Снимка: Архив infostock.bg
Всички превозвачи с регистрация по ДДС. Всички автобусни превозвачи, независимо от оборота, ще са задължени да се регистрират по ДДС. Това обяви министърът на финансите Владислав Горанов след среща с транспортния министър Росен Желязков и браншовите организации в четвъртък. С такава промяна в закона ще се изсветли секторът, ще стане бързо, обеща Горанов.
Превозвачите бяха заплашили, че на 18 февруари ще спрат автобусите, ако държавата не предприеме мерки срещу сивия сектор, както и за промяна на модела на автобусния транспорт.
В четвъртък сутринта браншът се срещна с премиера Бойко Борисов и вицепремиера Томислав Дончев, които поеха ангажимент държавата да предприеме мерки срещу нелегалните превози. Борисов разпореди на Желязков да провери субсидиите за превоз на пътници.
Финансовият министър поясни, че са се договорили с Гранична полиция за анализ на трафика от миниванове и микробуси през границата. Допуска се, че чрез тях се извършват нелегални превози. След това НАП ще провери безработни, безимотни и бедни, които пътуват по три или повече пъти в месеца.
Росен Желязков заяви, че се сменя моделът, ще се преразглеждат републиканската, областните и общинските схеми. Първо ще се провери изпълнява ли се републиканската схема, а след това дали общински линии не я препокриват. Докато течеше срещата, министерството на транспорта публикува поект на методика за цените на автогарите.
Сава Чоролеев взе Новотела в Пловдив, ще прави голямо казино. Сава Чоролеев влиза във владение на Новотела в Пловдив до дни. Фирмата-купувач на пловдивския хотел е „Ес Ви Ес"АД, а цената на сделката - малко над 45 милиона лева. В плановете на новия собственик влиза да направи голяма игрална зала на мястото на зала Москва, marica.bg.
Сава Чоролеев отдавна е в хазартния бизнес и държи най-голямото казино в Слънчев бряг „Платиниум" и още едно в Банско.Чрез свои фирми миналата година той купи още един хотел от империята на Бедо Доганян - морският "Европа".
„Ес Ви Ес"АД изкупува дружествените дялове на „Гранд хотел Пловдив" ЕООД, собственост на „Синергон холдиннг". В едноличното дружество е апортиран новотела. Новият собственик вече подал имената на трима нови управители - Сава Чоролеев, Владислав Николов и Бойка Раянлиева до Агенцията по вписване.
Агенцията обаче е върнала преписката заради дребни пропуски и е дала 3-дневен срок за отстраняването им.
128 селища у нас откъснати от света. Жителите на 128 населени места в България са блокирани и нямат достъп до градовете, защото до тях не стига автобус. Най-много такива селища има в Северна България, заяви пред "Труд" председателят на Конфедерацията на автобусните превозвачи Магдалена Милтенова. В този район 48 села нямат никакъв транспорт, там живеят около 8 500 души. Други 43 места в същия район имат превоз само един път седмично. За останалата част от България няма официална статистика колко са малките селца и градчета без транспорт. Всички данни, които имаме идват от нашите членове, допълни Милтенова.
Затова те настаняват общините да направят анализ и да посочат кои са селищата в техните граници, които са откъснати от света.
Причината е, че транспортните фирми се отказват да обслужват такива линии, заради недостатъчно финансиране от страна на държавата. Субсидии се дават само за високопланинските селища и за такива в граничните райони. За всички останали селища държавата не отпуска пари, поясни Милтенова.
Недостатъчни са и компенсациите, които държавата дава за така наречените правоимащи граждани - ученици, пенсионери, военноинвалиди и т. н„ които ползват отстъпка в цената на билета. Ако разходите на сектора за тях са примерно около 100 млн. лева, държавата ни покрива 50 млн. лева, посочи председателят на камарата.
Обяснението е - толкова пари има заложени в бюджета и не може да си позволим повече. Това кара транспортните фирми да се отказват от такива линии, защото са нерентабилни, допълни Милтенова.
По думите й сериозни загуби браншът търпи от нерегламентирания превоз. Около 15 хил. са автобусите, които работят в страната и са лицензирани. По данни на камарата 70% от обществените превози са нерегламентирани или става въпрос за над 3000 маршрутки и бусове, които возят незаконно, като загубите за хазната са над 300 млн. лева на година.
Нелегално гориво с надпис „вода". Точно 2166 регистрирани камиони превозват течни горива у нас. Но около 800 камиона са "забравили" да се регистрират, каза зам.-министърът на транспорта Ангел Попов пред депутатите от парламентарната комисия за борба със сивата икономика. Те превозват горива или без документи или с документи на свои колеги, уточниха депутати.
"Мобилните бензиностанции от години съществуват безотчетно", заяви председателят на комисията Емил Димитров. Той представи случаи на нелегални цистерни, които лепят надписи "Вода", а зареждат газ на бензиностанция. По думите на Емил Димитров над 900 камиона влизат всеки ден от Турция и част от тях зареждат нелегално обекти в Шумен и Свиленград.
Той даде пример и с румънски цистерни, които пълнят "на черно" наши бензиностанции. "Системата не улавя тези цистерни, защото не минават през данъчни складове", уточни Емил Димитров и допълни, че няма забрана за внасяне на горива от чужбина, стига те да минат през данъчните складове в страната.
След срещи с бранша депутатите са решили да няма такса за регистрирането на камионите, които превозват горива, за да може сивият сектор да се намали и повече камиони да работят легално. "Три документа ще се искат от тях, същите, които трябва да имат и при проверка от пътна полиция - шофьорска книжка, документ за изправност на цистерната и застраховка, нищо друго", каза още председателят на комисията. Според Емил Димитров законът не утежнява регистрацията на цистерните. Той коментира протеста на превозвачите на горива преди няколко месеца с думите: "Ние не искаме нищо друго от тях в закона, а те стачкуват".
Заради АПИ дори умните системи по магистралите оглупяват. Жестоката катастрофа на магистрала "Струма" във вторник разкри, че държавата от години харчи милиони за "интелигентни транспортни системи", които би трябвало да информират пътуващите за сняг, мъгли, поледици и др., но те на практика са недовършени, полуработещи и безполезни. И изобщо не е ясно кога ще заработят в синхрон и от тях ще могат да се възползват шофьорите. Това призна вчера и шефът на АПИ Дончо Атанасов пред Би Ти Ви.
Проверка на "Сега" показа, че "поумняването" на контрола върху трафика по магистралите и първокласните шосета се прави бавно и на парче и вместо да гради и развива единна мрежа, АПИ през годините пуска различни обществени поръчки за "Тракия", "Струма" и прочее, като се харчат десетки милиони без ефект. При това въпросните поръчки по никакъв начин не са съгласувани с изграждането на чисто новата тол система, която е суперинтелигентна, обхваща цялата републиканска пътна мрежа и също включва камери, сензори, рамки, табла, диспечери, т.е. има припокриване на функции.
От 2015 г. АПИ се хвали, че въвежда умни системи за броене, контрол и управление на трафика по магистралите, а през миналия ноември триумфално обяви, че такава система вече действа именно в отсечката от "Струма", на която във вторник стана верижната катастрофа. На участъка, на който се проля кръв, наистина има поставени светлинни информационни табла, качени на рамки, но в момента те служат основно за декорация, защото липсва най-важният елемент - диспечерски център, който да получава данни от камерите и метеорологичните станции и да подава предупредителни съобщения към шофьорите за климатични опасности и рискови участъци.
След трагедията на 5 февруари от пътната агенция обявиха, че "бързо" ще изградят временен център в Благоевград, който да върши ключовата диспечерска работа. Но по стандартите на българската администрация "бързо" е много разтегливо понятие, което може да значи и години. Временният шеф на АПИ Дончо Атанасов призна вчера, че обзавеждането на магистралите в България с умни трафик системи ще отнеме петилетка, ако не и повече.
Инж. Атанасов каза и други смущаващи неща. Призна, че без диспечерски център таблата не вършат работа, освен да напомнят, че позволената скорост е до 140 км в час, или че магистралата свършва. И обяви, че дори и напълно завършена, интелигентната система не би могла да предотврати жестоката катастрофа, защото и да имало знаци, шофьорите нямало да ги виждат в мъгла.
НАП тепърва ще анализира ефекта от смяната на касовите апарати. Месец и половина преди крайния срок за подмяната на касовите апарати и софтуера за управлението им от близо 200 000 регистрирани по ДДС фирми НАП започва да анализира мащаба на тази промяна. Това става ясно от прессъобщение на агенцията по повод предупрежденията на засегнатите търговци и разработчиците на софтуер, че срокът 31 март е неизпълним и ако не бъде удължен, се готвят протести.
"Предстои през идната седмица да бъдат идентифицирани производителите на софтуер за управление на продажбите, клиентите на този софтуер и спецификите на техния бизнес, както и необходимото време за смяна на фискалните устройства, адаптирането на компютърните системи и обучение на персонала", се казва с прессъобщението на НАП. От приходната агенция се оправдават, че поради липсата на законови изисквания, досега нямало данни за производителите и дистрибуторите на софтуер за управление на продажбите, нито за броя на клиентите, които го ползват. Тази информация щяла да бъде събрана и анализирана в идните дни.
Така на практика НАП признава, че наложената мащабна подмяна на фискалните устройства и софтуерите за продажба на бизнеса е направена на сляпо, без реална оценка на въздействието. Промяната бе наложена от финансовото министерство, като в мотивите бе посочено, че вероятно ще струва на бизнеса 120 млн. лв. допълнителни разходи.
В сряда на заседание на Консултативния съвет в Националната агенция по приходите представители на различни бизнес организации са изложили пред изпълнителния директор на НАП Галя Димитрова проблемите, с които се сблъскват при изпълнението на новите изисквания към фискалните устройства. Алармирахме, че над 90% от бизнеса няма готовност да изпълни промените в Наредба 18 за фискалните устройства, разказаха пред в. "Сега" участници в срещата с НАП.
Тол-управлението вече месец няма началник. Едва на 6 февруари Агенция "Пътна инфраструктура" е обявила конкурс за нов началник на Националното тол-управление - звеното, което отговаря за всички услуги, свързани с електронните винетки и тол-системата. Това е точно един месец, след като премиерът Бойко Борисов поиска оставката на бившия шеф Антон Антонов. Началникът беше уволнен на 5 януари - по-малко от два месеца, след като беше назначен заради фалстарта на системата за е-винетки.
Малко след него оставка подаде и председателят на управителния съвет (УС) на АПИ Светослав Глосов. Преди седмица на 31 януари неговото място зае бившият областен управител на Ловеч Георги Терзийски. От АПИ обясниха, че допреди неговото назначение УС на агенцията е имал само един от трима членове - Дончо Атанасов, и това е забавило обявяването на конкурс за нов директор на тол управлението.
"Ако конкурсът за длъжността бе обявен преди попълването на състава на УС на АПИ, би могло да се влезе в хипотеза конкурсът да не бъде завършен, тъй като няма да има орган, който да вземе решение за назначаване на спечелилия кандидат", казват от АПИ.
Какъв ще е новият шеф
Според изискванията новият директор на тол-управлението трябва да е магистър, препоръчително по икономика, право, технически науки, информатика и компютърни науки, а опитът му да е "не по-малко от пет години на ръководна длъжност или придобит IІ младши ранг изисквания". Компютърната грамотност и владеенето на английски език също са включени в изискванията.
В рамките на конкурса кандидатите трябва да защитят концепция за стратегическо управление на тема "Стратегия за ефективно управление на Националното тол-управление и визия за развитие на дейността" и ще бъдат интервюирани.
От архива на кариерния сайт на АПИ не се вижда да е провеждан подобен конкурс предишния път, когато е назначен човек на тази позиция.
Идва ли нов енергиен шок. Докато правителството обещава да запази въгледобива и въглищните централи в страната поне до 2030 г., както изглежда, много скоро те ще изправят пред опасността от колапс. Причината за това е, че от 2021 г. влиза в сила одобреният неотдавна регламент на ЕС за пазара на електроенергия. Той забранява централите, чиито емисии на въглероден диоксид надвишават 550 г на киловатчаст произведена енергия, да получават държавна подкрепа, с която да поддържат мощностите си в готовност за включване, когато възникне необходимост. Без подобен механизъм централите ще трупат загуби през лятото, когото пазарът им е ограничен, които ще трябва да избиват през зимата с много по-високи цени. Ако това се случи, рекордните цени на енергийната борса от последните месеци вместо аномалия ще станат норма. И това е в добрия случай, ако централите не затворят.
Изискванията за емисии не се покриват от тецовете в Маришкия басейн - държавната "Марица-изток 2" и американските "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", поради което съществуването им е поставено под риск. За да не бъдат затворени българските централи, правителството трябва да предложи национален механизъм за капацитет (или разполагаемост какъвто е възприетият термин в България), който да бъде одобрен от Европейската комисия преди края на 2019 г. Ако ЕК одобри схемата, дейността на централите, а и на цялата енергийна система на страната, ще бъде гарантирана поне до юли 2025 г. Това е особено важно, тъй като според последната оценка на ENTSO-E (Европейската мрежа на електросистемните оператори в ЕС) към 2020 г. "риск от недостиг на ресурси може да се появи само в някои страни, включително България и някои острови като Кипър, Малта, Корсика и Крит". С две думи, заради липса на мощности вече има реална опасност за прекъсвания в доставките на ток с продължителност до четири часа, като те няма да могат да бъдат компенсирани с внос.
Подобен подход може най-накрая да преодолее хроничните трудности на "Марица-изток 2", да приведе дългосрочните договори на "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3" към правилата на ЕС, но и да наложи малко повече правила и прозрачност на енергийния пазар.
Бързай бавно
Новите европейски правила не са изненада, тъй като се обсъждат от години и бяха разглеждани точно когато България беше председател на Съвета на ЕС. Недоумение обаче буди бездействието на българските власти по въпроса, които се задействаха едва когато стана ясно, че "Марица-изток 2" върви към фалит. Засега обаче няма идея за цялостен подход.
Пред "Капитал" от Министерството на енергетиката обясниха, че една от разглежданите дългосрочни мерки за стабилизиране финансовото състояние на ТЕЦ "Марица-изток 2" е именно въвеждането на подходящ механизъм за капацитет на пазара на електрическа енергия. "Съществуват различни видове механизми за капацитет, но всички те предлагат на доставчиците допълнителни приходи. Тези възнаграждения включват държавна помощ, която трябва да бъде нотифицирана от ЕК съгласно правилата за държавните помощи", казват от енергийното ведомство и посочват, че за реализирането на тази мярка е сформирана работна група, която следва до 30 септември 2019 г. да избере и обоснове най-подходящия вариант за избор на механизъм за капацитет.
В обсъждания механизъм обаче не изглежда да са включени "Ей И Ес Гълъбово" и "КонтурГлобал Марица-изток 3", които в момента получават средства за разполагаемост.
Едната възможна хипотеза за това е, че с обяснението "ЕС не дава" правителството се опитва да прекрати дългосрочните договори на двете частни централи. И двете централи имат подписани дългосрочни договори за продажбата на своята електроенергия на цени, които поне доскоро бяха доста над пазарните. Заради това натискът за промяна на договорите им не е спирал в последните години. Проблемът е, че в контрактите им са заложени клаузи за компенсации, ако договорите бъдат прекратени предсрочно. Тоест, ако двата инвеститора осъдят държавата, данъкоплатците пак ще покрият сметката. По-големият проблем е, че ако частните инвеститори се оттеглят, централите ще попаднат или под управлението на държавата, т.е. ще бъдат докарани до състоянието на "Марица-изток 2", или в ръцете на съмнителни бизнесмени, както стана с ТЕЦ "Варна", а преди това с ТЕЦ "Бобов дол", "Брикел" и ред топлофикации.
Търговци мамят с процента на намаленията. Тарикати търговци лъжат клиентите си с фалшиви отстъпки в първите месеци на годината. След новогодишните празници в търсене на лесна печалба слагат на етикетите на стоките по щандовете фиктивни отстъпки, показа проверка на „Монитор".
В столичните магазини най-често не се спазва правилото, че за да се счита за реално намалението, стоката трябва да бъде продавана един месец преди това на старата редовна цена. Често търговците решават след края на срока на кампанията с намаления да продължават с отбива от цените. През декември магазини за дрехи свалят цената с 20 - 30% или още повече. Ако яке е струвало 100 лева през ноември и търговецът го е намалил с 30 на сто до 70 лева през декември, то през януари цената не трябва да остане същата, а да бъде намалена с още 30 на сто, т.е. якето трябва да струва 49 лева.
Тази практика при офлайн търговците обикновено се наблюдава след кампании около Черния петък или след коледните и новогодишните празници и търговците уж правят отстъпки, за да привлекат клиенти с изтънели портфейли.
Понякога манипулацията е по-лесна онлайн
Правилото за двойно намаление не важи за виртуалните търговци. В законодателството не е предвидено ограничение интернет търговецът да е продавал стоката на старата цена поне 30 дни преди намалението, каквото ограничение има за стоките, които се продават в реални магазини.
Още по темата:
Икономичесикят печат на 7 февруари 2019 година
Икономическият печат на 6 февруари 2019 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро