Снимка: Архив infostock.bg
Исканията за пари по автозастраховка с 50% ръст, стигат почти 1 млрд. лева. Претенциите, подадени към застрахователните компании по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" за 2018 г., доближават 1 млрд. лв. Това показват данните на Комисията за финансов надзор към 31 декември 2018 г. Това е с близо 50% повече от 2017 г. Изплатените суми за миналата година са над 62 млн. лв. и са със 100 млн. повече в сравнение с година по-рано.
Посочените суми потвърждават твърденията на компаниите, че решението на ВКС, с което се разшири кръгът от лица, които могат да искат обезщетения за неимуществени щети, ще доведе до сериозен ръст на парите, които се изплащат.
Данните на финансовия регулатор показват още, че предявените претенции през 2018 г. превишават приходите от премията по задължителната полица през 2017 г. Тогава застрахователните компании са отчели 660 млн. лв., изплатените обезщетения са 407 млн. лв.
В началото на декември бяха обнародвани промени в Кодекса за застраховането, с които се възлага на Гаранционния фонд да изготви проектометодология за определяне на размера на обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди при смърт или телесно увреждане. Срокът за това е 6 месеца, а след това Комисията за финансов надзор, здравното и социалното министерство трябва да приемат съвместна наредба за утвърждаването й.
До влизане в сила на методологията за далечни роднини и лица, които са създали трайна емоционална връзка, максималният размер на обезщетение за неимуществени щети е 5000 лв. Това беше предложено от шефката на бюджетната комисия Менда Стоянова, чието първоначално предложение беше да има таван и за най-близкия кръг роднини, които са съпруг, дете и родител, до 20 000 лв. при неимуществени щети.
Минерална вода и в "Надежда", ще строят обществен басейн. Обществен минерален басейн зад 15-о училище в "Надежда" може да изгради Столичната община. Това е една от идеите по проект за зелен здравословен коридор по програма "Хоризонт 2020" на ЕС. София си партнира с Порто и Нант, участват 28 международни институции.
Столицата получава 1,2 млн. евро за проекти в сферите на енергията, водата, екологията и биоземеделието. До 2023 г. те трябва да формират зелен коридор в зоната между пътен възел "Надежда" и Северния парк.
До 15-о училище има находище на минерална вода. Там има общински терен от 4125 кв. м, отреден за басейн.
Други идеи са за арткафенета, велоалеи и да се направят опитни полета в детските градини, където малчуганите да се учат на биоземеделие. Решението ще зависи от мнението на гражданите на квартала, каза кметът на "Надежда" Димитър Димов.
Намаляването на единичните пътувания с кола и подобряване на пешеходната достъпност са приоритет. Проектът трябва да реши как Северният парк да се свърже пешеходно и велосипедно с другите паркове в района, обясни главният архитект на София Здравко Здравков.
Здравето опасно за българските лекари. Министърът на здравеопазването Кирил Ананиев сезира главния прокурор за последните случаи на агресия срещу медицински лица в област Велико Търново. От ведомството изпратиха доклад за инцидентите с искане за приоритетно разследване по тях, а Районната прокуратура в Горна Оряховица реагира светкавично. Във връзка с едно от нападенията тя е образувала на 21 януари бързо производство за причиняване на телесна повреда на фелдшерка от Спешна помощ. Ако вината на нападателката бъде доказана, тя ще трябва да заплати административна глоба от 1000 до 5000 лв.
Припомняме, че в нощта на 20 срещу 21 януари 35-годишната Звезда Илиева прояви в спешното в Горна Оряховица физическо насилие над фелдшерка, която оказвала медицинска помощ на детето й. На 22 януари двама мъже и една жена нападнаха медицински екип в Отделението по хемодиализа на МОБАЛ "Д-р Стефан Черкезов" във Велико Търново.
Двата случая предизвикаха обществено недоволство, здравното ведомство и Българският лекарски съюз ги осъдиха, а фелдшерката от Горна Оряховица подаде оставка. Колегите й се заканиха, че в петък, 25 януари колективно ще последват примера й.
Министър Ананиев поиска разследванията по двата случая, както и по всеки друг подобен, да е по бързото производство.
