Министъръ на образованието и науката Красимир Вълчев (в средата) на среща с ръководството на НИМХ – новият директор на института проф. Пламен Нинов (вляво) и предишния ръководител проф. Христомир Брънзов. Снимка: БГНЕС

Осигурени са средства за функционирането на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ), който от 1 януари вече не е към Българската академия на науките (БАН), а към Министерството на образованието и науката (МОН). Това каза пред журналисти министърът на образованието Красимир Вълчев, който в четвъртък сутринта се срещна с ръководство на института, съобщи Нова телевизия.

По думите на министъра, продължава целият обем от функции и дейност на института с всички необходими средства и имущества за това.

От 1 януари 2019 г. НИМХ е юридическо лице

извън структурата на БАН, а след преобразуването, ръководителят му е второстепенен разпоредител с бюджет, определен на на МОН. Така на практика приключи едногодишната сага между НИМХ и БАН.

Със своята 130-годишна история НИМХ ще продължи да обслужва над 7 сектора и Националната хидро-метеорологична служба, която остава в рамките на НИМХ, и е една от 16-те базови станции за Европа и Азия, участваща в международния обмен. „Твърденията, че не ни е нужна национална служба заради приложенията на телефоните, с които можем да следим прогнозата на времето, са неверни, защото международната информация е на база на информациите на националните служби", обясни министър Вълчев.

Като основно задължения на НИМХ остава денонощното наблюдения, а това предполага за института да бъде осигурено финансиране от страна на държавата за тази дейност. По този повод министър Велчев каза, че за 2019 година има по-добро финансиране в новия бюджет и се надява това да се почувства от работещите в НИМХ. С увеличените средства от тазгодишния бюджет и от следващия за 2020 година, ще бъде подобрено оборудването и материалната база.

След днешната среща, министърът на образованието каза, че НИМХ остава научна организация и ще осъществява и научна дейност, въпреки че основната му дейност е хидро-метеорологичното обслужване и постоянните наблюдения. „За да се осъществява основната му дейност, е необходима и научна, затова ние запазихме статутът му на научна организация", подчерта министър Вълчев.

Какво решиха депутатите миналата година

На 29 ноември 2018 година, когато приемаха Бюджет 2019, депутатите решиха окончателно Националният институт по метеорология и хидрология (НИМХ) да се отдели от Българската академия на науките (БАН) и да премине под шапката на Министерството на образованието и науката (МОН). НИМХ се преобразувано от звено на БАН в юридическо лице. Промяната, заложена в преходните и заключителни разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2019 г.

В приетите текстове беше записано още, че при отделянето си от БАН новото звено ще придобие цялото имущество, всички права и задължения, включително и членствените правоотношения в национални, европейски и международни организации по метеорология и хидрология, и правото да обучава докторанти по акредитирани докторски програми, на Националния институт по метеорология и хидрология при БАН.

Решението имуществото на НИМХ да не остане собственост на БАН, накара ръководството на Академията да оттегли подписа си от споразумението с МОН. С предишно решение на Управителния съвет на БАН беше създаден ново научно звено - Институт за изследване на атмосферата, климата и водите при БАН.

По късно стана ясно, че с административният съд спира процедурата по създаване на институт към БАН. „Такова юридическо лице към днешна дата няма", каза новият директор на НИМХ проф. Пламен Нинов. Той допълни, че регистрираният като ново юридическо лице НИМХ има готовност да работи с другите институти на БАН, проблем досега е имало само с ръководството на Академията.

Какво предстои

„Останаха неизяснени въпроси около няколко имота или по-скоро части от имоти, по които трябва да се уточним", каза министър Вълчев в отговор на въпрос дали са останали неясноти между БАН и НИМХ. По думите на министър Вълчев, тези имоти досега не са се ползвали пълноценно нито от БАН, нито от НИМХ. Той се надява, че следващата седмица ще се намери решение по този казус.

Създадена е междуведомствена работна група с представители на НИМХ и БАН, която трябва да уточни спорните въпроси, вкл. и по заведеното дело за една сграда, за която трябва да се уточни как ще се ползва, от кого, дали ще се раздели. Това по думите на министърът на образованието и науката, е единственият неизяснен въпрос, тъй като въпросната сграда е била определена и за седалище на новосъздадения институт към БАН. Всъщност от БАН искали двуетажна сграда за седем души, които ще работят в София. В същата сграда в момента от НИМХ работят над 30 души.

След разделянето, само 12 от общо 700 от работещите в НИМХ, са останали в структурата към БАН.

Според проф. Нинов борбата с БАН е била трудна, но все пак завършила с успех.

Замърсяването на въздуха - новата задача на НИМХ

Преди срещата с министъра на образованието, бившият директор на НИМХ проф. Христомир Брънзов каза в интервю за вестник „Труд", че сред първите нови задачи на института е да следи за замърсяването на въздуха. "Подготвяме два проекта, като единият ще бъде финансиран от МОН. Той е насочен към това на базата на анализ на праха, който ще се взема чрез автоматични устройства, да видим каква част от замърсяването в София се дължи на транспорта и каква на битовото отопление. Сега няма никакво изследване, което да покаже какво е съотношението между тези два показателя. Ще можем да определим и много по-точно и какво идва отвън", обясни проф. Брънзов.

Той уточни, че и преди това това НИМХ е работил по подобен проект с Международната агенция за атомна енергия, затова проф. Брънзов изрази надежда, че тази година ще се знае кои са конкретните замърсители, за да може Столичната община да се насочи към основния от тях. За реализацията на този проект НИМХ получава около 300 000 лева.

Още по темата:

Метеоролозите излизат от БАН, най-вероятно

Метеоролозите настояват институтът им да излезе от БАН

Борисов: Проблемът със синоптиците да се реши до 22 август!