Снимка: Личен архив

Първите седмици на всяка година са повод за равносметка за миналата и прогнози за следващата. Отминалата 2018-та подложи на изпитание глобалната икономика, а новата 2019-та започна с много неизвестни. Затова потърсихме за анализ, оценки и прогнози Петър Ганев*, старши изследовател в Института за пазарна икономика.

Ще има ли смрачаващ небосклон, както определи Световната банка перспективата за глобалната икономика за 2019 година?

Смрачаването вече е видимо в Европа - растежът на икономиките в ЕС се забавя. Същото се случи и в България - растежът през третото тримесечие на 2018 г. на годишна база отслабна до 3.1%, което е най-слабото представяне от поне 3 години. Не са добри и данните за Германия, която е двигател в Европа и най-големият ни търговски партньор. Смрачаването е продиктувано от много фактори, но най-значимите са познати. Високите дългове в Европа остават проблем, въпреки свиването на бюджетните дефицити на континента. Зависимостта на финансовата система от нулевите лихви също е важен фактор. Фискалните проблеми на Италия и очакваният Брекзит са сред водещите заплахи. Има разлика обаче между смрачаване и нова дълбока криза.

Ще има или няма да има рецесия?

Това е именно големият въпрос - дали ще е само забавяне или идва нова рецесия? Влизането в нова криза като цяло е неизбежно - не виждам как ще се излезе от нулевите лихви, при тези нива на дълг, без това да предизвика по-сериозен проблем. Това обаче е в средносрочен план - не е задължително рецесията да удари през 2019 година. Още повече, че ЕЦБ няма да пипа лихвите до средата на 2019 г. Може да има някой катализатор - като Брекзит например, но това е почти невъзможно да се прогнозира. Важно е да отбележим, че за нас големият риск не е забавянето в Европа - при едно такова ние ще продължим да растем и да имаме фискално пространство. Рискът за България е ако дойде тежка криза отвън, тоест Европа влезе в по-продължителна рецесия. В този сценарий и тук ще видим много негативи.

Официалните прогнози обаче все още не залагат на рецесия през 2019 г. Нещо повече, някои прогнози дори сочат леко забързване на родната икономика - заради фискалния стимул през 2019 г., докато чак във втората половина на 2019 г. и вече през 2020 г. видим ново забавяне.

Каква беше миналата година за българската икономика?

Годината беше добра, въпреки забавянето през втората половина. Огромният излишък в бюджета и планираните рекордни разходи за 2019 г. също говорят за това. Безработицата падна до 5%, което общо взето е и историческият минимум за България. Интересно е, че при жените отбелязваме абсолютен рекорд - безработицата при тях никога не е била твърдо под 5%. В този факт се крие и различната структура на родната икономика спрямо предния връх от 2008 г. Тогава имаше голям балон в строителството (съответно по-ниска безработица при мъжете) и зависихме от притока на капитали отвън. Сега водещи са българските компании, които успяват да изнасят навън, както и повишеното потребление през последните години - поради ръст на заетост и заплати. Има множество вътрешни проблеми - например липса на кадри в икономиката, но все пак аз големи притеснения за вътрешна икономическа криза не виждам. Ако има проблем, той ще дойде отвън.

А сега малко повече за родния небосклон. При такава равносметка, кои прогнози за следващата година ще се сбъднат? За по-голям ръст на БВП от тази година или обратното?

Ако няма голям катаклизъм отвън, очаквам растежът да е отново над 3-те процента. Не бих се учудил дори да регистрираме леко забързване през първата половина на годината - разширяването на разходите в бюджета би следвало да даде ефект в тази посока. Втората половина на годината вече ще зависи много от процесите в Европа. Има и някои очаквания, че Германия ще отбележи по-добри данни през 2019 г., но ако те не се реализират, то и у нас ще се усети смрачаването.

Пред какви най-сериозни рискове е изправена българската икономика?

Тук предполагам визираме вътрешни рискове, тъй като външните ги засегнахме по-горе. Политическият риск у нас остава висок. Считам, че след 2013 г. повечето рискове, които се реализираха в България имат политически, а не чисто икономически характер. Наближаващите избори и раздутата фискална политика за 2019 г. са червени лампички.

Изчерпването на свободния трудов потенциал също е риск - липсата на кадри може да ограничи растежа и да пренасочи някои инвестиции. Тук, разбира се, се крият и много възможности, свързани с активирането на групи, които традиционно са извън пазара на труда, както и с покачване на заплащането и пренасочване на работещи към сектори с по-висока добавена стойност.

На 9 януари правителството обяви, че ще повиши заплатите на държавните служители, а преди това беше вдигната минималната работна заплата. Ще бъдат увеличети заплатите на учителите и на военните. Какъв ще бъде ефектът?

Това е част от фискалния стимул, за който говорихме. Подобно увеличение беше очаквано - планът за удвояване на учителските заплати е отдавна известен. Проблемът е, че докато в образованието по-високите заплати последваха някои реформи, то в другите сектори това се прави без съществени мерки за по-добре работещи системи. Покачването на заплатите в администрацията например не е в синхрон с мерки за оптимизация на структурите. Повишените разходи за заплати ще дадат своя тласък на потреблението, но и поставят тежест върху държавните финанси, която би се видяла при евентуално навлизане в мрачен период за икономиката.

Каква крачка очаквате да направи България по пътя си към еврозоната? Кога очаквате във времето еврото да бъде въведено и у нас? Ползите и вредите от това?

България пое известни ангажименти в средата на 2018 г. по пътя си към еврозоната. Видимо се следва начертаният план, като бяха направени и някои нормативни промени. Сега очакваме и прегледа на активите на шест банки от страна на ЕЦБ. Не мисля, че ще има някакви драми в този преглед. Очаквам до средата на 2019 г. да сме изпълнили поетите ангажименти и вече ще видим дали политическото решение за приемането ни в „чакалнята на еврото" от страните в еврозоната ще бъде положително. Това ще го знаем до края на юли - ако дотогава не ни приемат в чакалнята, значи влизаме в сценарий „Шенген", тоест постоянно отлагане.

Мисля, че влизането ни във т. нар. валутен механизъм ще е изцяло положителен, защото ще даде силен положителен сигнал и моментално вдигане на кредитния рейтинг. Вече колко време ще бъдат в този механизъм е отделен въпрос. Минимумът е две години, но може да постоим и повече. Първата стъпка обаче - влизането в чакалнята, е ключова. Това ще бъде големият въпрос през 2019 г. 

*Петър Ганев е старши изследовател в Института за пазарна икономика (ИПИ). Интересите са му в областта на развитието и икономическия цикъл, публичните финанси и ролята на държавата, регионалното развитие, свободните пазари и неравенството. Изучава и историята на Австрийската икономическа школа. Ганев е председател на УС на Българската макроикономическа асоциация в периода 2016-2017 г. Автор e на множество статии с икономическа тематика. Отговаря за студентските инициативи на ИПИ.

Въпросите зададе Георги Вулов, редактор в Infostock.bg