Снимка: Архив infostock.bg
Последно: законът за горивата в сила, пишат наредбата до юни. Законът за горивата действа от 28 януари т.г. Наредбата за него трябва да е готова не по-късно от 28 юни. Това реши парламентът, който прие на второ четене промени в закона.
Депутатите отмениха задължението на бензиностанциите да внасят 20 хил. лв. банкова гаранция, за да се впишат в регистъра.
4000 хиляди са легалните бензиностанции, останалите предстои да се впишат, обясни председателят на комисията за борба с контрабандата и сивата икономика Емил Димитров. Той подчерта, че вече няма никакви административни и финансови проблеми пред всеки, който отговаря на условията, безплатно да се впише в регистъра. "Има едни стотина, за които има проблеми да се регистрират, но те не са нито финансови, нито административни", каза Димитров.
Пътните превозни средства и/или самоходните машини може да зареждат само на регистрирани бензиностанции, реши парламентът.
"Законът е в сила, кога ще влезе наредбата в сила, са подробности", заяви по време на дебатите Рамадан Аталай от ДПС. "След като парламентът си изми срама от миналата седмица, когато отложи за 1 юли влизането на самия закон заради протести, сте се изтъпанили и предлагате до 6 месеца, след 6 месеца, не ги разбирате тези неща, господа от "Обединени патриоти", категоричен бе Аталай.
Продължението на "Турски поток" през България ще се строи. Продължението на "Турски поток" през България ще се строи. Новината обяви пред депутатите в енергийната комисия на парламента в четвъртък министърът на енергетиката Теменужка Петкова.
Тя съобщи, че успешно е приключила третата фаза от пазарния тест за резервиране на капацитет на тръбите за 20 години, което е условие те да бъдат изградени. Три компании са дали окончателни оферти - това са "Газпром", "Булгаргаз" и швейцарската "Мет", съобщи изпълнителният директор на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов.
Целият капацитет на входа от Турция е 18 млрд. куб. м газ на година, резервирани са 90% от него, 10%, според правилата на ЕС остават за свободния пазар. На изхода при Зайчар в Сърбия капацитетът е 13 млрд. куб. м на година, резервирани са 79% от него, 21 на сто са оставени свободни.
Първата и втората фаза на пазарния тест не успяха, но третата завърши успешно. Петкова очакваше договорите да се подпишат същия ден.
Това отпушва строителството на новите газопроводи, за което бе обявена обществена поръчка на 21 декември, но под условие да има успешен пазарен тест. Срокът за подаване на оферти от кандидатите да строят е 15 февруари.
Проектът включва изграждане на 11 км газопровод от турската граница до компресорната станция "Странджа" и 484 км тръби от Провадия до Зайчар в Сърбия с две компресорни станции. Това ще струва 2,28 млрд. лв. Те са липсващата инфраструктура, по която да се транспортира газ от "Турски поток", и са част от хъб "Балкан".
Поливат с 28 милиона лв. шест парка в София. Столичната община ще обновява шест парка в София през 2019 г. с общо 28 млн. лв. За ремонти на 5 парка и детски площадки са предвидени около 18,4 млн. лв. в бюджета на общината за тази година. Парковете, по възстановяването на които ще се работи, са Заимов, Западен и Северен, Южен парк-трета част и Розариума на Борисовата градина.
Отделно от тази сума, с около 10 млн. лв ще бъде разширен парк Възраждане с 25 дка. Там ще е първият столичен аквапарк с пет външни, един вътрешен басейн и СПА център с минерална вода.
През 2019 г. общината отделя от бюджета си над 5 млн. лв. за ремонтиране на 126 детски площадки във всички райони на София. Това са само част от параметрите на цялата рекордна финансова рамка на София от 1,750 млрд. лв., която бе приета от Столичния общински съвет с 40 гласа "за" и 18 "против".
"Над 37,6 млн. лв. са директните инвестиции в екологията- озеленяване, рекултивация на стари депа, управление на отпадъците", подчерта столичният кмет Йорданка Фандъкова по време на обсъждането на бюджета в СОС.
1.4 милиона глоби наложи КАТ. 1,4 милиона глоби наложил КАТ през 2018 г. Това стана ясно от проведеното първо заседание за годината на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата, което бе председателствано от заместник-министър Стефан Балабанов.
В рамките на заседанието бе обсъдена визията на министерствата на вътрешните работи, на регионалното развитие и благоустройството и на транспорта, информационните технологии и съобщенията относно политиката по осигуряване на безопасността на движението.
Членовете на Държавно-обществената консултативна комисия коментираха предприетите мерки и дейности за осигуряване на безопасност в движението по пътищата през 2019 година.
Началникът на отдел „Пътна полиция" - ГДНП комисар Росен Рапчев докладва за пътнотранспортните произшествия, нарушенията на пътя и пътната обстановка през 2018 година на територията на страната. Статистиката сочи, че от 1 януари до 31 декември миналата година са настъпили 6690 тежки пътнотранспортни произшествия, при които са загинали 609 и са били ранени 8473 участници в движенията по пътищата. Той уточни, че към настоящата дата данните са оперативни, съотносими до 27 януари тази година, и подлежат на корекция в зависимост от динамиката на допълнително починалите участници в движението.
През миналата 2018 година в сравнение с 2017-ма е отчетено общо намаляване на броя на катастрофите, загиналите и ранените - на тежките инциденти на пътя със 198, на загиналите със 73, на ранените с 207 души. В статистиката си отдел „Пътна полиция" - ГДНП отчита увеличение на контролната дейност сравнение с тази, извършена през 2017 година. Наложени са 1 381 785 глоби общо, което с 330 000 повече от миналогодишните. Само за скорост са установени 564 427 нарушения, което с 178 343 повече от тези през минали отчетен годишен период. В доклада бе отбелязано, че с около 30% е завишена събираемостта на глобите, а това се дължи на възможността на полицейските служители да връчват санкциите за нарушение на Закона за движение по пътищата.
Държавата ще плаща заплатите на младите лекари, ако останат у нас. Здравното министерство измисли нов начин да задържа младите лекари от дефицитни специалности у нас. Тепърва държавата ще плаща заплатите им по време на обучението им, но срещу това те ще са длъжни да останат да работят у нас, предвиждат промени в наредбата за специализациите.
В момента заплатите на лекарите, които се обучават за придобиване на специализация, се плащат от болниците, в които се обучават. За т.нар. дефицитни специалности -патоанатомия, педиатрия, анестезиолия и т.н., държавата поема таксата за обучение на лекаря. Тя е 230 лв. месечно. Тепърва и възнагражденията ще се плащат от здравното министерство, което ще превежда субсидия, но срещу това обучаващото звено ще е длъжно да сключи договор със специализанта, според който той ще остане да работи на същото място за срока на специализацията си. Ако тя е продължила 4 години, договорът му ще е за още толкова. Ако болницата или лекарят откажат, ще трябва да върнат на МЗ субсидията за възнагражденията на медика по време на специализацията. В повечето клинични специалности обучението трае 4-5 години.
Самите заплати пък ще са поне колкото е размерът на минималния осигурителен доход за съответната икономическа дейност и квалификационна група професии, тъй като толкова ще е субсидията от МЗ. Той в момента е 987 лв. Толкова са възнагражденията, плащани от болниците сега.
"Тъй като към настоящия момент МЗ не разполага с инструменти за въздействие при недостиг на специалисти по определени специалности или в определени региони, с промените в наредбата министерството предлага да субсидира базите за обучение за местата, финансирани от държавата по клинични специалности. По този начин държавната политика по осигуряване на необходимите специалисти ще се провежда с финансиране от държавния бюджет и няма да е за сметка на бюджета на лечебните заведения", мотивират се от министерството.
За колко лекари и в кои специалности ще плаща държавата, ще се определя ежегодно след анализ за това къде и какви специалисти се търсят най-много.
След скандала с Ларгото две министерства се сетиха, че имат рекетьор на ключов пост. Рекетьор е работил години наред в две министерства, като заплашвал висши държавни служители, включително зам.-министри и министри, всички са знаели за това, но нито са го уволнили, нито са го предали на прокуратурата.
Този абсурд стана ясен от оправданията на министъра на културата Боил Банов и от обясненията на зам.-министъра на образованието Деница Сачева. Двамата се появиха по Нова тв и по bTV, за да намалят щетите за правителството от изнесената информация от депутата от БСП Елена Йончева за злоупотреба с европейски средства при реставрацията на Ларгото в София през 2015/16 г. Йончева направи публично достояние записи на разговори, от които се разбира, че по съмнителен начин на фирмата изпълнител е спестено плащането на поне 700 хил. лв. неустойка заради забавяне при изпълнението на договора.
„Тези хора са схемаджии и изнудвани! Една малка организирана престъпна група... Един работи вътре в администрацията, други - отвън. И така печелят проекти", каза Банов по Нова телевизия. Министърът назова имената на Ангел Ангелов и Иво Костов. Ангелов преди е бил директор на Дирекция „Европейски програми и проекти" в Министерството на културата, а сега работел в Министерството на образованието и науката. Костов бил посредник, консултиращ изпълнителите на проекти. Вчера пред bTV Ангелов отрече тези обвинения. "Сега" не успя да се свърже с него и с Иво Костов за коментар.
На въпрос защо след като е имал такива данни за престъпления, Банов не е уведомил прокуратурата, той се оправда, че други хора му били казвали, че подчиненият му Ангелов го записва. „При мен действат през трети лица. Изпращат ги, за да ми кажат, че ако не направя нещо, което искат, ще ме съсипят, ще ме унищожат, ще ми разгонят фамилията", обясни той. Неговият предшественик Вежди Рашидов имал съмнения за това, че „чрез изтичане на информация и подставени лица партньорът на Ангелов печелел проекти". "Такива опасения обаче трудно се доказват", каза Банов.
Той не успя да обясни защо след като няма доказателства и толкова години е мълчал, сега си позволява такива тежки обвинения срещу Ангелов и Костов. Не се разбра и как смята да ги докаже. Не можа да обясни и защо не е уволнил подчинения си, след като го е подозирал в липса на лоялност. В същото време го обвинява, че имал дългогодишна практика да записва разговорите на високопоставените хора във властта и предполага, че вероятно е натрупал богата колекция.
ПИБ е продала 3 хил. дка от терена на "Кремиковци" на австрийската Soravia. Три години след като официално се показа като собственик на останките от бившия металургичен комбинат "Кремиковци", Първа инвестиционна банка (ПИБ) обяви, че е отдала малко над 3 хил. декара от терена на австрийската Soravia Real Estate Development с договор за финансов лизинг. Сделката е приключена в самия край на 2018 година и ефектът от нея е отразен във финансовия отчет на кредитната институция, подобрявайки показателите й, по които е проверявана от одитори. Като една от шестте системно значими банки в страната ПИБ попадна в селекцията на втория преглед на качеството на активите в системата, който за разлика от предишния се извършва под надзора и методологията на Европейската централна банка (ЕЦБ).
Цена на сделката не е обявена, нито за колко години е лизинговият договор. Ако приемем, че ПИБ придоби целия парцел за 270 млн. лв., и то при по-слаб имотен пазар, 40% от терена би следвало да струват поне 110 млн. лв. Ако се съди по последния отчет, там има приход от продажба на активи от 81 млн. лв., от които основната част вероятно е плащане на първата вноска за "Кремиковци". Заради размера и цената си това вероятно е най-голямата сделка за индустриален терен. Самата зона около София е оглеждана от производители на авточасти по информация на "Капитал".
От Soravia заявиха пред "Капитал", че ще привличат на терена индустриални, логистични, търговски и инфраструктурни компании, за да заработят в зоната. Уточняват, че договорът е подписан в края на миналата година и е завършен току-що, но отказаха да дадат детайли по сделката, освен че става въпрос за 40% от парцела на бившото "Кремиковци".
В последните дни на декември
Информацията за сделката с един от големите и проблемни активи в баланса на банката бе оповестена във финансовия отчет за четвъртото тримесечие на 2018 година. В съобщението се казва, че е отдадена "значителна част" от терена на бившия металургичен комбинат, който е близо 7.7 хил. декара.
На въпрос от "Капитал" от банката уточниха, че предоставени на "Соравия" са близо 40% от тази площ, или малко над 3 хил. декара, но не разкриха какъв е срокът и цената на сделката, позовавайки се на правото да запазят търговската тайна.
"Tеренът се придобива от Soravia, за да могат да удовлетворят търсенето на свои клиенти за терени близо до София", обясняват от ПИБ, а на въпрос как ще процедират с останалото от парцела на "Кремчиковци" от банката казаха: "Идентифицираме силен интерес към индустриални имоти в България предимно от чуждестранни инвеститори. "Кремиковци" е точно такъв имот и скоро очакваме да имаме положителни новини и за останалата част от терена."
Soravia е позната в България покрай участието й в собствеността на минералната вода "Девин" и покрай офис проекта за комплекса Megapark в София.
В помощ за проверката
От ПИБ обясняват, че сделката е елемент от дългосрочната стратегия на банката за намаляване на нелихвоносните активи, което води до подобрения на числата в отчета. В края на годината банката завършва със 156.6 млн. нетна печалба спрямо 92 млн. лв. за предходната година при символично подобрение на нетния лихвен доход от 247.5 млн. лв. на 250.8 млн. лв. и при намаление на дохода от такси и комисиони от 98.5 млн. лв. на 93.5 млн. лв. Принос за финансовия резултат имат приходите от продажби на активи, които в края на годината са 81.1 млн. лв., и преоценката на инвестиционни имоти за 13.6 млн. лв.
Печалбите на дружествата на CEZ в България рязко се понижават. Близо 6 пъти по-малка е нетната печалба на "ЧЕЗ Разпределение" през 2018 г. спрямо 2017 г., а тази на "ЧЕЗ Електро" се понижава малко под 4 пъти. Приходите и разходите им също падат значително заради промените в Закона за енергетиката от 1 юли. Това става ясно от междинните финансови отчети на дружествата за последното тримесечие на миналата година.
Понижаването на печалбите може да се отрази и върху евентуална нова процедура за продажбата на дружествата на CEZ в България, след като по всичко личи, че сделката с компанията на Гинка Върбакова е малко вероятно да бъде доведена до успешен край.
Какво показват отчетите
Печалбата на "ЧЕЗ Разпределение" за 2018а според отчета на дружеството е 4.62 млн. лв. и на практика се понижава 83%, тъй като резултатът за предходната година е 27.08 млн. лева. Това се дължи основно на увеличените разходи за амортизации, възнаграждения и провизии. Дружеството също така е платило близо 10 млн. лв. по загубени дела от 2014 г. срещу Електроенергийния системен оператор.
Макар да не е изрично упоменато в междинния доклад за дейността, влияние върху финансовите показатели на "ЧЕЗ Разпределение" оказва и задължението му от 1 юли 2018 г. да купува електроенергия за покриване на технологични загуби от борсата. Преди това тези количества се осигуряваха по фиксирана цена от НЕК, а сега тарифите са различни всеки ден и много често са по-високи от прогнозираните от Комисията за енергийно и водно регулиране. Голяма част от тези допълнителни разходи вероятно ще бъдат признати от регулатора и ще бъдат възстановени, но това ще стане в рамките на следващия регулаторен период от 1 юли 2019 до 30 юни 2020 г.
При "ЧЕЗ Електро" печалбата спада от 36.3 млн. лв. през 2017 г. до 9.9 млн. за 2018, или с близо 73%. Съществена причина за това е възникналият през миналата година ангажимент на дружеството по Закона за енергийната ефективност, според който в качеството му на краен снабдител с електроенергия трябва да постигне определени енергийни спестявания. Изпълнението на тези цели е струвало близо 13 млн. лв.
Тук, също както при разпределителното дружество, има и ръст в разходите за възнаграждения, който като процент е внушителен - 50%, но като абсолютна стойност е само 3 млн. лева.
Изчезналите милиони
На пръв поглед стряскащо изглеждат данните за приходите. "ЧЕЗ Електро" имаше приходи за над 1.27 млрд. лв. през 2017 г., но през миналата са едва 531.8 млн. лв. За това обаче има конкретно обяснение. Според новите правила в енергетиката цената "Задължение към обществото", която е в размер на 36.75 лв./мВтч и се плаща от всички крайни клиенти, вече не се събира от ЕРП, а се фактурира директно към фонда "Сигурност на електроенергийната система". Така постъпленията от това перо излизат извън отчетите на дружествата. Числата са преизчислени и за 2017 г., за да е удачно сравнението за двете години, и така реално през 2018 г. приходът е 531.8 млн., а година по-рано вече е 548.3 млн. лв. А при "ЧЕЗ Разпределение" понижението е с близо 80 милиона.
Продажба на пауза
Що се отнася до възможността CEZ да се раздели с българския си бизнес през тази година, към настоящия момент тя изглежда изключително малка. Първото заседание на Върховния административен съд, в което ще се разглежда отказът на КЗК да одобри сделката с "Инерком", е насрочено за 14 май. Процедурата обаче може да се проточи повече от година, а дори и магистратите да потвърдят становището на КЗК, че придобиването е недопустимо, това няма да е краят на сагата.
Топ общините харчат 350 млн. лв. отгоре. 350 млн. лв. повече ще изхарчат топ общините София, Пловдив, Бургас, Варна и Стара Загора през тази година в сравнение с миналата, пресметна „Монитор". Общо бюджетите на петте общини за 2019 г. възлизат на 2,9 млрд. лв.
Най-голямо е увеличението на парите в софийската хазна - 200 млн. лв. Така одобреният от общинския съвет в четвъртък бюджет достига рекордните 1,75 млрд. лева. Преди 10 години бюджетът на София беше 1 млрд. лв., сега е със 750 млн. лв. повече, сравни кметът Йорданка Фандъкова по време на обсъждането на проектобюджета.
Капиталовата програма на общината за годината възлиза на 632 млн. лв. Като основен приоритет на кметството Фандъкова посочи строителството на метрото и обновяването на градския транспорт. Тази година ще бъдат пуснати първите спирки от третия лъч на подземната железница. 82 автобуса пък ще допълнят модернизацията на градския автопарк.
Фандъкова отчете, че в образованието също ще се налеят рекордни средства. От "Московска" 33 предвиждат 76 млн. лв. за строителство на нови детски градини и училища. Ще обновяват и 11 от съществуващите учебни заведения, като се строят допълнителни сгради и физкултурни салони. Екологията също бе посочена от Фандъкова като основно перо в бюджета. 37,6 млн. лв. ще са директните инвестиции в екологията - озеленяване, рекултивация на стари депа, управление на отпадъците. Ще продължи и възстановяването на паркове.
4,7 млн. лв. пък ще бъдат инвестирани в медицинска апаратура и ремонти на болници, а културата ще бъде подпомогната с 6,6 млн. лв.
497 625 000 лв. е бюджетът на Варна за 2019 година, което също е рекордна сума за общината. Макрорамката е с близо 104 млн. лв. по-висока спрямо първоначалния бюджет за 2018 година, при това без увеличение на местните данъци и такси. Най-голямо е увеличението на сумата за образование - от 118,6 млн. лв. на 139,5 млн., като ще се инвестират значителни средства в подобряване на образователната инфраструктура. За здравеопазване са заделени 20 млн. лв. Сериозно увеличение - от над 60%, има в бюджета за спорт. През т.г. във Варна, която беше избрана за европейски град на спорта, за международни първенства и клубовете ще бъдат похарчени над 2 млн. лева. Основен ремонт на 25 километра улици, три нови спортни комплекса, ремонт на 238 площадки за спорт и игра в училища, детски градини и ясли. Това са само част от 13-те проекта на обща стойност 80 млн. лв., които общината планира да финансира със заем в следващите 2 години.
Още по темата:
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро