Пловдив изпреварва за пръв път София по ръст на цените на жилищата. Жилищата в Пловдив са поскъпнали през третото тримесечие на 2018 г. на годишна база повече, отколкото тези в столицата. Това показват разпространени вчера данни на НСИ.
Това се случва за първи път, откакто НСИ възстанови наскоро индекса на цените на жилища. В Пловдив те са нараснали с 9,6%, докато в столицата поскъпването е 7%. Нарастването на цените във втория по големина град в България идва преди всичко от поскъпването на съществуващите жилища, чиито цени нарастват с 11,5% на годишна база, а не толкова от новото строителство, чието поскъпване за същия период е 6,2%.
В София е обратното - новото строителство поскъпва с 8,1% спрямо година по-рано, а съществуващите жилища - с 6,5%.
Бургас също изпреварва столицата по ръст на цените - там жилищата са поскъпнали със 7,4% през третото тримесечие на 2018 г., като то засяга повече новите жилища, отколкото съществуващите.
От шестте големи града в страната най-слабо са поскъпнали цените в Стара Загора - само с 4,4%. Средното за страната поскъпване през третото тримесечие е 6,3% и е най-слабото от няколко години насам.
Правителството прие реформата на Горанов в митниците. Агенция "Митници" се преструктурира в Централно митническо управление плюс пет териториални дирекции. Това решение взе правителството на първото си заседание за новата година като прие Постановление за изменение и допълнение на Устройствения правилник на Агенция "Митници"и на Класификатора на длъжностите в администрацията и наредбата по неговото прилагане. Предложението за реформата в митниците е на финансовия министър Владислав Горанов, а решението влиза в сила на 7 януари.
"С реформата ще се постигне облекчаване на администрацията от излишни структури, повишаване на качеството на административния капацитет и оптимизиране на вертикалната организационна структура, увеличаване на оперативния състав за сметка на ръководните кадри, повишаване на ефективността на работата на митническите служители, увеличаване на приходите в резултат на засилени контролни функции", мотивира се финансовият министър.
В структурата на Централно митническо управление се създават две главни дирекции - Главна дирекция "Митническо разузнаване и разследване" и Главна дирекция "Информационни системи и аналитична дейност".
"Митническо разузнаване и разследване" ще участва в разработването на политики в областта на превенцията, разузнаването и разследването. Дирекцията ще ръководи дейността на териториалните отдели, нейно основно задължение е разкриването на трафик на наркотици, изделия, свързани с отбраната, стоки с двойна употреба.
Страх от бонус-малус намали безумията на пътя. Броят на катастрофите и на загиналите по пътищата у нас намалява през 2018 г., но най-драстично това става през последните 4 месеца, сочат данните на „Пътна полиция". Наред с други обективни причини като по-малко количество на валежите или по-засилени акции на КАТ за пътен контрол, налице е и психологически фактор - страх у шофьорите, включително и от новата система бонус-малус, научи „Труд".
610 са убитите при катастрофи към 1 януари 2019 г., което е със 72 жертви по-малко от 2017 г., завършила с 682-ма загинали. Намалението е с над 10%, но окончателните данни ще станат известни след 31 януари. За съжаление, с около 86 убити на 1 млн. души, България ще остане сред първите по жертви страни от ЕС, най-вероятно само след Румъния.
Миналата година беше белязана от две тежки автобусни катастрофи. Шестима души загинаха, а 17 бяха ранени на 13 април на магистрала „Тракия". В началото на декември м.г. прокуратурата внесе обвинителен акт срещу 29-годишната шофьорка Цвета Таскова, която при изпреварване с лека кола блъснала предната гума на автобуса, който се обърна встрани от магистралата. При втората катастрофа на 25 август край Своге загинаха 20 души, когато автобус след сблъсък на завой се обърна в 30-метрова пропаст край пътя.
Според експерти широкото медийно отразяване на тежката катастрофа край Своге става един от важните психологически фактори за намаляване на жертвите в следващите месеци. От 1 януари до 31 август 2018 г. статистиката сочи, че убитите са само с 23-ма души по-малко спрямо същия период на 2017 г„ докато броят на тежките катастрофи и на ранени е приблизително еднакъв. Към 31 декември 2018 г. разликата при загиналите е със 72-ма души по-малко, при ранените намалението е с 236 души, а при тежките сблъсъци с 214.
Само седмица преди катастрофата в Своге, на 17 август фалира кипърското дружество „Олимпик", което засегна 275 хил. застраховани, повечето от които шофьори с „Гражданска отговорност". Тези хора не само трябваше да плащат втори път, а с ужас научиха и че цената на полицата е друга - ако за една стара кола среден през 2017 година са дали около 160-170 лева, новата им полица струваше 280 лева нагоре.
КЗК пак отказа да преразгледа сделката за ЧЕЗ. Комисията за защита на конкуренцията отказа да направи нова оценка на сделката между ЧЕЗ и "Инерком" за покупката на българските активи на чешката компания.
От антимонополната комисия заявяват, че спират производството до окончателното приключване на съдебния спор, иницииран с административно дело във Върховния административен съд, се казва в определение на КЗК.
Първото решение на комисията за сделката беше, че "Инерком" ще има господстващо положение на пазара на фотоволтаици, ако придобие активите на ЧЕЗ у нас. И двете страни обжалваха пред ВАС. По-късно собственичката на "Инерком" Гинка Върбакова напусна управлението на дружествата "Евро бетон", "Улер 2009", "Еко-строй инженеринг", "Диана хънт", "Риал Стейтс" и "Солар грийн енерджи" и поиска нова оценка от КЗК. Комисията обаче отказа да открие повторно производството.
Първото заседание на ВАС по случая е насрочено за 14 май 2019 г.
Хаос беляза старта на електронната винетка. Широко рекламираната от управляващите система за електронно таксуване за платено преминаване по републиканските пътища затъна в хаос още при старта си. На втория ден след реалното въвеждане на електронната винетка, която заменя досегашната хартиена, граждани се оплакват, че им се налага да платят по два пъти. Невинаги в системата се отразява преобразуването на хартиения стикер в електронен. Често не се получава и съобщение за направената покупка на посочения имейл. Няма и актуална карта на участъците, за които се изисква винетка. На сайта на тол системата липсва достатъчно информация за местата, от които може да се купи винетката, а някои от терминалите за самотаксуване не работят. Така в първите дни на новата година много водачи по неволя се оказват нарушители.
По традиция шефовете на Агенция "Пътна инфраструктура" вчера омаловажиха проблема. "Това са може би моментни проблеми. Малко се преекспонираха нещата по някои медии. Ако един банкомат не работи в момента, това значи ли, че банковата система се е сринала? Същото е и с автоматите за самотаксуване. Когато не работи един, има няколко други варианта да си купите винетка", каза вчера в отговор на въпрос на в. "Сега" шефът на АП И Светослав Глосов. От отговорите на други въпроси на вестника стана ясно обаче, че системата за контрол все още не е напълно изградена и се очаква това да стане в бъдеще време.
Същата позиция защити пред Нова тв и зам.-председателят на УС на АПИ инж. Дончо Атанасов. "Парите на водача, който е платил два пъти една и съща годишна такса, ще бъдат възстановени, а ако има грешки в електронната система, те ще бъдат отстранени в най-скоро време", закле се Атанасов.
Още в първия ден на 2019 г. стана ясно, че покупката на винетка започва на български, но трябва да бъде финализирана на английски език, което затруднява потребителите. Глосов обясни, че този проблем е известен и ще бъде отстранен. Той добави, че предстои да бъде изготвена подробна карта, която ще указва пътищата, за които е необходима е-винетка, въпреки че и в момента имало публикувана такава карта. Всъщност картата на сайта bgtoll.bg е твърде схематична и трудна за ориентация.
Държавна фирма взима без конкурс 1.1 млрд. лева за 134 км от магистрала „Хемус". Агенция „Пътна инфраструктура" (АПИ) е решила да не обявява обществена поръчка за строителството на следващите 134 км от магистрала „Хемус". Вместо това работата ще бъде възложена на държавната фирма „Автомагистрали" ЕАД. Прогнозната стойност на проекта е 1 124 880 000 лв. без ДДС. Решението за възлагането е било взето на 20 декември 2018 г.
Не е ясно дали дружеството има капацитета за подобен обект. Вече доста години държавното предприятие не се занимава със строителство, а само с ремонти и почистване на участъци от магистралите "Тракия" и "Хемус", както и на някои други пътища. Това повдига съмнения, че отпуснатите от правителството средства ще бъдат пренасочени към подизпълнители и ще бъдат похарчени напълно непрозрачно.
Пътната агенция използва едно от изключенията в Закона за обществените поръчки, които позволяват да не се прави състезание за избор на изпълнител. Става въпрос за т.нар. инхаус поръчки, при които възложителят може да повери директно дадена задача на фирма, която е под неговия контрол. В случая възложителят АПИ и бъдещият строител "Автомагистрали" имат общ принципал - регионалното министерство.
Решението е било съгласувано с Агенцията за обществените поръчки. Тя е приела доводите на АПИ, че строителството може да бъде възложено без конкурс и че държавната фирма може да се справи с работата, тъй като е изпълнявала "редица обекти с висока обществена значимост, свързани с ремонтно-възстановителни работи на пътни тунели, виадукти, пътни мостове, асфалто-бетонни настилки на АМ „Хемус", АМ „Тракия", АМ „Люлин", АМ „Струма" и АМ „Марица".
Анонимен сигнал сезира прокуратурата за картел при "Гражданска отговорност". Сигнал от частно лице до главния прокурор Сотир Цацаров иска разследване на картел при застрахователите заради актуализираните цени на "Гражданска отговорност". Писмото е внесено на 27 декември, с копие до Комисията за финансов надзор (КФН) и Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). На този етап няма информация дали държавното обвинение ще се сезира по искането, което идва половин година след оповестеното становище на финансовия регулатор, че цените на задължителната застраховка в България са ниски, не покриват рисковете, поемани от компаниите, и това може да застраши финансовата стабилност на сектора. А иначе органът, който единствен следи картелите, е КЗК.
Какво пише в писмото до Цацаров
В изпратения до медиите сигнал името на подателя е заличено, но става ясно, че това е частно лице, възползващо се от гражданското си право да сезира органите на реда при предполагаема нередност. Според него има картел или договорено вдигане на цените сред застрахователните компании, предлагащи задължителната полица "Гражданска отговорност", считано от 2008 година, когато антимонополният орган засече подобна практика сред 15 компании и им наложи глоби. Като доказателство, че съгласуването на цените продължава, анонимният подател посочва изявления на председателя на браншовата асоциация Светла Несторова, че застраховката може да поскъпне и до хиляда лева. Те бяха направени пред депутатите в парламента през септември, когато се набелязваха спешни мерки за запазване на стабилността на сектора, заплашен от източване на ресурс заради тълкувателно решение на Върховния касационен съд (ВКС) за обезщетенията при катастрофа със смъртен случай.
Другият странен аргумент на подателя е, че застрахователите са лъгали за рисковете от фалити, тъй като разликата между приходите и разходите им за осемте месеца на миналата година била над 500 млн. лв., което според източника на сигнала било чиста печалба. Това също е силно подвеждащо, тъй като до формирането на нетен резултат компаниите имат да заделят резерв за щетите, които са в процес на обработка, да формират технически резерви за следващия период, да попълнят капитала си и т.н.
Така например, ако се погледне финансовият отчет на най-големия играч на пазара на "Гражданска отговорност" "Лев инс" за 2017 година, ще се види, че след всички тези операции той завършва на малка загуба от 181 хил. лв. А колко точно е спечелил секторът за 2018 година ще се види след няколко месеца, когато излязат годишните отчети на компаниите.
Въпрос за цена
Сигналът, с който се сезира главният прокурор, идва в момент, когато цените на задължителната застраховка се вдигнаха от около 200 лв. на 330 лв., което според застрахователните експерти вече е достатъчно, за да подсигури финансовата стабилност на сектора. Тя бе под въпрос до преди половин година, когато КФН излезе с анализ-предупреждение, че увлечени в състезание за привличане на клиенти с ниски цени, при високите нива на щетимост компаниите рискуват да понесат значителни загуби. Последва плавна актуализация на тарифите, които от години са сред най-ниските в Европа.
Поредно отлагане за оферти за летище София, но този път с малко. Срокът за подаване на оферти за концесионирането на летище София е бил удължен между празниците със седем дни. Така датата се променя от 29 януари на 5 февруари. Решението е взето на 26 декември. Всъщност срокът се удължава, защото има редакции в концесионния договор, и правилото е да се даде време на кандидатите за запознаване с промените. Министерството на транспорта е обяснило пред "Дневник", че изменението в договора е следното: "Трето лице с финансови възможности (банка) ще може да стане страна в него. Максималният размер на неговата отговорност е 200 млн. лв. Гаранциите за изпълнение на строителство са 10% от планираните дейности за 5 г., а максималната за дейността на концесионера е 15 млн. евро."
Според източници на "Капитал" обаче това са малки промени, които няма да решат основните проблеми на кандидатите, което трябва да се случи с корекции в Закона за концесиите. Столичното летище засега предизвика невиждан от години чуждестранен интерес към български актив, но инвеститорите искат да имат сигурност на вложението, а Законът за концесиите в сегашния му вариант ги изправя през безграничен риск. Държавата засега се бави с редакциите, но е възможно те да бъдат пуснати за обсъждане през януари, т.е. преди подаването на офертите. А иначе всяко отлагане доближава концесията до предстоящите евро- и местни избори, т.е. поставя сделката под въпрос.
Скок на децата с най-тежки увреждания. Децата с най-тежки увреждания у нас са се увеличили за една година с 4 на сто. През 2017 г. броят им е бил 5791, а през 2018 г. - 6051, става ясно от данните на Агенцията за социално подпомагане, предоставени на „Монитор".
Същевременно малките пациенти с увреждане над 50 на сто са намалели с 1100 за година. Действащата през 2018 година реформа в ТЕЛК цели прекратяване на фалшивите медицински експертизи и съгласно промените процентът на увреждане вече не се получава на база сумиране на всички заболявания. Значение има единствено водещото увреждане. От данните става ясно, че над 1000 души са били на границата да вземат ТЕЛК, но не се успели, защото основната им болест е била под 50 на сто и са получили отказ.
Според нормативите сумиране на недъзите е възможно само тогава, когато водещото заболяване на инвалида е над 80%, а съпътстващото е поне 60 на сто. Това означава, че новородените с увреждания са били с поне две тежки заболявания. Освен това вече решенията за медицинска експертиза се издават по нова скала, като всяка диагноза дава точно определен процент.
Още по темата:
Икономическият печат на 2 януари 2019 година
Икономическият печат на 28 декември 2018 година
Икономическият печат на 27 декември 2018 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро