Снимка: Пресофис на евродепутата Сергей Станишев

Европейският парламент (ЕП) подкрепи днес с огромно мнозинство нов призив за приемането на България и Румъния в Шенген. В гласуването в Страсбург участваха 659 евродепутати, от които 514 подкрепиха документа, 107 бяха против, а 38 се въздържаха, съобщи bTV.

Това е петият призив на ЕП от 2011 г. насам, с което се подкрепя приемането на двете балкански страни за членове на Шенгенското пространство, където е премахнат граничният контрол, от Съветът на ЕС.

В приетата резолюция, ЕП настоятелно призовава във възможно най-кратък срок Съветът на ЕС да вземе незабавно решение за премахването на проверките по вътрешните сухопътни, морски и въздушни граници на България и Румъния.

В резолюцията, изготвена от евродепутата Сергей Станишев, който е и автор на доклада, се отчита, че отлагането на решението въвежда изкуствено разделение в ЕС и допринася за възхода на популизма и национализма в цяла Европа.

Докладът на Сергей Станишев

Преди приемането на днешната резолюция в Европейския парламент Станишев внесе доклад, който бе дискутиран в понеделник, 10 декември. По време на дискусията вносителят каза, че представеният от него доклад е силен инструмент в ръцете на българското правителство в преговорите с държавите-членки в Съвета.

В доклада е записано, че още през 2011 г. Съветът на ЕС е отчел пълната готовност на двете държави да бъдат приети с всички граници (въздушни, морски и сухопътни). Посочва се, че съответното европейско законодателство не предвижда определянето на различни срокове за премахването на проверките по вътрешните сухопътни, морски и въздушни граници. Освен това, в документа се подчертава, че всички страни, приети досега в Шенген, са влизали едновременно с всички видове граници.

Запазването на проверките по вътрешните граници за България и Румъния има отрицателно въздействие върху износа и вноса от и към двете държави, както и върху превозите от и до някои от най-големите пристанища в Южна Европа, пише в доклада. Това, според Сергей Станишев, означава загуба на ползи и увеличаване на разходите.

Финансовата равносметка показва, че повторното въвеждане на гранични проверки в ЕС води между 50 милиона и 20 милиарда евро еднократни разходи и 2 милиарда евро годишни оперативни разходи, се допълва в документа.

В заключение на доклада е записано, че отлагането на решението за приемането на България и Румъния въвежда изкуствено разделение в ЕС и допринася за възхода на популизма и национализма в цяла Европа.

„Приемането на половинчатото предложение за поетапно влизане в Шенген на практика ще означава да се примирим с двойния стандарт и да узаконим идеята на десните и либералите за „Европа на няколко скорости". Това може да има последствия в много други направления и за дълги години напред. Съгласим ли се с третирането на България като страна втора категория, то няма как в бъдеще да изискваме към нас да бъдат прилагани справедливо правилата като към равноправен член на ЕС", посочи в понеделник Станишев.

В обсъждането на документа снощи обаче в заседателната зала на ЕП липсваше представител на Съвета на ЕС.

След гласуването

Пред журналисти след гласуването Станишев изрази задоволството си, че след процес, продължил близо година, усилията са се увенчали с успех и докладът е приет с голямо мнозинство. „Благодаря на колегите евродепутати за подкрепата и доверието, не само към мен като докладчик, но и към страната ни, която по всеобщо мнение в Европейския парламент трябва незабавно да стане пълноправен член на Шенген, и то с всички граници едновременно - сухопътни, морски и въздушни", посочи Сергей Станишев.

По неговите думи, това е сериозен успех за България, защото Европейският парламент категорично е отхвърлил опасната идея, идваща от десни и либерални правителства, за поетапно приемане - първо с въздушни и морски, а после, евентуално, със сухопътни граници. 

„Рискът е премахването на сухопътните граници да се отложи за неопределеното бъдеще при неопределени критерии. Те обаче са много по-важни от икономическа и социална гледна точка, заради огромния поток от товари и туристи през границите ни с Гърция и Румъния. Хиляди коли се струпват от двете страни на гръцката граница по празниците, и особено през летния сезон. Само за 2017 г. над 1 млн. 300 хил. български граждани са пътували до Гърция,  а 1 млн. 270 хил. гърци са посетили страната ни", обясни Станишев.

Кой е против България и Румъния да са в Шенген

Шенгенското споразумение е договор между държави от Европа за премахване на граничния контрол на вътрешните граници за единна визова система, подписано на 14 юни 1985 г. в Шенген, Люксембург, затова и е известно с името на населеното място. Подписите си преди 33 година поставят 5 от тогавашните 10 страни-членки на Европейската общност: Белгия, Западна Германия, Люксембург, Холандия и Франция.

В момента към Шенгенското пространство са включени 26 държави-членки на ЕС: Австрия, Белгия, Чешка Република, Дания, Естония, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Исландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Холандия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, Испания, Швеция, Швейцария, Лихтенщайн.

Три от големите европейски държави - Франция, Германия и Холандия, заедно с Белгия, са против България да влезе в Шенгенската зона. Техният основен аргумент е корупцията, а неотдавна министърът на външните работи на Белгия Дидие Рейндерс каза, че след избухването на миграционната криза може да разбере притесненията на Холандия и Франция, но не може да намери истински аргументи за отказа за приемането на България в Шенгенското пространство. Все още официална позиция на Белгия в подкрепа на България няма.

Какво предстои

Преди няколко дни, на 5 декември, когато правителството одобри поредната допълнителна сума, този път в размер на 2 076 000 лв. по бюджета на Министерството на вътрешните работи за 2018 г. за финансирането на проекти, свързан с изпълнението на неотложни мерки за 2018 г. за присъединяването на Република България към Шенгенското пространство, в съобщението до медиите се казваше, че ако се премахне граничният контрол с двете страни-членки на ЕС, това ще позволи на България да концентрира много повече финансов, логистичен и човешки ресурс в охраната на външната граница на Европа и в по-бързото и качествено обслужване на пътниците.

Отпуснатите средства са за дейности, свързани с противодействие на засиления миграционен натиск по границите на Република България, строителни дейности и повишаване на техническата обезпеченост на граничните контролно-пропускателни пунктове.

След днешната резолюция на Европейския парламент, на практика България получи подкрепа от две от трите институции - Европейският парламент и Европейската комисия, които настояват страната ни да бъде приета с всички граници.

Остава обаче най-важното. Членовете на Съвета на ЕС, в който влизат лидерите на страните-членки на ЕС, да се съобрази с резолюцията на Европейския парламент и да приеме България и Румъния в Шенгенската зона. Досега обаче Съветът на ЕС не постига необходимото единодушие за приемането на двете страни в пространството без гранични проверки, а за да бъдат приети двете страни в Шенген е нужно пълно мнозниство.Досега в програмата на австрийското временно председателство на Съвета на ЕС не е записана точка в дневния ред на предстоящите заседания за приемане на България и Румъния в Шенгенската зона.

Още по темата:

Кои държави ни спъват по пътя за Шенген?

България трябва да е член на Шенген, препоръча Виктор Орбан

Изпълнили сме всички критерии за Шенген още през 2011 г., заяви Екатерина Захариева