Снимка: Архив infostock.bg
Увеличението на лихвите по ипотечните кредити с 0.25 до 0.5% добавя от 10 до 30 лева към месечната вноска. Още в края на 2017 г. се заговори за предстоящо покачване на лихвите по жилищните ипотечни кредити. Основанията за това беше нарастването на лихвите в САЩ, което винаги се е отразявало с известно 6 до 9-месечно закъснение в Европа.
Тогава, а и в началото на 2018 г. очакванията бяха за задържане на спада на нивата на лихвите до 3,2-3,8%.
В края на годината обаче се видя, че те са паднали вече до 2,95-3,6%, като горната граница е по-скоро за кредитите в евро, а долната - в левове. Така ипотечните заеми, отпускани за жилища, стигнаха историческото си дъно, каквото нямаше дори в годините на жилищния бум преди 2008 г.
Задържането на спада се случи едва в началото на 2019 г. Средната за пазара ефективна годишна лихва през януари 2019 г. е 3,66%, колкото и през декември. Сделките се сключват на практика при цена на кредита 3-3,5%.
Според много експерти данните само за януари не са много показателни, защото може да се дължат и на по-ниската активност през първия месец на годината, който традиционно не е силен за имотния пазар, а и за отпускането на кредити. Но така или иначе очакванията поне за леко покачване на лихвите остават, като сега прогнозите са вече това да се случи най-късно до средата на 2019 г.
Няма да вземат по 10 лева от шофьорите за "Зелена карта". Да не се събират по 10 лв. от задължителните полици "Гражданска отговорност", които да отиват за гаранционния фонд на Националното бюро "Зелена карта".
Това е едно от решенията на общото събрание на бюрото, което се проведе във вторник, научи "24 часа".
Според хора от бранша това означава, че най-вероятно цените на полиците няма да се повишават.
Заради мониторинга, който в края на миналата година бе поставен над България, Съветът на бюрата в Брюксел е поискал от нас увеличаване на банковата гаранция от 4 млн. на 5 млн. евро, както и нов презастрахователен договор. Исканията все още не са предявени официално, затова по тях решение не бе взето.
С 14 гласа "за" председателят на бюрото и член на управителния му съвет Орлин Пенев, който подаде оставка по лични причини малко след въвеждането на мониторинга, бе освободен.
Новият председател е Борислав Богоев, който получи 14 гласа "за". Богоев е бивш зам,-председател на Комисията за финансов надзор и се ползвал с добро име сред застрахователните компании.
Мястото на Пенев като член на Управителния съвет зае Стефан Софиянски. Той спечели двубоя с Пламен Ялъмов. При първото гласуване двамата получиха по 5 "за" и 2 " въздържал се". След кратък дебат и преди второто гласуване Ялъмов оттеглил кандидатурата си.
Фалшиви новини саботират магистрала „Струма". Историята за нерегламентирано строителство по маршрута на новия участък на лот 3.2 от автомагистрала „Струма" е лансирана на европейско ниво още в края на ноември 2018 година. Тогава никой не й е обърнал внимание, защото било очевидно, че става въпрос за фалшива новина и откровена манипулация и опит за шантаж над българския строителен бизнес, показа разследване на „Труд".
Сателитните снимки на „новите" пътища по трасето в бъдещата част на аутобана в района на Кресна бяха излъчени от телевизия БиТиВи като „разследване", което показвало как изборът на изпълнител за изграждането на лот 3.2 в посока София е предрешен. Причината - някой вече извършвал сондажи и строителство, тоест още преди обществената поръчка там вече се работело.
Източници на „Труд" разкриха, че сателитните снимки, дадени на БиТиВи от неправителствената организация „Антикорупционен фонд", са показвани преди 3 месеца по време на заседанието на Постоянния комитет към Бернската конвенция. Страната ни се присъединява през 1991 година към Конвенцията, която гарантира спазването на екологичното законодателство в Европа. Повече от 10 години „зелените" неправителствени организации се опитват да спрат строежа на АМ „Струма" именно през Комитета, с чийто решения се съобразява Европейската комисия. Именно при разглеждането на казуса с аутобана през ноември представителите на „еколозите" показали снимките, които са правени през лятото на 2018. Фотосите са отхвърлени като доказателство за някаква незаконна дейност, заради която страната ни може да бъде наказана от европейските институции.
Няколко месеца по-късно снимките се появяват и стават основа за „разследването" на БиТиВи, като за източник е посочена НПО-то „Антикорупционен фонд". Пред камерата на телевизията е Николай Стайков, който е известен като основен участник в „Протестна мрежа" и шеф на вече несъществуващ сайт, бълвал лъжи срещу кабинета „Орешарски". Сега Стайков е представен като член на „Антикорупционния фонд", който е създаден и финансиран от фондация „Америка за България".
Управляващите раздадоха магистралите предизборно. В годината, когато предстоят поне два вида избори, управляващите бързат да раздадат най-апетитните поръчки, изпълнявани с европари - за строителство на транспортна инфраструктура.
"Джи Пи Груп", за която миналата година премиерът Бойко Борисов нареди да бъде извадена от всички поръчки с европейски пари, вчера подписа с Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) договор за строителството на най-дългия шосеен тунел у нас -"Железница", част от магистрала "Струма". Регионалното министерство пък разпространи списък с договорите на държавната фирма "Автомагистрали". От него става ясно, че част от бъдещите дейности по строителството на магистрала "Хемус" вече са "капарирани" от избрани изпълнители.
Всичко това се случва в предпоследната година от сегашния програмен период (2014 -2020 г.) за усвояване на еврофондовете. Проектите, финансирани с пари от ЕС, трябва да бъдат завършени до 2023 г., за да не бъдат загубени парите. Много от тях, като магистрала "Струма", са забавени и рискът е в крайна сметка обектите да бъдат платени от държавния бюджет.
Дали само тази опасност, или и други мотиви, са довели до "амнистията" на "Джи Пи Груп", не е ясно. В средата на миналата година премиерът Борисов поиска тя да не получава повече европари след разкритията на "Биволъ" за нагласяване на обществени поръчки и унищожаване на документи. Въпреки че тогава компанията обяви, че ще се откаже от проекта "в името на обществения интерес", вчера заяви, че ще го изпълни, пак "в името на обществения интерес".
В края на миналата година правителството изненадващо отпусна 1.34 млрд. лв. за продължаване на строителството на 134 километра от магистрала "Хемус" от пътен възел "Боаза" до пресичането на пътя Велико Търново - Русе. АПИ веднага сключи договор с държавната фирма "Автомагистрали" за изграждането на трасето, макар да бе ясно, че фирмата няма нито хората, нито техниката, с които да изпълни задачата. Още тогава се появиха съмнения, че така се заобикаля законът за обществените поръчки, а работата и парите ще получат фирми, избрани по непрозрачен начин и без конкурс. В понеделник, след натиск от страна на опозицията и на медиите, регионалното министерство разпространи договорите на "Автомагистрали", които потвърждават съмненията. Оказа се, че още преди да й бъде възложено строителството, държавната фирма е сключила предварителни договори с компании, които по традиция получават големите пътни проекти у нас.
ЧЕЗ преговаря и с "Инерком", и с индийците за бизнеса си в България. Сагата около продажбата на активите на ЧЕЗ в България продължава. След като през ноември първият кандидат - пазарджишката компания "Инерком" не успя да плати за активите на дружеството, започнаха преговори и с втория класиран кандидат - "Индия пауър". Индийците обаче все още не са предложили конкретна цена, въпреки че водят преговори от декември, заяви говорителката на чешката компания Алис Хоракова пред БНР. "Ние все още не сме получили обвързваща оферта от "Индия пауър", така че не знаем какво ще предложат", обясни тя.
В последните дни на 2018 г. Комисията за защита на конкуренцията започна ново производство по казуса "ЧЕЗ", но дни по-късно отново спря хода на сделката. От комисията на Юлия Ненкова обясниха, че окончателното им становище по случая ще зависи от делото във Върховния административен съд, чието разглеждане е насрочено за май. До него се стигна, след като КЗК блокира сделката за ЧЕЗ с мотива, че ВЕИ централите, притежавани от Гинка Върбакова, ще доведат до монопол на енергийния пазар.
Впоследствие собственичката на "Инерком" излезе от фирмите си, но това не склони КЗК да пусне сделката. Според различни публикации дружествата на Върбакова не могат да достигнат и 0.005% от цялото производство на ток у нас. Направен бе и парарел с друга сходна продажба. Преди осем години "Енерго-Про" купи E.ON, въпреки че имаше много повече производствени мощности в страната (няколко веца) в сравнение с активите на "Инерком". За КЗК обаче това не бе проблем и комисията пусна сделката.
В публикация тези дни на изданието "Лидове новини", свързвано с чешкия премиер Андрей Бабиш, се съобщава, че при първоначалното наддаване индийската компания е предложила по-висока оферта, но с разсрочено плащане. Затова от Прага са избрали първо да водят преговори с "Инерком", които предлагали еднократно плащане. Сега обаче ситуацията може да се промени. Според чешкия вестник "Лидове новини" вторият кандидат-купувач се опитва да се възползва от неблагоприятните развития около сделката с Гинка Върбакова и е възможно да промени предложението си. Офертата на индийците била за 355 млн.евро със срок на изплащане от пет години. "Инерком" предложили по-малко - 342.4 млн. евро, но с плащане веднага, пише "Лидове новини".
Източници на изданието в София твърдят, че индийският кандидат няма да повтори досегашната си оферта, тъй като разбира, че положението на ЧЕЗ на балканския пазар не е добро. Затова според експерти предлаганата цена може да падне с милиони евро.
Износът нараства с едва 1.2% през 2018 г. Продажбите на български стоки зад граница нарастват с едва 1.2% през 2018 г., сочат предварителните данни на Националния статистически институт (НСИ). Слабият темп се дължи основно на намаляващ износ на продукти към държави извън ЕС. Спрямо 2017 г. сумата на продажбите се понижава с 12.5%, в резултат на по-ниските количества експорт на горива и оръжия.
Междувременно българският износ към страните от ЕС се увеличава с 9.2% до 37.7 млрд. лв. към края на годината, като така общата стойност на продажбите в чужбина доближава 55.3 млрд. лв. Подробни данни за експорта към ЕС през декември все още няма, но данните към ноември показват, че най-голям принос за растежа през годината имат продажбите на машини, апарати и части - 2.9 пр. п., а сумата надвишава 7.3 млрд. лв. при 6.4 млрд. година по-рано.
Износът извън ЕС - година на спад
Българският износ към трети страни пада до 17.55 млрд. лв. през 2018 г. при 20.1 млрд. година по-рано. Спадът идва основно от две места - горива и оръжия. Макар че цените на петрола на международните пазари се понижиха към края на 2018 г., нивото им се запази над това от предходната година през по-голямата част от периода. Понижението на българските продажби идва не толкова от цените, колкото от количествата, които намаляват с 36% спрямо 2017 г., а сумата на продажбите пада с 1 млрд. лв. до 3.1 млрд.
Понижение е видимо и при експорта на продукти от групата "Специфични стоки и движения", където влизат разнообразни стоки като оръжия, канцеларски материали, произведения на изкуството. Продажбите тук намаляват с 35.5% до 1.25 млрд. лв. спрямо 2017 г., от които по-голямата част е насочена към "Държави и територии, които не са споменати в рамките на търговията с трети страни".
Добра новина на фона на цялостния спад е положителният принос на електрическите машини и части, където продажбите се увеличават с 9.2% до над 1.7 млрд. лв. По-голямата част от експорта на тези продукти е към Турция (491 млн. лв.), но повишението идва от други страни извън ЕС.
Турция остава основният търговски партньор на България извън съюза и през 2018 г. с продажби на български стоки на стойност 4.2 млрд. лв. Сумата обаче намалява с 13% спрямо предходната година заради по-слабите продажби на горива. Второ място е за Китай, където експортът се увеличава с 10.1% до 1.46 млрд. лв., а на трето - Сърбия измества Русия с ръст от 11.5% и сума от малко над 1 млрд. лв.
Държавата показа оскъдна информация с кого работи "Автомагистрали". Ако доскоро държавната компания "Автомагистрали" беше позната на шепа хора дори в самия строителен бранш и тук-таме някой извън него, от декември всеки данъкоплатец трябва да знае това име. Причината е, че правителството без състезание й възложи срещу 1.34 млрд. лв. да построи 134 км от магистрала "Хемус" . А гигантската сума ще се харчи на тъмно.
Последваха купища въпроси от медии и опозиция в лицето на БСП. Вероятно затова и Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) публикува с доста задна дата договори за подизпълнение на компанията, които досега бяха тайна. Отделно регионалният министър Петя Аврамова отговори на депутат от БСП със справка за договорите на "Автомагистрали" по най-различни задания. Самите споразумения обаче не са публични. От справката все пак става ясно, че в края на 2018 г. "Автомагистрали" са подписали тригодишни договори с "Галчев Инженеринг", "Инжстройинженеринг" "ПСТ груп", ГБС и др.
Предоставените договори и справки обаче дават много малка част от картината и не става ясна точно финансовата страна - как са избирани партньорите, колко им е плащано и как ще върви подборът между строителите на "Хемус".
По-добре късно, отколкото никога
В подстраницата на пътната агенция, в която се дават документи по обществени поръчки, на 23 януари 2019 г. е публикуван договор за подизпълнение от далечния септември 2015 г. с "ОРС-Инфраструктура", като част от спечелената от "Автомагистрали" поръчка за поддръжка на "Тракия" за малко над 200 км и пътната й връзка с "Марица".
Агенцията е направила същото и по договори за "Хемус", отново на 23 януари. Там строителните партньори на "Автомагистрали" са били отново ОРС, ГБС, както и еднократно "Евро Алианс Инженеринг" (чийто договор обаче, изглежда, е бил онлайн отпреди тази година).
Доскоро един от малкото договори, публикувани на сайта на агенцията, бяха с "Пътища Пловдив", която сега се казва "Европейски пътища". Не е ясно защо някои бяха на уеб страницата, а други не.
Справка с имена, но без суми
Отделно регионалният министър Петя Аврамова е предоставила на депутата от БСП Георги Свиленски справка, според която "Автомагистрали" имат общо 51 договора или споразумения за най-различни неща (строителство, доставки на материали, наем на техника), които са били в действие от 2018 г. или в настоящия момент. В отговора на Аврамова има месеците и годината, когато са подписани, и срокове, но не и цени.
Рамковите договори за изпълнение на дейности - тоест подизпълнители по всичките им договори за поддържане на магистрални участъци, са ключов елемент от справката, защото през тях "Автомагистрали" възлага без търг и непрозрачно дейности за милиони левове.
Брекзит роди 400 нови британски фирми у нас. За последните 3 години след референдума за излизане на Великобритания от ЕС в България са се регистрирали 400 нови фирми с британско участие.
У нac сега има 16 452 ĸoмпaнии c дялове на граждани и фирми на Острова, през 2016 г. са били 14 050, a зa пocлeднoтo дeceтилeтиe бpoят им ce e yвeличил c 24% пpи 13 235 дpyжecтвa пpeз 2008 г., сочи доклад на "Кофас България".
"Pъcтът нa тexния бpoй мoжe дa ce oбяcни и c имoтния бyм пpeди гoдини, ĸaтo peдицa дpyжecтвa бяxa peгиcтpиpaни в cтpaнaтa зapaди зaвишeния интepec нa бpитaнци към жилищa в Бългapия", oбяcни управителят на компанията Милена Bидeнoвa.
Дaли cъщecтвyвa риск от изтегляне на британски фирми oт бългapcĸия пaзap зapaди Бpeĸзит, Bидeнoвa ĸoмeнтиpa, чe oчaĸвa oбpaтнaтa тeндeнция. Ако не се стигне до споразумение с Великобритания и докато не бъдат договорени търговските отношения, бизнесът с островната държава ще бъде на общо основание по отношение на митата, както със страни като Китай, САЩ и други, за които няма договори. Обединеното Кралство като развита икономика няма как да попадне в списъка на страните, за които ЕС прилага намалени или почти нулеви мита за внос на стоки, коментираха пред „Монитор" от БТПП.
От друга страна, България ще се наложи да уреди двустранно отношенията си с Обединеното кралство, в случай че не се постигне общ подход в рамките на ЕС за различни сфери - данъчното облагане, лекарствените продукти, транспорта, ИТ, спазването на регламента за личните данни и много други регулативни режими. "Oт тъpгoвcĸa глeднa тoчĸa ceгa e вaжнo дaли щe бъдaт въвeдeни митa зa Beлиĸoбpитaния oт cтpaнa нa EC. Oчaĸвaниятa ми ca пo-cĸopo бpoят нa фиpмитe дa пpoдължи дa pacтe, a нe дa нaмaлявa", смята Bидeнoвa. На същото мнение са и експертите от БТПП - броят на затруднените фирми ще е много по-малко от други страни на ЕС, въпреки че Брекзит без сделка ще затрудни търговският обмен.
Още по темата:
Икономическият печат на 12 февруари 2019 година
Икономическият печат на 11 февруари 2019 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро