Снимка: БСК

За българския бизнес през 2018 година е налице влошаване на оценката за бизнес климата, а самооценката за състоянието на предприятията е „застой" и „слаб растеж" спрямо миналата година. Това показва традиционното проучване "Годината през погледа на бизнеса"*, представено от Българската стопанска камара (БСК).

Проучването отчита умерен песимизъм сред мениджърите за 2019 г., който в голяма степен се дължи на неудовлетвореност от работата на институциите, притеснения за ръст на цени, данъчна и регулаторна тежест, както и дефицит на качествена работна ръка.

Ръст на енергийните цени, цените на суровините, фискалната и регулаторната тежест през 2019 г. очакват над 75% от участниците в проучването. На този фон, изглежда повече като добро желание, отколкото като реална перспектива прогнозата на 36% от анкетираните за ръст на работните места.

Що се отнася до общото развитие на икономиката, налице е известно намаление на оптимистичните очаквания спрямо предходната година, респективно - нараства песимизмът. Запазва се големият дял на анкетираните, които очакват застой.

За поредна година сред ключовите приоритети на фирмите е именно работната сила, която е проблем и в количествено, и в качествено отношение. Най-голямо търсене има за тесни специалисти и изпълнителския състав, а в по-малка степен - за административен и помощен персонал. Проблем е попълването и на мениджърските позиции.

Преобладаващата част от работодателите изразяват готовност да инвестират в обучение на персонала и в увеличение на трудовите възнаграждения, но на база постигнати задоволителни нива на умения и компетенции.

Положителен момент в тазгодишното проучване на БСК е сериозният ръст на планиращите да инвестират в иновации, марки и патенти - 28% от запитаните при 11% през предходната година.

Намеренията за инвестиции в човешки ресурси се запазват на почти същото ниво като през предходната година (38% при 39% през 2017 г.). 42% от анкетираните планират провеждането на специализирани обучения на персонала, 7% поставят акцент върху обученията в т.нар. меки умения, а за 16% приоритет са и двата типа обучения. 35% не планират такива дейности.

Според анкетираните, догодина ръстът на средната работна заплата в частния сектор няма да надхвърли тазгодишния, който е около 7.8%. Той ще се дължи на увеличаването на минималната работна заплата и на възнагражденията на висококвалифицираните специалисти.

За състояние на фирмите

Всеки трети анкетиран отчита ръст в обемите на производството и на продажбите/оборотите през 2018 г., а други 29% остават на нивата от предходната година. Около 40% от анкетираните декларират спад по тези показатели.

Достъпът до външни пазари остава относително непроменен през 2018 спрямо 2017 г.

По отношение на работните места тенденцията е негативна - през миналата година 20% от анкетираните са споделили, че през годината са намалили броя на работниците си, а през 2018 г. отговорилите по този начин са 25%. Успоредно с това, 39% от анкетираните декларират, че през 2018 г. са увеличили работните заплати в своите предприятия, а през 2017 г. така са отговорили 52%.

И през 2018 г. класацията на инвестиционните приоритети е „нови продукти - нови мощности - човешки ресурси", но спрямо 2017 г. силно намалява процентът на деклариралите инвестиционна активност - през миналата година около 30% от анкетираните са посочили, че са инвестирали в продукти, мощности и персонал, докато през настоящата година процентите се движат в диапазона 8-12.

Положителна тенденция през 2018 г. е намалението на задълженията към финансови институции, бюджета, персонала и контрагенти. През 2017 г. посочилите намаление на задълженията са били около 15%, а посочилите ръст - около 20-22%.

Слабо подобрение спрямо 2017 г. се отчита и по отношение на просрочените несъбрани вземания от контрагенти, като през миналата година ръст на тези вземания е бил отчетен от 32% от анкетираните, а през настоящата процентът е 11. Повишение се наблюдава при несъбраните вземания от държавни/общински администрации и предприятия, които през 2017 г. са нараснали с около 5%, а през настоящата година - със 7-10%.

Общият размер на просрочените вземания леко се повишава спрямо предходната година - от 79,7 на 82,4%. Положителен е фактът, че делът на просрочията за период над една година намалява почти двойно - от 41% през 2017 г. на 23% през 2018 г. Сред просрочията над една година най-много са в сектора на услугите, а най-малки са просрочията (1-3 месеца) в преработващата промишленост.

По отношение на работната ръка

По отношение на работната ръка се задълбочава тенденцията на сериозен дефицит на тесни специалисти и изпълнителски състав, за сметка най-вече на административен и помощен персонал. Най-голям „глад" за работна ръка отчитат предприятията от сферата на услугите и тези от преработващата промишленост, а най-малко притеснения по отношение на човешките ресурси имат в селското стопанство.

Най-често срещаните дефицити у работната сила са в областта на професионалните и техническите/технологичните умения и компетенции, както и по отношение на мениджърските умения и реалистичната самооценка.

Най-висока оценка получава работната сила по отношение на езиковите компетенции, уменията за работа в екип и адаптивността.

Традиционно критиките са насочени към обществените поръчки и корупцията. 66% от фирмите не са участвали в търгове, но останалите 34% са били свидетел на некоректни или незаконни практики при провеждане на обществени поръчки като например тенденциозно поставени условия в полза на конкретен участник, необективно оценяване на офертите, необосновани обжалвания, забавено разплащане.

Половината от анкетираните фирми смятат, че корупцията и престъпността са нараснали през 2018 г.

Въпреки активността на банките и рекордно ниските лихви, само 27% от предприемачите са отчели, че през 2018 г. се е подобрил достъпът до кредитиране - почти на нивото от 2017 г. По-голямата част - 47%, посочват, че положението не се е променило. Най-високо членовете на БСК оценяват работата на омбудсмана и президента, макар че те не могат да влияят директно върху бизнес средата. По традиция на дъното на класацията с най-ниска степен на одобрение са съдебната власт и Народното събрание. От тази година обаче компания им правят КЕВР и КФН.

Какво иска бизнесът

Мнозинството от анкетираните са за въвеждане на диференцирани ставки по ДДС, премахване на класовете за прослужено време и на минималните осигурителни прагове, облекчаване на задължителния одит на годишните финансови отчети на малките фирми и на процедурите за привличане на работници от страни извън ЕС. Бизнесът е притеснен и не одобрява промените в наредбата за касовите апарати и настоява за удължаване на сроковете за въвеждане на изискванията.

*Проучването е проведено в периода 1 ноември - 1 декември 2018 г. и обединява отговорите на 740 участници, по-голямата част от които собственици и управители на предприятия (92%), а 8% са служители, упълномощени да попълнят онлайн анкетата.

85% от анкетираните предприятия са микро- и малки (с до 50 заети), 11% са средни (с 50 до 250 заети), а 4% са големи (с над 250 заети).

46% от участниците в анкетата представляват предприятия от сектор „Услуги", 19% - от „Преработваща промишленост, 18% - от сектор „Търговия", 12% от сектор „Строителство", 3% - „Селско стопанство", и 2% - „Добивна промишленост".

32% от анкетираните предприятия оперират в Югозападния регион за планиране, 27% - в Североизточен, 15% - в Южен централен, 11% - в Северозападен, 8% - в Югоизточен, 7% - в Северен централен.