Правителството одобри насочването на средства за 2018 г. към Междуведомствения координационен механизъм по кандидатурата на България за членство в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР). Одобреният разход от 1 882 587 лв. е част от финансово осигурената „пътна карта" за действията на нашата страна по членство в периода 2018-2020 г. на обща стойност 5 509 591 лв., уточнява правителствената пресслужба.

Парите са предназначени за вноски за участие в комитетите и работните групи на ОИСР, изготвяне на обзори и партньорски проверки на организацията, както и допълнителни действия за ускоряване на присъединяването ни.

Процедурата

България получи положителен отговор от ОИСР за кандидатурата си, заявена от Анхел Гурия, генералния секретар на „клуба на богатите", както определят ОИСР. Той бе на посещение в България през април тази година и се срещна с премиера Борисов и с президента Радев. Тогава гостът каза, че неформално страната ни е член на ОИСР, защото в рамките на Организацията страната ни участва в 10 различни нейни комитета и в 12 инструмента в рамките на ОИСР.

„Така че въпросът дали вие сте втори или трети братовчед не е толкова важен, защото връзките стават все по-тесни", подчерта Гурия и посочи, че ОИСР продължава добрата си работа с България по теми като образование, здравеопазване, научно-изследователска дейност, защита на конкуренцията и др.

Тогава след среща с премиера Гурия уточни пред журналисти, че процедурата започва с формално кандидатстване на България, след което се провеждат серия от обсъждания от членовете и те трябва да вземат решение, след като постигнат съгласие по между си.

В края на миналата година, за да се ускори приемането на България в ОИРС, правителството прие постоянно действащ междуведомствен координационен механизъм. Като аргумент за неговото съзъдване правителдството изтъкна, че у нас има политически консенсус за присъединяването на страната към организацията, а бизнесът подкрепя членството, като осъзнава ползите от участието си в комитетите на ОИСР.

Механизмът е двустепенен и включва консултации на политическо и експертно ниво. Ръководни функции в него ще има заместник министър-председателят по правосъдната реформа и министър на външните работи Екатерина Захариева.

Пътната карта

С приемането на „пътната карта" на 12 декември 2017 година, в която са заложени дейности за ускоряване на подготовката за присъединяване към организацията, започва и същинският процес за присъединяването. „Пътната карта" е по-скоро технически документ, който съдържа информация за нужните консултации с комисии и как те ще оценяват държавата, график за срещите, списък със сферите, които генералният секретар ще оценява, описание на формалните стъпки в процеса и нужните ресурси, които държавата трябва да задели за присъединяването.

Допълнително съветът може да реши да допълни документа с други изисквания от политическо и икономическо естество. Срокът за приемане на държава от началото на процеса отнема поне година, но зависи изцяло от преценката на съвета. Така например на Латвия отнема три години от началото на преговорите до самото членство, а на Полша и Словакия - съответно две и шест.

Следващата стъпка е получаване на официална покана за начало на преговорите.

Кои страни членуват в ОИСР

Организацията е създадена през 1961 г. Тя е наследник на учредената през 1948 г. Организация за европейско икономическо сътрудничество, която управлява инвестициите по Плана „Маршал" за следвоенно възстановяване. Днес в ОИСР членуват 35 държави, сред които САЩ, Канада, Австралия, Чили, Исландия, Израел, Япония, Република Корея, Мексико, Нова Зеландия, Норвегия, Турция и Швейцария. Всички страни членки на ЕС, с изключение на България, Румъния, Хърватска, Кипър и Малта, са и членове на ОИСР.

Последната, която получи „зелен" светофар в "клуба на богатите", беше Латвия през 2016 г.

За преговори за възможно разширение са поканени Бразилия, Индия, Индонезия, Китай, Русия и ЮАР, става ясно от сайта на организацията.

България е заявявала три пъти желанието си за членство в ОИСР, като първото е от 2007 г.

Ползите

Членството в ОИСР на практика се разглежда като своеобразна гаранция за качество, тъй като държавите членки са задължени да спазват високи международни стандарти, което се удостоверява в редовни доклади за състоянието на икономиките и развитието си, става ясно от сайта на Организацията. Приемането на страна в "клуба на богатите" повишава доверието в нея и от финансовите среди и капиталовите пазари, което е добра предпоставка за по-голям приток на чуждестранни инвестиции.

Още по темата:

България - най-евтина за живот в ЕС, но не и с най-висок стандарт!

ОИСР: Рискът от търговска война застрашава глобалния икономически растеж

Първа крачка за присъединяване на България към ОИСР