Снимка: Архив infostock.bg
Ултиматyм! Бpюксел дава 2 месеца на България да премахне 10 нарушения. Два месеца срок дава Брюксел на България да премахне 10 нарушения, става ясно от пакета решения на Еврокомисията този месец.
ЕК настоява да се премахне националната закрила на географските означения, тъй като е несъвместима с правото на ЕС. Още с влизането си в ЕС през 2007 г. България е трябвало да се лиши от националния регистър на географските означения за селскостопански продукти и храни. Сега Брюксел изпраща мотивирано становище за Закона за марките и географските означения. Ако до 2 месеца не настъпят промени, комисията може да сезира Съда на ЕС.
Брюксел настоятелно приканва България да преразгледа правилата си как търговците могат да събират вземания от потребителите, така че да са в съответствие с правото на ЕС за неравноправните клаузи в потребителските договори. Директивата защитава потребителите срещу неравноправни клаузи в договори с търговци, включително доставчици на финансови услуги. Правилата на ЕС гарантират, че тези неравноправни клаузи не са обвързващи за потребителите и те разполагат с ефективни средства за правна защита срещу тях при разумни условия. Съгласно съдебната практика на Съда на ЕС това означава, че националните съдилища са задължени да преценят неравноправния характер на договорните условия ех officio, тоест дори ако потребителят не повдигне въпроса. До момента у нас заповедите за изпълнение и заповедите за незабавно изпълнение се издават без съществени проверки от съдилищата.
Закон за горивата ще има, може да влезе в сила по-рано от 1 юли. "Правителството няма да прави компромис със закона за горивата. Той е важен за фискалната политика. Необходим е за държавата и ще го има. Чисто технологичен е въпросът кога ще влезе в сила - дали след 6 месеца или по-рано. Това ще реши парламентът", съобщи икономическият министър Емил Караниколов в четвъртък след среща в Министерския съвет при премиера Бойко Борисов с представители на Българската петролна и газова асоциация (БПГА).
Караниколов обясни, че е станало ясно още, че има изготвени компромисни текстове по закона заедно с Камарата на строителите в България и минно-геоложката камара и те са внесени в парламента.
"Те покриват част от исканията и на малките търговци на горива. Предстои ми да се срещна и с тях и да направим необходимите уточнения по закона. Хубаво е, че исканията на бизнеса започват да се уеднаквяват. Така е много по-лесно да изпълним желанията на всички", заяви министърът.
С премиера и ресорните министри постигнахме консенсус, че влизането в сила на закона за горивата не бива да се забавя, съобщиха по-късно от БПГА.
Членовете на браншовата организация заявили, че не делят участниците на пазара на малки и големи, а на такива, които спазват закони, и други, които използват нелоялни практики.
Компаниите от асоциацията заявили желанието си да съдействат на държавата в борбата със сивата икономика и препотвърдили намерението си да инвестират, да плащат данъци и да създава работни места в България.
Глобяват медии до 20 000 евро за лични данни. До 20 млн. евро глоба може да отнесе всяка медия за злоупотреба с лични данни. Това стана възможно с окончателното гласуване на промените в закона за личните данни.
„Текстовете в закона не съдържат никакви ограничения, така че няма проблем на медии да бъдат налагани най-тежките санкции. Медиите са търговски дружества, а правилата са в сила за всички тях", коментира пред „Труд" адвокат Александър Кашъмов, който е експерт в областта на достъпа до информация.
Депутатите приеха текстовете без възражения и без дебати. Проверка на „Труд" установи, че малцина знаят какво са гласували. Смятаха, че подкрепят поредната европейска директива.
Членовете на вътрешната комисия, която бе водеща отчасти познаваха промените в закона. Мнозина от тях се оказа, че не са чели европейския регламент GDPR, с който уж синхнозизирахме законодателството си. За пореден път се оказа, че сме се престарали.
Във въпросния регламент се посочва, че обработването на лични данни единствено за журналистически цели подлежи на освобождаване на някои от изискванията на регламента (вж. целия текст в карето).
Законодателите ни не само не изпълниха посоченото в регламента, но написаха и „десет критерия за относимост", с които трябва да се съобразяват журналистите, които Комисията за защита на личните данни (КЗ/1Д) разглежда като оператори с лични данни.
Според българското законодателство дефиницията за личните данни е твърде обтекаема. Тя гласи следното: Лични данни са всички данни, които се отнасят до идентификация или идентифицируемост на едно лице.
„В България няма закон за печатните медии и законодателите решиха през Закона за зашита на личните данни да въведат регулации", коментира Кашъмов.
6.90 лева на час за строители на „Хемус". Точно 6,90 лв. на час ще получават редовите строители на магистрала "Хемус" за строителни-монтажни дейности, за които няма единични цени. Толкова е предвидено да плаща пътната агенция на държавната компания "Автомагистрали" ЕАД, става ясно от договора за изграждане на 134 км от магистралата, публикуван на сайта на ведомството. В договора, както вече "Труд" съобщи, е предвидена и печалба за държавната компания - изпълнител. Тя не може да надвишава 10% от цената на всяка дейност и на договора като цяло. Така при предвидени 1,35 млрд. лв. с ДДС за строежа се оказва, че максималната печалба за строителя е 135 млн. лв. или по близо 1 млн. лв. с ДДС на километър.
Според договора обаче се предвиждат и санкции за некачествено изпълнение и забавяне на изграждането. При системни нарушения, изоставане от графика, спиране на работата за повече от 90 дни или неотстраняване на посочени дефекти в срок от 1 месец, договорът може да бъде прекратен едностранно от възложителя. Контрактът може и въобще да не започне да действа, ако до 10 дни от началото на строителството "Автомагистрали" не успее да осигури нужната механизиция и работници на обекта. Ако това се случи, държавната компания ще дължи като неустойка 20% от стойността на договора или 270 млн. лв. с ДДС и цялата гаранция по договора. От своя страна държавната фирма може да прекрати контракта, ако пътната агенция забави плащанията за извършената работа с над 30 дни. Тогава "Автомагистрали" може да поиска неустойка в размер на 3% от стойността на договора.
В контракта са предвидени и глоби. Ако изостане от строителния график, изпълнителят ще дължи всеки ден глоба в размер на 0,2% от стойността на договора без ДДС (1,125 млрд. лв.). За това нарушение "Автомагистрали" може да отнесе максимална санкция от 30% от стойността на договора, или 405 млн. лв. с ДДС. Ако обаче изпълнителят успее да навакса закъснението, сумата по санкцията ще му бъде възстановена. При лошо качество на изпълнение държавната фирма ще се прости с 5% от стойността на съответния участък или на целия договор. Според контракта междинните плащания ще стартират, след като бъдат изпълнени 5% от стойността на всички предвидени работи.
Проверката за апартамента на Горанов е приключила, но е тайна. Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) е приключила проверката си на финансовия министър Владислав Горанов, който живее безвъзмездно от години в апартамент на кръстника си Иван Сариев, и е изпратила резултатите на Върховната касационна прокуратура. Това стана ясно от обясненията на комисията пред "Сега". Какво точно е дала КПКОНПИ на прокуратурата обаче е тайна. От комисията обясниха, че дирекцията им "Противодействие на корупцията", която се е занимавала с Горанов, е секретна и информацията, която излиза от нея - също.
В края на ноември главният прокурор Сотир Цацаров възложи на антикорупционната комисия да провери Горанов за престъпление по служба и търговия с влияние. Комисията се задейства с огромно неудоволствие - шефът й Пламен Георгиев дълго време твърдеше, че никой не му е възлагал проверка на финансовия министър. Затова Цацаров го направи повторно, като нареди до 20 дни "Противодействие на корупцията" в КПКОНПИ да извърши "отделни конкретни действия по проверката".
От самата прокуратура не отговориха нито на телефонните обаждания, нито на имейлите на редакцията, за да потвърдят информацията от комисията. От началото на годината от пресслужбата на Цацаров много пъти обясниха, че чакат резултатите, но още не са ги получили.
Според антикорупционната комисия държавното обвинение твърди, че не е получило нищо, защото чакало да приключи и производството за конфликт на интереси, което тече в комисията срещу Горанов, пак заради апартамента. Остава неясно защо, тъй като прокуратурата няма отношение към него.
Проверката за конфликт на интереси, която тече срещу Горанов, започна в началото на декември и обяснението от КПКОНПИ е, че ще приключи в законовия двумесечен срок, който имат право да удължат веднъж с 30 дни - тоест до 1 март. Резултатът от тази проверка трябва да бъде обявен в онлайн регистрите на комисията.
Ситуацията изглежда като обикновено размотаване. Както обикновено, когато иде реч за управляващите, от прокуратурата действат неохотно и само под обществен натиск. По същия начин беше мотано делото срещу бившия министър на транспорта Ивайло Московски. Близо година прокуратурата увърташе и не даваше информация, прехвърляше го от една на друга прокуратура, а накрая го оневини за смъртта на 3-годишния му син.
Как едно свлачище до плажа става курорт. Откакто българското Черноморие започна да се застроява, "Шофьорският плаж" винаги е стоял някак обречено. Тази дълга ивица незастроен бряг между "Дюни" и Аркутино с девствената си пустош със сигурност изкушава тези, които държат земите край морето.
Първият проект вече е факт. Началният етап e скрит под името "укрепване на свлачище". Това представлява изливане на солидно количество бетон на метри от морето и в близост до комплекса "Свети Тома", където преди години земята се свлече до самия плаж. След това укрепване, което много прилича на изливане на основи, по план ще последва строителството на курортен комплекс пред резервата "Алепу". Курортът ще бъде терасовиден и ще почва на 30 м от морето, буквално в самото свлачище. Причината да го има, казват строителите, е, защото иначе няма как да се изплати инвестицията за укрепване на свлачището.
Това е изключително странен проект, който изисква изключително много координация и разрешителни от един куп институции - от Регионалната инспекция по околна среда и води (РИОСВ), през община Созопол, до "Геодезия" и МРРБ. Очевидно всички вече са дали позволение за него. Освен това теренът попада и в две зони от "Натура 2000", но в "твърде незначителна част", както смята държавата. Така официално от есента на 2019 г. или през 2020 г. ще започне и изграждането на новия комплекс.
Пътят към плажа минава през свлачището
Разрешителното за строеж е издадено на 10 септември миналата година от кмета на Созопол Панайот Рейзи. "Капитал" го прегледа и от него става ясно, че изграждането ще е в два етапа - укрепване на свлачище и строеж на курортен комплекс.
След като в социалната мрежа стана популярна снимката на багерите в свлачището, собствениците им - "Главболгарстрой" (ГБС), побързаха да напишат в страницата на своя комплекс "Свети Тома" във фейсбук още вчера, че "извършващите се в момента дейности са първи етап от строителството, а именно геозащитни дейности с цел укрепване и овладяване на свлачището. След като бъдат изпълнени и въведени в експлоатация геозащитните мерки, ще пристъпим към втори етап, а именно строителство на ваканционни сгради".
В четвъртък пред "Нова телевизия" представители на ГБС обясниха, че строителството е започнало през октомври. Тъй като е забранено строителство между 1 март и 15 август заради гнездовия сезон на птиците, а отделно строителният сезон по Черноморието се прекратява на 15 май и започва след 1 октомври, вероятно строителството на комплекса ще започне в края на тази година. Причината да има туристически обект, казват от строителната компания, е, за да се изплати укрепването, което струва над 1 милион лева.
Златев vs Домусчиев: Сблъсък в Бургаския залив. Ако банка, муха и политик се убиват с вестник, то за петролните компании е нужен закон. Поне ако се съди по титаничния сблъсък около приетия преди половин година Закон за административното регулиране на икономическите дейности, свързани с нефт и продукти от нефтен произход. Той трябваше да влезе в сила в края на януари, но под заплахата от протести правителството предложи, а парламентът отмени (засега на първо четене) действието му с шест месеца.
Залогът около спорния проект явно е голям. Защото текстовете му доведоха до публичен конфликт между два ключови играча в бизнеса, които са с влияние и сред политическите среди - генералния директор на "Лукойл България" и председател на Българската петролна и газова асоциация Валентин Златев и председателя на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) Кирил Домусчиев. Официално първата страна лансира каузата за борба със сивия сектор, а втората - защитата на малките бензиностанции и минната индустрия.
Конфликтът обаче се превърна в борба между две компании на пазара на горива - "Лукойл" и "Инса ойл". Първата доминира сектора през рафинерията си и най-голямата верига бензиностанции и естествено й изнася да няма голям конкурентен вносител и малки независими обекти. Втората зарежда през пристанище на Домусчиев, не е била напълно изрядна през годините (според митниците, но не и според съда) и с хватки избягва милионни разходи за поддържане на задължителни резерви от гориво. Но пък "Инса" напоследък би трябвало да се харесва на ГЕРБ, тъй като компанията плати Общинска банка и след сделката близки на партията хора управляват институцията.
Така спорният закон се превърна в оръжие за засилването или отслабването на позициите на една или друга икономическа група не без помощта на правителство и парламент. В корпоративния сблъсък няма герой, който да е целият в бяло. А държавата се губи в творчество, вместо да хваща в директни нарушения вероятно съществуващата сива част от сектора.
Сблъсъкът на титаните
Проектозаконът беше внесен в Народното събрание миналата година от депутати от всички парламентарно представени партии начело с Емил Димитров-Ревизоро от "Обединени патриоти". Официалният мотив за нуждата от подобни текстове е борба със сивия сектор при горивата. На практика обаче по-скоро прилича на опит на големите компании от Българската петролна и газова асоциация начело с "Лукойл България" да ограничат конкуренцията на пазара на едро и дребно чрез въвеждането на серия нови финансови тежести за фирмите. Сега очакванията бяха, че след като новият закон влезе в сила през януари тази година, една част от играчите на пазара ще отпаднат.
Вместо броене на жертвите обаче беше натисната рязко спирачка. Под заплаха от протести на собствениците на малки бензиностанции и с аргумент, че в закона има недоглеждане, от което ще страдат минният и строителният сектор, правителството реши да отложи влизането му в сила с шест месеца, а дотогава проблемните моменти да се доизчистят.
Последва реакция на Българската петролна и газова асоциация (БПГА), от която стана ясно, че решението на управляващите идва след писмо на КРИБ. От БПГА обявиха, че напускат КРИБ. На това пред bTV Кирил Домусчиев отговори, че Валентин Златев "се опитва да натиска КРИБ и да казва, че напуска организацията. Не мога заради интересите на един човек да ощетя интересите на хиляди фирми".
Сблъсъкът достигна апогея си преди седмица, като в комисията на Ревизоро Валентин Златев реши да представи какви са интересите според него на самия Кирил Домусчиев, като обвини председателя на КРИБ, че "има конфликт на интереси и най-малкото е неетично да взима толкова ясни позиции", тъй като през пристанището му "БМФ Порт Бургас" (отдадено на концесия на братя Домусчиеви - бел. ред.) преминават танкерите с вносно гориво на "Инса ойл", а самата "Инса ойл" зарежда малките търговци, плашещи със стачки.
Нашенци питат Външно за банковите карти и роуминга. „Защо не ми работи банковата карта?". С такъв въпрос се е обърнал нашенец към външното министерство, когато отишъл да зарежда на бензиностанция в чужбина. Случаят попада в графата с нетипичните питания, които българи са отправяли към ситуационния център на ведомството, където обикновено се търси помощ при кризисни ситуации, бедствено положение или сложни казуси при пътуване зад граница, установи проверка на „Монитор".
За разлика от британците, които се отличават с далеч по-нестандартни питания (виж карето), българите все пак донякъде са прагматици. Освен типични разяснения, свързани с изгубен паспорт например обаче има и оплаквания за липсата роуминг, както и въпроси от рода: „Какъв е роуминг за плана ми?" и „Защо не мога да набирам международно?".
Самият кризисен център играе ролята на координационен. Не винаги обаче гражданите разбират същността на работата му. Така в отговор на питане към МВнР вместо към мобилния оператор „Защо нямам интернет" дежурните често съветвали нашенците да се обърнат към съответния телеком. Понякога обаче следвало абсурдното второ питане: „Ами кой е моят оператор?".
От външното министерство си обясняват донякъде това объркване с SMS-те, които всеки гражданин получава при всяка смяна на мрежата и напускане на страната със спешни телефони, на които може да потърси съдействие.
Въпреки че ведомството, а и самите консулски служби поддържат подробна информация за всяка една страна, не липсват и въпроси за визовия режим, за валутата и възможностите за обмяна, както и опциите за работа и лечение там.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро