Преди да има решение от руската страна - „Газпром", дали едната от двете тръби на газопровода „Турски поток" ще премине през България, Народното събрание по предложение на правителството прие промени в Енергийната стратегия на Република България до 2020 г. с гласовете на 162 депутати. Никой от присъстващите в залата не гласува „против", но 9 се въздържаха. Оказа се, че един от тях е от ГЕРБ, а 9 от Обединени патриоти, стана ясно, след като бяха изписани резултатите по парламентарни групи след гласуването.

Едни от акцентите в приетия документ са определените близо 3 млрд. лева за газови проекти, които трябва да бъдет реализирани.

По време на дебатите опозицията от БСП и ДПС обяви, че подкрепя актуализацията на стратегията, въпреки че, според тях, мястото на заложените мерки не са за стратегията, а за подзаконов документ на Министерския съвет, защото отговорността е на изпълнителната власт, съобщи агенция „Фокус".

Всъщност енергийният министър Теменужка Петрова съобщи в пленарна зала, че все още няма официална позиция на "Газпром" дали "Турски поток" ще мине през България. "Ние водим разговор с колегите от "Газапром", работим в тази посока", увери Петкова. По нейните думи, с промените в стратегията България цели да си запази стратегическото място на газовата карта.

Това беше и основният повод Валери Симеонов от Обединените патриоти да заяви, че няма да подкрепи стратегията, докато не бъде убеден, че България ще печели от реализирането на проекта "Турски поток". „Години слушаме за полезни проекти за България, които в крайна сметка се оказват полезни само за друга държава", подчерта бившият вицепремиер, който след като подаде оставка се върна в парламента.

Какви са аргументите на вносителите

В мотивите на вносителите за измененията на енергийната стратгия пише, че след 1 януари 2020 г. се очаква значителна промяна в маршрутите на доставка на газ през територията на България от Север-Юг на Юг-Север, както и възможен риск от значително намаляване на транзитираните през страната количества, а оттам и приходите от тях. А в аргументите за тази констатация се посочват следните факти:

- предстоящо изграждане на ключови проекти в региона, които ще променят основната посока и маршрути на потоците - "Турски поток",

- проектите от "Южен газов коридор", TANAP, TAP,

- междусистемна връзка Гърция-България (IGB),

- проект за нов терминал за втечнен газ в Александруполис (Гърция),

- газопровода East Med (с източници на газ от Средиземно море),„

- както и позицията на "Газпром експорт", според която след 1 януари 2020 г. руската компания няма интерес да ползва настоящата инфраструктура, осигуряваща входен капацитет от Румъния и изходен капацитет към Турция.

Узаконява се газовият хъб „Балкан"

Всъщност изменената стратегия има за цел да узакони идеята на премиера Борисов за изграждане на газоразпределителен газов хъб „Балкан" и да му даде точна формулировка. В приетата от депутатите актуализация на енергийната стратегия пише, че концепцията за изграждане на газоразпределителен център (хъб) на територията на България е основана на идеята от различни входни точки на газопреносната система да постъпват значителни количества природен газ от различни източници, с цел търгуването им на Хъба, както и за по-нататъшно транспортиране. В същото време в тази точка ще се организира и пазарно място за търговия с газ (газова борса), където всеки пазарен участник би могъл да извършва сделки с природен газ на пазарен принцип. Тази концепция ще се реализира чрез изпълнение на проект за изграждане на газов хъб "Балкан".

Целта е да се свържат пазарите на природен газ на страните-членки в региона - България, Гърция, Румъния, Унгария, Хърватия, Словения и през тях пазарите на страните - членки от Централна и Западна Европа, както и на договарящите се страни от Енергийната общност - Сърбия, Украйна, Република Македония, Босна и Херцеговина и др.

Освен това, според вносителите на измененията, реализирането на концепцията за газов хъб има за цел да бъде запазена ролята на България на газовата карта на Европа, както и като основна държава, осигуряваща входни количества и търговия на природен газ и трансграничен пренос за региона и ЕС. Целта е да се обезпечи и сигурността на доставките на природен газ не само за България, а и за Европа и региона.

Изграждането на газов хъб „Балкан" има сериозни шансове, още повече че има принципната благословия на Европейската комисия. Това стана ясно, когато през юни тази година „Булгартрансгаз" представи в Брюксел междинните резултати от предпроектното проучване за хъба.

Вариантите на трасетата

Всъщност държавната газопреносна фирма представи варианта на трасета на територията на България, включително и два, които са разработени на база очакваните източници на доставка на природен газ. Предпочитан е маршрутът по т. нар. проект „Балкан 1", който ще бъде реализира на два етапа. През първия ще се изгради „нов входен капацитет от Турция", а през втория -входна точна около Варна. Другите входни точки, които се предлагат са от Гърция и Турция (съществуваща и нова инфраструктура). За източник на зареждането на хъба със суровина се посочва и местния дълбок добив от Черно море от територията на България и на Румъния.
Съществуващите и изграждащите се терминали за втечнен природен газ в Гърция и Турция биха могли да осигурят количества природен газ от САЩ, Катар, Алжир, Египет и други.
След представянето на предпроектното проучване за хъба, директорът на „Вътрешен енергиен пазар", Главна дирекция „Енергетика" на ЕК Клаус-Дитер Борхард, обяви пред журналисти в Брюксел, че реализацията на концепцията за газов хъб е в пълно съответствие с плановете за развитие на газовата инфраструктура в Европа. „Европейската комисия продължава да подкрепя силно реализацията на проекта за изграждане на газоразпределителен център на територията на България", подчерта тогава Клаус-Дитер Борхард и допълни, че представеният проект от „Булгартансгаз" може да бъде реализиран.

Какво трябва да направи „Булгартрансгаз"

Приетите промени от енергийната стратегия задължават до края на 2018 г. "Булгартрансгаз" да предприеме:

- действия за реализация на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура от българо-турската граница до българо-сръбската граница, в това число да бъдат започнати обществени поръчки с цел изграждане до края на 2019 г. на допълнителна линейна газопреносна инфраструктура на територията на България за обект "Разширение на газопреносната инфраструктура на "Булгартрансгаз" паралелно на северния (магистрален) газопровод до българо-сръбска граница, включително открита процедура за възлагане на обществена поръчка за доставка на необходимите материали и оборудване, инвестиционно проектиране-фаза работен проект. Дори е посочена прогнозна сума - 2.286 млрд. лв. без ДДС.

- действия за създаване на газова борса за осигуряване на подходяща пазарна среда за осъществяване на газов хъб "Балкан" чрез учредяване на дъщерно дружество.- действия за започване на процедура за придобиване на акционерно участие в изграждането на новия терминал за втечнен природен газ (LNG терминал) в Александруполис, Гърция.- действия за осигуряване на необходимия финансов ресурс за изпълнение на проекта за разширение на газопреносната инфраструктура от българо-турската до българо-сръбската граница, както и за създаване на ликвидна и функционираща газова борса и за осигуряване на акционерно участие на "Булгартрансгаз" в изграждането на новия терминал за втечнен природен газ (LNG терминал) в Александруполис, Гърция.

Защо опозицията подкрепи променената енергийна стратегия

И въпреки че заявиха, че мястото на предложените мерки не е енергийната стратегия, а документ на Министерския съвет, защото отговорността е на изпълнителната власт, присъстващите в залата депутати от БСП и ДПС подкрепиха стратегията. „Ще следим много внимателно как се изпълняват нещата и няма да допуснем забавяне на процесите и разхищаване на обществен ресурс, предупреди Таско Ерменков от БСП, цитиран от „Фокус".

По думите на Рамадан Аталай от ДПС, състоянието на сектор енергетика в страната е влошено и мерките са закъснели.

„Когато има общи усилия, нещата могат да се случат, трябва да бъдем спокойни и единни и да защитаваме българския национален интерес", каза Драгомир Стойнев от БСП.

Още по темата:

Иран подкрепя изграждане на газоразпределителен център „Балкан" в България

Прерязаха лентата на 20-километрова отсечка от газопровода до Турция

Българо-швейцарски консорциум разработва предпроектното проучване за газов хъб „Балкан"