Илюстрация: Еurobarometer

Есенното издание на проучването „Стандартен Евробарометър" за 2018 г., представени от Европейската комисия днес и проведено между 8 и 22 ноември , показва, че 51% от респондентите в България се чувстват граждани на ЕС спрямо 47%, които са на противоположното мнение. Това означава, че България е сред стланите с високо доверие в ЕС, но е на опашката по този показател.

На един от четирите основни въпроса: Подкрепа за гражданството на ЕС и свободното движение във всички държави - членки на ЕС, във всички 28 държави членки мнозинството от отговорилите се чувстват граждани на ЕС: 71% в целия ЕС (+1 процентен пункт в сравнение с пролетта на 2018 г.), като на национално равнище това чувство варира от 89% в Люксембург до най-ниското  51% в България.

Голямо мнозинство от отговорилите подкрепят „свободното движение на гражданите на ЕС" (83%, +1 процентен пункт в сравнение с пролетта на 2018 г.), като във всяка държава - членка на ЕС, повече от две трети от отговорилите споделят това мнение. Тук България е над средното за ЕС (87%).

2. В навечерието на изборите за пръв път откакто се задава този въпрос, мнозинството от европейците смятат, че гласът им е от значение в ЕС. (49 %, +4 процентни пункта в сравнение с пролетта на 2018 г.), докато 47 % изразяват несъгласие с посоченото твърдение (-2 в сравнение с пролетта на 2018 г.), а 4 % (-2) заявяват „не знам". В 16 държави - членки на ЕС, мнозинството от отговорилите са съгласни, че гласът им е от значение в Европейския съюз, с най-високи резултати в Дания (73 %), Швеция (71 %) и Германия (70 %).

43 % от европейците имат положителна представа за ЕС (+3 процентни пункта в сравнение с пролетта на 2018 г.) - най-високото равнище от есента на 2009 г. насам. Повече от една трета от отговорилите имат неутрална представа за ЕС (36 %, -1 процентен пункт в сравнение с пролетта на 2018 г.), една пета имат отрицателна представа (20 %, -1), а 1 % нямат мнение. От последното проучване „ Стандартен Евробарометър" през пролетта на 2018 г. делът на отговорилите с положителна представа за ЕС се е увеличил в 17 държави членки, като това се случва най-рязко в Швеция (53 %, +11), Испания (43 %, +10) и Обединеното кралство (43 %, +9).

Доверието в ЕС е непроменено - 42 % (+1), и остава на най-високото си равнище от есента на 2010 г. насам. Доверието преобладава в 17 държави - членки на ЕС, (15 през пролетта на 2018 г.), като най-високи са процентите в Литва (65 %), Дания (60 %) и Швеция (59 %).

Доверието в ЕС е по-силно от доверието в националните правителства или парламенти. 42 % от европейците имат доверие в Европейския съюз, докато 35 % имат доверие в своите национални парламенти и национални правителства (+1 процентен пункт и в двата случая в сравнение с пролетта на 2018 г.).

3. Силната подкрепа за еврото се потвърждава 20 години след въвеждането на единната валута подкрепата за Икономическия и паричен съюз и еврото продължава да е на рекордно високо равнище, като три четвърти от отговорилите (75 %, +1 процентен пункт) в еврозоната подкрепят единната валута на ЕС.

Мнозинството от гражданите на ЕС смятат, че състоянието на европейската икономика е „добро" (49 %), като се наблюдава лек спад от пролетта на 2018 г. (-1 процентен пункт). 38 % от отговорилите смятат, че европейската икономика се намира в „лошо" състояние (+1), а 13 % нямат мнение.

Положителните мнения относно положението на националната икономика (49 %, без промяна) все още имат превес над отрицателните (48 %, +1), но разликата е само един пункт. Мнозинството от отговорилите в 16 държави - членки на ЕС, (14 през пролетта на 2018 г.) заявяват, че положението на националната икономика е добро. Малта (95 %), Люксембург и Нидерландия (по 91 %) са държавите с най-висок процент. В Дания, Германия, Швеция (във всички по 88 %) и в Австрия (81 %) повече от осем на всеки десет отговорили подкрепят тази идея. Най-ниските проценти са отчетени в Гърция (6 %), Хърватия (16 %) и Испания и България (по 18 %).

4. Миграцията и тероризмът остават основни тревоги на европейците. Имиграцията продължава да бъде основната тревога на равнището на ЕС със съответно 40% от посочените отговори (+2 процентни пункта в сравнение с пролетта на 2018 г.). Тя се споменава два пъти по-често от тероризма (20 %), който остава вторият най-важен проблем въпреки силния спад (-9 в сравнение с пролетта на 2018 г.).

Състоянието на публичните финанси на държавите членки се нарежда на трето място (19 %, +2): то е сред първите три опасения за първи път от есента на 2014 г. насам, като задминава загрижеността относно икономическата ситуация, която понастоящем е на четвърто място (18 %, без промяна) за първи път от есента на 2010 г. насам. Изменението на климата е основната тревога за 16 % от отговорилите и регистрира най-голямо нарастване (+5 процентни пункта), като достига пета позиция.

Въпреки че безработицата е на шесто място на равнището на ЕС, (13 %, което е най-ниското равнище по този показател от 2010 г. насам), тя остава основният повод за загриженост на национално равнище (23 %, -2 процентни пункта). Това е най-ниският резултат от 2007 г. насам.

Повишаващите се цени/инфлация/разходи за живот (21 %, +4) делят второто място с имиграцията (21 %, без промяна). За първи път от есента на 2008 г. тревогата относно разходите за живот е сред първите две на национално равнище. На четвърто място, със съответно 20 % от посочените отговори (-3), здравеопазването и социалната сигурност се връщат на равнището, наблюдавано през есента на 2017 г. Икономическото положение (15 %, без промяна) и пенсиите (15 %, -2) делят петото място с малко над въпросите относно околната среда, климата и енергията (14 %, +4 пункта), достигнали нов връх.