Снимка: Архив infostock.bg
Ски легендата Марк Жирардели е мажоритарен собственик на „Юлен". Световната ски легенда Марк Жирардели притежава 100% от собствеността на "Таке сървисиз лимитед" - компанията, която е мажоритарен собственик на "Юлен" АД.
Оригинала на документа, който доказва това, Жирардели показа в понеделник на министрите на околната среда и водите Нено Димов, на туризма Николина Ангелкова и на икономиката Емил Караниколов. След срещата на 4-мата новината бе съобщена от пресцентъра на екоминистерството.
Въпросът за собствеността на концесионера на "Ски зона Банско" е бил поставен от министър Нено Димов заради обществения интерес и във връзка с развитието на курорта Банско.
Жирардели е упълномощил изпълнителното ръководство на "Юлен" АД да води преговори за изменение на настоящия концесионен договор за ски зоната.
Адвокатът на дружеството Петър Петров разказа пред "24 часа", че една от целите на срещата всъщност е била Жирардели да се запознае от първа ръка с водените преговори между "Юлен" АД и екип на МОСВ за предоговаряне на условията на концесионния договор за "Ски зона Банско".
"Миналата седмица ръководството на дружеството - аз и изпълнителният директор Мая Христоскова, имахме само уточняване на рамката на преговорите, но по същество те започват сега. Г-н Жирардели ни упълномощи да ги водим, вероятно до края на настоящия зимен сезон, който е в средата на април, ще сме готови", уточни Петров.
Става въпрос за неяснотите в концесионния договор, подписан още през 2001 г., по отношение на границите на ски зоната, както и за необходимостта от увеличение на концесионното възнаграждение от страна на "Юлен" АД.
КЗК ще гледа сделката на "Инерком" за ЧЕЗ. КЗК образува ново производство за концентрация по сделката за активите на ЧЕЗ в България. Тя е между българската компания "Инерком" и ЧЕЗ - Прага, става ясно от съобщение на антимонополната комисия на сайта й от 14 декември.
КЗК съобщава, че всяко трето заинтересовано лице може да представи информация или да изрази писмено становище относно сделката в срок от 7 дни от датата на публикуване на съобщението.
С решението да разгледа сделката комисията изпълнява решение на Върховния административен съд. На 21 ноември магистратите се произнесоха, че регулаторът незаконосъобразно е отказал да се произнесе. ВАС върна преписката на КЗК със задължителни указания да се образува производство по подаденото заявление за концентрация.
Отказът на регулатора дойде след повторно внасяне на искане за одобрение от "Инерком". Това стана на 21 септември, след като компанията уведоми КЗК, че в нейното портфолио вече няма фотоволтаици. По този начин били отстранени всички забележки на Комисията за защита на конкуренцията. Именно собствеността на фотоволтаични централи при "Инерком" и ЧЕЗ доведе до първия отказа на КЗК да одобри сделката между двете компании.
В началото на този месец от "Инерком" съобщиха, че работят по финализиране на сделката с ЧЕЗ и имат валиден договор. Съобщението бе по повод изтеклия срок за плащане в края на ноември.
"Инерком" полага всички необходими усилия за изпълнение на отлагателните условия по договора - получаване на регулаторно разрешение, и е в очакване на одобрението му", уточниха тогава от компанията. И допълниха, че имат подкрепата на глобални инвестиционни банки за финализиране на сделката.
От централата на ЧЕЗ в Прага също потвърдиха, че договорът с "Инерком" е валиден. Те уточниха, че единствената промяна е, че българската компания вече не се ползва с ексклузивитет. Паралелно се водят преговори и с индийската "Индия Пауър".
15 см по-голям гледа българинът. Телевизорът на българина нарасна с 15 см. за година. През 2018 г. най-търсеният телевизор на изплащане е по-голям с 6 инча (15,24 см) и по-скъп с 250 лв. в сравнение с 2017 г. Най-предпочитаният модел през 2018 г. е 49-инчов и струва 1050-1100 лв., докато победителят на 2017 г. беше с цена от 800-850 лв. Това доказва, че стандартът на живот продължава да расте, доходите са стабилни и българите могат да си позволят по-големи кредити. Търсенето на големи телевизори беше стимулирано допълнително и от Световното първенство по футбол и желанието на феновете да гледат мачовете на по-големи екрани, показва новото издание на класацията "Топ 10 на изплащане" на БНП Париба Лични Финанси.
Тенденцията за повишаване на жизнения стандарт се потвърждава и от факта, че в новата класация пет от десетте най-търсени стоки на изплащане са по-скъпи спрямо 2017 г. Освен телевизорите, цената на най-предпочитаните лаптопи се повиши със 150 лв., хладилниците също са по-скъпи със 150 лв., а готварските печки - с 350 лв. По-високи са и цените на най-търсените на изплащане дивани.
Мъжете с 25% по-високи заплати от жените. Мъжете взимат с 25% по-високи заплати от жените. Средната заплата на мъжете през 2016 г. е 1054 лв., а на жените е 842 лв., пише в публикация на НСИ, която беше разпространена днес. Разликата в заплащането между половете обаче намалява като възнагражденията на жените нарастват по-бързо. За година заплатите на мъжете са се повишили със 7,3%, а на жените - с 8,8%. Преди 17 години разликата в заплащането е била много по-голяма. През 2000 г. мъжете са взимали близо 30% повече от жените.
Почти във всички икономически дейности заплатите на мъжете са по-високи от тези на жените. През 2016 г. най-голяма е разликата в сферите „Здравеопазване и социална работа" и „Финансови и застрахователни дейности", където възнаграждението на жените е съответно с 38,4% и 32,1% по-ниско от това на мъжете. В здравеопазването това се дължи на факта, че на най-ниско платените позиции като медицински сестри работят предимно жени. Но любопитното е, че във финансите и застраховането мъжете взимат средно 2142 лв., а жените само 1464 лв. В две сфери на икономиката - „Административни и спомагателни дейности" и „Строителство" средната заплата на жените е по-висока от тази на мъжете - съответно със 17,2% и 10,9%. В строителството работят по-малко жени и те са на високи постове като проектанти и архитекти, затова и получават повече от обикновените строители.
Мъжете взимат и по-големи пенсии. През 2017 г. пенсия от 910 лв. са взимали 45 567 мъже и 8189 жени. Пенсии до 200 лв. са получавали 42,2% от жените и 17,3% от мъжете. А между 201 лв. и 300 лв. са взимали 35,8% от жените пенсионери и само 26,7% от мъжете.
30% от населението живее в материални лишения (ограничава се при потреблението на 4 от 9 основни стоки и услуги), сочат още данните на НСИ. В лишения живеят 28,8% от мъжете и 31,1 % от жените.
От януари водата ще поскъпне с от 3 до 33%. Масовото поскъпване на водата от 1 януари е неизбежно. Това стана ясно на заседанието на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР). Причината е, че регулаторът вече е одобрил бизнес плановете на голяма част от дружествата, в които те са заложени. "Тези цени са одобрени и регулаторът не може да не ги утвърди и да влязат в сила. Това ще се случи, иначе тези търговски дружества ще съдят комисията за пропуснати ползи", съобщи шефът на дирекция "ВиК услуги" в КЕВР Ивайло Касчиев.
Според новите разчети най-високите цени за вода ще достигнат и ще прехвърлят 3 лева за кубик. В София и в Бургас водата ще поскъпне с около 10%. Повишение ще има и във Варна (4.13%), Враца (4.51%), Монтана (3.2%), Шумен (3.09%) и др. Най-много ще плащат в Шумен, Силистра и Варна, където кубикът ще струва над 3 лева. Над три лева ще плащат и в Добрич, където са отчетени и най-големите загуби на вода - 85.95% при средно от около 60% за страната. Единствено от ВиК-Шумен са поискали цените да останат непроменени, докато в града не заработи пречиствателната станция, а в Кърджали ще получат нищожно намаление от около 1.5%. Във Враца поскъпването ще бъде ограничено до 3 лева и 17 стотинки на кубик /33%/, защото реалната цена надхвърля прага на социалната поносимост. Това е цената, която според националната статистика гражданите могат да плащат. Тя е различна за отделните региони в страната. За София според сметките на консултанта по водната реформа - Световната банка, през 2021 г. социалната поносимост е била за цена 11.24 лева за кубик.
Новите цени идват на фона на масовите загуби на вода по мрежата, които за 2017 г. са средно 61.24%. Това е ръст спрямо година по-рано, когато течовете са били "само" 60.76%, показва сравнителен анализ на ВиК сектора, изготвен от КЕВР. Освен Добрич рекордьори в пилеенето на вода са Варна - 65.78%, Плевен и Пловдив, където течовете са около 60%. В София от тръбите в земята изтича около 50% от водата. За сравнение - в много от големите западноевропейски градове като Амстердам, Кьолн и Париж този процент е между 4 и 8.
Според омбудсмана Мая Манолова бизнес плановете трябва да бъдат преразгледани. "Хората по места масово са недоволни, защото се увеличава цената на водата, без това да е за сметка на качеството или на някакви видими инвестиции и подобрения", каза тя.
Преподавателите остават най-търсени и през ноември. Преподавателите са сред най-търсените групи професии у нас през ноември, като в челната петица след тях се нареждат операторите на стационарни машини и съоръжения, монтажниците, водачи на МПС и подвижни съоръжения и продавачите. Според Агенцията по заетостта през миналия месец бизнесът е изпитвал глад и за бармани, сервитьори, готвачи, камериери, работници в добивната и преработващата промишленост, строителството и транспорта, производството на храни, облекло, дървени изделия и сродни; металурзи, машиностроители и сродни на тях занаятчии и др. Заявените на първичния пазар на труда през ноември работни места са 12 280, като 82.9% от тях са в частния сектор - в преработващата промишленост (29.3%), търговията, ремонта на автомобили и мотоциклети (16.7%), административните и спомагателните дейности (16.0%), хотелиерството и ресторантьорството (6.6%), строителството (4.5%) и др.
С посредничеството на бюрата по труда са постъпили на работа общо 18 590 лица, като 86.4% са намерили заетост в реалната икономика. В същото време в регистрите на Агенцията по заетостта са включени 30 525 новорегистрирани, като от тях 1680 не са били нито заети, нито учещи и не са търсили работа. Сред тях са и 483-ма ученици, работещи и пенсионери, търсещи заетост. Малко над 4000 души пък са влезли в регистрите на Агенцията по заетостта след завръщане от сезонна работа в чужбина. Въпреки лекото увеличение с 0.1% спрямо октомври безработицата в страната е 6% и е на дъното за последните десет години.
ЕК глоби България със 77 млн. евро заради държавния газов монопол. Европейската комисия наложи глоба на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и неговите дъщерни дружества "Булгаргаз" и "Булгартрансгаз" в размер на 77 млн. евро. Глобата е по т.нар. газово дело, заведено от ЕК след жалба на "Овергаз" от 2011 г. за това, че на компанията е отказан достъп до газопреносната мрежа.
Санкцията е по-малка от очакваните 330 млн. евро. Една от причините за това е, че ЕК е намалила наполовина периода, за който се налага глобата и вместо близо 9 години той е четири и половина - между 2010 и 2015 г.
На специална пресконференция министърът на енергетиката Теменужка Петкова обясни, че България не е признала вина по казуса и след като се запознае с решението на ЕК, ще реши дали да го обжалва. Глобата обаче трябва да бъде платена най-късно до три месеца, независимо от това дали ще има обжалване или не.
Изпълнителният директор на БЕХ Петьо Иванов заяви, че холдингът и дъщерните му дружества са предвидили този разход и са направили необходимите провизии, така че сумата да може да бъде платена безпроблемно.
Дело без изход
В хода на делото е установено, че БЕХ и неговите дъщерни дружества са злоупотребили с господстващото си положение, като са възпрепятствали навлизането на други играчи на пазарите за доставка на газ в България, чрез неправомерно ограничаване на достъпа до притежаваната и експлоатираната от тях инфраструктура. На практика БЕХ е използвал господстващото положение на "Булгартрансгаз", за да защити почти монополното положение на "Булгаргаз" при доставките на газ. Освен това "Булгаргаз" се е презапасявало с капацитет по единствения газопровод за внос, транспортиращ газ през Румъния за България, за да не може той да бъде използван от потенциални конкуренти.
Логиката в ЕС пазара обаче е потребителите във всички държави членки да могат да се възползват от предимствата на интегриран и конкурентен единен европейски енергиен пазар. "Години наред българските потребители на природен газ са били лишени от възможност за избор на доставчици, тъй като групата на БЕХ е отказвала да предостави достъп до своята газова инфраструктура на други доставчици на газ на едро", казва комисар Маргрете Вестегер, която отговаря за политиката в областта на конкуренцията.
По думите й с днешното решение комисията ще насърчи развитието на отворен и конкурентен енергиен пазар в полза на потребителите в България и в съответствие с целите на Енергийния съюз.
Според шефа на БЕХ обаче потребителите на са претърпели никакви вреди. "Не съм съгласен с твърденията на ЕК, тъй като във визирания период "Булгаргаз" работи по регулирани цени и неведнъж е продавал природния газ под себестойност. Това не може да се случи с един частен оператор", каза Петьо Иванов.
Лавина от други искове
От съобщението на ЕК става ясно, че всяко лице или дружество, пострадало от антиконкурентното поведение на БЕХ, "Булгагаз" и "Булгартрансгаз", може да предяви иск за обезщетение за вреди пред съдилищата в страните от ЕС. И съдебната практика на Съда на ЕС, и Регламент № 1/2003 на Съвета потвърждават, че при дела в националните съдилища окончателно решение на комисията представлява доказателство със задължителна сила, че поведението се е състояло и е било незаконно.
Това значи, че желаещите да осъдят дружествата не е необходимо да доказват отново, че е имало нарушение на антимонополните правила.
Също така това, че комисията вече е наложила глоба на участниците в картела, няма да е предпоставка за намаляване на евентуалните обезщетения.
5 години чакане
Разследването започна през 2013 г., а през 2015 г. ЕК формулира подозренията си за нарушение и оттогава се провеждаха преговори между Брюксел и София. Българското правителството предлагаше да се приватизира миноритарен дял от "Булгартрансгаз" с право на инвеститора на вето за всички важни решения в дружеството. ЕК обаче не счете предложенията на правителството за достатъчни да поправят ситуацията на газовия пазар и настояваше за продажбата на мажоритарния дял в дружеството.
"За нас това е червена линия, която ние не можем да прекрачим. Българският оператор обслужва инфраструктура, която е свързана с нашата национална сигурност", потвърди сега Петкова.
Възможностите за еврофинансиране във винаро-лозарския сектор се увеличават. Да бъдат въведени обезщетения за лозарските стопанства, които подменят или преструктурират лозите си, в периода, в който нямат доход от новите насаждения. Тази промяна е залегнала в проектонаредба на земеделското министерство, с която се променят условията за финансиране по новата лозаро-винарска програма, която започва от 2019 г.
Програмата, която бе публикувана през март, ще бъде за срок от 4 години, като общият й бюджет ще достигне близо 134 млн. евро. Средствата ще се отпускат за преструктуриране на лози, инвестиции във винарски предприятия, застраховки на реколта и промоция на вина в чужбина.
Нови допълнения
Земеделските стопани, които извършват дейности по схемата "Преструктуриране и конверсия на лозя" от бъдещата лозаро-винарска програма за периода 2019-2013 г., ще могат да получават обезщетения за загуба на доходи в периода, в който новонасадените лози на мястото на изкоренените не осигуряват реколта. Тази нова възможност е заложена в проект за промени в наредбата за условията за финансиране по програмата, която бе обнародвана само преди малко повече от месец в Държавен вестник. В случаите, когато те са променили местонахождението на лозите, се предвижда възможност или получаване на обезщетение, или получаване на разрешение за едновременно отглеждане на стари и нови лози, се вижда още от текста.
Отделно от това в програмата е дадена възможност финансиране за промотиране на вино на външни пазари да се осъществява и от новосъздадени сдружения, а не съществуващи в последните две години, се вижда още от текстовете.
Програмата тръгва с бюджет от близо 134 млн. евро
Новата лозаро-винарска програма тръгва от началото на 2019 г. и ще се прилага в срок до 2023 г. Планираният й бюджет е 133.8 млн. евро, който ще бъде разделен между четири приоритета. Както и при предходни програми, и при тази програма най-голяма част от финансирането ще отиде по схемата за преструктуриране и конверсия на винени лозя, за които ще бъде отделени над 76.3 млн. евро. Целта е чрез схемата да бъдат подменени 8% от лозовите насаждения в страната. Другата по-голяма схема в новата програма е за инвестиции във винарски предприятия, за което ще бъдат отделени 42.5 млн. евро. Целта е да бъдат подпомогнати минимум 60 от общо 260 винарски компании в страната да подменят оборудването си, докато в предходната програма нямаше подобен ресурс. Средства в новата програма ще бъдат отделени още и за застраховки на лозови масиви - 5 млн. евро, както и за реклама на вина на чужди пазари от организации на производители и търговци - 10 млн. евро.
Изсипаха 930 хил. кв. метра аслфат в София през 2018 г. 929 хиляди квадратни метра асфалт са били изсипани по улиците на София през 2018 г. Това обобщи зам.-кметът на града Дончо Барбалов по време на годишния семинар на Столичната община за проектобюджета на кметството за 2019 г.
По 1214 улици са направени частични ремонти. Павираното пространство в града през изминаващата година е 36 хил. кв. метра. Близо 30 хил. кв. метра са ремонтираните тротоари в града. 82 са новите пешеходни пътеки, а 766 шахти са подновени. Всичко това е струвало на общината 39 млн. лв. Той припомни, че през 2018 г. са ремонтирани ключови пространства в града, а работата ще продължи и догодина. Сред най-големите булеварди, които бяха превърнати в строителни площадки, но вече са с нов облик, са "Васил Левски", част от "България", "Арсеналски", "Христофор Колумб", "Пенчо Славейков" и др.
Следващата година София ще вложи 47.5 млн. лв. в ремонтни на 15 големи обекти, сред тях са разширението на бул."България" от НДК до "Гешов", бул. „Филип Кутев", последният участък от бул. „Монтевидео" при новата метростанция, южното платно на бул. „Тодор Каблешков" (от бул. „България" до ул. „Костенски водопад"), пробива на бул. „Петър Дертлиев", Източната тангента от бул. „Ботевградско шосе" до Северната скоростна тангента, както и локална улична мрежа, която обслужва тангентата. С нов облик ще се сдобият булевардите „Първа българска армия", „Президент Линкълн", улиците „Народно хоро", „Житница", „Кукуш", „Йосиф Щросмайер", „Коперник", „Атанас Узунов". Ще започне и ремонтът на бул. „Скобелев" и транспортния тунел на НДК.
30 тираджии глобени с по 300 лв., взеха им книжките за месец. 30 водачи на тирове са отнесли яки глоби за навлизане на магистрала "Хемус", нарушавайки забраната за движение на тежкотоварни автомобили над 12 тона. Те са блокирали движението по магистралата в неделя за часове, съобщиха от Пътна полиция. Санкцията за шофьорите нарушители включва глоба от 300 лева, лишаване на водача от право да управлява за срок от 1 месец и спиране на камиона от движение за 3 месеца.
Комични ситуации е имало при почистването на магистралите при снеговалежа в неделя. Шофьори на снегорини са се молили на водачите да не карат в аварийната лента, за да могат да почистят, коментира шефът на Управителния съвет на Агенция „Пътища" инж. Светослав Глосов. „При чистенето на снега на републиканските пътища са спазени техническите изисквания. Два часа след спиране на валежа е срокът за почистване на автомагистралите, а за останалите класове пътища сроковете са по-дълги, оправда забавеното почистване шефът на АПИ. Той подчерта, че практиката и в Западна Европа, и в САЩ при силен снеговалеж, какъвто имаше в неделя, пътят да се затваря и да не се допуска никакво движение. Глосов съобщи още, че за закъснение при снегопочистването на участъка от АМ "Струма" на територията на област Кюстендил ще бъде санкционирана снегопочистващата фирма. В момента се прави анализ на извършената от нея работа.
По повод публикуваните в социалните медии кадри за полагане на асфалт на пътя Тетевен - Гложене при сняг инж. Глосов каза, че извършените дейности са недопустими и са изпълнени без знанието на АПИ. Фирмата ще фрезова участъка и ще го асфалтира отново за нейна сметка когато метеорологичните условия позволяват.
Още по темата:
Икономическият печат на 17 декември 2018 година
Икономическият печат на 14 декември 2018 година
Икономическият печат на 13 декември 2018 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро