Снимка: Архив infostock.bg
3,5 милиарда лева спечелили за 10 години сивият сектор при цигарите. Между 2,5 и 3,5 млрд. лв. са приходите от незаконна търговия на цигари в България през периода 2007-2016 г. Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ), публикуван в четвъртък.
В момента нивата на незаконната търговия на цигари в България са относително ниски - в рамките на 5-6% от пазара. Приходите от контрабанда за изминалата година се оценяват от ИПИ на 100-140 млн. лв.
Последните данни за нивата на контрабанда на цигари показват леко увеличение за България. През третото тримесечие контрабандата на цигари е 5,3%. Делът се увеличава с малко в сравнение с предишното тримесечие, когато бе 4,7 на сто.
Въпреки това България остава с едно от най-ниските нива в ЕС на незаконна търговия, по-високи има в Гърция, Румъния, Франция, Германия, Полша, Италия и други страни.
През последните месеци ИПИ изследва ценовата достъпност на цигарените изделия във всички страни членки на съюза, както и еластичността на търсенето на цигари в България.
Анализът показва, че достъпността е доста по-ниска в новите страни членки и конкретно в България въпреки по-ниските цени на цигарите.
У нас средната цена на цигарите е с 25-30% по-ниска от тази в новите страни членки и са напаловина спрямо средните цени за ЕС. Причината за това е, че акцизните ставки са едни от най-ниските в ЕС. Те нарастваха след влизането ни в ЕС само защото трябваше да стигнем минималните ставки, изиквани от ЕС.
Нелегалното производство на акцизни стоки вече е престъпление. Затвор от 1 до 6 години и глоба от 20 до 100 хил. лв. очакват лицата, които произвеждат нелегално алкохол, алкохолни напитки и тютюневи изделия. Това решиха депутатите с приемане на промените в Наказателния кодекс на второ четене, като така окончателно криминализираха производството на акцизни стоки без разрешение. Досега наказание имаше само за държане или продажба на такива стоки, но не и за производството им.
Парламентът гласува и затвор до 3 години за всеки, който изготвя, държи или укрива предмети, материали и технически съоръжения, предназначени за изграждане на съоръжения за производство на акцизни стоки.
Промените бяха инициирани от главния прокурор Сотир Цацаров. През септември той предупреди за законодателни пропуски, които пречат на разследвания срещу нелегалното производство на акцизни стоки. Впоследствие Цацаров проведе разговори с финансовия министър Владислав Горанов, вътрешния Младен Маринов, правосъдния Цецка Цачева, шефа на парламентарната правна комисия Данаил Кирилов и депутата Емил Димитров. След това ГЕРБ и "Обединени патриоти" изготвиха текстовете.
През Наказателния кодекс се изменя и Законът за тютюна, тютюневите и свързани с тях изделия. Въвежда се регистрационен и лицензионен режим на търговията и рециклирането на машини за производство на цигари. Повод за това станаха акцията във "Винпром Карнобат" и арестът на Миню Стайков. Промените в Наказателния кодекс ще влязат в сила след публикуването им в "Държавен вестник".
Токът за бита ще поскъпне с 10-15 на сто. Цената на тока за бита ще нарасне с между 10% и 15% от 1 юли следващата година, прогнозира пред „Труд" енергийният експерт Атанас Тасев. Причината за това е рязкото покачване на международния пазар на цените на квотите за въглероден диоксид, които трябва да купуват ТЕЦ-овете в България за да работят. Цените на въглеродните емисии достигнаха 25 евро на тон. За покупка на квотите за емисии въглероден диоксид само за държавната ТЕЦ „Марица Изток 2" през 2016 г. бяха платени 70 млн. лв., припомни Тасев. През миналата година бяха платени 260 млн. лв., а през тази - 460 млн. лв. Към тази сума трябва да се добавят средствата за емисиите на двете американски централи в комплекса „Марица Изток". Оказва се всички ние ще трябва да плащаме почти 1 млрд. лв. всяка година, заяви Атанас Тасев. Ако квоти не бъдат закупени, ТЕЦ-овете нямат право да работят. Ако продължат да работят без квоти, има предвидени сериозни глоби от 100 евро на тон. А българската електроенергийна система не би могла да издържи без мощностите на въглищните централи.
В настоящата цена на тока не са включени тези огромни средства за закупуване на квотите. Поскъпването на квотите въглероден диоксид ще трябва да бъде отразено при следващата промяна на цената на тока за бита, което ще стане от 1 юли 2019 г. Крайното решени точно с колко да поскъпне токът ще бъде на Комисията за енергийно и водно регулиране. „В държавата някой трябва да плаща сметката за тока и това сме всички ние. Въпросът е как да се преразпредели този товар и това ще го реши регулаторът", каза Атанас Тасев и допълни „аз лично очаквам да има скок в цената с между 10% и 15%".
Препънаха закриването на Правителствена. На заседание на Здравна комисия гласовете се разделиха на 11 срещу 11 за превръщането на Правителствена болница в Национална педиатрична. „За" се оказаха само представителите на ГЕРБ, а коалиционните им партньори - „Обединени патриоти", заедно с опозицията гласуваха „въздържал се". Преди да влезе в пленарна зала, казусът с болница „Лозенец" ще бъде обсъден на Коалиционен съвет, заради възраженията на патриотите.
Всички членове на Здравна комисия се обявиха, че не са против създаването на Национална педиатрична болница, но попитаха защо трябва да се унищожи едно лечебно заведение, за да се създаде друго. Министър Кирил Ананиев заяви, че засега има само идея.
„Ще се създаде експертна група с представители от всички болници, в които има педиатрични отделения. След това ще се направи анализ на трудовите отношения с персонала и на технологичната база, както и на дълготрайните активи", заяви здравният министър.
От изказването му стана ясно, че в болницата работят 900 души. Той допълни още, че по Норвежкия механизъм имат средства за проектиране на нов болничен корпус с топла връзка, тъй като наличната база на болница „Лозенец" не била достатъчна. Най-вероятно ставаше въпрос за онези 20 млн. евро, за които преди дни съобщи бившият здравен министър Петър Москов.
Шефът на Национална пациентска организация Станимир Хасърджиев припомни, че в болница „Лозенец" се извършват трансплантации и това е единственото здравно заведение, което има потенциал за пресаждане на бял дроб.
„Какви ще са рисковете, които ще поемете?", попита той здравния министър.
Скандал за коледни бонуси тресе МВР. В МВР зрее нова криза - този път заради допълнителните пари, които служителите ще получат за Коледа. Полицаите най-вероятно ще вземат по 100 лв. за постигнати резултати. Това предвижда заповед на вътрешния министър Младен Маринов, която бе пусната за обществено обсъждане. Служителите обаче реагираха остро заради малкия размер на бонусите. Синдикалната федерация на служителите в МВР (СФСМВР) обвини ръководството на министерството, че не спазва постигнатите договорки за разпределението на пари. Профсъюзът предупреди, че ще има реакция от членовете му, тоест спорът може да доведе до нови протести.
Разправията се върти около 100-те млн. лв., които синдикатите си издействаха в началото на годината със заплаха, че ще протестират през цялото европредседателство. Тогава премиерът Бойко Борисов се съгласи сумата да бъде отпусната за увеличение на всички заплати и недоволството бе туширано моментално. Според синдикатите малко след срещата с Борисов е постигната договорка увеличението да влезе в сила от 1 март. Парите, заделени за предишните два месеца, трябвало да се изплатят под формата на награда или за професионалния празник на полицаите през юли, или като добавки в края на годината. Профсъюзът е пресметнал, че към края на годината трябва да има около 16 млн. лв. остатък. Което пък означавало, че всеки служител трябва да получи по близо 400 лв. за Коледа. В края на миналата година в МВР бяха дадени по 480 лв.
Съвсем различни обаче са сметките на ръководството на МВР. То твърди, че има само около 5 млн. лв., които стигат за по 100 лв. на човек. "Разбирам исканията на полицейските синдикати за бонуси от 390 лева, но - пак подчертавам - възможностите ни са ограничени. Провеждан е диалог с тях, ситуацията им е обяснена, но ако пожелаят да протестират, те са в правото си да го направят. На този етап възможностите са ограничени", заяви вътрешният министър Младен Маринов, цитиран от Канал 3.
Според ръководството на МВР договорка парите за януари и февруари да се дадат в края на годината не е имало. Документална следа от подобно обсъждане има само в една стенограма на Съвета за социално партньорство от 18 януари, т.е. няколко дни след срещата с Борисов. Тогава въпросът е повдигнат от зам.-председателя на СФСМВР Илия Кузманов. "Тези средства да бъдат отпуснати, да се разберем още сега, ще са коледни бонуси или за 5 юли, без значение какъв ще е поводът - като награда от министъра", заявява той. На това обаче водещият заседанието зам.-министър Стефан Балабанов не отговаря нищо, а само заявява: "Колеги, съображения на други колеги да се изкажат".
70% от общините още нямат устройствени планове. С две години се отлага крайният срок, даден на общините за изготвяне на общи устройствени планове (ОУП). Това предвижда промяна в Закона за устройство на територията, предложена от депутати от ГЕРБ и одобрена от парламента на първо четене вчера. Всичките 265 общини трябваше да имат приети ОУП до 31 декември тази година, а ето, че сега крайната дата се премества и ще е 31 януари 2021 г. Това е трето поред удължаване на срока. Около 70% от общините още са без общи планове, което отваря вратички за застрояване в разрез с правилата и обществения интерес. Което означава, че ще продължат строителните безобразия по морето и в планините в неурбанизирани територии и ще продължат скандалите с частични изменения на подробни устройствени планове в големи градове, които нямат приети ОУП.
Обсъждането защо се е стигнало до огромното забавяне запали искри в пленарната зала. "Основната причина, особено в малките общини, е липсата на средства, защото въвеждането на такава система и в електронен вариант струва доста средства. Примерно за една малка община до 10 000 души - около 120 000 лева", обяви Танер Али от ДПС.
"Някой ви е подвел жестоко. В бюджета всяка година има заделени средно около 5 милиона лева към Министерството на регионалното развитие, от които общините могат да се възползват", контрира Александър Ненков от ГЕРБ.
През 2012 г., когато на власт бе първото правителство на ГЕРБ, бе поставен срок всяка местна власт да придвижи процедурите за приемане на ОУП най-късно до края на 2016 г. В средата на 2016 г. обаче стана ясно, че едва 12 общини се вместват в срока. Междувременно се разбра, че през 2015 и 2016 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството е сключило споразумения със 185 общини за предоставяне на финансова помощ - съответно за 5 и за 4 млн. лева. Подобни суми бяха залагани в бюджета на МРРБ и през следващите години, но и това се оказа недостатъчно да насърчи местните власти да побързат с устройствените планове.
Депутатът Ненков, който е един от вносителите на проекта за ново удължаване на срока, обясни, че има различни обяснения за забавянето. В някои случаи имало оспорване на обществените поръчки за изготвяне на планове, в други обществените обсъждания на плановете се точели много време, в трети съгласувателните процедури с министерствата на културата и на околната среда били прекалено дълги, а имало и обжалвания на екологичните оценки.
Старозагорски заводи заплашиха със спиране. После получиха евтин държавен ток. Докато бизнес организации и компании недоволстват от поскъпването на електроенергията през последните седмици и монополът на държавата при предлагането, един малко известен търговец успя да си купи голямо количество ток през борсата на изключително изгодна цена - 20% под пазарната. Непознатият посредник "Загора Енерджи" всъщност е част от "Холдинг Загора", чийто заводи "Прогрес", "Пресков" и "Хранинвест - ХМК" заплашиха преди седмица да спрат производство именно заради поскъпването на електричеството.
От сделката необявеният държавен продавач на електроенергията е загубил близо 5 млн. лева, тъй като я е продал доста под пазарното ниво. Кой точно е той остава тайна, тъй като правилата на Българската независима енергийна борса не предвиждат публикуване на името му. Но списъкът с възможностите не е дълъг и включва едва три държавни дружества: АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица Изток 2" и НЕК. Точно затова сделката повдига съмнения за предварително договорен подарък, след заплахите за протести от старозагорските предприятия.
Особености на сделката
Търговецът "Загора Енерджи" бе обявил в сряда, че иска да закупи 103 мегавата базова мощност за периода 1 януари - 31 март 2019 г. на цена от 86.03 лв. за мегаватчас. За сравнение ден по-рано държавната ТЕЦ "Марица Изток 2" продаваше пакети за първите месеци на следващата година на цени от 106 лв./МВтч до 116 лв./МВтч и за тях се намери купувач. А миналата седмица бяха постигнати и стойности от над 120 лв./МВтч. Логиката е продавачите да гонят именно тези вече установени нива, за да получат максимална печалба. Въпреки това се намира някой, който е склонен да приеме по-ниската оферта на "Загора Енерджи" и съответно да загуби пари. В конкретния случай става дума за общо количество от 222 377 МВтч, което е продадено за 19.1 млн. лв. (по 86.03 лв./МВтч) вместо за 24.4 млн. лв. при цена от 110 лв./МВтч, например.
Пред "Капитал" Антон Андронов, който е един от съдружниците в "Холдинг Загора", обясни, че електричеството ще се използва изцяло за производствените нужди на дружествата от холдинга, но не коментира параметрите на самата сделка както и кой е продавачът.
Източници от пазара обаче посочват, че толкова ниска цена може да предложи единствено АЕЦ "Козлодуй". Последно на 20 ноември атомната централа пласира пакет от 70 мегавата базова мощност за 2019 г. при цена от 91.1 лв./МВтч.
За едни има, за други не
По принцип няма никакви ограничения за това на каква цена ще се сключват сделките на енергийната борса - би следвало тя да се формира на чисто пазарен принцип от търсенето и предлагането. В случая старозагорският търговец е сложил оферта, която няма логика да бъде харесана от производител. Но такъв се намира по неясни какви непазарни мотиви.
Столична община ще обособи нови 400 до 500 паркоместа на Витоша. Следващата година общината ще обособи буферни паркинги в Природен парк "Витоша" за около 400-500 автомобила, съобщи Анатоли Илиев, общински съветник от ГЕРБ и член на временната общинска комисия за Витоша. Паркингите ще са разпределени на 33 различни места в планината като Драгалевския манастир, "Хюндай" хотел, Финална къща и др. Това са общински терени, на които ще бъдат очертани паркоместа и ще има насочваща маркировка, не става въпрос за строителство, обясни Илиев.
На забележка от членовете на комисията, създадена с цел да се подобри достъпа до планината, че "така се стимулират гражданите да се качват с дизели горе", председателят на комисията Елен Герджиков каза, че "това можем да направим с минимални средства и минимална намеса".
Нищожни инвестиции
От началото на годината досега общината е подобрила достъпа до Витоша, като е запълнила дупките по пътя към Момина скала, възстановила е заслона на "Бай Кръстьо" и е подменила спирката на Морените с две дървени къщички. "Решихме този 30-годишен проблем с пътя до Момина скала, като доброволци почистиха улеите от двете страни на пътя. Те се пълнеха с боклуци, заливаха и разрушаваха пътя", каза Илиев и обясни, че улеите трябва да се почистват пролет и есен. На въпрос на Милка Христова чия отговорност е това той отговори, че вече се объркал с отговорностите, но било хубаво, че се включват повече доброволци.
Анатоли Илиев каза, че плановете за следващата година са да се говори със собствениците на изоставени хижи как могат да се възстановят. Като най-голям собственик на 75 обекта в планината общината също щяла да направи анализ кои сгради си заслужава да се ремонтират.
И 2 млн. лв. за стари дизели
От години достъпността до Витоша е сериозен проблем и тема за дълги дебати. От една страна е нередовният и незадоволителен градски транспорт, а от друга - остава нерешен и сложният въпрос с модернизирането на въжените линии. В резултат посетителите предпочитат да се качват в планината с автомобили, като през зимата се създават и големи задръствания по пътищата, а съществуващите паркинги се запълват от рано сутрин. Често през уикендите се въвежда и пропускателен режим заради задръстванията.
Съдят по двама на ден за фиктивни бракове. По двама души на ден са съдени за фиктивни бракове у нас. Обвиненията на прокуратурата са за търговията с българско гражданство, при която нашенки се омъжват за чужденци, за да им осигурят европейски паспорт срещу пари или да се докопаят до наследство. Това показва статистиката на НСИ и на правосъдното министерство, предоставена за „Монитор". Според данните точно 699 души са получили присъди за изминалата година заради това, че са сключвали фиктивни бракове.
Най-тежките присъди са били от по 3 години затвор. На толкова престой зад решетките са осъдени 11 души, следват хората, които ще търкат наровете по 1 година. Те са 46. Най-много са с наказания до 6 месеца. Те са 182-ма човека. Останалите са с условни наказания. Най-много са наказаните жени. Те са 417, но има и 106 мъже. Другите са получили само пробация.
Най-често наказания са получавали жени, които са сключвали бракове с чужденци, за да могат вторите да вземат гражданство. Не липсват обаче и случаи, когато дамите са влизали в брачен съюз, за да може някой да се докопае до наследство, което после да раздели с тях.
Наказаните български гражданки най-често са от ромски произход, показват данните.
Последните задържани такива са само от преди няколко дни в Рила. Те сключвали бракове с мъже от Шри Ланка, Индия, Пакистан и Бангладеш. В капана на полицията са попаднали общо 12 дами от ромската махала. Те станали булки в Кипър срещу заплащане. Проблем за тях обаче се оказало спирането на социалните помощи, на които разчитат, и затова се запънали да се развеждат пред съда.
Работодатели искат отлагане на по-високата минимална заплата. Повишаването на минималната работна заплата да се отложи за 15 икономически дейности. Това е предложението на АИКБ в становище, което ще бъде предоставено на вицепремиера Марияна Николова, министъра на труда и социалната политика Бисер Петков и на секретаря на НСТС Васка Шушнева. Становището си АИКБ ще предостави и на социалните партньори преди предстоящия Съвет по тристранно сътрудничество.
В становището, се предлага в текста на постановлението на МС за определяне на новия размер на минималната работна заплата да се запише новият размер на минималната месечна работна заплата влиза да влезе в сила от 1 януари 2020 г., а не от следващата година..
Предложението е за дейностите: отглеждане на други животни - пчеларство; добив на глина и каолин; производство на хляб, сладкарски и тестени изделия. производство на други хранителни продукти; производство на облекло; обработване на кожи; производство на обувки и други кожени изделия; производство на дървен материал, на изделия от дърво и корк, производство на мебели; и за секторите Хотели; Ресторанти; Туристически агенции и оператори; други дейности, свързани с туризма; пътнически сухопътен транспорт; товарен автомобилен транспорт и услуги по преместване; дейности по охрана и разследване; медико - социални грижи с настаняване; социална работа без настаняване; ремонт на компютри, на лични и домакински стоки; други персонални услуги.
В редица от тях, ниският среден осигурителен доход се дължи на крайно неблагоприятна международна конюнктура, за която работодателите в България нямат никаква вина. В други, като частния охранителен сектор, доходите буквално са "смачкани" от порочната система на обществени поръчки по единствен критерий - най-ниска цена, уточняват от работодателската организация.
Още по темата:
Икономическият печат на 13 декември 2018 година
Икономическият печат на 12 декември 2018 година
Икономическият печат на 11 декември 2018 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро