Снимка: Архив infostock.bg
Бизнесът поиска отсрочка за 560 лв. минимална заплата и формула за ръста й. Минималната заплата да не става 560 лв. от началото на годината, а да остане 510 лв. И да започне да расте едва след приемането на формула, по която това да се случва.
Такова искане поставиха четирите организации на работодателите -КРИБ, БСК, АИКБ и БТТП, пред правителството и синдикатите вчера. Това стана дни, след като в интервю за "24 часа" финансовият министър Владислав Горанов обясни, че правителството се опитва чрез минималната заплата да накара бизнеса да вдигне доходите на работниците си.
Увеличението на минималната заплата с 50 лв. е заложено в бюджета за 2019 г. по предложение на кабинета. То ще засегне над 473 хил. души, като това ще струва поне 284 млн. лева, пресметнаха работодателите.
В сумата не влизат допълнителните разходи за плащане на т.нар. клас прослужено време. Финалното решение трябва да бъде взето от министрите днес.
Бизнесът предложи и алтернатива на властта. Заплатата да се вдигне на 560 лв., но не за всички браншове. В 15 сектора скокът с 9,8% ще се отрази най-тежко, а минималната заплата ще се доближи най-много до средната, посочиха от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Затова заплатата трябвало да остане 510 лв. в пчеларството, добива на глина и каолин, хлебарството, производството на облекла, кожи, обувки и мебели, туристическия бранш, товарния транспорт, дейностите по охрана и разследване, медико - социалните грижи, ремонта на компютри и домакински стоки, хуманното здравеопазване (медицински сестри, акушерки и рехабилитатори), както и православната църква.
Това отлагане означава на 510 лв. да останат над 330 хил. работници.
В някои области всички получават едно и също - квалифицирани и неквалифицирани, трудолюбиви и мързеливи, посочи председателят на АИКБ Васил Велев. И допълни, че половината европейци работят в страни, където минималната заплата се договаря между социалните партньори, а не се определя административно, като там средните заплати са с 60% по-високи. Социалните партньори са поставени пред свършен факт заради средносрочната бюджетна прогноза, подчерта той.
От години работодателите настояват за механизъм, по който да се определя размерът на минималната работна заплата. В него да се отчитат куп социални и икономически фактори, които са посочени в Конвенция №131 на Международната организация на труда (МОТ), която ратифицирахме още през февруари. Така заплатата би се определяла според показатели като потребностите на служители и семействата им, потребителски цени, стойност на живот, производителност на труда и заетост.
Синдикатите също искат механизъм. Сред предложенията през годините е минималната заплата да е процент от средната или да е по професии.
Участвам за 25-и път в този разговор и за 25-и път повтаряме едно и също. През 2001 г. правителството вдигна с 80% минималната заплата, без да пита нито нас, нито бизнеса, обясни президентът на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов.
"Ръстът на минималната заплата с 50 лв. догодина ще защити нискодоходните групи и ще ограничи риска от бедност сред работещите", каза социалният министър Бисер Петков. Обясни, че увеличението отговаря на обективната икономическа и социална рамка на страната. Още повече, че имало глад за работна ръка и това било предпоставка за увеличение на всички заплати.
Минимална заплата в България има от 1936 г.
5000 лв. глоба за чиновник, който не съобщи информация за корупция. 5 хил. лв. глоба заплашва всеки служител в държавна институция, служба за сигурност или за опазване на обществения ред и охрана у нас, който получи информация за корупция на висша публична личност и не я съобщи незабавно. Ако скатае важните сведения за първи път, санкцията му ще е по-малко - от 100 до 2000 лв.
Това гласят промени в Закона за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество. Те бяха внесени в парламента в понеделник от шефа на правната комисия Данаил Кирилов от ГЕРБ и от заместника му Хамид Хамид от ДПС.
Това са вторите важни поправки в антикорупционния закон за последните 7 дни.
Миналия понеделник Кирилов по спешност предложи прекратеното наказателно дело да не е пречка пред внасянето на иск в съда за отнемане да незаконното имущество. Поправката, която се наложи заради тълкувателно решение на ВКС, бе приета на първо четене в края на миналата седмица.
При обсъждането й стана ясно, че се подготвят още промени в закона, който бе приет в края на януари тази година. С него се създаде Комисията за противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ), както е цялото име на "Антикорупция".
Друга съществена поправка внесена в понеделник е, че служителите на комисията "могат да призовават граждани в служебните си помещения за определените им правомощия".
Евтина земя дават на младите фермери. Земеделски земи от държавния поземлен фонд ще могат да се дават под наем или аренда без провеждане на търг, но по пазарни цени, на млади фермери на възраст до 40 години. Това предвижда проект на нов закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи, който е пуснат за обществено обсъждане от земеделското министерство. Целта е да се стимулират младите да останат на село, да създадат нови стопанства или да разширят съществуващите. Земя без търг ще се дава и на еднолични търговци (ЕТ) и еднолични дружества с ограничена отговорност (ЕООД), които са създадени от фермери до 40 години. Така ще се изпълни и един от приоритетите на Европейския Съюз за намаляване на средната възраст на земеделските стопани.
За да получат земя младите фермери ще трябва да са регистрирани земеделски стопани, да са с постоянен и настоящ адрес в населено място на общината, в която са нивите, за нямат задължения към държавата и да обработват не повече от 200 дка земеделска земя. В проекта е предвиден и таван на терените, които ще се дават на младите фермери без търг-до 10 дка за създаване и отглеждане на зеленчукови култури, до 20 дка за трайни насаждения и до 50 дка за едногодишни полски култури. Срокът за отдаване под наем или аренда на земя на млади стопани за отглеждане на зеленчукови и едногодишни полски култури е до 10 години, а за трайни насаждения - до 30 години.
Преките чуждестранни инвестиции са с над 20% по-малко от миналата година. Преките чуждестранни инвестиции в страната от януари до края на октомври са 842.2 млн. евро, сочат данните на БНБ. Сумата е с 228.7 млн. евро по-малко от същия период на 2017 г., когато са отчетени 1.071 млрд. евро преки чужди инвестиции. Данните са предварителни и подлежат на корекция. Така например през септември централната банка сериозно ревизира данните си за летните месеци, при което преките чужди инвестиции скочиха с над 300 млн. евро и в края на септември достигнаха 826.4 млн. За октомври обаче засега статистиката показва, че в страната почти не са направени чужди инвестиции. Реинвестираната печалба е нула, предоставените заеми са за 11.4 млн. евро, а в същото време е изтеглен капитал за 1.4 млн. евро. Така за октомври в страната са влезли общо само 9.9 млн. евро задграничен капитал.
Чуждите инвестиции трайно идват у нас най-вече под формата на заеми от задграничната компания майка, които обаче българските подразделения трябва да връщат. По този начин за десетте месеца са инвестирани 664 млн. евро, което е близо 80% от общите преки чужди инвестиции. Реинвестираната печалба е 192 млн. евро. Този показател е по-добър от миналогодишния, когато са отчетени 62.2 млн. евро печалба, вложени в българските фирми от чуждите собственици.
Инвестициите в дялов капитал, които се считат за най-важните, тъй като имат дългосрочен характер, обаче продължават да бъдат с отрицателен знак - в края на октомври изтегленият капитал е на стойност 14.6 млн. евро. Притокът на инвестиции у нас все още не може да компенсира изтеглените през първото тримесечие 160 млн. евро дялов капитал, основно от инвеститори от Италия и Унгария.
Най-големият инвеститор в страната неотменно е Холандия със 753.6 млн. евро за десетте месеца на годината, от които 653 млн. са под формата на заеми. В основната си част това обаче са инвеститори от други държави, включително и от България, които се възползват от либералното данъчно законодателство на Холандия и регистрират компаниите си там. На второ място е Германия със 111.6 млн. евро, следвана от Белгия с 86.2 млн. евро. За десетте месеца на годината три държави са изтеглили капиталите си от страната. Чехия е прибрала 77 млн. евро от печалбата в българските си дружества, а Ирландия - 89 млн. евро. Инвеститори от Италия са изтеглили 41 млн. евро дялов капитал и 53.7 млн. от печалбата си у нас.
Доста по-слабо се представят тази година и инвестициите от чуждестранни лица в недвижими имоти. В края на октомври те са за 6.2 млн. евро при 16.8 млн. евро през 2017 г. Основно имоти у нас продължават да купуват руснаците. След тях са германци и украинци.
КЗК разреши на ДСК да купи SG Експресбанк. Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) разреши на Банка ДСК да купи SG Експресбанк. Разрешението важи и за дъщерните дружества SG Факторинг, Сожелиз България, Регионален фонд за градско развитие, както и застрахователя Сожелайф. Според КЗК сделката няма да ограничи ефективната конкуренция на българския банков пазар. Ако последва сливане на двете финансови институции, бъдещата банка най- вероятно ще е първа по активи на пазара в България и така ще изпревари лидера УниКредит Булбанк.
Решението идва след като през август тази година от ОТП Банк АД, Унгария, обявиха, че българското им дъщерно дружество „Банка ДСК" АД е подписало договор за придобиване на 99.74% акционерно участие в „Сосиете Женерал Експресбанк".
По сделката през ноември положително се произнесе и БНБ.
Закупена земеделска земя няма да може да бъде урбанизирана 7 години. Държавата ще се опита да промени изцяло поземлените отношения. Измененията са залегнали в новия законопроект за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи.
Той е изработен от земеделското министерство и е в процедура по обществено обсъждане до 19 януари. Идеята е в този общ закон да бъде заложено цялото законодателство, свързано със земеделските земи и поземлените отношения в страната.
Част от ключовите промени са свързани с ограничението, че при покупка на земеделска земя новият собственик няма да може да променя предназначението й за срок от седем години освен в случаите, когато това е предвидено в Общ устройствен план на съответната община или е свързано с изграждането на обекти с национално значение и концесии.
Друго важно изменение, ако бъде прието, е големите фермери да не могат да взимат под аренда или наем държавна земя, а младите производители до 40 години ще могат да ползват такава в ограничен размер, без въобще да се явяват на търгове.
Силни ограничения при урбанизацията на ниви
Една от ключовите промени в законопроекта, която на практика ще засегне бизнеса и всички граждани в страната, са предложенията за въвеждане на ограничения при промяна на предназначението на земеделски земи. Според разписаните текстове след сделка за покупка на земя новият собственик няма да може да променя предназначението й за срок от седем години освен в случаите, когато това е предвидено в общ устройствен план на съответната община или пък е свързано с изграждането на обекти, които имат национално значение, първостепенно значение за общините или пък са вследствие на договор за концесия от Министерски съвет. Нещо повече - седемгодишният срок започва да тече наново при всяка промяна на собствеността на парцела с изключение на случаите, когато той е получен по наследство.
Предлаганото ограничение идва на фона на информацията от последните седмици, че под 30% от общините в България имат общи устройствени планове за цялата си територия, а парламентът обсъжда поправки в закона за устройството на територията, удължаващи за пореден път срока, в който трябва да ги изработят. Преди седмица депутатите решиха на първо четене, че новият срок за приемане на общ устройствен план във всяка община ще бъде 1 януари 2021 г. вместо сега заложеният 1 януари 2019 г. Очаква се поправката да получи необходимата подкрепа и при окончателното гласуване.
Ограничения и изключения при търговете за държавна земя
Същевременно новият законопроект въвежда и ограничения и изключения при търговете, свързани с държавни и общински земи. Така например в търговете за отдаване под наем и аренда на държавни парцели ще могат да участват само кандидати, които заедно със свързаните с тях лица не обработват повече от 10 хил. дка земеделска земя.
От друга страна обаче, ще бъде дадена възможността млади земеделски производители до 40 години да получават под наем държавна земя без въобще да се явяват на търг в общината, в която живеят постоянно. Тази земя ще бъде ограничена - до 10 дка, ако ще отглеждат зеленчуци, до 20 дка - трайни насаждения, и до 30 дка при полски култури. Държавни ливади и пасища без търг ще могат да взимат под наем и животновъдите - те ще се разпределят между фермите в едно землище спрямо броя отглеждани от тях животни.
Малки и средни фирми кандидатстват за 147 млн. лв. субсидии. Близо 147 млн. лв. ще бъдат разпределени безвъзмездно сред малки и средни фирми, които искат да разширят производството си. Средствата са по оперативна програма "Иновации и конкурентоспособност", а кандидатстването е до 21 май 2019 г. В процедурата могат да участват компании от най-различни сектори - от производство на храни до високотехнологични индустрии. Този път предимство ще бъде дадено на фирми, които досега не са получавали пари по програмата.
Кой може да участва
Процедурата е отворена за микро-, малки и средни предприятия, които имат приключени поне три финансови години (2015, 2016 и 2017 г.). Изискване има и за нетни приходи от продажби общо за трите години, като минимумът за микрофирми е 210 хил. лв., за малки - 750 хил. лв., а за средни - 3 млн. лв.
Кандидатите могат да работят в много широк кръг от сектори. В сферата на високотехнологичните производства се допускат компании за химични продукти, лекарства, електроника, електрически съоръжения, машини и т.н. Финансиране могат да получат и фирми, които се занимават с интензивни на знание услуги като издателска дейност, радио и телевизия, информационни технологии и др. Допустими са и нискотехнологични производства като храни, напитки, облекла, текстил, мебели, хартия, метали и много други. По процедурата фирмите могат да кандидатстват само индивидуално и не се допускат партньорства.
Разпределение на бюджета
Общият бюджет на процедурата е 146.7 млн. лв. (75 млн. евро) и е разделен на три части според технологичната интензивност на секторите, в които работят кандидатите. Най-голяма сума - 37.3 млн. лв., ще бъде разпределена сред компаниите във високотехнологичните промишлени производства. Фирмите в сферата на интензивните на знание услуги ще могат да разчитат на 14.7 млн. лв., а тези в нискотехнологичните производства ще получат 58.7 млн. лв.
Отделно от това във всяка от трите групи средствата са разделени според размера на кандидатстващите предприятия. Така реално най-голяма сума се предвижда за малките високотехнологични компании - 38.6 млн. лв. общо.
Коледата невъзможна в големите градове. Инвеститори се отказват да наемат общински пространства в големите градове за коледни базари. Проверка на „Монитор" установи, че хората не припознават празнични изложения като място, на което да изпият чаша греяно вино, а като магазини за коледни играчки.
Най-популярният базар и през тази година е немският в центъра на София. В продължение на месец в градската градина столичани и гости на града имат възможност да се насладят на вкусни коледни сладкиши, топли напитки и греяно вино. „Базарът включа 36 къщички, като от тях 4 са за благотворителна дейност, а от останалите 32 се извършва търговска дейност", обясни кметът на район „Средец" Мария Ачкова. Организаторът на изложението ще трябва да плати 26 784 лв. за извършване на търговска дейност върху 192 кв. м.
В районната администрация обаче не водят статистика колко души годишно посещават базара.
За шеста поредна година и в „Красна поляна" се провежда коледен базар. Там наемът на къщичките варира от 600 до 800 в зависимост от големината на постройките. Годишно се посещава от 10-12 хиляди души. Столичната община бе предвидила и базар на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви", но по думите на кмета на „Оборище" Васил Цолов не се е състоял заради липса на интерес. Цените на къщичките и сергиите в София се определят от заповеди на районните кметове.
В Пловдив за пръв път от няколко година няма да се преведе немски базар пред общината. В Русе пък предпочитат коледния базар в Букурещ. Повечето русенци ходят семейно или с малка компания, но някои предпочитат услугите на туроператорските фирми, които предлагат евтини еднодневни екскурзии за обиколка на града и пазаруване.
Рекламираме розовото масло във Виетнам. Това каза шефът на рекламния отдел в българското посолство във Виетнам Даниел Добрев, цитиран от новинарския сайт vietnamnet.vn. По негови думи целта е да се покаже качеството на продукта и на производството, за да може той да се популяризира.
Страната ни е световноизвестна с продуктите си, по-точно с козметиката, която съдържа розово масло - това са парфюми, кремове за лице, тяло или ръце, както дори бонбони. По думите на Добрев качеството и цените на стоките са добри. „Целта ни е да покажем на виетнамските си партньори колко добро е качеството на съставките", коментира още шефът на рекламния отдел.Засега сме представили продуктите в столицата Ханой, а също и Сапа, Мокчу, Далат. Българският представител изрази готовност да си партнира с редица азиатски компании, сред които виетнамски, тайландски и южнокорейски.
Още по темата:
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро