Снимка: КЕВР
Около 20 души, предимно пенсионери, се събраха пред сградата на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) преди днешното публично обсъждане на цените на водата. Някои от тях носеха плакати с надпис „Време е да сложим жълтите жилетки" и пред репортер на БНР казаха, че планираното поскъпване е непосилно за тях. Според протестиращите, демонстрацията е организирана в социалните мрежи.
От Дискусионния клуб за социална местна политика и от Федерацията на потребителите в България обявиха, че двете неправителствени организации са организатори на протеста, тъй като „това, което се случва с цените на водата у нас, е гавра с търпението на хората".
Омбудсманът Мая Манолова, която беше при протестиращите обяви, че тя и хора от нейния екип ще присъстват на общественото обсъждане в КЕВР, на което ще се дискутира поскъпването на водата от началото на следващата година.
Това обществено обсъждане е задължително по закон, но без краен ефект, защото планираното поскъпване, което е одобрено от КЕВР, няма начин да не се случи.
"Тези цени вече са одобрени и Комисията не може да не ги утвърди и да влязат в сила. Това ще се случи, иначе тези търговски дружества ще съдят Комисията за пропуснати ползи", каза в ефира на БНР Ивайло Касчиев, който ръководи водната дирекция в КЕВР.
По време на обсъждането представителите на граждански организации настояха пред КЕВР и ръководителите на ВиК дружествата да се спре обсъждането за поскъпване на водата преди този въпрос да е влязъл в Народното събрание.
Пред участниците в общественото обсъждане Мая Манолова каза, че поскъпването на водата "не е справедливо" заради ниските доходи на гражданите. "Доходите на домакинствата намаляват, докато цените на комуналните услуги растат", подчерта още Манолова.
Според омбудстмана, липсва подобрение в качеството на услугите на ВиК дружествата, както и достатъчно инвестиции, които да подобрят този показател.
Новите цени
Одобрените от КЕВР цени, предвиждат поскъпване на услугата в 27 областни града. Единствено в Кърджали се очаква да поевтинее - с около 1.5%.
Най-голямо е увеличението в Бургас - с 26 стотинки за кубик, като крайната цена с ДДС ще бъде 3.000 лв./куб. м. В София поскъпването ще е с 23 стотинки, до 2.585 лв./куб. м.
В кои областни градове водата поскъпва най-много:
Добрич - 3.352 лв./куб. м
Шумен - 3.400 лв./куб. м
Силистра - 3.318 лв./куб. м
Варна - 3.094 лв./куб. м
Бургас - 3.000 лв./куб. м
Монтана - 2.967 лв./куб. м
София - 2.585 лв./куб. м
Пловдив - 2.216 лв./куб. м
Благоевград - 2.099 лв./куб. м
Увеличението на цената на водата в Монтана и Враца превишава социално поносимата, уточняват от КЕВР. Затова в двата града се предвижда тя да стигне до прага, който съответно е 2,967 лв. за кубик в Монтана и 3.171 лв. за кубик във Враца. Близо до социално поносимата цена, която няма да бъде превишена, е в Шумен и в Сливен.
Определянето на цените от 1 януари 2019 г. е заложено в бизнес плановете на ВиК дружествата, уточниха от КЕВР. Освен тях при определяне на новите цени регулаторът взима под внимание процента на инфлацията за годината, както и коефициента на изпълнение на предвидените за периода разходи. Именно заради неизпълнени разходи ВиК Кърджали ще бъде санкционирано и там цената на водата ще бъде намалена, става ясно от позицията на КЕВР преди днешното обществено обсъждане.
Проблемът с тръбите
Сравнителният анализ на КЕВР показва, че въпреки инвестициите от ВиК дружествата, загубите по мрежата вместо да намаляват, се увеличават. През 2017 г. загубите възлизат на 61.24 процента от водоподаването, без да стигнат до потребителите, докато година по-рано те са били 60.76 процента.
От години най-много вода за пиене изтича по изгнилите тръби в Добрич, където загубите са най-големи и през 2017 година - 85.95% от водата. Около 65.78% се губят във Варна, а загубите в Плевен и Пловдив са около 60 на сто, показва още анализът. В София течовете по мрежата са коло 50 на сто,а най-добре е ситуацията в Русе, където местното ВиК отчита загуби от около 41%.
Според анализа на КЕВР, само 0.5% от цялата ВиК мрежа е рехабилитирана през 2017 година, въпреки че според утвърдените от водния регулатор годишни планове, е трябвало да бъдат ремонтирани и реконструирани 1.25% от цялата мрежа. Заради това, според КЕВР, това не може да гарантира устойчива поддръжка и обновяване на старата и твърде амортизирана водопроводна мрежа.
Водомери и чиновници
Другият сериозен проблем за водния сектор са водомерите и чиновниците. Едва 8.5% от водомерите през 2017 г. са преминали техническа проверка, въпреки че една пета от тях трябва да бъдат задължително проверявани всяка година. Освен това, малко над половината от всички водомери на СВО (55,3%) са в техническа и метрологична годност, показа още анализът на КЕВР. Според документа, измерването както на входа, така и на изхода на водоснабдителната система е изключително лошо, и това има пряко отношение към високите нива на неносеща приходи вода в България.
Проблем има и с кадрите. Повечето от ВиК дружествата са общински и държавни и заради това, според КЕВР, имат прекалено много служители, което също се трупа върху цената на водата. Според анализа на КЕВР, във ВиК сектора заетите са 12 827 души. И въпреки това, секторът отчита недостатъчно ниво на събирамост на вземанията от потребители и доставчици (86% за 2017 г.), като секторът е далеч от постигане на дългосрочното ниво от 95%. Ниското ниво на събираемост на вземанията пряко рефлектира върху по-ниско ниво на приходи от оперативна дейност.
Още по темата:
Деветте язовира за питейно-битово водоснабдяване са в добро състояние
Колко зависим е независимият енергиен регулатор?
КЕВР е разгледала 1815 жалби през 2017 година
EUR | 1.955830 |
USD | 1.878440 |
GBP | 2.350620 |
CHF | 2.109390 |