Снимка: Архив infostock.bg
Само Пловдив и Русе с еднакво развита индустрия и услуги. Икономиката в област Пловдив се определя едновременно и от силна индустрия, и от сектора на услугите за разлика от останалите области, които са по-тясно профилирани. Това показва отрасловият профил на областите, изготвен от Института за пазарна икономика (ИПИ).
Съотношението между двете сфери е 56% за услугите и 40% за индустрията в общата добавена стойност за областта. Подобна е и ситуацията в Русе, където отрасловата структура е почти същата.
Размерът на добавената стойност от индустрията в Пловдив е 4143 лв. на човек от населението. Така градът под тепетата се нарежда на пето място при индустриалните области.
Първата четворка при тях е много ясно изразена - това са Стара Загора, Софийска област, Враца и Габрово. Добавената стойност от индустрията на човек при тях е съответно 9985, 8177, 5305 и 5300 лв. Това всъщност са единствените области, в които индустрията формира най-малко половината от брутната добавена стойност на цялата област.
Отговорни за силната индустрия в Стара Загора са енергийните комплекси в Раднево и Гълъбово, а за Враца - АЕЦ "Козлодуй". Софийска област трябва да благодари на големите добивни предприятия като тези в Челопеч и Пирдоп. В Габрово случаят е по-различен - там са развити машиностроенето, текстилът, в областта влизат и големите предприятия в Севлиево.
От друга страна, услугите в Пловдив създават добавена стойност в размер от 5946 лв. на човек. Така сегашната Европейска столица на културата се нарежда след София, Варна и Бургас в тази сфера.
Дpаcтично поскъпва земята край река Струма заради добива на злато. На цени до 5 000 лева за декар продават земя край река Струма заради добива на злато чрез промиване на пясък по реката, разказаха кметове от Кюстендилско за БНР.
След изнасянето на техниката от златарите теренът се рекултивира и отново се използа за земеделие.
Най-активни са златарите в района на селата Копиловци, Шишковци, Шипочано. На места там има издълбани ями до 20 метра дълбочина.
Расте интересът и към имотите и в района на Трекляно, където канадска фирма получи разрешително да изследва за злато, като то ще се добива чрез разкопаване. Наследници на имоти от Каменичкия край трескаво търсят и заверяват документите си за собственост, за да могат да отдадат или продадат имота си при евентуално започващ златодобив в Треклянско, коментират администратори.
Сайтът airsofia.info дава сбъркани данни за въздуха. Сбъркани данни за замърсяването на въздуха в София разпространяват популярните любителски уреди, обединени в достъпна интернет платформата airsofia.info, заявиха експерти пред „Труд".
Според специалистите аматьорските апарати показват неверни стойности и то в двете посоки -завишават или занижават, а грешката е на случаен принцип и вероятно се дължи на алгоритъма, по който уредите определят запрашеността.
Става дума за устройствата на сайта airsofia.info, който работи с информацията от около 400 любителски станции в реално време и показва какви са запрашаванията в града в момента.
Зам.-директорът на Националния институт по метеорология и хидрология (НИМХ) проф. Христомир Брънзов обясни пред „Труд", че непрофесионалните устройства работят на принципа на светлинен източник и светлинен приемник - тоест нямат филтри, които да измерват замърсителите.
1 млрд. лв. повече в хазната от осигуровки. Най-голям ръст на приходите в държавния бюджет има при осигуровките. През 2018 г. от осигуровки са събрани 9,458 млрд. лв., което е увеличение с близо 13%, или с над 1 млрд. лв, сочат окончателните данни на Министерството на финансите. До голяма степен това се дължи на вдигането на минималната заплата от 460 лв. на 510 лв. през миналата година, както на повишаването на вноската за пенсия с 1% до 19,8%. Освен това средната заплата нарасна с около 10% в рамките на година, което повишава и приходите от осигуровки.
Приходите в хазната от акциз върху алкохола през 2018 г. са 310,5 млн. лв, което е ръст с 3,4%, или с над 10 млн. лв. Увеличението се дължи на излизане на част от сивия сектор на светло, тъй като през 2018 г. нямаше промени в акциза за спиртните напитки. Приходите от акциз върху цигарите нарастват със 7% и достигат 2,536 млрд. лв, което е резултат както от намаляване на контрабандата, така и от повишаването на акциза за тютюневите изделия. При приходите от акциз върху горивата също има ръст - с 1,9% до 2,315 млрд. лв.
Бизнесът плати с 6,7% повече корпоративни данъци през 2018 г, сочат още данните. Увеличението на приходите от данък печалба е много добра новина за страната и показва раздвижване на икономиката и излизане на сивия сектор на светло.
Данъкоплатците са платили скъпо и прескъпо за ремонта на Ларгото. Ремонтът на Ларгото е излязъл златен на европейските и на българските данъкоплатци. Документите за изпълнението на договорите за обновяването на "Антична Сердика", с които "Сега" разполага, разкриват редица "особености", които са в полза на фирмата изпълнител и определено са в ущърб на възложителя в лицето на Министерството на културата (МК).
Част от строително-ремонтните работи са разбити абсолютно нелогично в два договора, които са платени с пари по програма "Регионално развитие" и от държавния бюджет. Сумите по договора са били преведени още преди обектът да е завършен, а банковата гаранция е освободена светкавично, след като е констатирано, че изпълнението е изрядно. Затова, когато регионалното министерство открива куп нередности и се стига до закъснение заради отстраняването им, трябва да се води дело за неустойка, вместо парите да се удържат от гаранцията.
Действията на МК са изцяло в разрез с добрите практики. Обичайно се изчаква довършването и издаването на Акт 16, като дотогава се задържа последният транш от плащанията, покриващ поне неустойката. Нищо такова не се е случило с Ларгото. Без да се дава гласност, договорът за реставрация и консервиране на стойност 12.5 млн. лв. с ДДС с консорциума "Антична Сердика" е бил променен точно преди изтичането му, като е удължен срокът му. В първоначалния вариант той е 200 дни, считано от 5 май 2015 г. Тоест в идеалния случай изпълнението е трябвало да приключи на 21 ноември 2015 г. С промяната той е бил удължен до 20 януари 2016 г.
Всички експерти са категорични, че е било предварително известно, че е невъзможно такъв сложен обект да се изпълни за такъв кратък срок и договорът е сключен само и само да не се загубят парите по ОП "Регионално развитие". За голямото бързане тогава свидетелства археологът Николай Овчаров, който е съветник на министъра на културата Боил Банов, а преди това е консултирал предшествениците му Рашко Младенов и Вежди Рашидов. „Проектът трябваше да бъде завършен буквално в рамките на месец-два, защото, ако това не се случеше до края на декември 2015 г. и не бяха получени необходимите документи, България щеше да загуби от неустойки няколко десетки милиона лева. Те трябваше да бъдат платени от държавата, защото това са европейски средства, които вече бяха разходвани", обясни той пред „Фокус".
АПИ дава цели 7% от винетните приходи на последници. Фалстартът на електронните винетки се оказа само видимата част на безобразията около въвеждането на новата система за събиране на пътните такси. В последните дни се трупат скандални разкрития за начина, по който Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) избира посредниците си и харчи парите на българските данъкоплатци
Агенцията вече цял месец упорито отказва да отговори на няколко прости въпроса на в. "Сега". Един от въпросите, зададени пет пъти от 1 януари насам, е каква комисиона дава АПИ на фирмите, които й посредничат за продажбата на е-винетките. Мълчанието не е случайно. Оказа се, че държавната структура плаща на партньори си скандално високите 7%. Това означава, че 7% от събраните такси ще отиват в касите на посредниците вместо за ремонт и строителство на пътища. Става дума за милиони левове. Грижливо пазената от чиновниците тайна изскочи от документ, който е публикуван на сайта на агенцията.
От семпло съобщение на сайта на тол управлението се разбира само, че на 18 декември, броени дни преди старта на електронната система, пътната агенция е провъзгласила фирмата „Интелигентни трафик системи" за "национален доставчик", т.е. дала й е изключителни правомощия при събирането на пътните такси със специален договор. ИТС е свързана с австрийската фирма "Капш", водач на консорциума, на който АПИ плати 180 млн. лева за изграждане на тол системата.
По неизвестни причини АПИ не е сключила директни договори за продажба на е-винетки с А1, "ОМВ", "ЛУКойл", "Български пощи", "Изипей", Ипей", а през избрания от нея "национален доставчик" и главен посредник ИТС.
Концесията на летище София ще чака законови промени, за да има повече кандидати. Срокът за подаване на оферти за концесията на летище София отново беше удължен от 5 февруари на 3 април, съобщи Министерство на транспорта. Новината е добра, защото няколко сериозни кандидата по-скоро не смятаха да подават оферти във вторник. Причината - държавата не спази ангажимента си да коригира Закона за концесиите, според който всички членове на консорциумите носят безкрайна отговорност. Така състезанието щеше да е слабо, а получените оферти - по-скромни.
Иначе интерес към концесията проявиха невиждано досега количество европейски летищни оператори от Германия, Франция, Испания, Великобритания в комбинация с няколко гигантски фонда за партньори.
Препоръчано удължаване
Официално петото удължаване е по желание на кандидати и по препоръка на международните консултанти. "Настоящото решение е резултат на искания на икономически оператори за удължаване на срока за подаване на заявления и оферти и е съгласувано със, подкрепено и препоръчано от консултанта на министерството по сделката - Международната финансова корпорация, част от Групата на Световната банка, в сътрудничество с Европейската банка за възстановяване и развитие. Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията и занапред ще продължи да разчита на съветите на Международната финансова корпорация, част от Групата на Световната банка, за успешното приключване на сделката", заявиха още от министерството на транспорта.
Какво притесни кандидатите
Основният притеснителен момент за кандидатите към момента е разписаното в Закона за концесиите изискване за отговорността, което според консултанти надхвърля евродирективата и бързо трябва да се промени. Проблемът е, че според сегашните текстове инвеститорите в проектната компания ще отговарят за всичко, дори не до размера на участието си. А практиката по света е рискът да се носи от специално създадената компания, а само финансовите отговорности да се гарантират.
Втори проблем е, че законът не предвижда обезщетение на концесионера за направените инвестиции в случай на форсмажорни обстоятелства, сполетели летището. Стои и въпросът може ли споровете по концесията да се решават в арбитраж.
Кандидати
От 35-годишната концесия на летището държавата се надява да получи над 1 млрд. евро: първоначална сума от поне 550 млн. лв. без ДДС, още почти толкова от годишни концесионни такси. Отделно има задължение за 600 млн. евро инвестиции.
Събраният ДДС надхвърли 10 млрд. лв. през 2018 г. Изминалата година се оказва добра за държавните финанси, поне ако се съди по номиналните числа в отчета за изпълнението на бюджета. Приходите приближават 40 млрд. лв. - над 12% ръст на годишна база, който до голяма степен се дължи на по-високите доходи и покупките на домакинствата. От друга страна, разходите на правителството се увеличават с още по-бърз темп - 14.4% спрямо 2017 г. Голям принос за това имат извънредните харчове в края на годината, но повишението идва и от по-високите от очакваното разноски за субсидии и персонал.
На финала консолидираната фискална програма на правителството завършва годината с касов излишък 137 млн. лв., или 0.1% от прогнозния брутен вътрешен продукт за периода. Той е по-малък от първоначално очакваните 590 млн. лв., които Министерството на финансите беше посочило в тригодишната си бюджетна прогноза през есента. Но пък данните изглеждат като значително подобрение на фона на планираните 1.1 млрд. лв. дефицит при приемането на бюджет 2018.
Повече от всичко
През 2018 г. постъпленията в бюджета нарастват с 12.3% спрямо предходната до 39.6 млрд. лв., 2.1 млрд. от които са помощи. Най-голямото перо от приходите - данъците, имат и най-голям принос за растежа (7.5 пр.п.). Увеличението при тях се дължи до голяма степен на растящите доходи, минималната заплата и осигуровки и покупки на домакинствата, в резултат на което се увеличават постъпленията от осигуровки (с 13.1%) и ДДС (с 8%).
Сумите по тези пера надвишават и нивата, които залагаше Министерството на финансите. Така например при планирани данъчни приходи 31.1 млрд. лв. годината завърши с 32.2 млрд. Изненада се оказват и неданъчните постъпления, които включват държавни такси, приходи от собственост, от концесии. Сумата възлиза на 5.3 млрд. лв., което е с милиард над тази от предходната година и с близо 600 млн. лв. над плана на финансовото ведомство.
От друга страна, отчетът на разходите е доста по-близък до първоначалния план. Те са със 195 млн. лв. повече спрямо планираните 39.3 млрд. лв., но спрямо година по-рано сумата е значително по-висока - с 14.6%. Големият стимул на увеличението тук са по-високите капиталови разходи (4.6 пр. п.), голяма част от които бяха разпределени набързо през декември чисто счетоводно и които реално ще се харчат през тази и следващите години - за строежа на "Хемус", за ремонт на язовири и т.н. Разноските за персонал и за субсидии пък излизат повече от планираното - със съответно 357.7 млн. и 858.2 млн. лв. повече спрямо плана.
Така при по-високи от очакваното приходи и близо до планираното ниво разходи бюджетът завършва годината с касов излишък 137 млн. лв., макар че първоначално беше планиран на дефицит и с повече разходи за инвестиции.
Дела за милион от рушвети се гледат в съда. Рушвети за близо един милион лева, взети от полицаи на различни нива в системата на МВР, са влезли в съда след разследване на прокуратурата и „Вътрешна сигурност" само за месец. Това показва справка на „Монитор" в редица дела, заведени по чл. 238 от Наказателния кодекс през изминалата година.
Проверката е заради разбитата преди около десет дни група от служители от Икономическа полиция към столичното четвърто районно, които рекетирали със суми между 500, 100 и 2000 лева на месец собственици на заведения, гостилници и нощни барове. Всички те демонстрирали завиден начин на живот. Обличали се скъпо, карали лъскави коли и обитавали добре уредени имоти.
Повечето от подобните дела са от средата на миналата година и са стартирали след множество сигнали за злоупотреби, и то в рамките на не повече от 40 дни. Само катаджиите, които са опитвали да манипулират системата за видеонаблюдение в патрулките, са около 800 души. Във „Вътрешна сигурност" пък са постъпили сигнали за над 100 корумпирани служители, и то само в първата половина на годината. Заведените дела обаче са едва 15. Останалите сигнали са били проверени, а голяма част от тях са счетени за „частично основателни". Преписките по тях обаче са предадени на прокуратурата.
Всички процеси се разглеждат само за месец от съдилищата в страната и сумата по тях е за около 1 млн. лева.
По някои от започналите дела вече има решения на първа инстанция, а други все още се точат. Едни от най-сериозните процеси се водят срещу цели групи, които са прибирали по 2500 лева на смяна, докато е трябвало да контролират пътната безопасност. Такава например е бандата, кръстена от вътрешното ведомство „Палките". Именно в същото време от годината част от сформираното престъпно сдружение, облечено в униформи, получи по 3 и 4 години затвор. В редиците на заведените дела попада и бившият шеф на „Пътна полиция" в Благоевград Данаил Стоицов, който също е подведен под отговорност за получаване на подкупи.
Още по темата:
Икономическият печат на 1 февруари 2019 година
Икономическият печат на 31 януари 2019 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро