Снимка: БГНЕС
Общо 724 аптеки в цялата страна са затворени днес, с което фармацевтите изпълниха заканата си отпреди две седмици да протестират по този начин срещу лекарствената политика на държавата, а не срещу въвеждането на новите европейски правила, съобщи БНР, позовавайки се на информация от Националната аптечна камара (НАК).
Затворените са около 25% от всички аптеки в страната, уточни за националното радио Антон Вълев, председател на НАК. По неговите думи, „протестът не е срещу верификацията (на лекарствата), а за това да има цялостност и пълнота във въвеждането на електронно здравеопазване".
„Това, което нас ни интересува е не да се правят на всеки, два, три месеца някакви системи на парче и да се очаква, че цялата тази система една, система две, система три, система четири ще я платят аптеките, а обратно - да се прави държавно планиране, да се търси европейско финансиране, да се търси държавно подпомагане", обясни Антон Вълев.
Вижте още: Фармацевти на протест срещу нови правила за продажба на лекарства
Какви за новите европейски правила
Които влязоха в сила на 10 февруари и на национално и европейско ниво обхващат всички участници на пазара - производители, търговци на едро, паралелни дистрибутори, аптеки. Тяхната основна цел е да се ликвидира продажбата на фалшиви лекарства в Европейския съюз.
Затова се въвежда верификацията (дейност, посредством която Управляващият орган се уверява и гарантира пред Сертифициращия орган, че работата, продуктите и услугите са предоставени или извършени и че декларираните разходи от Бенефициентите по операциите действително са били извършени и съответстват на националните правила и на правилата на ЕС). Тази мярка изисква всички опаковки на лекарства по лекарско предписание, произведени след 9 февруари 2019 г., да бъдат защитени с уникален двуизмерен матричен код, който се поставя от производителя. Всички кодове ще бъдат вкарвани в единен европейски хъб, който от своя страна обхваща националните системи за верификация. Търговците на едро също ще сканират лекарствените продукти в различни точки от веригата на доставка, за да проверят тяхната автентичност. Накрая същото ще правят и аптеките, които ще "отписват" лекарство от регистъра, преди да го отпуснат на пациента.
Освен това, на пазара ще продължат да се продават и старите опаковки лекарства, докато те се изчерпат. Което се очаква да стане след около пет години.
Финансирането на новите правила
е неприемливо за фармацевтите, защото изчисления на Българския фармацевтичен съюз показват, че всяка аптека трябва да инвестира еднократно 1500 лева, плюс около 60 лева месечна поддръжка. И ако за големите вериги това не е съществен проблем, то за аптекита в малките населени места е сериозен.
Допълнително бреме може да се окаже и самият нов софтуер, който може да не работи достатъчно качествено и бързо и ще затрудни обслужването на клиентите. Никой няма да включи в инвестицията допълнителната работа, която фармацевтите трябва да извършват заради новите правила - записване на лекарствата при тяхното приемане и отписването им при продажбата.
В отговор на твърденията на производители, че инвестицията не е голяма, но пък гарантира сигурност срещу фалшивите медикаменти, Антон Вълев отговори: „Абсолютно неправилно производителите да очакват ние да платим въвеждането на системата по верификация" и на свой ред попита: „А кой ще я плати? Не е въпросът дали ще затвори една или две малки аптеки. Въпросът е, че тези аптеки обслужват пациенти. Ние твърдим, че аптеките не трябва да бъдат третирани като фирми и обслужването на пациентите не трябва да се нарича търговия на дребно с лекарства."
Кой ще контролира продажбите по интернет
Новата система не обхваща продажбите в интернет, където оборотите нарастват с всяка изминала година. Признават го и от Европейската комисия, и от българската Агенция по лекарствата. Има едно съществено ограничение, но то не се спазвало. По закон по интернет може да се продават само лекарство, за които не трябва рецепта от лекар, и то само от лицензирани онлайн-аптеки. На практика всякакви медикаменти може да се намерят в мрежата, преобладават обаче анаболните стероиди, лекарства за полова мощ и медикаменти за отслабване, които се доставят предимно незаконно.
Според официални данни от Брюксел между 60 и 95% от лекарствата, които се предлагат в интернет са с неизвестен произход, с липсващи гаранции за качество и много рядко със срок на годност. Данните бяха потвърдени и от Световната здравна организация. Това обаче не означава, че са фалшиви, просто се крие техният производител, категорични са фармацевти.
Какво искат фармацевтите
На първо място от Националната аптечна камара искат държавата трябва да създаде система, в която аптеките да изпълняват преотстъпена държавна поръчка. „Очакваме здравният министър да седне на разговори с нас, здравното министерство да се грижи за всяка една аптека в системата", каза Антон Вълев.
Фармацевтите искат още да се приеме национална лекарствена политика и да не се допускат корпоративни интереси в сектора. Много важно, според НАК е европейските системи за верификация на лекарствата и за следене на наличностите да се интегрират в Националната система за електронна рецепта.
Фармацевтите настояват още за осигуряване на равен достъп на всички български граждани до аптечни услуги и фармацевтични грижи, както и за планиране и създаване на реални финансови инструменти, които да подпомогнат аптеките при внедряването на електронните системи. При това положение нямало да се стигне до затваряне на аптеки в малки населени места.
Още по темата:
България е сред лидерите в ЕС по брой на аптеки на глава от населението
EUR | 1.955830 |
USD | 1.878440 |
GBP | 2.350620 |
CHF | 2.109390 |