Връщат заменките с новия закон за земята. Печално известните заменки ще бъдат върнати, ако се приеме новият Закон за собствеността, поземлените отношения и опазването на земеделските земи. За това предупреждават от Националната био асоциация. Проектозаконът е предложен от агроминистерството на Румен Порожанов за обществено обсъждане.
Така написан, законът не ограничава уедряването на земеделски земи на един собственик, притежаващ терени в различни землища. С цел комасация, той може да изземе целия Държавен или Общински поземлен фонд в конкретно землище, като предостави терени в различни краища на страната или общината. По този начин реално се връщат заменките, под прикритието на комасация, коментира председателят на асоциацията Слави Трифонов.
По думите му ще се даде възможност всички дребни и средни земеделски собственици и ползватели да бъдат изхвърлени от физическите граници на своята недвижима собственост и да бъдат изместени на други терени.
Срещу промените се обявиха и от Асоциация на земеделските производители в България. Според тях законът ще въведе допълнително административно бреме, икономически бариери и груба намеса в частни взаимоотношения.
Законопроектът в този си вид противоречи на основните пазарни принципи, а именно - свободата на договаряне, са категорични от Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Те настояват той да бъде преразгледан и преработен, като в процеса да участват всички заинтересовани страни.
Правителството засекрети Агенцията по вписванията. Правителството изненадващо обяви Агенцията по вписвания (АВ) за секретна, като я включи в списъка на стратегическите обекти и дейности, които са от значение за националната сигурност. Това е прецедент - в него няма друга агенция или комисия. В списъка са язовири, военни заводи, атомната централа, тецове, петролна рафинерия, електрически подстанции, мобилни оператори. Стратегически обекти са и президентството, Народното събрание, Министерският съвет, резиденция "Бояна" и целият комплекс наоколо, външното министерство, комисията по досиетата, обекти на МВР, МО и спецслужбите. Там е и оградата срещу мигрантите по границата с Турция.
В Агенцията по вписванията се намират няколко регистъра, които трябва да са публични и достъпни - имотен, търговски, БУЛСТАТ, на юридическите лица с нестопанска цел, на имуществените отношения между съпрузите. Аргументите на правителството са, че със засекретяването ще се гарантира "нормалното функциониране на агенцията". Твърди се, че се налагало "преосмисляне на съществуващата система за сигурност и въвеждане на допълнителни мерки, роли, верификационни и контролни механизми", неясно защо. Според кабинета изграждането на такива механизми за защита ще стане възможно именно след включването на агенцията в списъка на обектите от стратегическо значение.
Естествено, кабинетът намесва и срива през август, когато 18 дни нямаше Търговски регистър и това нанесе огромни щети на бизнеса, които никой не възстанови. Според управляващите засекретяването ще ограничи риска от нов срив - незнайно как.
Заради проблема през лятото 3 седмици наред цялата държавна машина не успя да оправи системата и това доведе до невъзможност за вписване на фирми, за пререгистрация, за достъп до каквато и да е информация за търговските дружества. След това излязоха разкрития за това, че системите са слаби, както и че в агенцията са си раздали щедри бонуси "за постигнати резултати", включително и за периода, в който беше сривът на Търговския регистър.
Съмненията са, че със засекретяването ще може да се заобикаля Законът за обществените поръчки, както и да се направи всичко възможно оттам да не излиза неудобна информация. За това може да се съди по засекретяването на оградата преди година и половина непосредствено след разкритията, че там е разграден двор.
Свободният пазар на ток се оказа държавен монопол. Българската независима енергийна борса, която трябваше да постигне либерализация на пазара на ток, всъщност се оказа държавен монопол. Цели 81% от продавания ток на борсата в края на декември са дошли от дружества под шапката на Българския енергиен холдинг (БЕХ) и това до голяма степен е определило цените. Това стана ясно в сряда по време на конференция за състоянието на пазара на ток у нас, организирана от сп. "Ютилитис". Резките и необясними скокове докараха до два пъти по-високи сметки за ток на бизнеса за декември. Заради това работодателите поискаха спешни промени в енергетиката.
Изнесените данни рязко се разминават с твърденията на управляващите, че борсата е независима и че проблем с цените няма. В момента енергия на свободния пазар купуват 62% от потребителите, а 38 на сто от тях са на регулирания пазар, съобщи председателят на Комисията за енергийно и водно регулиране Иван Иванов. Той също разкритикува ликвидността на борсата и обясни, че тя може да се подобри, като се увеличи количеството на продавания ток в сегмента "ден напред". "За сравнение през един и същ период в края на миналата година в Румъния са търгували 4 пъти по-големи количества, отколкото у нас, в Турция - 25 пъти, в Гърция - 7-8 пъти", каза Иванов и изтъкна, че дружествата на БЕХ на практика доминират на свободния пазар на ток.
"Относно ликвидността, тя може да се повиши чрез излизането на свободния пазар и на производителите на електроенергия между 1 и 4 мегавата мощности, както и чрез увеличаване на количествата електроенергия, предлагана на пазара от дъщерните дружества на Българския енергиен холдинг", подчерта Иванов.
Именно скромното предлагане е довело до най-високите цени на тока у нас в сравнение със сходните борси в Унгария, Румъния, Гърция и Турция. "Цените са като зъби на акула", обобщи Иванов, като представи графика за хода им в края на миналата година. Едно от решенията на проблема е свързването на борсите на съседни страни с нашата. Така например, ако България свърже пазара си с този в Румъния, разликата в цената няма да е повече от две евро. Същото било и с Унгария, където обаче разликата в цените не бивало да е повече от 4 евро за мегаватчас, предвижда европейски "борсов" регламент. Това "изравняване" обаче можело да доведе до увеличение на цената на тока, допусна Иванов.
"Доверие обединен холдинг" опитва да купи банка в Молдова за близо 40 млн. евро. Българската публична компания "Доверие обединен холдинг" е одобрена от централната банка на Молдова да кандидатства за купувач на мажоритарен дял във втората по големина банка в бившата съветска република - Молдиндконбанк. Все още процедурата не е приключила, потвърди пред "Капитал" и Огнян Донев, който е главен изпълнителен директор на "Софарма" - най-големият акционер в холдинга с 33% дял.
"Доверие" може да придобие 64% дял в кредитната институция, която има активи за 15.3 млрд. молдовски леи (787 млн. евро) и печалба от 295 млн. молдовски леи (над 15 млн. евро) към края на второто тримесечие на миналата година. Продавач е държавата, която предприе активни действия за стабилизиране на сектора след банкова криза в Молдова през 2014-2015 г. Според платена обява за продажбата в The Banker делът е оценен от Deloitte & Touche на около 44 млн. долара, или 39 млн. евро.
Общо пазарният дял на Молдиндконбанк е около 19%, като обаче е лидер в картовия бизнес с 37% от пазара. Банката е и най рентабилната в Молдова с над 24% възвращаемост на капитала. Разполага и с най-голямата мрежа в страната от 194 клона, които обслужват 720 хил. клиенти, от които около 30 хиляди корпоративни. В страната има още десет лицензирани банки, от които четири с чуждестранна собственост.
На крачка от сделка
В съобщението за напредъка на процедурата за продажба на банката от регулатора в Молдова посочват, че кандидатът "Доверие обединен холдинг" е европейски инвеститор, който в намерението си за развитие на банката предлага да влезе в нея с екип от специалисти с международен банков опит. На тази база във вторник, 22 януари, е издадено първоначалното разрешение за придобиването на 63.89% от капитала на Молдиндконбанк, като то не е окончателната зелена светлина за финализиране на сделката. Не става ясно и дали има и други одобрени кандидат-купувачи.
От централната банка уточняват, че оценяват положително капацитета на българския инвеститор да развива институцията в дългосрочен план, като повиши конкурентоспособността й, а също и качеството на предлаганите продукти и услуги. От съобщението става ясно още, че не за пръв път "Доверие" проявява интерес към банковия сектор в Молдова, като през септември 2017 г. е получил подобно одобрение за участие и в друга подобна процедура, която обаче не е била финализирана. Според публикации в молдовски медии българското дружество е изгубило в надпреварата с румънската Banca Transilvania за местната Викториябанк и не е получило одобрение за купуване на дял в пазарния лидер Агроиндбанк.
Възможността за навлизане на чужди инвеститори в банковия сектор на страната се откри след кризата от 2014-2015 г., когато от системата мистериозно бяха източени 1 млрд. долара. Окачественото като кражбата на века събитие предизвика улични протести и недоверие в банковата система, доведе до замразяване на помощта от Международния валутен фонд (МВФ) и Европейския съюз (ЕС), а накрая наложи намеса на държавата и национализации. Сега се правят опити за намиране на частни собственици в сектора, като през октомври миналата година бе сключена първата голяма сделка за Агроиндбанк, в която консорциум, воден от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) и включващ Horizon Capital и AB Invalda INVL, придоби 41%. Освен това през 2018 г. в Молдова навлезе и италианската Intesa Sanpaolo, която стана едноличен собственик на местната Ексимбанк.
Поредно късо съединение в "Обединените патриоти" заради евровота. В какъв формат по-малкият коалиционен партньор от управляващата коалиция - "Обединените патриоти", ще се явят на изборите за Европейски парламент, продължава да бъде въпрос за 1 милион долара. От доста време всеки път когато някой от партньорите от трите партии в обединението се реши да постави темата на дневен ред, удря на камък. Поредният опит въпросът поне да започне да се обсъжда предизвика и поредното късо съединение в редиците на националистическия съюз.
Във вторник от ВМРО разпространиха съобщение, в което предлагат на останалите партии от "Обединените патриоти" и ГЕРБ няколко приоритета, около които управляващите да се обединят. В същия ден гражданско обединение официално издигна кандидатурата на Ангел Джамбазки от ВМРО за евродепутат. Това предизвика недоволството на лидера на "Атака", който нападна Джамбазки, като го обвини, че не провежда политиката на патриотите, защото се е "въздържал" при гласуването на Истанбулската конвенция в Европейския парламент.
Заради инициативата на ВМРО другият партньор в малката коалиция - НФСБ, обяви, че прекратява преговорите за съвместно участие на евроизборите с формацията на Красимир Каракачанов. А в изказванията си и от трите партии допуснаха всички възможности за явяване на вота - от всички заедно, през коалиция от две партии от обединението - ВМРО и НФСБ, до самостоятелно.
Новата драма
Поредната драма в редиците на патриотите всъщност започна още от миналата седмица, когато трите партии - ВМРО, НФСБ и "Атака", трябваше да започнат да обсъждат на заседание на коалиционния съвет в какъв формат да се явят на евровота. Срещата обаче беше бойкотирана от лидера на "Атака" Волен Сидеров, който претендира да бъде водач на евентуалната обща листа за евровота на "Обединените патриоти". Той оправда отсъствието си с "незнание", че имат съвет на коалицията, въпреки че според депутати не само че бил уведомен, но и обещал да присъства. После Сидеров нападна другия претендент да води общата листа на патриотите, сегашния евродепутат Ангел Джамбазки от ВМРО, като обвини него и формацията му, че умишлено разпространяват по медиите слухове, че лидерът на "Атака" иска да е начело на листата. "Явно Джамбазки се притеснява и го е страх, че няма да е евродепутат и няма да спести половин милион лева само от заплата", написаха от "Атака" във фейсбук. Заедно с това беше обявена и инициатива на Сидеров за законодателни промени за повече контрол и отчетност на възнагражденията на евродепутатите. В съобщението се казва още и че Сидеров ще настоява всички кандидати за евродепутати "да декларират отказ от огромните суми, които получават незаслужено".
По трима пенсионери дневно бити и грабени от бандити. По трима пенсионери на ден горят от грабежи у нас. Възрастните хора са пребивани и ограбвани в домовете си, като само през последния месец от годината жертви на подобни престъпления са станали около 90 души. Общият брой на потърпевшите за декември е близо 150, научи „Монитор".
Останалите 60 души обаче са причакани хора на улицата, които са били нападани и обрани. Общо регистрираните грабежи за последната отчетна година на вътрешното ведомство пък са 1525. От там отчитат, че те са намалели спрямо 2016 година с около 9 процента. Или иначе казано за 2017 година са били обрани с близо 120 души по-малко, които са били ощетени с едва около 12 хил. лева.
В повечето случаи крадците си тръгвали с дребни суми от порядъка на 30-40 лева. Най-много били нападенията в първите дни на месеца, когато пенсионерите взимали пенсиите си. Преди да се приберат в домовете си обаче, те плащали сметките и купували лекарствата си и така им оставали незначителни суми.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро