Снимка: Архив infostock.bg
Гигант в опаковките купува BG компания. Ирландската компания "Смърфит капа", която е един от световните гиганти при опаковките и хартията, има намерение да купи българската компания "Витавел" в Луковит, произвеждаща опаковки и велпапе.
Това става ясно от съобщение на Комисията за защита на конкуренцията. Цената на сделката обаче не е ясна.
"Смърфит капа" оперира в 33 държави по света - 21 в Европа и 12 в Северна и Южна Америка. Производствените им обекти са общо 350, като в тях работят 45 хил. души. В сайта си компанията заявява, че почти цялата част от суровината им е получена в техни собствени фабрики за хартия, а продуктите им са напълно възобновяеми и произведени по устойчив начин.
Оборотът на ирландската фирма за 2017 г. е 8,6 млрд. евро, а печалбата преди данъци е 1,545 млрд. евро. В близост до България "Смърфит капа" притежава бази в Чехия, Гърция, Румъния и Словакия. През януари тази година тя е получила разрешение и за придобиване на два хартиени завода в Сърбия.
"Витавел" е създадена през 1970 г., през 1995 г. е приватизирана от мениджърски екип. Приходите през 2017 г. са почти 14 млн. лв., а загубите - 481 хил. лв. Броят на служителите е 150 души.
Нова система вдига поне с 20 на сто парите от туризъм. Стартиращата от сряда Единна система за туристическа информация (ЕСТИ) ще увеличи с 20% приходите от туристическа дейност в страната, когато заработи пълноценно от 1 октомври, и това е най-песимистичната ми прогноза, заяви министърът на туризма Николина Ангелкова при представянето на ЕСТИ.
Онлайн базираната система прави връзка между всички 18 800 места за настаняване в България, включително хижите, НАП, местната община, МВР, НСИ и туристическото министерство. Целта е да се следи в реално време колко нощувки се правят и да се елиминират възможностите за укриване на приходи и данъци върху тях.
Всяка община ще има достъп до системата и в края на всеки работен ден ще има информация за нощувките, за които по закон получава отчисления. "От своя страна НАП ще има същата информация и това ще увеличи и приходите от други налози", каза кметът на Созопол Панайот Рейзи, който е един от първите, попълнили всички необходими данни в ЕСТИ.
Парламентът пред политически колапс. Управляващото мнозинство спешно предприе кризисни мерки за овладяване на кворума в парламента - затягат дисциплината и режат командировките на всички депутати от ГЕРБ и "Обединени патриоти". Лидерът на „Атака" Волен Сидеров, чиято партия е най-критикувана за отсъствия, даде обещание, че съпартийците му ще ходят редовно на работа за осигуряване на кворума в парламента. Това обаче означава, че депутатите няма да могат да изпълняват част от задълженията си при участия във форуми в Брюксел, наблюдения на избори и т. н.
„Решихме да действаме така че да докажем, че парламентаризмът няма алтернатива, че да отсъстваш от парламента не е решение, дори когато си опозиция", каза Сидеров в Министерски съвет след Коалиционен съвет при премиера Бойко Борисов, свикан от премиера заради висящия кворум в Народното събрание. Именно липсата на мнозинство в зала принуди ГЕРБ да потърси помощ от ДПС, за да започне работа парламента, и то точно заради окончателните поправки в Изборния кодекс. Това даде основание на червените да обявят, че хората на Бойко Борисов са в тайна коалиция с ДПС.
В момента ГЕРБ и "Обединени патриоти" имат общо 122 депутати, което означава, че не трябва да има отсъстващи, ако не искат да правят сделки с ДПС и с „Воля" за осигуряване на кворум. Проверка на „Труд" установи, че единствената партия, която декларира, че иска предсрочни избори е БСП.
„БСП и депутатите й няма да влизат в този парламент до вземане на ново политическо решение, тръгваме по страната, за да решаваме проблемите на хората. Рестарт на политическия процес минава през избори, където да дойде мнозинство, което разбира какво значи парламентаризма и Конституцията на страната", категоричен бе зам.-председателят на ПГ на БСП Крум Зарков.
Пишат нов вариант на „бонус-малус". Нов вариант на системата "бонус-малус" за застраховката "Гражданска отговорност" подготвят експертите от КФН като целта е шофьорите с нарушения да плащат повече от изрядните. Това стана ясно от думите на председателя на Комисията за финансов надзор Карина Караиванова.
Тя е номинирана от Министерски съвет за представител на България в Съвета на директорите на Европейската банка за възстановяване и развитие. Караиванова ще влезе в борда на ЕБВР от 1 март и затова вчера подаде оставка в парламента като председател на КФН.
Ще бъдат предложени законодателни промени, така че системата "бонус-малус" да отговаря на очакванията на хората, каза Караиванова. Във връзка с проверките на няколко застрахователя за изплащането на обезщетения по "Гражданска отговорност" за катастрофи в чужбина, тя заяви, че за резултатите са уведомени компетентните органи.
Смяната на касовите апарати може да доведе до пълен блокаж на икономиката. След като месеци наред представители на различни браншове алармираха за сериозни проблеми с променените изисквания, които трябваше да бъдат изпълнени до 31 март, вчера финансовият министър Владислав Горанов най-после склони да има отсрочка. Тя обаче ще важи само за фирмите, които ползват компютърни системи за управление на продажбите. Вместо от 1 април те трябва да подменят софтуера на тези системи и да го свържат към новия тип фискални устройства до края на септември. Всички регистрирани по ДДС търговци, които ползват само обикновени касови апарати обаче, ще трябва да ги подменят до края на март.
От Българската стопанска камара (БСК) обаче предупредиха, че удължаването на срока няма да реши проблемите. Работодателската организация отново поиска промяна или отмяна на спорни текстове, защото са "рискови, противоречащи на законодателството и на установените правни принципи, неприложими са и създават прекомерна административна тежест за бизнеса". Според БСК новите правила ограничават белия бизнес и стопират стопанската инициатива. Затова до две седмици бизнес организацията ще сезира Европейската комисия, Върховния административен съд и Комисията за защита на конкуренцията. "Наредбата поставя под сериозен риск националната сигурност и нормалното функциониране на икономиката, тъй като може да блокира редица жизненоважни сфери - лични лекари, фармацевти, доставка на горива за спешната помощ, училища и болници. Не е предвиден адекватен авариен режим в случай на повреда или кибератака към сървърите на НАП или мобилните оператори", посочват от БСК.
Финансовият министър обаче обвини бизнеса, че се опитва в последния момент да отговори на правилата. "Темата с промяната в наредбата за касовите апарати е от август миналата година. Т.е. това, което изведнъж се оказа изненада за българския бизнес, от много месеци е тема на дебат", заяви вчера пред bTV Владислав Горанов. Финансовият министър не коментира факта, че наредбата е приета без каквато и да било финансова обосновка. През миналата седмица дори НАП призна, че не е дооценила обхвата на наредбата и затрудненията, които тя ще причини. Данъчните били изненадани, че близо 70% от фирмите ползват софтуер за управление на продажбите, чието преработване изисква големи инвестиции, а това не може да стане само за няколко месеца. По данни на БСК засегнатите търговци са над 180 000, като става дума за подмяна на поне 400 000 касови апарата.
Рекордно скъпата „Струма" събра рекорден брой оферти. Строежът на магистрала "Струма" през Кресненското дефиле предизвика огромен наплив от кандидат-строители. В петък и във вторник бяха отворени цели 22 оферти за двата лота между Кресна - Крупник. Фирмите са повече на брой, но повечето участници се явяват в съдружия. Сред кандидатите са известни големи български строители като Джи Пи Груп, Хидрострой, ПСТ груп, Грома (преди "Агромах"). Но има и доста "чужденци", познати от други магистрални проекти у нас - например италианската "Тодини", турските "Доуш" и "Дуйго" и др.
Големият интерес към тази част от "Струма" е лесно обясним - скоростните ленти и съоръженията, които ще се градят, разчитат на рекорден за българските мащаби бюджет. За първия участък, който е около 13 км, държавата е определила таван на цената от 444.8 млн. лева, което прави по 34 милиона на километър. Това е абсолютен рекорд в историята на българското магистралостроене. Но всъщност втората отсечка е още по-скъпа. Тя е десетина километра, а индикативната стойност е 430.5 млн. лв., което дава безпрецедентен резултат - по 44 милиона за километър без ДДС. Става дума за така наречения източен обход на дефилето, който бе избран след дългогодишни спорове за тунели, земетръси, опазване на дивите животни и прочее. В сумите и за двата лота са включени разходи и за проектиране. Така бъдещите разходи за "кресненската" част на "Струма" надскачат 1 млрд. лева с ДДС.
Сделката за Експресбанк временно вдигна чуждите инвестиции. Размерът на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в България достига 1.533 млрд. евро към края на 2018 г., което е най-високото ниво за последните четири години, показват предварителните данни на Българската народна банка (БНБ). Първоначално сметката към ноември показваше под 800 млн. евро чужди капитали, но след ревизия от страна на централната банка и голям приток на инвестиции под формата на дялов капитал за над 600 млн. евро през декември общата сума доближава предходния пик от 2015 г., когато бургаската рафинерия "Лукойл Нефтохим Бургас" завърши инвестиционната си програма.
Декемврийският скок обаче е по-скоро временен. И се дължи на операцията по покупката на Сосиете женерал Експресбанк от ДСК. Заради сделката унгарската OTP увеличи капитала на българското си поделение с 600 млн. евро в края на 2018 г. Финализирането на сделката обаче е през януари 2019 г., като тогава тази сума ще се изплати на френската Societe Generale. Затова и вероятно за първия месец на годината българската статистика ще отчете спад на чуждите инвестиции.
Данните за преките инвестиции през 2018 г. обаче ще продължат да се ревизират с постъпващите финансови отчети на компаниите и други данни през следващите две години, като обикновено промяната е в посока нагоре. "През 2017 г. първоначалните данни показаха 900 милиона евро ПЧИ, но последващите ревизии ги повишиха до 1.4 милиарда евро", дава пример икономистът Георги Ангелов от института "Отворено общество".
Консорциум между белгийци, българи и австрийци ще ръководи строежа на газовата връзка с Гърция. Година и четири месеца след старта ѝ поръчката за инженер-консултант на газовата връзка с Гърция стигна до отварянето на ценовите офертите на кандидатите. В процедурата с бюджет от 8.45 млн. евро участваха 12 фирми и консорциуми, но до финалният етап са допуснати само четири от тях.
С цена от 5.67 млн. евро най-добро е предложението на консорциум "Тибеи", в който влизат белгийската Tractebel, българските "България инженеринг" и "Ипсилон консулт", както и австрийската Intber. Обединението води и при техническата оценка с 91 т., така че, ако няма нови жалби срещу процедурата, изборът му за инженер-консултант на газовия проект е почти сигурен.
Официалното класиране на кандидатите ще бъде обявено в следващите дни от проектната компания за интерконектора - Ай Си Джи Би (ICGB), в която акционери с равно участие са Българският енергиен холдинг и гръцко-италианското дружество IGI Poseidon.
Възлагането на поръчка за инженер-консултант е важно, тъй като е една от последните стъпки преди стартиране на строителните дейности. До май се очаква да приключат и другите две основни процедури - за изработването на тръбите и за самото строителство, които също се забавиха значително заради жалби.
Кой е победителят
От протоколите на оценителната комисия не става ясно какво точно е процентното участие на различните партньори в консорциум "Тибеи". Но предвид високите изисквания, които постави Ай Си Джи Би, Tractebel би следвало да има водеща роля. Още повече че компанията участва както с белгийското си дружество, така и с италианското подразделение. От 2009 г. Tractebel е пълноправна независима компания в рамките на бизнес звеното на френската Engie (бившето GDF SUEZ). Дружеството е специализирано в консултациите и инженеринга в областта на енергетиката, ядрената енергетика, газовата промишленост и инфраструктурата. От сайта на Tractebel се разбира, че в компанията работят над 5000 души, а годишният й оборот е над 660 млн. евро.
"България инженеринг" на няколко пъти досега си е партнирала с Tractebel, като последно двете заедно участваха в процедурата за предпроектното проучване на газовия хъб "Балкан", но отпаднаха от надпреварата. През 2014 г. обаче са спечелили две обществени поръчки на Агенцията за устойчиво енергийно развитие с обща стойност 1.55 млн. лева. Иначе "България инженеринг" се занимава основно с консултации, анализ и оценка на инвестиционни проекти във ВЕИ и енергийна ефективност. Фирмата се управлява от Елена Дилкова, а собственик е Пламен Дилков чрез дружеството си "Дилков Истейт".
Хосписите изчезват, закриха 54 за по-малко от пет години. Заради скъпата услуга частните хосписи масово затварят врати. 54 заведения за палеативни грижи са хлопнали кепенците за по-малко от пет години, показа проверка на „Монитор". Всичко това се случва на фона на острата нужда от подобен тип здравни заведения за хора с тежки заболявания.
В цялата страна в регистрите на районните здравни инспекции са вписани общо 43 хосписа, като от тях 38 са частни, а 5 са държавни в болниците. Само към 2015 година в страната те са наброявали 96 с общо 5171 места. Сега местата за настаняване са близо три пъти по-малко. Към момента най-много са в София -16, като допреди четири години бяха 19. В цялата Софийска област са два. Във Варна от 8 вече са 7. Пак заради високите цени хоспис няма още в областите Монтана, Русе, Бургас, Шумен, Силистра, Сливен, Добрич, Ловеч, Ямбол, Благоевград и Перник. Единственият хоспис в Плевенска област е в Долна Митрополия. В цяла Великотърновска област са само два, в област Кърджали - 3, по един има в Кюстендилска и в Смолянска област, той е в Мадан.
На практика от държавните цялостно обособен хоспис все още има само в Многопрофилната болница за активно лечение „Д-р Атанас Дафовски" в Кърджали. Той разполага общо с 40 легла. В още няколко лечебни заведения има по две-три легла за такива грижи към отделенията или клиниките. Така е във Военномедицинска академия. Там човек обаче може да бъде хоспитализиран не повече от два пъти в рамките на една календарна година за не повече от 20 дни. Причината е, че хосписите не са делегирана държавна дейност, регламентирана в член 36, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане. По тази причина повечето от тези заведения са частни.
Отглеждането на лежащо болен в терминално състояние струва не по-малко от един бон месечно, а ако пациентът е на скъпи лекарства, таксата за тях и памперсите надхвърля 1000 лева.
Точно високите цени отказват хората от тази услуга. Единственият хоспис във Видинска област беше заличен от регистъра на Регионалната здравна инспекция преди време, тъй като нямаше дейност повече от шест месеца.
Пак по същата причина няма такава услуга и в област Враца, тъй като Северозападът е беден и хората нямат пари да си плащат на частно. Няма обаче и такава общинска услуга.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро