Хората искат най-много пари от бюджета за здраве, пенсии и образование. Една трета от българите следят дебатите около бюджета за 2019 г., докато 60% не го следят. Въпреки че по-големият дял не са заинтересовани от параметрите на бюджета, 65% от всички запитани смятат, че те са важни.
Това показва новото национално проучване на общественото мнение на изследователския център "Тренд", проведено по поръчка на "24 часа". 1004 пълнолетни българи са били анкетирани между 6 и 12 ноември 2018 г.
Всяка от основните точки, представени от кабинета, които са заложени в бюджета за следващата година, са достигнали до мнозинството от пълнолетните български граждани. В разбивките по демографски групи, видимо най-младите остават най-незапознати. Изключения относно запознатостта при общата картина правят увеличението с 40 млн. лв. на помощите за отопление, което е чуто/разбрано от малко над половината от всички анкетирани (53%), повишаването на максималния осигурителен праг (58%) и увеличаването на парите за здравеопазване (58%).
Повишаването на минималната работна заплата, увеличението на учителските заплати и пенсиите пък е достигнало до най-много хора, съответно 82, 75 и 74%. В демографските разбивки пък ясно личи, че сред заинтересованите лица (тези над 60 г.) почти всички (около 90%) са разбрали за предстоящото увеличение на пенсиите. Най-силна подкрепа сред анкетираните среща увеличението със 150 млн. лв. на парите за хора с увреждания (95%), както и увеличаването на пенсиите (93%), повишаването на минималната работна заплата (92%), увеличаване на парите за здравеопазване (87%).
Най-ниска подкрепа събират параметрите, свързани с повишаването на заплатите в бюджетния сектор (50%) и увеличаването на максималния осигурителен праг (52%), като въпреки това мнозинството от хората подкрепят тези мерки.
Традиционно мерките, свързани с намаляване на държавните разходи, са непопулярни сред хората, като единствената опция, която събира съществена подкрепа (75%), е намаляване на броя на заетите в държавната администрация.
Съкращаването на броя на университетите по-скоро разполовява респондентите, въпреки че по-голямата част не подкрепят мярката (45%). Съкращаването на броя на културните институти, броя на линиите и влаковете на БДЖ и броя на болниците са мерки, които срещат огромно неодобрение.
Там, където българинът вижда най-големи проблеми, са и сферите, в които според него трябва да се отделят повече средства, а именно - здравеопазване, социалната сфера и образованието.
Да се разболееш от пазаруване. Черният петък наближава и много хора вече ги стяга под лъжичката. Пощенските кутии са пълни с брошури за Black friday. Всички онлайн магазини, от които някога в живота си нещо си поръчвал, денонощно те бомбардират с имейли, чието съдържание основно е 30%, 50%, 70%. Други пък интригуващо пишат: "Обратното броене започна", сякаш тази седмица идва краят на света. И вероятно за мнозина е така, защото съм чувала за хора, които специално си вземат отпуск, за да се възползват от големите намаления, стартиращи през последния петък от ноември. Други пък не спят в нощта преди него, за да са първи в търговските сайтове и рано сутринта пред магазините.
Допреди години лудостта да се пазарува изгодно беше привилегия на западняците, но с навлизането на моловете в големите български градове и търговията по интернет тя се превърна в модна и у нас. Треската, че ще получиш нещо под неговата истинска цена, е толкова голяма, че в повечето случаи хората купуват неща, от които въобще нямат нужда или пък са на прага на финансовите им възможности. В резултат очакваното щастие се превръща в доста сериозен стрес, а в някои случаи дори в нервен срив, ако непрекъснато мислиш как да печелиш повече, за да имаш най-модерното.
Психолозите даже вече са измислили термин за това състояние - афлуенца. Идва от английските думи affluence (охолство) и influenza (грип). Според някои става въпрос за опасно психично заболяване, което се дължи на маниакална страст към потребление. Обикновено страдащите от него се оплакват, че въпреки упорития труд, който полагат, за да си осигурят мечтаните вещи, като например последен модел автомобил или ултраскъп часовник, не се чувстват щастливи.
"Някога много родители прекарваха с децата си, ритайки топка или обменяйки идеи. Сега много работят като роби, за да купят последния излязъл на пазара смартфон, телевизор с плосък екран или някаква друга маркетингова потребност. Разликата между желанието и нуждата нараства с тревожна скорост и това прави много от нас болни", казва доктор Том Мълхоланд.
Той е работил 25 г. в спешни отделения в Нова Зеландия и се е натъкнал на шокиращо последствие от консуматорския начин на живот. Ако преди децата се събуждали след операция с въпрос къде са техните родители, последните години първо питали за смартфона си. Това го накарало да почне да изследва проблема.
По думите му подобно на наркотиците пазаруването на неща, от които не се нуждаем, е пристрастяващо. Маркетингинговите отдели знаят добре това и умело се възползват от най-уязвимите групи. Рекламите за деца са пълни със сладки изделия, които трябва да ги направят по-щастливи, но не и по-здрави. Същото е с козметиката, която трябва да превърне всяка дама в неземна красавица с разкошна коса, ослепителна кожа и извити мигли.
Манията Черен петък тръгва от САЩ. Първоначално терминът е използван от полицията заради големите задръствания по пътищата след Деня на благодарността. Американските магазини обаче го харесват като наименование на коледните разпродажби, които започват по това време.
През последните двайсетина години Black friday непрекъснато трупа популярност и след 2005 г. трайно е денят с най-много продажби в Америка. Редица неправителствени организации се опитват да се борят срещу него, тъй като виждат какви големи щети носи на американците. Освен че разклаща сериозно семейните им бюджети, ги подлага и на изключителен стрес. Затова периодично се отправят призиви за бойкот и за превръщането му в ден без покупки, но поне засега те са обречени на неуспех. Още повече че с навлизане на онлайн търговията Черният петък се прехвърли и в други части на света.
Правителствена става детска мегаболница. Болница „Лозенец", позната като Правителствена, ще бъде първата у нас детска болница. Това се разбра след днешното заседание на Министерския съвет (МС).
На него правителството одобри проект на Закон за изменение на Закона за лечебните заведения. Промяната предвижда да се създаде възможност МС да вземе решение по отношение на статута на болницата, превръщайки я в първото многопрофилно лечебно заведение за болнична помощ, осигуряващо комплексно лечение на деца.
България е единствената страна в Европа, които няма национална педиатрична болница, а лечението на малчуганите е разхвърляно между клиники в столицата и страната. По данни на Здравната каса 300 хиляди деца годишно се хоспитализират у нас. В София лечението на малчуганите се извършва в 17 болници, а за изследвания и диагностициране родителите са принудени да обикалят от едно място на друго.
Преди седмица на среща на Инициативен комитет за изграждане на Национална детска болница с министъра на здравеопазването Кирил Ананиев е било потвърдено, че изграждането на високотехнологична многопрофилна педиатрична болница не търпи отлагане. Ресорният министър се ангажира да има развитие по проблема до Коледа. Според него съществуващата структура е крайно неефективна както от медицинска, така и от икономическа гледна точка.
За национална детска болница се говори от 40 години. През 1978 година Тодор Живков направи първата копка на голяма детска болница и резултатът днес е недостроена сграда, която не става за нищо, в кампуса на Медицински университет -София. Българската педиатрична асоциация периодично повдига въпроса, че е крайно време в София да има болница, която да обединява всички специалисти, работещи в сферата на детското здраве.
За последно създаването на детска болница бе обсъждано през 2013 г. Тогава бе решено проектът за нея да се придвижи към МС, но пет години по-късно развитие по казуса нямаше. В Правителствена болница обаче към момента е ситуиран трансплантанционен център за присаждане на черен дроб и бъбреци, очакваше се, че там ще се правят белодрони трансплантации.
Парламентът замени вицепремиера Симеонов с началника на кабинета му. След няколко часа в спорове и процедурни разправии парламентът освободи Валери Симеонов като вицепремиер по икономическата и демографска политика и избра за негов наследник на поста досегашния началник на кабинета му Марияна Николова. За рокадата гласуваха 116 народни представители - от ГЕРБ, "Обединени патриоти", "Воля" и двама независими, а против бяха 62-ма - от БСП и ДПС. Депутатите на "Атака" не са били в залата, като вчера стана ясно, че лидерът им Волен Сидеров е против постът да се заеме от Марияна Николова. Рокадата бе одобрена в отсъствието на премиера.
Но макар и чисто кадрово кризата в коалицията да бе решена, по всичко личи, че проблемите за управляващите няма да изчезнат току така - опозицията остава силно критична и говори за нови избори, а целостта на коалиционния партньор "Обединени патриоти" е под въпрос заради поведението на Волен Сидеров.
Без единство в "Обединени патриоти"
Това се случва, след като във вторник лидерите на "Обединените патриоти" прекараха часове в безплодни срещи - първо с премиера, след това и помежду си, в опит да стигнат до консенсус кой да наследи Валери Симеонов на вицепремиерския пост. Тогава стана ясно, че лидерът на НФСБ държи това да бъде началникът на кабинета му Марияна Николова. Против обаче е бил Волен Сидеров, а резерви за нейната кандидатура имало и сред другите партии в малката коалиция, както и в средите на ГЕРБ.
От заседанието на патриотичния съюз снощи първи си тръгна именно лидерът на "Атака", който е бил твърдо срещу Николова. През журналистите той подхвърли лаконично, че новини няма и че премиерът ще реши за вицепремиерския пост. Така стана ясно, че Борисов все пак ще влезе в ролята на арбитър, след като Сидеров, Симеонов и Каракачанов не успяват да намерят консенсус.
Сидеров изначало настояваше за оставката на Симеонов, а през последните дни задълбочи кризата в "Обединени патриоти", като поиска и Красимир Каракачанов да се оттегли от кабинета "в името на оцеляването на патриотичния съюз". Така се създаде впечатление, че лидерът на "Атака" цели демонтирането на "Обединените патриоти" от управленската коалиция - сценарий, който би довел до кабинет на малцинството и зависимост от плаващи мнозинства в парламента и който би обслужил интересите на ДПС. Вчера стана ясно обаче, че темата с оставката на лидера на ВМРО не е на дневен ред.
"Имаме проблеми, вчера сме си говорили четири часа, резултатът е липсата на "Атака" в залата", каза днес пред жирланисти лидерът на ВМРО Красимир Каракачанов.И препрати въпросите към парламентаристите от "Атака" и лидера им. Преди това обаче заяви, че въпреки проблемите форматът на ръководството на парламентарната група "Обединени патриоти", която се оглавява от Сидеров, няма да бъде променян.
Кой е тук и кой го няма
Освобождаването на Симеонов и назначаването на Николова днес мина като едно общо гласуване, а не две като отелни, както искаха от ДПС. От движението зявиха, че желанието им е да гласуват "за" оставката на Симеонов и "против" избора на "новата прелест".
Преди това депутатите прекараха няколко часа в процедурни хватки и спорове между ГЕРБ и БСП за начина на водене на пленарното заседание. Дебатът първо бе прекратен заради липса на желаещи да се изкажат, но по желание на БСП бе подновен. Споровете продължиха 4 часа и минаха през теми като олигарсите в България и предсрочни парламентарни избори, упреци срещу зам.-председателя на парламента Емил Христов и др., но без каквото и да е обсъждане на кандидатурата на Николова за нов вицепремиер. Тя самата седеше сама на последния ред в пленарната зала и слушаше дебатите.
В дебатите БСП няколко пъти призоваха премиерът Бойко Борисов да бъде извикан в пленарната зала. Въпросът бе раззискван и на заседание на председателския съвет на парламента.
В залата първоначално бяха вицепремиерите Красимир Каракачанов, Томислав Дончев и Екатерина Захариева, както и министри от кабинета, но после си тръгнаха. Остана само Каракачанов, който от името на премиера представи кандидата за вицепремиер Марияна Николова.
Касовите бележки за горивата вече ще трябва да показват брутния марж. Търговците на горива на дребно ще трябва да включват допълнителна информация в касовите бележки, които издават на своите клиенти. В тях на отделен ред ще се посочва сумата на дължимия акциз, ДДС, продажната стойност на всеки вид гориво, както и покупната му цена от търговеца на едро без начислените косвени данъци. Това предвиждат предложенията за промени в Наредба 18 (по-известна като наредбата за касовите апарати) на Министерството на финансите, публикувани на сайта на ведомството.
Мярката е вид опит на управляващите да тушират общественото напрежение заради високите цени на горивата, които бяха и първопричината за протестите из страната. Преди седмица финансовият министър Владислав Горанов заяви, че след среща с премиера Бойко Борисов е възникнала идеята всяка касова бележка да съдържа търговската надценка и елементите, които влизат в крайната цена на горивото като ДДС и акциз.
Промяната ще създаде нови разходи и бюрокрация за веригите бензиностанции, но не е ясно колко достоверен ще е посоченият от търговеца брутен марж.
Новите изисквания
Новите касови бележки
Промяната предвижда във фискалния бон да се отпечатва информация за размера на ДДС, акциза, продажната цена на горивото без косвените данъци (нето стойност) и покупна цена на горивото без акциз и без ДДС (покупна стойност), т.е. някакъв вид брутен марж. Информацията ще бъде изписвана на отделни редове по видове гориво.
Промените влизат в сила от обнародването им, като е даден преходен период търговците да отговорят на новите изисквания, който е до 28 февруари следващата година. От финансовото ведомство мотивират промените с нуждата от по-голяма прозрачност и детайлност при ценообразуването при горивата. По тяхна оценка разходите на бизнеса ще са около 200 лв. на обект и те ще са за актуализиране на софтуера на системата за продажби.
Реакцията на търговците
Според собственик на бензиностанции новото изискване няма да е от особена тежест за бизнеса, но не е ясно дали ще изпълни целите си. Първо, разликата между покупна и продажна цена на горивото не представлява търговска надценка, тъй като в нея се включват и разходите по наем/изграждане на обектите, заплати на персонала, дължими местни данъци и т.н. Второ, докато при малките независими бензиностанции тази разлика ще е по-реална, при компаниите, които освен ритейл бизнес има и търговец на едро, както и преработвател, тя ще е по-скоро декларативна. "Тези компании използват трансферно ценообрауване, т.е. работят със свързани лица, затова разликата между цена на едро и дребно реално не показва марж. Но с наредбата крайният потребител ще има реална представа каква част от цената на горивата отиват в бюджета под формата на ДДС и акциз и каква е всичко останало", казва търговецът.
Друг представител на сектора посочи, че така държавата ги кара да разкрият пред конкурентите си търговската си тайна - на колко реално купуват горивата от търговеца на едро. А регулаторът КЗК преди месеци им забрани както да си пишат мейли, така и "Лукойл" да публикува цената си на едро.
Борисов: Всички подкрепиха закона „Пеевски", защото осветлява медийната собственост. Всички - от парламентарно представените партии до експертите одобряват законовата поправка, внесена от Делян Пеевски и още трима депутати от ДПС, защото тя осветлява собствеността на медиите. Това заяви премиерът Бойко Борисов в интервю за „Шоуто на Слави" на въпрос защо ГЕРБ подкрепи медийния закон на Пеевски, а не предложи собствен законопроект.
"И не вярвам към закона някой да има претенции, защото той изсветлява собствеността на медиите. Неслучайно казах на вицепремиера Екатерина Захариева да покани еврокомисаря, който отговаря за това, да се направи широка кръгла маса и да изясним тази тема.
В отговорите на зададените му въпроси Бойко Борисов не пропусна да обърне внимание и на успешния за страната доклад на Европейската комисия. "Когато други бяха премиери, ви завираха в дупките. Тогава нямаше Европейски съюз, нямаше доклад от Европейската комисия. Толкова добър доклад не е имало. 3 от 6 точни за наблюдение отпаднаха", заяви Борисов.
Той коментира и темата със свободата на медиите в България, след въпрос на водещия за доклада на „Репортери без граници" и твърдението в него, че Пеевски „държал" медиите у нас. Борисов цитира статистика, че депутатът от ДПС има собственост върху едва 5% от изданията и допълни: "Аз знам, че той има "Телеграф", "Монитор" и "Меридиан Мач". Всички останали са на други собственици. А аз само за ехидна усмивка на депутат го накарах да си подаде оставката." Премиерът отново припомни думите си отпреди няколко дни, че се е превърнало в практика богати хора с проблеми да създават медии, за да се пазят с тях от закона.
"И в един момент, ако бъде разследван за нещо, казва: "Вие ме разследвате заради медията". А други медии атакуват прокуратурата. А всички заедно атакуват правителството", посочи Борисов и заяви, че няма нищо лошо в изсветляването на медиите: "И на вас, например, никой нищо не ви е казал, а сте правили шаржове с мен, правили сте ме на маймуна, какво ли не сте ме правили. Някой някога да ви е критикувал?"
В интервюто Борисов се ангажира да предложи на парламента драстично намаляване на държавната субсидия за партиите до 1 лев на получен глас, като по думите му това ще го накара дори да се откаже от нея. Така той прие настояването да Слави Трифонов да удовлетвори волята на референдума. Въпреки това премиерът подчерта, че не е уверен в успешния резултат от подобна промяна, защото била популизъм.
Още по темата:
Икономическият печат на 21 ноември 2018 година
Икономическият печат на 20 ноември 2018 година
Икономическият печат на 19 ноември 2018 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро