Снимка: БГНЕС

Виждаме как Франция и Германия налагат силово своите интереси върху транспорта, който е третата по доходи индустрия в България и то изцяло частна. Все по-често през последни месеци се чуват такива гласове, вкл. и на български евродепутати. Поводът е новия Пакет Мобилност, с който се въвеждат времеви ограничения за шофьорите на ТИР-ове. Според превозвачи, предложените правила в Плана Мобилност, станали известни като „Плана Макрон, подкрепен от Меркел", разделя Европа на централна и периферна.

Затова българските превозвачи се готвят за нови протести, тъй като не приемат решението на Съвета на ЕС по транспорт, прието на 4 декември, което задължава шофьорите на ТИР-ове да се прибират в страната си на всеки 4 седмици, а камионите им да остават на паркинги в чужбина. Така на практика се прокарва идеята на френския президент да се промени отново Директивата за командироването на работници, приета от Европейския парламент през 1996 година, и изменена през май тази година.

Тогава Европейският парламент прие промени на Директивата от 1996 година, която предвижда служителите, които временно са изпратени да работят в друга държава от ЕС, да получават еднакво заплащане за еднаква работа на едно и също място. Според новите правила трудовото законодателство в държавата домакин ще важи и за командированите работници. Разходите за път и настаняване трябва да бъдат поемани от работодателя, а не да се удържат от заплатата на служителите.

Според промените, български и други работници предимно от Източна Европа, имат право да живеят и работят във Франция или друга държава от Централна Европа, а да се водят командировани временно там от своя работодател. Така максималният период за командировка е 12 месеца, като тя може да бъде удължавана с 6 месеца. Държавите членки имат 2 години да приложат новите правила в националните си законодателства. Транспортният сектор обаче остана извън полето на действие на тази Директива, по настояване на френския президент Манюел Макрон и подкрепена от германския канцлер Ангела Меркел. Всъщност въпросът за командированите работници беше една от темите в предизборната кампания на френския президент.

Това изключение даде право на Франция и Германия да поискат промени, които да се отнасят само за шофьорите на ТИР-ове и така се стигна до Пакета Мобилност.

Какво се случи на заседанието на министрите на транспорта на ЕС

След 14 часа преговори на 4 декември в Брюксел Съветът на Европейския съюз постигна компромис за реформата в международните товарни превози, станала известна като "Плана Макрон". До споразумението се стигна, въпреки съпротивата на осем страни, включително и България, уточниха от пресцентъра на Министерството на транспорта.

Обезпокоени от конкуренцията на фирми от държави, където разходите са по-ниски, няколко страни като Франция и Германия успяха да издействат прилагане на статута на командирован работник в международните превози.

Това означава, че водачите трябва да имат седмична почивка извън шофьорската кабина. Те трябва да се връщат в страната, където се намират фирмите им, най-малко веднъж на четири седмици.

Срещу общия подход, заложен в Пакета за Мобилност, гласуваха България, Полша, Унгария, Литва, Латвия, Хърватска и Малта. Беше постигнато съгласие превозните средства да не се връщат у дома, което бе една от т.нар. червени линии за държавата ни, съобщи пресцентърът на българското Министерство на транспорта. Пред журналисти след заседанието в Брюксел министърът на транспорта Росен Желязков каза: „Знаете,че ние не дойдохме с голяма кошница, не си тръгваме и с много пълна кошница. Ние сме доволни, че отпадна връщането на камионите и сме недоволни от останалите неща."

В правилата се запазва пълната забрана за редовна седмична почивка на борда на превозното средство, както и се позволява ползването на две намалени седмични почивки. Връщането на водача в страната, където се намира фирмата, се предвижда да бъде на всеки 4 седмици.

Камионите ще трябва да бъдат преоборудвани с ново поколение интелигентен тахограф. Такъв обаче все още не е произведен и не се предлага на пазара, алармират превозвачи. За ново произведените камиони срокът е 2022 г., а за всички останали - краят на 2024 г.

България, Полша, Литва, Унгария и Малта разпространиха декларация във връзка с изразения негативен вот. За блокиращо малцинство в преговорния процес беше необходима подкрепата от още 4 държави, като например Чехия, Словакия, Естония, Финландия.

Какво предстои

"Европейският парламент (ЕП) трябва да излезе с позиция по Пакета за Мобилност, след което ще започнат т.нар. триалози между ЕП и ЕС. Постигнатите договорености в Съвета не са финалните текстове, преговорният процес продължава като основните разпоредби при запазени преходни срокове от общия подход ще се прилагат след 30 юли 2020 г.

В сутрешния блок на БНТ българският евродепутат от ГЕРБ Андрей Новаков посочи, че този пакет вече два пъти е бил отхвърлян от Европейския парламент - и през юни, и през юли. „Това беше ясен знак, че този парламент счита предложението за небалансирано, дискриминационно, разделя евродепутатите по начин, по който нищо друго не ни е разделяло", каза Новаков.

"Ще продължим съвместно с българските евродепутати да отстояваме националния интерес и ще ползваме всички преговорни етапи за постигане на по-справедливи правила за сектора", увери министърът на транспорта Росен Желязков.

„Това, което се случи в комисия тогава (юни и юли - бел. ред.) и което беше най-важно - да извадим от обхвата на директивата за командировани работници всички международни шофьори. Точно това се случи. Не разбирам защо вчера министрите на транспорта са взели толкова лошо решение. Буквално, това е едно от най-лошите предложения в рамките на този мандат", подчерта Андрей Новаков.

Той каза още, че най-вероятно Европейският парламент отново ще трябва да се занимае с темата. „Моята задача, заедно с тази на останалите колеги, надявам се да ме подкрепят в това, е първо да отложим, ако може въобще да не се занимаваме с въпроса в рамките на този мандат, ако се наложи - тогава трябва да го смекчим и да го подобрим така, че да отговаря в максимална степен на интересите на българските превозвачи", обяви Новаков в сутрешния блок на БНТ.

Има и по-радикални предложения, като това на българския евродепутат от Обединените патриоти Ангел Джамбазки. Той призова към активни протести, които трябва да продължат, но не в България а в Брюксел, защото могат да доведат до промяна.

"Ако приетото решение от Съвета в понеделник, на което не може да бъде наложено вето, и плана влезе в сила, тогава България трябва да наложи вето на следващото важно решение, предлагани от двете страни - Франция и Германия", посочи Джамбазки в интервю за Нова телевизия. Той призова българското правителство да не се държи като „йесмен" (постоянно да казват "да" - бел. ред.), както прави вече повече от десет години.

Обещания от началото на лятото

Превозвачите се притесняват, че бизнесът им е обречен. В началото на лятото те отново излязоха на протест против „Плана Макрон". Тогава получиха уверение, че въпросът ще бъде решен чрез дипломация. Инициатор на промените беше евродепутата Андрей Новаков, а премените в Пакета Мобилност бяха гласувани през юни в комисията по транспорт на Европейския парламент. Преди това Новаков пътува от Белгия до България в кабината на ТИР, за да докаже несъстоятелността на лансирания от френския президент Еманюел Макрон Пакет Мобилност.

Тогава отпадна тоталната забрана за почивка в кабината на ТИР-а, отпадна изискването на три седмици шофьорите да се прибират на адреса, на който са регистрирани. Новаков призна, че има проблем с промъкнал се текст, който предвижда камионът да се прибира в България на всеки 21 дни.

Тогава евродепутатът увери, че има година и половина спечелено време за преговори за изглаждане на целия регламент, който касае интересите на превозвачите. "От загубена битка се върнахме в мача, за мен това е стратегически успех. Битката продължава, но влизаме в нея като хора, които извоюваха успех", каза на 5 юни в интервю за Нова телевизия Новаков.

Как реагират превозвачите

„Нищо не се е променило и ситуацията отново е в изходно положение, тъй като изискването за прибирането на превозвачите на 4 седмици все още остава", това каза днес в сутрешния блок на Нова телевизия Георги Цанов от Съюза на международните превозвачи.

По неговите думи, новото ограничение повишава разходите на българските международни превозвачи. Подобно връщане на шофьора в държавата би струвало поне 300 евро. Остава и изискването междуседмичната почивка да бъде извън кабината на камиона, за което също бяхме против. Около тези мотели, в които може да почиваме, не са изградени паркинги, където да оставим тировете си", подчерта Цанов. Той припомни, че шофьорът носи отговорност за товара, затова камионът трябва да е на охраняем паркинг по време на паузите. Според Цанов разделението е между периферните държави и тези, които са в централната част на Европа, такак както го искат Франция и Германия.

Според изпълнителния директор на Камарата на превозвачите Димитър Димитров, приетите текстове от Пакета Мобилност, които „имат претенции да защитават работниците, всъщност нарушават човешките им права". „Задължението шофьорите да се прибират в страната, от която са тръгнали, е мярка, която ограничава свободното им движение", подчерта Димитров в интервю за БНТ.

По неговите думи, различните варианти, които се дискутираха през последната година и половина, водят до едно-единствено нещо - фалит на нашите транспортни фирми в България, изтеглянето на работната ръка към западни фирми, пререгистрация на част от нашите фирми в други държави и съответно намаляване на приходите в бюджета от данъци и осигурителни вноски. „Няма нищо социално в това, когато един българин работи в друга европейска държава, той да бъде прибиран там, а не в България, където най-вероятно са неговите близки", уточни Димитър Димитров.

Още по темата:

Европейският парламент направи компромис спрямо транспортните фирми

Транспортният ни бизнес е застрашен от новите изисквания на ЕК, заявиха превозвачи

По реформата на европейската директива за командированите работници се постигна споразумение