Снимка: Архив infostock.bg
Средната заплата мина 1200 лв., в ІТ сектора скоро ще стане 3000 лв. Средната работна заплата в България мина за първи път границата от 1200 лв. месечно и през декември 2018 г. е станала 1205 лв. Това показват данни на НСИ, публикувани в сряда.
Тя е нараснала с 4,8% в сравнение с предходното тримесечие, а на годишна база се е увеличила с 6,9%. Това е по-малко от ръста от десетина процента, с който се увеличаваха заплатите всяка година от около 2013 г. насам. На практика средното увеличение е със 70 лв., ако сравняваме декември със септември 2018 г. И е със 130 лв. по-висока отколкото, средната заплата година по-рано.
Нарастването на средното заплащане далеч не е равномерно във всички сфери на дейност. В IT сектора например ръстът е най-висок и ако тенденцията продължи със същите темпове, още в края на годината средното заплащане на програмистите, компютърните инженери и останалите заети в тази сфера ще достигне и надмине 3000 лв. месечно.
Увеличението на средното заплащане също така е по-ниско от обещаното от премиера повишаване на заплатите на чиновниците със средно 10% за тази година.
ЕБВР подкрепя идеята на Горанов за "спящите акции". "Ако бъде успешно изпълнена, тази инициатива може да доведе до значителни ползи за титулярите на "спящите акции", за местния капиталов пазар и за цялата икономика."
Това е записано в позиция на ЕБВР по повод концепцията на финансовото министерство за раздвижване на акциите от масовата приватизация. Тя е определена като "полезна основа за прагматично и търговско издържано решение" и заявяват намерение да участват в дискусиите по нея.
От ЕБВР приветстват информационната кампания за привличане на вниманието към "неглижирани имуществени права", както и целта притежателите да получат дивидент за тях. На одобрение се радва и предложението за прехвърляне на акциите към лицензирани инвестиционни посредници, което ще подобри управлението им в интерес на собствениците.
От авторитетната финансова институция приветстват решението на Централния депозитар прехвърлянето да бъде безплатно. И препоръчват "последващите такси да са приемлив баланс между ефективността на разходите за дребните акционери и посредниците". Силна подкрепа от ЕБВР има и идеята за идентифициране на собствениците на "спящите акции", тъй като тя реално прилага евродирективата "Познавай клиента си". Създаването на инвестиционен фонд, в който да бъдат събрани непотърсените акции е възможност", смятат от институцията.
Осъдени и издирвани лица в Европа стават български граждани. На 17 февруари 2019 г. българската журналистка Валя Ахчиева публикува разследване в журналистическия сайт EuelectionsBulgaria.eu на тема как манипулирана проверка маскира истината за издаването на българско гражданство на чужденци с криминални досиета. „Труд"публикува материала с незначителни съкращения.
На 29-и октомври, 2018 година, рано сутринта Специализираната прокуратура влезе в Държавната агенция за българите в чужбина и арестува 20 служители на агенцията заради разследване на схеми за продажба на българско гражданство. Обвинения бяха повдигнати на четирима души, в това число и на председателя на агенцията Петър Харалампиев.
От тогава до сега темата заинтригува чуждите медии. Затова, защото даването на българско гражданство означава всъщност трафик на хора. Едни лица от трети страни се снабдяват с документи в България и тръгват към Европа. Някои от тях искат да работят, други искат да крадат, а трети - да извършват други престъпления.
А има и такива, вече с присъди. Лежали са в затвора на някоя европейска държава и след това са им наложили мярка за влизане в ЕС по Регламент 1987/2006 год. Те имат забрана за влизане в Шенген.
И какво правят тези лица?
Идват в България, подават си документите в ДАБЧ - Държавната агенция за българите в чужбина и... стават български граждани. И те отново се връщат в Европа, но вече с български паспорти.
А когато за пореден път ги хванат европейските служби, изпращат съобщение на един специален отдел в българското МВР - „СИРЕНЕ - България" в Дирекция „Международно оперативно сътрудничество".
И питат: „Вие в България, дали ли сте българско гражданство на това лице, което е издирвано и е със забрана за влизане в Шенген. Какво ще предприемете спрямо него?"
„Шел" започва сондажи в Черно море през април. През април петролният гигант „Шел" започва сондажи за търсене на нефт и газ в Черно море. Те ще са на дълбочина до 3 000 метра, стана ясно в Бургас в сряда, където акостира корабът Noble, който ще пуска сондата.
Успех на „Шел" в сондажите пожелаха вицепремиерът Томислав Дончев и енергийният министър Теменужка Петкова. На събитието присъства и кметът на Бургас Димитър Николов.
„Убеден съм, че не сме разкрили всички богатства на българската земя и трябва да направим всичко възможно да ги открием, работейки с най-добрите възможни партньори", заяви вицепремиерът Томислав Дончев. „Една от задачите на правителството е да ни зарежда с оптимизъм", каза още той и добави, че самият факт че корабът Noble е на пристанището в Бургас е добра новина.
Сондажните работи са достатъчно скъпи, базирани са на предварителни проучвания и ако те не бяха достатъчно оптимистични, нямаше да има повод да се съберем днес, обясни Томислав Дончев и коментира, че стиска палци и пожелава на компанията, както обичайно, да следва най-високите стандарти на работа и защита на околната среда.
„Искам да ги успокоя, че правителството няма капризи какво точно ще се намери -нефт, газ или нефт и газ... Ще бъдем доволни на всяка една от тези опции", заключи той.
ДАНС и БНБ са проспали канал за пране на пари от Венецуела. Венецуела в българска банка въпреки ембаргото върху венецуелската държавна петролна компания, а след това са напускали страната. Неприятната новина за прането на пари бе съобщена след спешна среща на премиера Бойко Борисов, главния прокурор Сотир Цацаров, шефа на ДАИС Димитър Георгиев и вътрешния министър Младен Маринов с американския посланик Ерик Рубин.
Това е вторият скандал в рамките на 72 часа, предизвикал среща на чужд посланик при премиера - в понеделник същият състав от властта обсъди с британския посланик Ема Хопкинс отравянето на бизнесмена Емилиян Гебрев с вещество, приличащо на новичок, станало преди почти 4 години.
Сигналът за прането на пари е дошъл от американските спецслужби. Това означава, че законът за мерките срещу изпирането на пари у нас на практика не действа, щом нито едно от задължените лица - адвокатът, банката и БНБ, не е докладвало на финансовото разузнаване в ДАНС за масивните парични потоци. Самата ДАНС също е пропуснала случващото се, въпреки че разполага с цялата възможна власт да засече подобно пране на пари.
Мръсните пари са били трансферирани по банкови сметки в неголяма българска банка с български собственици на името на адвокат с инициали Ц.Ц., съобщи главният прокурор Сотир Цацаров. Адвокатът се е възползвал от адвокатската поверителност да открива различни сметки, но преводите по никакъв начин не отговарят на адвокатска дейност, обясни той. Особеното на този вид сметки било, че пристигат пари на клиенти, които не се използват пряко от адвоката. Стана ясно, че Ц.Ц. пребивава освен в България и в Оман и във Венецуела, а парите не са преведени за адвокатски услуги. Цацаров отказа да отговори на въпрос на Нова телевизия за адвокат Цветан Цанев с аргумента, че изискването на американците е да се съобщят само точно определени подробности.
Информацията за прането била получена от САЩ по дипломатически и по оперативен път. Милионите са постъпвали от държавната компания "Петролеос де Венесуела" (PDVSA) по доверителната сметка на адвоката, след което са били трансферирани по банкови сметки в други страни на недействителни според прокуратурата основания - например за финансиране на венецуелска спортна федерация, за купуване на храни и др. Пред Би Ти Ви Димитър Лазаров, депутат от ГЕРБ и председател на Комисията за контрол над службите за сигурност, заяви, че в момента по сметката са замразени 60 млн. евро.
Десетки милиони долари от Венецуела в Инвестбанк. Официалната версия, поднесена от българските власти, гласи, че по сигнал от САЩ ДАНС е влязла на проверка в неназована банка за неназована сума, получена неясно кога от държавната петролна компания Petróleos de Venezuela (PDVSA) по сметка на неназован адвокат. През свои източници "Капитал" успя да попълни част от неизвестните в това уравнение.
Въпросната банка е контролираната от Петя Славова Инвестбанк. Въпреки бурните политически събития във Венецуела последните седмици преводите не са акция на пожар, а са се случвали преди месеци. А сумата, за която става въпрос, е от порядъка от минимум 80 млн. долара според един източни, а според друг от порядъка на 140 млн. долара. Предвид че Инвестбанк е с малко над 2 млрд. лв. активи, няма как трансфер в такъв обем да не е направил впечатление в банката. По думите на главния прокурор Сотир Цацаров сметката е открита по надлежен ред и засега подозренията не са свързани със самата банка. Но не е ясно дали тя е сигнализирала финансовото разузнаване за нещо съмнително и ако това се е случило, защо се стига до реални действия чак след постъпила по дипломатическа и оперативна линия информация от САЩ.
"Капитал" се свърза с изпълнителния директор на Инвестбанк Здравка Русева, която поиска писмени въпроси. На тях банката не отговаря по същество и не отрича информацията, като подчертава, че "винаги е оказвала, оказва и ще оказва пълно съдействие на компетентните правоохранителни органи при изпълнение техните отговорности".
След среща - проверка
За предприетите действия стана ясно след среща на сутринта на 13 февруари на премиера Бойко Борисов с посланика на САЩ Ерик Рубин, който присъстваше на брифинга и оцени високо сътрудничеството си с българските органи. Действията са започнали вчера със съдействието на БНБ, като сметката е блокирана, за да не потеглят пари в други посоки, което вече се е случило с част от тях.
Титулярът на сметките е лице с българско и с още няколко гражданства. По думите на директора на ДАНС Димитър Георгиев той живее в различни държави и в момента не пребивава на територията на България.
Друго важно уточнение, внесено от Цацаров, е, че той е адвокат и за целите на преводите е използвана именно негова доверителна сметка за клиенти. "В конкретния случай е използвана точно такава сметка, за да бъдат открити доверителни сметки, по които да постъпват пари от Венецуела и от тях да бъдат правени преводи на различни основания, нямащи нищо общо с адвокатската дейност, към банки на други страни", каза Цацаров. Според него те са били с недействителни основания като финансиране на спортна федерация, купуване на храни и др.
От съобщеното става ясно, че към момента ДАНС е на проверка в банката, но няма да се спре с нея. "ДАНС работи в момента и по това да бъде извършена проверка в мащабите на цялата банкова система по отношение на това извършвани ли са и други преводи, тъй като информацията, която е получена от САЩ, в конкретния случай касае конкретната банка. Но сме задължени да проверим и всички останали банки за преводи от Венецуела и след това за преводи от български банки отвън", обясни още Цацаров.
Пътната агенция прекрати търгове за 474 млн. лв. след нареждане на КЗК. През лятото Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) обяви поръчки за над половин милиард лева с ДДС за текущо поддържане на пътищата. Всички те обаче са прекратени на 7 февруари, става ясно от страницата на профила на купувача на АПИ. През есента жалби в Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) сложиха пауза на изборите на изпълнител. Едната жалба е на незнайна малка ямболска фирма, а другата - свързана с "Джи Пи груп". Причината за прекратяването е, че КЗК се е съгласила с жалбоподателите, че документацията на АПИ е непълна. Сега предстои тя да се коригира и да се обявят нови търгове.
Това забавяне всъщност удължи договорите на онези консорциуми, които са отговаряли за републиканската пътна мрежа през последните четири години.
Поддържайте строители
Поръчките за поддържане на републиканската пътна мрежа бяха разделени на шест - за всеки от шестте района в страната (Северозападен, Северен Централен, Североизточен, Югозападен, Южен Централен и Югоизточен).
Всеки търг е разделен на няколко позиции - по областни пътни управления (или иначе казано - по области), но кандидатите могат да участват за всички тях. Поръчките са на стойност между 60 и близо 100 млн. лв. без ДДС., като договорите се сключват за срок от пет години. Пътната агенция, изглежда, наистина е допуснала грешки - в техническото задание на всяка поръчка например липсва комплексна оценка на състоянието на пътните съоръжения.
Договорите за поддържане по районите досега бяха за четири години, като са сключени между 2014 и 2016 г., показва справка в сайта на пътната агенция. Поръчките бяха разделени на областни пътни управления, като някои от тях изтекоха в края на 2018 г. Заради липсата на нови договори за поддържане обаче АПИ е удължила срока на търговете за някои от 48 на 54 месеца - например в Кърджали, Хасково, Смолян, Кюстендил, Русе, Ямбол, Стара Загора. Така някои строители ще получат автоматично допълнителни средства и през 2019 г. в зависимост от задачите, които им бъдат поставени.
В Страсбург гласуваха до 4 млрд. лева повече от еврофондове за България. величение на средствата от еврофондове за България с между 3 и 4 милиарда лева. Това гласуваха евродепутатите в пленарна зала в Страсбург, които одобриха нови правила за финансиране на ЕС за периода 2021-2027 г.
Решението не е окончателно, предстоят преговори между парламента и Съвета на ЕС, които започват другата седмица.
„Такова увеличение за България значи много! Това значи интензивно инвестиране там, където страната ни има най-много нужда за по-скоростно наваксване на изоставените региони. Все още се вижда, че хората имат нужда от пътища, от високоскоростни жп линии, от пристанища, от летища, така че да наваксаме - с водопроводите, с пречиствателните станции. Дотук две от трите институции са „за" такова увеличение - и комисията, и парламентът, което ме обнадеждава", каза евродепутатът от ЕНП/ГЕРБ Андрей Новаков.
Андрей Новаков допълни, че Европарламентът е подкрепил идеята общините да доплащат само 15% от парите за европроекти, а не една трета от размера на финансирането, каквото беше предложението на Европейската комисия.
Икономическият печат на 13 февруари 2019 година
Икономическият печат на 12 февруари 2019 година
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро