След Келнер още едни чехи милионери у нас - купиха бизнеса на „Самсунг". "Самуна Си енд Ти Корпорейшън", която изгради в България през 2012 г. 6 големи соларни парка от 45 мегавата, ги продава, става ясно от съобщение на сайта на Комисията за защита на конкуренцията. Антимонополната комисия е разрешила сделката в последните работни дни преди коледните празници.
Сделката е за фирмите "Веселиново Енерджи", "Екоенерджи Солар", "Екосолар", "Мениджпроект", "Солар парк" и "Фиштрейд", които притежават соларните паркове.
Това е най-голямата сделка с продажба на такъв тип централи, работещи с възобновяеми енергийни източници от 2012 г. насам. Досега у нас е имало сделки със соларни паркове само от по 1, 2, 3, най-много до 15 мегавата.
Купувачи са чешката "Портанеро Инвест СЕ" (Portanero Invest SE) и "КейГал И Ес Пи Еф 4 холдинг", която е регистрирана в Люксембург и управлява активи за 22,7 млрд. евро. Чешката компания се свързва с "Микроникс България" със собственици Радек Мареш и Милослав Мареш.
Собственият капитал на "КейГал Груп" в момента възлиза на около 94 милиона евро, се вижда от сайта на компанията. Тези пари са предоставени от 82 000 инвеститори, като 211 от тях са институционални.
Цената на сделката не е публична, но работещите в този бизнес казват, че цената на 1 мегават в момента в България е между 1,5 и 1,6 млн. евро. Такава голяма пакетна продажба би могла да стигне до 80-85 млн. евро.
Макар че това на практика е излизане на такъв голям инвеститор като "Самсунг" от този пазар в България, в този сектор посочват, че сделката е знакова. Това означава, че този тип инвестиции най-после са започнали да носят печалби.
Депутатски задници страдат от криви пружини. Изтърбушени столове с изтрита и съдрана дамаска мъчат депутатите. Избраниците на народа разказаха пред "Труд", че седалките в пленарна зала са със строшени или изскочили пружини, а дървените повърхности на банките са захабени, като липсват парчета фурнир. Според народните представители те са тесни и неудобни за поставяне на папки или лаптоп, заради наклона на плота. Квестори твърдят, че периодично поправят само най-строшените столове и ги връщат обратно.
През юни 2016 година парламентът обявява обществена поръчка за ремонт на столовете и банките в пленарната зала. Проектът предвиждал с 69 900 лв. да бъдат ремонтирани 295 места за сядане, заради "необходимостта да се обнови интериора на залата". Заложена била и реставрация на дървените и тапицирани банки, "за да се постигне необходимия комфорт на обитаване и естетическо излъчване, отговарящи на съвременните архитектурни изисквания".
В проекта се посочва още, че сградата на парламента е недвижима културна ценност от "национално значение", а пленарната зала е със запазен "исторически уникален изглед и с вътрешно оформление и мебелировка в духа на Неоренесанса".
Поръчката не стартира. Оказва се, че единствената предложена оферта не отговаря на изискванията и месец по-късно - през юли, изпълнението се прекратява преди да започне.
Депутати от БСП разказаха пред "Труд" любопитна история от 42-ото Народно събрание, когато техен колега се оплакал на един от квесторите, че излязла пружина от креслото убивала в десния му крак.
Продаваме нежеланите подаръци през януари. Нежеланите подаръци, които сме получили за Коледа, след това продаваме веднага през януари в онлайн платформите за пазаруване. Тази тенденция регистрират онлайн търговците през последните години.
Книгите заемат първото място в категорията "най-нежелани подаръци" и през първия месец на годината предложенията в тази категория са били с 31% ръст, показва проучване на 0LX. На второ място по този показател се нареждат малките електроуреди с ръст на предлагането от 24% и декорациите и коледните играчки (34%).
Статистиката сочи, че най-силната активност покрай празниците на потребителите в електронните магазини е в първите две седмици на декември, а върхът на скалата е достигната в средата на месеца. Седмица преди Коледа обаче, продажбите започват да падат и в България достигат най-ниското си ниво на Бъдни вечер - тогава трафикът е с почти 25% по-малко, а продажбите - с 48% под средните за декември.
Броят на посещенията в електронните магазини и броят на транзакциите започват да нарастват постепенно след Бъдни вечер. На 27 декември посещенията и продажбите на онлайн магазините нарастват с 3% над средната за декември, а това досега са най-високите нива след Коледа.
Според статистиката за коледните празници ще похарчим близо 330 лв. за подаръците на 8-9 души, което е с 100 лв. повече за тези, които ще пазаруват онлайн. За тази сума най-често взимаме дрехи или козметика. След това се нареждат играчките (45%), технологиите като смартфони и таблети (31%), обувките (28%), продукти от развлекателната електроника (23%) и едва тогава книги, музика и филми (20%).
Нов завод за малц - към 2020 г. В България в момента има четири завода за малц - два на "Малтери Суфле България" в Плевен и Хасково, един в Чирпан и един на "Болярка". Френската компания обаче е безспорният лидер на този пазар и снабдява голяма част от производителите на бира в страната. Сега "Малтери Суфле" строи нов завод, който ще произвежда три пъти повече в сравнение със стария завод в Плевен от 70-те години на миналия век. С планираната инвестиция ние ще увеличим производствения капацитет с повече от 50% спрямо производството, което имаме сега, категоричен е прокуристът на дружеството Оливие Жофроа.
Въпреки че за инвестицията се говори от края на миналата година, към момента все още се финализира работният проект за инсталациите и в близките дни се очаква да излезе разрешението за строеж. Забавянето е свързано с някои детайли на проекта, казва Жофроа. В момента кипи усилена подготовка на строителната площадка, към имота се прокарват ток, вода. Следващият етап е самото строителство.
Той ще е на мястото на бившия пивоварен завод, в имот с площ от 65 дка, 50 от които ще бъдат застроени. Стартът на инвестицията е предвиден за началото на 2019 г., а пускът на новото производствено предприятие - за втората половина на 2020 г., казва Жофроа. Планираната инвестиция възлиза на 30 млн. евро.
Целта е достигане на производствен капацитет от 50 000 тона малц годишно. В терена ще бъде изградено ново силозно стопанство за съхранение на ечемика с общ капацитет на силозите за съхранение 28 000 тона.
Malteries Soufflet в България
В България компанията присъства от доста години чрез търговското си подразделение, което работи с местен български партньор. През януари 2012 г. поема двата завода за малц - в Плевен и в Хасково, които преди са принадлежали на "Каменица". "През април 2012 г. е създаден отделът "Агрономство" с цел развитие на нови пивоварни сортове ечемик, осигурили успеха на подразделението в други страни. Това са специални сортове, които отговарят на изискванията на пивоварите. Ние установихме тези нови сортове, като внасяхме елитни семена, размножавахме ги тук на място и това продължава да се прави и сега със земеделците в България, включително и размножаването на посевния материал, който е специален процес в техния занаят и за неговото развитие се изискват няколко поредни години", разказа още прокуристът на българското дружество.
Българското джипи-пред пенсия и изчезващо. Съсловието на общопрактикуващите лекари застарява. Средната им възраст в страната вече е 60 години. Това съобщи за „Монитор" доц. Любомир Киров - председателят на Сдружението на общопрактикуващите лекари. До 2013-а тя е била 58 години, допълни той.
В някои населени места работят и джипита на по 76 години. Такъв случаи има в Мездра и още няколко селища във Врачанска област. Тя и още Софийска и Габровска област са местата, където населението е обезпечено с лекари.
От 6000 лични лекари през 2000 година, когато стартира здравноосигурителната реформа, към момента те са не повече от 4200, каза доц. Любомир Киров. Това означава, че са намалели с 1800. Неотдавна практиката си закри и колегата в Батак, допълни той.
Простата сметка показва, че 582 809 души нямат доктор и пътуват километри за всяка рецепта, установи проверка на „Монитор". Четиристотин и двадесет кабинети на общопрактикуващи лекари са празни не само в трудно достъпните села с под 500 жители, но и в някои градове. В някои от тях не е стъпвал доктор от години. Това означава, че всяко 12-то населено място няма джипи. Общо 5304 са селищата в страната, от тях градовете са 253, а селата - 5 051. Джипитата категорично отказват да отидат в тях, независимо от бонусите, които държавата им отпуска за работа в отдалечени места.
Според националната здравна карта лекарските практики са разписани така, че един личен лекар да обслужва средно около 1200 души население - от 900 до 1500 души. За неблагоприятни се смятат тези с жители по 200 - 300 души, също и отдалеченост на лекарската практика на повече от 15 км от друга или от филиал на спешната помощ, или на разстояние по-голямо от 30 км от болница. В такива случаи смелчаците да открият кабинет получават бонуси.
300 лева отгоре не решават проблема. Пак няма да отиде лекар, защото в обезлюдените селища той не може да се развива. Дори да му плащат повече, няма уреден транспорт, нито работа за съпругата му и училище за децата, каза доц. Киров.
Спират фалшивите лекарства с евродиректива. Евродиректива спира търговията с фалшиви лекарства. Тя ще влезе в сила от месец февруари и се отнася за продажбата на медикаментите, които се продават с рецепта в аптеките.
Върху тях ще бъде нанасян специален номер, чиято наличност или липса ще се установява от магистър - фармацевта посредством специален четец, който ще сканира баркода. По данни на Европейската агенция по лекарствата до 4 на сто от лекарствените продукти в Европа са фалшиви, внос предимно от Индия и Китай.
Още по темата:
Икономическият печат на 21 декември 2018 година
Икономическият печат на 20 декември 2018 година
Икономическият печат на 19 декември 2018 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро