумения за взаимодействие как се предава трафик, изградени са комуникационни и други връзки, казва Пеев.
12 компании получиха строителни оскари за 2017 г. Камарата на строителите в България (КСБ) връчи отличията на най-добрите компании в сектора за 2017 г. Това стана на традиционния бал по повод Деня на строителя - 26 октомври. Домакини на церемонията бяха регионалният министър Петя Аврамова и председателят на УС на КСБ Илиян Терзиев.
В строителните оскари участват 4345 компании. В първата група попадат 3370 фирми, изпълняващи строежи от високото строителство (жилищно, обществено-обслужващо, промишлено). Във втората са 254 компании, работещи по транспортната инфраструктура. В третата са 449, ангажирани в сферата на енергийната инфраструктура, а в четвъртата - 272, специализирани в благоустройствената инфраструктура, хидротехническото строителство и опазването на околната среда.
Победителите са избрани от тричленна комисия. Сред критериите за оценка с най-голяма тежест са приходите от продажби, след това е броят на персонала и дълготрайните активи.
В раздела големи компании първата награда е за "Планекс". На второ и трето място са ИСА 2000 и ВДХ.
При средните компании първа е "Техноимпортекспорт", след нея са "Техноекспортстрой" и "Жп строй".
В раздела за малки компании подреждането е "Бул строй инвест", "Медилон" и "Еврострой инженеринг".
При строежите от транспортната инфраструктура сред големите компании на първо място е класирана "Хидрострой", следвана от "ГБС - Инфраструктурно строителство" и "Пътинженерингстрой".
5000 евро и аз съм българче. Банда от чиновници, продавала българско гражданство срещу 5000 евро на чужденци от Македония, Украйна и Молдова, бе разбита при акция на
спецпрокуратурата, комисия „Антикорупция", полицията и ДАНС. Рано сутринта бяха задържани над 20 души в София, Плевен и Кюстендил, сред които шефът на Държавната агенция за българите в чужбина Петър Харалампиев и главния секретар Красимир Томов.
Акцията стана част от серията удари по хора от властта, „приватизатори", нелегални производители на цигари и алкохол, измамници с ДДС, независимо от тяхното обществено положение. Поредицата започна през април с ареста на кметицата на „Младост" Десислава Иванчева.
Сигналът за далаверата бил получен преди няколко месеца и по него започнало разследване и със СРС. Отначало ставало дума за „ниско ниво" в Кюстендил, но после се изяснило, че става дума за цяла мрежа. Тя организирала създаването на фалшиви документи за български произход на мераклии за наше гражданство. Въз основа на тях те получавали лични документи, с които да пътуват без визи в ЕС.
Харалампиев стоял начело на бандата, за която се смята, че си е разпределяла по около 400 000 евро на месец. Той е заел поста като шеф на гражданското сдружение „БГ Патриот", което е в коалицията „Обединени патриоти", без да е част от нито една от партиите на Сидеров, Симеонов и Каракачанов.
Криминалисти изнесоха кашони с документи и компютри от сградата на Държавната агенция за българите в чужбина на бул. „Дондуков 2А". Претърсването на канцелариите там продължи повече от 4 часа. В Кюстендил са били обискирани счетоводна къща и частен селски имот.
Сред задържаните има и посредници, пътували често до близки и далечни страни, за да издирват кандидати да си платят за „Аз съм българче".
Издавани били по 20-30 фалшиви удостоверения за нашенски произход месечно и схемата работела като добре смазана машина. Според запознати със случая да плащат били принуждавани и хора, които наистина имат български корени и самосъзнание.
От прокуратурата обявиха, че в интерес на продължаващото разследване спират да дават допълнителна информация до утре - 31 октомври. Дотогава било необходимо да се издирят и разпитат десетки свидетели, включително и зад граница.
Мръсният въздух е заплаха №1 за здравето в Европа. Замърсяването на въздуха е главна причина за преждевременна смърт в 41 европейски държави, обхванати в проучването, включително в 28-те страни от Европейския съюз, сочат резултати от проучване на Европейската агенция по околната среда. Около 422 000 случая на преждевременна смърт през 2015 г. са свързани със замърсяването с твърди частици на въздуха в тези 41 държави. Твърдите частици, озонът над земната повърхност и азотният двуокис предизвикват и засилват проблеми в дишането, сърдечно-съдови заболявания и рак и съкращават живота, сочи проучването.
Транспортът, земеделието, производството на енергия, индустрията и домакинствата са основни източници на замърсяване на въздуха. Замърсеният въздух нанася поражения на екосистемите, почвата, горите, езерата и реките и намалява реколтите, напомня Европейската агенция по околната среда.
"Замърсяването на въздуха е невидим убиец и трябва да усилим действията си, за да ограничим причините за него", коментира директорът на агенцията Ханс Брайнинкс.
Биоземеделието не разчита на добивите, а на субсидиите. Голяма част от българските биоземеделци се интересуват основно от субсидията, която ще получат, а не толкова от добивите си. Това е заложено в самата подмярка за биоземеделие, сочи одитен доклад на Сметната палата за периода от 1 януари 2015 до 30 юни 2017 година. Вероятно точно заради това експертите отчитат лавинообразен интерес към мярката "Биологично земеделие" по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР). В резултат броят на биоземеделците се е увеличил от 2011 през 2015-а до 4235 през 2016 година. Не е ясно колко от тях са фиктивни и просто източват програмата.
Над два пъти нарастват и декларираните площи, и пчелните семейства, отглеждани по биологичен начин по ПРСР. Така например, ако през 2015 г. биопчелните семейства са били 64 445, то година по-късно те вече са 145 221, показва докладът на Сметната палата. Декларираните площи за биоземеделие през 2016 г. доближават 1 милион декара. Парадокс обаче е, че от одобрените площи за кампания 2016 най-голям е делът на полските култури, включително фуражни - 41 %, докато зеленчуците са едва 2 на сто.
В същото време одиторите отчитат, че няколко години след стартирането на ПРСР няма приети стратегически документи в областта на биоземеделието, което говори, че това не е национален приоритет. Изискванията по мярката "Биологично земеделие" по ПРСР, в което са включени растениевъдство, животновъдство и пчеларство, позволяват на кандидатите да получават пари, без да се стремят към добиви, подчертават одиторите. При извършените проверки на място на 14 земеделци например е установено, че в повечето случаи отглежданите "биокултури" са обрасли с плевели.
При извършена проверка на място 82 на сто от бенефициентите в одитната извадка декларират доходи от продадена продукция спрямо подпомагането по мярката в съотношение по-малко или равно на 1 към 1. Например бенефициент за подпомагане по направление "Биологично растениевъдство", който е получавал пари и от мярката "Агроекологични плащания" от ПРСР 2007-2013 г., обработващ 10 хектара (100 декара) лешници, със сертификат за биологична продукция за 500 кг лешници за 2017 г., декларира, че няма приходи от реализирана продукция. Друг земеделец, производител на биодомати, притежаващ сертификат за биологична продукция за 7 тона за 2017 г., също декларира, че няма приходи от биологично земеделие.
Седем държави от ЕС купуват по-евтин руски газ от България. Плаща ли България повече за руски газ в сравнение с другите държави от ЕС, или определените в дългосрочния договор с "Газпром" тарифи са достатъчно добри? Този стар въпрос получи нов отговор в последния доклад на Европейската комисия за газовия пазар.
От данните за второто тримесечие на годината е видно, че седем държави от ЕС купуват по-евтино руски газ от България. Тук става дума за доставните цени на руския газ до границата на съответната държава, без да се включват налози и такси за достъп, пренос и съхранение.
Част от държавите получават по-добри цени вероятно заради огромния си пазар - Германия и Италия например, но други като Румъния очевидно са в позиция да преговарят заради алтернативите, с които разполагат.
Какво показват данните на ЕК
Цените на руския газ са по-добри от българските в Латвия, Литва, Германия, Гърция, Румъния, Италия и Унгария (виж графиката). Повече от нас пък плащат само в Словакия, Чехия, Словения и Естония. Впечатление прави, че по-добрите тарифи са постигнати от държави, които имат достъп и до други източници на газ (предимно LNG) като Италия, Гърция и Литва, природният газ се търгува в т.нар. хъбове (Германия, Унгария) или имат собствен добив (Румъния).
В тези случаи конкуренцията очевидно оказва влияние, докато почти 10 години след първата газова криза и спирането на доставките България все още е изцяло зависима от руския внос. Първият реален достъп до друг източник ще стане едва когато се построи газовата връзка с Гърция - някъде към 2021 г. Така към момента единствената опция за по-добри цени са преговорите с "Газпром", но не е изключено при тях да се постигне точно обратният ефект - по-високи цени.
Двойни стандарти на "Дондуков" 2. "Моята дейност като президент през следващата година ще бъде посветена на защитата на демократичните права на българите, на върховенството на закона", каза Румен Радев в началото на тази година, когато представи отчета си по повод първата годишнина на поста. Всички изявления на Радев след това съдържат тежка оценка за политическата система и политическия режим у нас: "атрофирала демокрация", "погазване на конституционните принципи", "липса на прозрачност", "безконтролна власт". Същевременно в майсторските речи на Радев се съдържат заявки, ангажиращи институцията като контрапункт на статуквото: "приобщаваща политика на институциите към гражданите за повече прозрачност в управлението", "политическа среда, която да осигури широка, реална и ефективна представителност на гражданите", "защита на обществения интерес", "доверие в институциите" и др.
Има ли синхрон между думи и дела?
Дали обаче зад верните и красиви фрази на Радев стоят действия, които да свидетелстват за синхрон между думи и дела, за свързаност между заявеното и реалното, когато президентът изпълнява правомощията и задълженията си? Достатъчно публична, прозрачна и отговорна ли е ръководената от Радев администрация, когато трябва да подготви президентските решения? Има ли двойни стандарти в работата на "Дондуков" 2?
През юли м.г. от президентската администрация утвърдиха процедурни правила за номиниране и назначаване на членове на Комисията за защита от дискриминация. Те предвиждаха възможност институции, неправителствени организации и граждани да могат да предлагат кандидатури за членове на комисията. Процедурата беше ограничена в обхвата си - макар и да предвиждаше някаква форма на селекция (мотивирани предложения на база преглед на документи за издаване на указа), тя не даваше възможност за задаване на въпроси към кандидатите или представяне на тяхна концепция. Това са елементи на обществено участие и контрол при конструирането на независимите контролни и регулаторни органи и като цяло са предпоставка за повишаване на доверието към институциите, което в България е критично ниско.
С тази процедура Румен Радев даде заявка, че президентската институция ще взема прозрачни, почтени и отговорни решения, когато изпълнява правомощията си за конституиране на органи. Заявка за демократичност, в която Радев се провали.
През ноември Конституционният съд ще посрещне четирима нови съдии. Техният избор се извърши от Народното събрание, от съдебната власт и от президента. Народното събрание, макар и да изпитва системни дефицити, когато избира еднолични или колективни органи, този път проведе достатъчно публична процедура. Очевидно депутатите са си взели поука от казуса "Марковска", която не успя да стане конституционен съдия след намесата на президента Плевнелиев. Изборът на Красимир Влахов се съпроводи със задаване на въпроси от Българския институт за правни инициативи, а дори и кандидатът отговори на въпроса как се е стигнало до номинацията му. Влахов не участва в конкурентно състезание, защото други кандидати нямаше. Любима практика на управляващото мнозинство, осъществявана със съдействието на опозицията.
Общото събрание на Върховния касационен съд и Върховния административен съд за първи път прие процедурни правила за избор на конституционни съдии. Те са консервативни по своята същност - не позволяваха наблюдение от граждански организации и обществено включване чрез задаване на въпроси. Но те показват нагласата на върховните съдии да отговорят на очакванията към тях за повече прозрачност в работата на съдебната власт - крачка по дълъг път, който трябва да се извърви с участието на обществото.
След като изчака парламентът и съдът да проведат избора си, Радев последен излъчи своята номинация - тази на Атанас Семов. "За мен са важни не само високите професионални, но и високи морални качества и възможностите и умението да отстояваш своята позиция", каза мимоходом Радев преди месец по отношение на това как ще избере конституционен съдия. И толкова. Въпреки обществени и политическите сигнали към Радев, че има очакване и изискване за високи стандарти за публичност и прозрачност на избора, президентството извърши възможно най-непрозрачния избор. Без никакви аргументи за кандидатурата, без да даде възможност за включване на граждани в нея, без да направи задължителната обществена дискусия.
Избор с много неизвестни
Има много неизвестни около избора на Семов. Как например президентът се е спрял именно на него? От кого е бил предложен и каква селекция, с какви критерии е била извършена?
Неясна остава и концепцията на Семов за заемане на позицията. Как политикът Семов ще се разграничи от конституционния съдия Семов, след като в свои публични изказвания твърди, че настоящата конституция е "безродствена" и се е обявявал за свикване на Велико народно събрание, което да приеме нова конституция, а като член на Конституционният съд той ще трябва да съблюдава за спазването на духа и буквата именно на тази конституция? И още нещо - ако президентската администрация е изготвяла профил на Семов, взела ли е предвид дали срещу него се е водило прокурорско разследване и какви са неговите заключения, и съдържат ли те данни и факти, които могат да хвърлят съмнение върху "високите професионални и морални качества на кандидата"?
Европа ни праща мръсните си дизели след ремонт. Вносните дизелови автомобили втора ръка да се внасят само след ремонт. Това е едно от дискутираните в Брюксел решения, за да не се превърне Източна Европа в автоморга за коли, бълващи вредни емисии, научи „Монитор" от два независими източници.
През последните месеци редица европейски градове обявиха, че ще забранят движението на замърсяващи превозни средства по улиците си. В началото на октомври в Германия управляващите коалиционни партии се договориха за ограничаването на вредните емисии на парникови газове, отделяни от транспортния сектор. Собствениците на стари дизелови автомобили в големите градове като Берлин и Хамбург, където въздухът е особено замърсен, ще трябва да избират между хардуерна фиксация и финансови стимули за смяна на превозното средство. Последното доведе до трус в немското правителство, но отвори и въпроса къде ще отидат старите автомобили.
Отговорът на държавите от Източна Европа и не само беше да внесат в Съвета на Европа нота от името на девет страни членки (България, Полша, Словакия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Румъния и Унгария). Идеята е да се предприемат превантивни мерки срещу очаквания внос на употребявани автомобили от страни членки с висок стандарт към държави с по-ниска покупателна способност на населението, коментира при внасянето й министърът на околната среда Нено Димов.
Данни на нeпpaвитeлcтвeнaтa opгaнизaция Тrаnѕроrt & Еnvіrоmеnt за последната година са били внесени внесени 30 000 дизелови автомобила у нас, други 350 000 се движат вече в Полша. Според източници на „Монитор" една от коментираните мерки е aвтoпpoизвoдитeлитe дa пoпpaвят ĸoли cъc зaмъpcявaщи дизeлoви двигaтeли или казано накратко да ги „ретрофитват", преди да отидат за износ. Така у нас ще идват „по-чисти" и отговарящи на европейските норми автомобили. Данни на Асоциация на автомобилните производители в последната година показват, че едва 15 автомобила са били спрени от движение заради замърсяване над нормите. Но те се различават от официалната информация на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), предоставена на „Монитор".
Още по темата:
Икономическият печат на 29 октомври 2018 година
Икономическият печат на 26 октомври 2018 година
Икономическият печат на 25 октомври 2018 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.881510 |
| GBP | 2.361970 |
| CHF | 2.090010 |
Депозитите на домакинствата растат с 12.2% на годишна база през ноември