Графики: Европейска комисия

Малко повече от половината (53%) от българските граждани над 15 годишна възраст декларират, че имат доверие на Европейския съюз - с 9 процентни пункта над средната стойност, измерена в целия Съюз. Под една трета (30%) от българите декларират недоверие към ЕС, а останалите нямат мнение.

Това сочат резултатите от допитването Евробарометър 90.3, проведено в края на миналата година, и обявено днес в Брюксел*.

Въпреки оптимизма доверието в ЕС спада

Регистрира се известен спад от 3 процентни пункта в сравнение с данните от проучването Евробарометър вълна 89, реализирано през пролетта на 2018 г. - от 56% на 53%. Може да се предположи, че по-високата степен на доверие към ЕС, отчетена в предходното проучване, се дължи до голяма степен на положителните обществени настроения, свързани с Българското председателство на Съвета на Европейския съюз (януари - юни 2018 г.), осъществявано на ротационен принцип сред държавите-членки на Общността.

Въпреки това страната ни остава в групата на 8-те държави в ЕС с най-висока степен на доверие към ЕС, като преди нас са Литва (65%), Дания (60%), Швеция (59%), Холандия (57%), Малта (56%) и Португалия (55%) и сме наравно с Естония (53%).

В същото време обаче България е сред 13 държави-членки на Общността, в които се регистрира спад на общественото доверие към Европейския съюз. В сравнение с данните, регистрирани през пролетта на 2018 г., доверието към ЕС намалява най-осезаемо в Словения (37%, - 7 процентни пункта) и Чехия (32%, - 5), а сред потенциалните кандидати за членство в ЕС - в Черна Гора (41%, - 13) и в Сърбия (32%, - 4).

Положителните очаквания в страната относно бъдещето на ЕС намаляват с нарастването на възрастта - оптимисти са 73% от родените след 1980 г. (15-39 годишните), 57% от 40-54 годишните и 45% от хората над 55-годишна възраст. Според субективната преценка за политическите възгледи също се обособяват ясно различими лагери - оптимисти за бъдещето на ЕС са 82% от хората, които споделят „десни" политически убеждения, 63% от позициониращите се в „центъра" на политическата ос и 40% от „ляво" мислещите.

Българските граждани

запазват одобрението към институциите на ЕС

и са склонни да се доверяват повече на тях, отколкото на националните им еквиваленти. Над половината от анкетираните (51%) вярват на Европейския парламент, а в същото време едва 13% имат доверие на Народното събрание. Доверието в Европейската комисия е 45% (ръст от 2% спрямо пролетта на 2018 г.), докато в националното правителство - довеирето е спаднало до 22%.

Българските граждани имат по-голямо доверие в наднационалните институции, отколкото в националните. Прави впечатление, че делът на българите, които се доверяват на най-важните национални институции - изпълнителна (22%), съдебна (19%) и законодателна власт (13%) - е осезаемо по-нисък в сравнение с дела на останалите европейски граждани, които се доверяват на правителството (35% на ниво ЕС28), парламента (35% на ниво ЕС28) и правосъдната система (51% на ниво ЕС28) в своите държави.

Доверие към национални и наднационални институции
(в % от всички анкетирани български граждани)

От данните по-горе е видно, че на ниво ЕС28 в България се регистрира най-ниската степен на доверие към законодателната власт - Народното събрание (13%) - почти три пъти под средноевропейското равнище (35%). Резултатите показват, че 80% от българските граждани нямат доверие на националния парламент, като по този показател сме редом до Гърция (84% недоверие), Литва (79%), Чехия (78%) и Хърватия (77%).

В България 22% декларират, че имат доверие на националната изпълнителна власт, което ни нарежда сред четирите държави с най-ниска степен на доверие - Испания (19%), Хърватия (19%) и Гърция (14%).

67% от българските граждани нямат доверие на националното правителство, като по този показател се нареждаме осми в ЕС - след Гърция (84% недоверие), Испания (76%), Хърватия (76%), Румъния (72%), Словения (72%), Франция (69%) и Чехия (68%).

Нагласи относно посоката на развитие на държавата и на Европейския съюз

Нагласи относно посоката на развитие на държавата и на Европейския съюз

Относително ниската степен на обществено доверие към публичните власти в България обуславя подчертано песимистични нагласи към развитието на страната.

Около една четвърт считат, че България се развива в правилна посока. Делът им, в сравнение с регистрирания през пролетта на 2018 г., остава в същите граници. Данните обаче отчитат ръст в песимистичните настроения на българите относно посоката на развитие в България - 59% понастоящем спрямо 54% през пролетта на 2018 г.

В контекста на Brexit, 55% от жителите на страната ни считат, че ситуацията в България може да се влоши, ако хипотетично страната ни остане извън рамките на ЕС. На противоположния полюс са около една четвърт от българите, според които държавата би могла да се справя по-добре в бъдеще извън рамките на ЕС4.

Прави впечатление, че българите по-често споделят оптимистични нагласи относно посоката на развитие на ЕС, отколкото европейските граждани. 43% от българите считат, че ЕС се развива в правилна посока, значително над средноевропейското ниво (29%).

Българите скептични към положението в станата

В сравнение с европейските граждани, българите са значително по-скептично настроени по отношение на редица икономически аспекти в родината си. Преобладаващи са критичните възгледи относно положението в България като цяло - ако през пролетта на 2018 г. 65% от българите са поставили негативна оценка на състоянието на държавата, то през есента техният дял се е увеличил със 7 процентни пункта6. В същото време на ниво ЕС28 негативната оценка по този въпрос е присъща за 48% от европейските граждани.

Делът на българите, споделящи скептични възгледи относно състоянието на българската икономика (72%)7, остава непроменен спрямо данните от пролетта на 2018 г. и осезаемо по-висок спрямо делът на европейците с критична оценка за икономиката на своите държави (49%).

Що се отнася до положението на европейската икономика като цяло, в сравнение с останалите европейски граждани (49%), българите по-често споделят оптимистични възгледи (54%).

Безработицата се обособява като най-остър проблем на средноевропейско ниво (23%) и се откроява най-отчетливо в Гърция (52%), Испания (52%) и Италия (49%). В България 15% от хората посочват безработицата сред най-значимите проблеми за държавата.

Инфлацията е сред най-сериозните проблеми, пред които е изправена България според българските граждани над 15-годишна възраст (48%), следвана от незадоволителното състояние на здравеопазването и здравно-осигурителната система (32%) и на икономиката като цяло (26%) Именно опасенията и страховете на българите относно инфлацията и покачването на разходите за живот бележат най-осезаем ръст - ако през пролетта на 2018 г. 35% са откроили този проблем, то през есента делът им е 48%. Прави впечатление, че тази стойност е над два пъти по-висока над средната за ЕС28 - 21%. Според българските граждани, състоянието на българското здравеопазване също се влошава - данните регистрират ръст с 4 процентни пункта сред хората, които споделят критики към състоянието на здравно-осигурителната система в страната. Делът на българите, които споделят опасения относно състоянието на здравеопазването в страната (32%), е значително по-висок от регистрираните данни на средноевропейско ниво (20%).

В личен план най-належащите проблеми както пред българските, така и пред европейските граждани, са инфлацията (47% в България и 32% на ниво ЕС28) и състоянието на здравеопазването в страната (23% в България и 17% на ниво ЕС28)10.

Най-висока подкрепа за свободното движение на хора, стоки и услуги

Сред европейските политики българското обществено мнение традиционно изразява най-висока подкрепа (87%) за възможността за свободно движение на хора, стоки и услуги. Общата политика за отбрана и сигурност се подкрепя от 72%, общата външна политика на ЕС - от 62%, а общата енергийна политика - от 60 на сто от българите. Преобладаващата част от българските (57%) и от европейските граждани (58%) споделят оптимистични възгледи относно бъдещето на Европейския съюз.

Що се отнася до бъдещото разширяване на ЕС, делът на хората у нас, които подкрепят приемането на нови държави-членки (51%), е по-висок от средноевропейското ниво (43%). Традиционно българите споделят положителни възгледи относно идеята държавите от Западните Балкани да се присъединят към Европейския съюз.

Не са подминати и негативните аспекти от дейността на ЕС

И в България, и на средноевропейско ниво, Европейският съюз се възприема по-често в положителен нюанс - в смисъла на свобода, мир, демокрация и просперитет, отколкото в негативна светлина на бюрократична тежест, пилеене на пари, несигурни външни граници, ръст на престъпността и загуба на национална и културна идентичност. Въпреки това, в България се наблюдава известен ръст в обществените възприятия за Европейския съюз именно в негативните аспекти:

- „недостатъчен контрол по външните граници" за 16% от българите (с 5 процентни пункта ръст в сравнение с пролетта на 2018 г.);

- „пилеене на пари" - за 16% (13% през пролетта);

- „бюрокрация" - за 14% (ръст с 3%);

- „загуба на нашата културна идентичност" - за 14% (ръст с 2%);

- „по-голяма престъпност" - за 13% (ръст с 2%).

Запазва се тенденцията да има подчертано сходство в обществените реакции в България и на ниво ЕС28 на ценностно равнище. Както за европейските, така и за българските граждани, най-важните ценности са мирът (46% в България; 47% на ниво ЕС28), зачитането на човешкия живот (38% в България; 37% на ниво ЕС28) и човешките права (35% за България; 41% на ниво ЕС28).

Според българите, основните ценности, които най-добре представят Европейския съюз, са мирът (40%), демокрацията (33%), върховенството на закона (24%) и човешките права (24%; -10% под средното ниво за ЕС28).

Делът на положителните нагласи в България към имигрантите от държави извън ЕС (15%) е близо три пъти по-нисък от средното ниво за ЕС28 (40%).

Отношение към миграцията

Понятия като „свободна търговия" и „конкуренция" - фундаментални за ценностния арсенал на Европейския съюз - имат положително значение за преобладаващата част от българските и европейските граждани, докато идеологически натоварените понятия „глобализация" и „протекционизъм" са с по-ниска положителна стойност у нас спрямо средното ниво за ЕС28.

Докато в публичното пространство политиците все повече разгръщат идеите на протекционизма, данните от изследването показват, че поддръжниците на тази икономическа доктрина у нас и в ЕС намаляват. Делът на българите, които възприемат положително протекционизма, спада от 32% на 27% спрямо пролетта на 2018. На ниво ЕС28 също се регистрира спад в позитивните схващания за протекционизма в сравнение с данните от пролетта - от 39% на 37%.

В България делът на положителните оценки относно глобализацията като идея за икономическа и културна интеграция, също бележи осезаем спад от 47% на 39%. Резултатите обаче контрастират с тези на средноевропейско равнище, където се отбелязва ръст с 2 процентни пункта - до 51%15. В сравнение със средното за ЕС28 ниво (61%), в България делът на хората, които смятат, че глобализацията разкрива възможност за икономически растеж (48%) е отчетливо по-нисък.

Проблеми пред които е изправен ЕС

Редица предизвикателства пред Европейския проект, сред които концепцията за Европа на различни скорости, безпрецедентния Brexit, ерозията в доверието към сигурността на външните граници на Съюза и т.н., намират своето изражение в обществените нагласи и опасения. На ниво ЕС28 най-острите проблеми пред Европейския съюз в момента са имиграцията (40%), опасността от тероризъм (20%), влошената икономическа ситуация (18%), рисковете от промените в климата (16%)17. В сравнение с данните от пролетта на 2018, към настоящия момент най-осезаем е ръстът сред европейските граждани, които споделят опасения относно влошаващото се състояние на климата (от 11% на 16%), а най-драстичен спад се регистрира сред хората, които посочват тероризма сред най-значимите проблеми пред ЕС (от 29% на 20%).

Според българските граждани, най-сериозните проблеми пред Европейския съюз са имиграцията (ръст в сравнение с пролетта - от 46% на 51%), заплахата от тероризъм (спад от 42% до 33%) и инфлацията и повишаването на разходите за живот (ръст от 8% на 14%).

Приоритети за общи европейски политики

Най-осезаеми разлики между обществените възгледи в България и на средноевропейско равнище се открояват по отношение изграждането на Европейски икономически и паричен съюз с обща валута. На ниво ЕС28 подкрепата за обща валута е 62%, докато в България - 35%. Всеки втори българин (52%) споделя скептични възгледи относно общата европейска валута. В това отношение попадаме в нишата на скептиците относно идеята за Европейски икономически и паричен съюз с единна валута - редом до Чехия (74%), Швеция (65%), Дания (61%), Великобритания (59%), Хърватия (56%) и Полша (54%).

Подкрепата за единна валутна система е най-висока в държавите, които са част от Еврозоната - Словения (86%), Естония (85%), Люксембург (85%), Белгия (84%), Ирландия (84%), Финландия (82%), Германия (81%) и т.н.

Ново разширение на ЕС

Делът на българските граждани (51%), които подкрепят разширяване на ЕС с приемане на други държави в бъдеще, е значително по-висок спрямо средноевропейското ниво (43%). Традиционно българите споделят положителни възгледи относно идеята държавите от Западните Балкани да се присъединят към Европейския съюз.

Най-висока подкрепа за ново разширяване на Европейския съюз декларират гражданите на Испания (71%), Литва (66%), Полша (66%), Румъния (65%) и Унгария (62%), а сред европейските държави извън Съюза - жителите на Албания (83%) и на Македония (77%).

От своя страна, най-големи противници на разширяването на ЕС са гражданите на Финландия (64%), Франция (62%), Германия (61%), Австрия (58%) и Холандия (56%).

*В проучването Евробарометър 90.3 са участвали живеещи в 28 държави-членки на Европейския съюз, граждани на Турция, Бивша Югославска Република Македония, Черна гора, Сърбия и Албания, както и на кипърската турска общност. В България са проведени 1 026 интервюта и като се има предвид, че генералната съвкупност за българското население над 15-годишна възраст е 6 537 535 лица, т.е. 1% от извадката съответства на приблизително 65 375 лица.