Снимка: Архив infostock.bg
Трафикът на данни с петкратно увеличение след премахването на рауминга. Трафикът на мобилни данни се е увеличил петкратно, след като през юни 2017 г. Европейската комисия премахна роуминга като понятие. Това твърди междинен доклад на Европейската комисия за резултатите от премахването на таксите за роуминг на 15 юни 2017 г. В него се посочва, че европейците са се възползвали максимално от новите си цифрови права при пътуванията си в ЕС и Европейското икономическо пространство.
Броят на изходящите обаждания при пътуващите се е увеличил приблизително два пъти в сравнение с предходния период.
Мария Габриел, комисар по въпросите на цифровата икономика и цифровото общество, заяви: "Днес виждаме на практика ползите от премахването на таксите за роуминг в ЕС. Хубаво е, че Европа вече присъства реално за хората, които използват свободно своите мобилни телефони при пътувания в чужбина. Благодаря на операторите, които успяват да превърнат нарасналите нужди от гласови повиквания и пренос на мобилни данни в нови възможности".
Освен това премахването на таксите за роуминг спомогна за по-широкото навлизане на мобилните широколентови услуги и за постигане на по-добро 4G покритие, се твърди още в доклада.
От 1 януари водата поскъпва от 0,72 до 22%. В 24 области и общини водата ще поскъпне от 1 януари от 0,72% в Пловдив до 22% във Видин. Само в Кърджали има поевтиняване - от 2,42 лв. на 2,39 лв.
В понеделник в КЕВР ще се проведе открито заседание за цените на ВиК дружества за 2019 г. Това е второто поскъпване от тъй наречения петилетен план за увеличаване на цената на водата, за да се осигурят инвестиции.
В София поскъпването е с 9,81%, или кубик вода с ДДС, отвеждане и пречистване ще струва 2,585 лв.
Във Варна поскъпването ще бъде с 4,12%, или за кубик ще се плаща 3,097 лв., досега цената е била 2,974 лв.
В още няколко района цената на водата е над 3 лв. Това са Силистра, където кубикът ще струва 3,318 лв., Шумен - 3,40 лв. за кубик, 3,20 лв. ще плащат във Враца. В Добрич цената ще е с 22,3 ст. по-висока, или увеличението е със 7,14% до 3,352 лв. за кубик.
В някои райони се получи така, че ВиК услугите поскъпват през няколко месеца.
В първия етап на приемането на бизнесплановете на ВиК дружествата КЕВР определи цени само на 14 области. Тъй като се формираха ВиК асоциациите, КЕВР връщаше бизнес планове, уточняваше, обучаваше. Така и през 2018 г. регулаторът продължи с одобрението на бизнеспланове на водните дружества. Чак на 29 ноември комисията се произнесе кубик вода в Благоевградско да струва 2,099 лв., сега обсъжда от 1 януари цената да е вече 2,251 лв. с ДДС.
През декември комисията се произнесе, че водата в Кресна ще струва 0,804 лв. за кубик, а от 1 януари определя нова - 0,833 лв.
През няколко месеца с две поскъпвания ще бъдат Видин, Велико Търново, Габрово и Плевен.
286 екобоми цъкат в складовете с отрови. В 286 склада в цялата страна залежават близо 6000 тона силно отровни, излезли от употреба пестициди и препарати за растителна защита с изтекъл срок на годност. Това сочат официалните данни на Министерството на околната среда и водите (МОСВ), предоставени на „Труд".
Голяма част от складовете за съхранение са в населени места, а други - в близост до водоизточници. Химикалите са наследство от ТКЗС и АПК. Освен в складове, те са и в стоманобетонни кубове или така нарачените ББ-кубове (виж малкото каре).
Част от опасните препарати се намират в частни дворове без охрана, до които всеки може да има достъп, разказаха природозащитници и експерти по растителна защита пред вестника. Според тях картината се допълва и от огромния нелегален внос на опасни препарати от Турция.
Така отровите могат свободно да попаднат във водите, почвите и въздуха. Според МОСВ устойчивите органични замърсители - УОЗ-пестициди, се разграждат много бавно, натрупват се в организмите, а от там и в хранителната верига. Те мигрират чрез въздуха, водата и организмите, като по този начин влияят и върху екосистеми извън мястото на тяхното освобождаване. Затова производството, използването и съхранението им е забранено или контролирано по Стокхолмската конвенция.
Опасните химикали обаче могат да попаднат и в недобросъвестни ръце. „Повечето от складовете с излезли от употреба препрати са на частни фирми. Не са държавни, както ние си мислим, които да са под строга охрана и така би трябвало да бъде за такива отрови. Напротив - където са намерили, там са ги оставили. Не се води строг отчет на много места за какви количества става въпрос, така че може да се вземе без да направи впечатление". Това обясни пред „Труд", Явор Гечев от фондация „Четири лапи" във връзка с последните случаи на умрели кучета в Пазарджик.
БНБ съветва: Банките да затегнат кредитните условия. При бъдещо покачване на лихвите или отслабване на икономическата активност ще се влоши способността на хората да обслужват кредитите си, което ще доведе до нарастване на лошите заеми, предупреждават от БНБ. Отпусканите от банката кредити за домакинствата нарастват с най-високите годишни темпове от средата на 2009 г. насам. Затова от Централната банка съветват трезорите да затегнат условията за отпускане на заеми и внимателно да преценяват дали клиентите им ще могат да върнат заемите си и при покачване на лихвите. През септември БНБ реши да определи антицикличен капиталов буфер от 0,5%, който да важи за отпусканите заеми от 1 октомври 2019 г. Така банките ще трябва да заделят повече резерви за всеки заем, с което ще се увеличи тяхната устойчивост. В петък БНБ реши, че същият буфер ще се прилага и през първото тримесечие на 2020 г.
В края на октомври отпуснатите от банките заеми са 57,12 млрд. лв„ като за година нарастват със 7,8%. Заемите за бизнеса се увеличават със 4,8%, а тези за домакинствата над два пъти по-бързо - с 10%. При жилищните заеми ръстът е с 10,2%, а при потребителските - с рекордните 15,9%.
Растежът на жилищните кредити допринася за увеличението на цените на жилищата, което допълнително стимулира търсенето на заемни ресурси при финансиране на покупката им, посочват от БНБ. Бързото нарастване на кредитите може да създаде рискове, които да се материализират при бъдещо покачване на лихвите или отслабване на икономическата активност, коментират хората на управителя на БНБ Димитър Радев. За да се ограничат ефектите от реализация на кредитния риск е важно банките да прилагат консервативни кредитни стандарти, както и да не допускат ерозия на капиталовата и ликвидната си позиция, посочват от БНБ.
Българските ученици са сред първенците по отсъствия. Отсъствията и бягствата от час са сериозен проблем за българските училища - България е на 8-о място по отсъствия от училище от 58 държави, като страната ни се отличава и по силното влияние на този проблем върху качеството на обучението. Това е един от изводите в допълнителните анализи, съпътстващи престижното международно изследване на грамотността PISA 2015. Това остават и най-актуалните данни към момента в очакване на доклада за проведеното тази година ново проучване PISA 2018.
Както "Сега" е писал многократно, 15-годишните ученици у нас твърдо държат последните места в ЕС по резултати. 41 % от деветокласниците ни са функционално неграмотни и нямат елементарни четивни умения, 42% са под критичния минимум знания и умения по математика, а 37.9% са с драстични пропуски в подготовката по природни науки. Освен да измерва грамотността обаче, PISA изследва и факторите, които влияят върху представянето на младежите.
44.7% от децата в девети клас у нас са пропуснали поне един цял ден от училище в двете седмици, предшестващи провеждането на PISA. От тях 31.2% са отсъствали един или два дни, 6.1 % - 3 или 4 дни, а 7.4% - повече от 5 дни. С този резултат България се нарежда на осмо място сред изследваните държави. В групата на страните, за които отсъствията представляват сериозен проблем за образователната система, са още Черна гора, Италия, Уругвай, Доминиканската република, Словакия, Бразилия, Турция, Колумбия и Катар. При тях над 40% от учениците са заявили, че са пропуснали поне един ден от училище през последните две седмици преди проучването. Особено тревожно у нас е това, че за три години - в периода от PISA 2012 до PISA 2015, целодневните отсъствия в българските училища са нараснали с 20%.
В анализа на данните се отбелязва, че в пет страни: България, франция, Италия, Словения и Уругвай, отсъствията са значително по-голям проблем в училищата с ученици в неравностойно положение. В тези страни отсъствията в школата, в които преобладават младежи с неблагоприятно социално-икономическо положение, са с 14% до 15% повече, отколкото в останалите учебни заведения. Пресметнато е, че такъв висок процент бягства води до понижение на резултатите по природни науки с 15 до 20 точки.
Загубите на вода растат въпреки налетите пари за ремонти. Макар и с малко, загубите на вода по мрежата растат. През 2017 г. 61.24 процента са се губели по тръбите, без да стигнат до потребителите, докато година по-рано те са били 60.76 процента. Това показва сравнителен анализ на ВиК сектора, направен от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Нарастването на загубите идва въпреки налетите пари за ремонти и успешно отчитаните "водни цикли" в много общини в страната.
Въпреки че дружествата очевидно не могат да се справят с проблемите си, те масово са поискали повишение на цените от 1 януари. Традиционно най-зле е ситуацията в Добрич, където по тръбите "изчезва" 85.95% от водата. Около 65.78% се губят във Варна, а загубите в Плевен и Пловдив са около 60 на сто, показва още анализът. В сравнение с тях добре се представя ВиК-Русе, което е отчело загуби от около 41%. В столицата течовете по мрежата са около 50 на сто.
Българските населени места продължават да остават на светлинни години от други големи градове, към които принципно се стремим. Така например в Амстердам, Кьолн и Париж течовете по мрежата са от порядъка на скромните 4-8%. Сходни са и загубите на ВиК операторите в Ню Йорк и Сингапур, показва един от последните доклади на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
Основната причина за големите загуби на вода са изгнилите тръби. В последните години много общини изпълниха водни проекти, а в други мрежите се изграждат или предстои това да стане. Проблеми обаче има, тъй като водната реформа на практика е зациклила, а причината е в слабото усвояване на пари по програма "Околна среда". От началото на програмния период през 2014 г. насам от общия й бюджет от почти 3.5 млрд. лв. към момента са изплатени едва 11.66%. Съществено е изоставането по сектор "Води" от програмата, по който са предвидени над 2.3 млрд. лв., но са изплатени едва около 16 на сто от тях.
Столичната община не може да обясни липсата на над 8000 тона павета. Прокуратурата проверява липсата на над 8000 тона квадратни сиви гранитни павета, които имат статут на културно-историческо наследство. Сигналът за несъответствие между премахнатите при ремонти павета, положените обратно и наличните в депото във "Враждебна" е подаден от общинските съветници Иво Божков и Марта Георгиева, след като повече от година те са правили неуспешни опити да получат информация от кмета Йорданка Фандъкова за наличността на настилката.
Сивите квадратни павета са обявени за недвижима културна ценност от местно значение - "керамични и гранитни паважи, положени преди 1944 г. на територията на град София". Наричат се още сегментен паваж или среден паваж и представляват кубични блокчета от ръчно дялан гранит. Сигналът, подаден от двамата общинари, се отнася за паветата с размер на страната между 8 и 10 см. Към същата категория "недвижима културна ценност" се числят и жълтите керамични павета, емблема на столичния център.
През 2017 г. Веселин Кирев от Гражданска инициатива за обществен и релсов транспорт решава да провери какво се случва с паветата, които се демонтират от софийските улици, за да се заменят с асфалт. За тях отговаря общинското дружество "Софинвест", което има задължение да ги почиства и съхранява на депо в кв. "Враждебна". Кирев отправя запитване по Закона за достъп до обществена информация колко павета са премахнати в периода 2007 - 2017 г., колко са положени обратно и колко са на депо. От отговорите става ясно, че за посочения десетгодишен период са демонтирани 15 786 тона павета, вложените в ремонти са малко над 4000 тона, а депонираните са около 3000 тона. Несъответствието е над 8000 тона.
Една година проверка
Веселин Кирев предоставя данните на общинските съветници Иво Божков и Марта Георгиева от ДСБ. На заседание на Общинския съвет от ноември 2017 г. Георгиева пита столичния кмет Йорданка Фандъкова къде се съхранява паважът, каква е технологията за демонтиране и къде са липсващите количества.
Кметът отговаря, че паважът се съхранява от "Софинвест" на депо във "Враждебна". Паветата се предоставят само на фирми с договори за ремонт на улици в София, като за влезлите и излезлите от депото количества се съставят протоколи, а контролът е поверен на строителен надзор, инвеститорски контрол и представител на дирекция "Транспортна инфраструктура".
"Уведомяваме ви, че гранитните павета са се добивали в кариерите над с. Владая чрез изсичане на по-големи монолитни скални късове и при тази изработка размерите на две гранитни павета от един и същ вид както за едрия, така и за средния паваж не са точни числа, а варират в определени граници. Тежестта на всяко паве от един и същ вид е различна и най-точният начин за контрол на количествата е приемане и предаване на гранитния паваж на тегло", се казва в отговора на Фандъкова. В него не се споменават количества. Наличността на паветата е обект на проверка, назначена от кмета през ноември 2017 г., от която повече от година се чакат резултати.
"Тя е на финала, резултатите ще бъдат обявени и ако се налага, ще ги изпратим на прокуратурата", коментира Фандъкова пред "Нова тв" в четвъртък. Тя оправда забавянето с това, че проверката била много сложна, защото имало много кашони с документи. По предварителна информация на площадките на "Софинвест" имало 7200 тона, каза още кметът. "Очевидно има разминаване. Още през 2013 г. възложих проверка, която установи разминаване в мерните единици, по които се съхраняват тези павета: в кг, в тонове, в камиони. Тогава бяха дадени препоръки на дружеството и то ги изпълни - в момента всички количества се измерват в килограми", посочи Фандъкова. Веселин Кирев коментира пред "Капитал", че от изказването на Фандъкова не става ясно дали тези 7200 тона са среден паваж с размери 8 до 10 см, или това са всички павета - едри паралелепипеди, каквито има на бул. "Прага" и около Руски паметник, плюс сегментния паваж.
България е пета по ръст на разходите за труд в ЕС за периода юли - септември. Разходите за труд на компаниите продължават да се повишават и през третото тримесечие на годината. В България темпът на растеж се ускорява до 8.9% на годишна база при 8.5% през второто тримесечие, показват данните на Евростат от петък. Така страната се позиционира на пето място в ЕС, а лидери са Румъния с 13.9%, Латвия с 13.2% и Литва с 10.7%. Като цяло в Централна и Източна Европа темпът на растеж на разходите за труд остава значително над средните европейски стойности - 2.7% в ЕС и 2.5% в еврозоната.
Увеличението не е изненада предвид растящите заплати в страната. През третото тримесечие средното възнаграждение в България е с ръст 7.7% на годишна база. Ключови фактори за бързия темп не само тук, но и в други държави в ЕС са повишението на минималните работни заплати и недостигът на кадри.
С най-голям ръст - развлечения и образование
Напред в класацията за разходите за труд в България излиза развлекателният сектор, които се увеличават с 15.6% през третото тримесечие спрямо година по-рано, а в хотели и ресторанти разходите за труд нарастват с 13.7%.
Очаквано на второ място са учителите с увеличение 14.8%. Индустрията и секторът на информационните и комуникационните технологии остават малко по-назад, но запазват темп над 10%. В другата крайност остава имотният сектор, където разходите за труд на компаниите са едва 1.2% над нивото от третото тримесечие на 2017 г.
Румъния продължава да води
За поредно тримесечие лидер по темп на растеж на разходите за труд сред страните членки е Румъния с 13.9%. Увеличението на заплатите в страната се дължи на целенасочена държавна политика, която в продължение на над две години повишава възнагражденията в публичния сектор и минималните заплати. Начинанието обаче излиза скъпо на бизнеса, заради което от началото на 2018 г. Румъния прехвърли осигурителното бреме изцяло върху работниците. Затова и данните на Евростат показват увеличение на разходите за заплати с 37.1% и годишен спад с цели 83.6% на "други възнаграждения", където влизат социалните осигуровки.
Увеличението на минималната заплата е фактор за растежа и в Литва и Латвия. Унгария заема четвъртото място с годишен ръст 9%, което е леко забавяне спрямо отчетените през предходното тримесечие 10.2%, основно заради понижение на разходите за бонуси.
Снегът нокаутира 1000 снегорина. Снегът нокаутира близо 1000 снегорина, които бяха пуснати да почистват основните пътища днес. Въпреки изкараната техника голяма част от страната се оказа в снежен капан. Валежите от сняг и дъжд предизвикаха затруднения и дори блокада на движението в Западна, Северна и Южна България.
В 11 области беше обявен жълт код за снеговалежи и поледици, но най-тежко е положението в западната част на страната, където снежната покривка се увеличаваше с всеки изминал час. Към 14 часа най-голямо количество валежи са паднали в Кюстендил - 24 л/кв.м, като там се е образувала 6 сантиметра снежна покривка, а в столицата бяха паднали 6 л/кв.м.
Снегът остави населени места без ток, а десетки камиони и коли закъсаха по пътищата. На места магистралите „Тракия," „Хемус" и „Струма" бяха буквално блокирани и се извиха километрични опашки от коли.
Снегопочистваща машина се преобърна в района на местността Черна нива в Кюстендилскo, където бяха закъсали и над 50 автомобила. Така движението по пътя Кюстендил-Дупница беше затворено. Автобус пък аварира в Конявската планина. Пътниците от рейса бяха изведени и транспортирани.
Няколко часа след началото на пътния ад, от АПИ обявиха че, ще санкционират пътноподдържащата фирма на АМ "Струма" на територията на област Кюстендил. Причината е констатирано закъснение при снегопочистващите дейности. За по-бързото почистване на отсечката при снеговалежа беше осигурена почистваща техника от други пътноподдържащи дружества.
За снегопочистването временно беше ограничено движението на тежкотоварни камиони по магистралите.
Виелицата блокира и магистрала „Хемус" след Ябланица, съобщиха за Агенция „Монитор" шофьори, които се озоваха в километричното задръстване на скоростния път.
Снежната буря скова и столицата. Над 200 машини работиха без прекъсване от началото на снеговалежа, отчете зам.-кметът Йоана Христова в късния следобед. Приоритетно се обработваха булевардите, по които се движи градският транспорт, основни улици в кварталите и общинските пътища на територията на града в районите Панчарево, Кремиковци, Нови Искър, Връбница и Банкя. От общината увериха, че във всички райони се извършва избутване на снежни маси и разпръскване на соли срещу заледяване. С цел почистване на пътните платна на основните булеварди временно в рамките на 5-10 минути се затваряха отделни пътни участъци. „Имаше места, на които бяха аварирали превозни средства, включително с летни гуми, което е изключително неподходящо за сегашните условия. Виждате, че е усложнена обстановката, така че молбата ми е, когато видят, че снегорини обработват трасето, гражданите просто да изчакат, за да не се наложи да затваряме участъци за обработка за по-дълъг период", коментира Христова.
Заради усложнената зимна обстановка някои населени места от областите София, Кюстендил и Монтана останаха без ток. Сериозният снеговалеж спря тока и в част от кварталите на Банкя. „Голяма част от авариите са отстранени, но обстановката е сложна, някои пътища са непроходими. Работата на колегите се усложнява и от големите количества лед, които се налага да свалят от проводниците", обясниха за „Монитор" от ЧЕЗ. Прекъсване на електроподаването на клиентите на ЕВН и Енерго про няма.
Биосалати за левче и колбаси само от месо на фермерски пазар в София. Биосалати за левче и колбаси само от месо можеха да се купят днес на фермерски пазар София, разположен в западния край на ул. „Оборище", до Художествената академия.
Лошото време обаче силно намали броят на стопаните решили да продават стоката си на пъпа на столицата.
Много от тях бяха дошли от далеч и бързаха да си тръгнат, преди снегът да затрупа пътищата и още около обяд спешно разпродаваха само изкараното на сергиите и бързаха да запалят колите в обратна посока.
Най-голяма бе опашката при колбасите - - суджуци, луканки, бахур, създърма и кренвирши. За последния популярен по времето на соца продукт, продавачката обясняваше, че трайността му дори в хладилник е не повече от седмица и трябва да се изконсумира в този срок. В бързането производителите от Добрич даваха стоката „на промоция", като неголемите подкови телешки суджук излизаха по 7,50 лв. парчето.
Интерес имаше и към продуктите от биволско мляко. Юмер Керим от ловешкото село Александрово обясни, че продава основно в големите градове и има малък магазин и във Варна. Той се учудва защо силно са били намалени помощите за отглеждане на биволи, а в същото време е бил качен осигурителният праг на земеделските производители. По думите по този начин след време няма да има кой да гледа животни в България.
На сергията с яйцата можеше да се купи една тарелка с 12 яйца за 3,50, а две - за 6 кинта. Обикновените яйца от домашни кокошки, като на баба на село, вървяха по 40 ст., в опаковки по десет.
Още по темата:
Икономическият печат на 14 декември 2018 година
Икономическият печат на 13 декември 2018 година
Икономическият печат на 12 декември 2018 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро