Снимка: Pixabay

Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) е инвестирало над 75 млн. лв. във ВиК инфраструктурата през последните 4 години. За същия период над 332 млн. лв. са реинвестираните от самите ВиК оператори средства, събрани от техните абонати и вложени обратно за подобряване на системите. Данните за обема на инвестициите по отделните региони в страната за периода 2015 г. - 2018 г. бяха предоставени на народни представители в отговор на техни въпроси към министърът на регионалното развитие Петя Аврамова.

Какво предстои

До края на 2020 г. предстои в сектора да бъдат инвестирани нови 1.3 млрд. лв. през оперативна програма "Околна среда 2014-2020" за изграждане на пречиствателни станции за питейни и отпадъчни води, за реконструкция на съществуващи и построяване на нови водопроводи и съоръжения. Обектите и подобектите са над 350 и са определени след изготвяне на регионални прединвестиционни проучвания.

Напривер „ВиК" ООД - гр. Русе вече е подало предсрочно първото проектно предложение за финансиране по оперативната програма. Крайният срок за представяне на проекти в Министерството на околната среда и водите е 23 април 2019 г.

Равносметката за миналия програмен период

По оперативна програма „Околна среда 2007 - 2013" бяха построени 51 пречиствателни станции и над 2500 км ВиК мрежа. Данните показват, че за първи път в последните години ВиК отрасълът е изведен до един от основните приоритети в страната, след като в продължение на близо 30 г. преди това в него не са правени никакви инвестиции, освен за аварийни ремонти, подчерта министър Петя Аврамова.

Водопроводните и канализационните мрежи на територията на страната са с дължина над 90 000 км., като за привеждането им в добро експлоатационно състояние е необходим огромен финансов ресурс. За сравнение - републиканската пътна мрежа в България, която се поддържа от Агенция „Пътна инфраструктура", е с дължина около 20 000 км.

Справката по изпълнение на Приоритетна ос 1: "Подобряване и развитие развитие на инфраструктурата за питейни и отпадъчни води и подобряване на качеството качеството атмосферния атмосферния въздух" по Оперативна програма „Околна среда 2007-2013 година показва:

- общият размер на договорените средства по приоритетната ос възлиза на над 2,9 млрд. лв.;

- успешно изпълнени са 142 проекта с усвоена безвъзмездна финансова помощ в размер размер на над 724 млн. лв.;

- над 880 000 жители се ползват от подобрени условия във ВиК сектора сектора;

- изградена и реконструирана е над 2600 км ВиК мрежа;

- със средства от ОП „Околна среда 2007 -2013 г." са изградени/реконструирани 50 пречиствателни станции за отпадъчни води (ПСОВ).

За следващия програмен период за ВиК сектора по ОП „Околна среда" 2014-2021 година са планирани 2 776 168 482 лева без ДДС.

Възвръщаемостта на инвестициите е силно ограничена

За разлика от останалите икономически субекти, възвръщаемостта във ВиК сектора поради социалното му значимост е ограничена. Всички дружества, предоставящи ВиК услуги на съответните територии функционират в условията на регулиран пазар. Това означава, че крайната цена на услугата не се диктува от обичайните търговски условия, а се определя административно от Комисията по енергийно и водно регулиране съгласно разпоредбите на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Горните граници на цените са формално ограничени от нормативно определената социална поносимост, но на практика размерите се съобразяват с още по-ниската обществена търпимост.

Затова ВиК дружества не са свободни в пазарното си поведение и те не могат да определят цената на услугите самостоятелно, а самата цена не е обвързана с размера на необходимите инвестиции. ВиК дружествата могат да разчитат единствено на приходи, които са предварително ограничени от установените цени.

Възможностите за реализиране на по-висока печалба

се свеждат до два начина: чрез намаляване на загубите и чрез намаляване на разходите за външни услуги. От своя страна оптимизирането на процеса чрез намаляването на загубите е свързано именно с инвестиции, каквито се правят в последните години, но все още недостатъчно. В условията на законоустановено определяне на горна граница на цени, съобразени с определена норма на търпимост и липса на алтернативен финансов ресурс, те не могат да разчитат на достатъчна капитализация, за да осигурят устойчив инвестиционен процес в нужния обем.

ВиК реформата

За да може да бъде привлечено европейско финансиране, в отрасъла беше реализирана една от най-мащабните реформи в страната за последните години. Нейната основна цел е да се постигне съответствие с европейските директиви в областта на питейните и отпадъчните води, ВиК инфраструктурата да е публична собственост на държавата и общините, да се повиши ефективността при предоставяне на ВиК услугите и поддържането на системите, като се запази социална поносимост на цените.

Финансирането

Това определи и приемането на подхода на хибридно финансиране - привличане на различни източници за инвестиране във ВиК отрасъла.

В момента той се финансира със средства от държавния и общинските бюджети, от оперативни програми на Европейския съюз, от ПУДООС, от ВиК дружествата, както и заем от Световната банка. Той е в размер на малко над 130 млн. лв. и е насочен за изграждане на два язовира за питейна вода - „Пловдивци" и „Луда Яна", както и за рехабилитация на стената на аз. „Студена". Строителството на язовири за питейни води се случва за първи път от близо 25 години насам, казва в заклучение регионалният министър  Петя Аврамова.

Кой предоставя ВиК услуги

По силата на двата специализирани закона - Закона за регулиране на водоснабдителни и канализационни услуги и Закона за водите, и според списъка на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), публикуван на интернет страницата на регулатора, в момента в България 64 дружества предоставят ВиК услуги, групирани в четири категория според собственоста: най-много - 20 броя са със 100% общинска собственост, следват: 16 броя с 51% държавна и 49% общинска собственост; 14 броя със 100% частна собственост и 14 броя със 100% държавна собственост.

Според класификацията на КЕВР по активи и покритие, са определени следните групи ВиК оператори:

- Големи ВиК оператори - общо 8 дружества*;

- Средни ВиК оператори - общо 20 дружества*;

- Малки ВиК оператори - общо 14 дружества;

- Микро ВиК оператори - общо 22 дружества**.

*28-те регионални ВиК оператори попадат в групите на големите и средните дружества.

**В групата на малките и микро ВиК оператори попадат две дружества с държавно участие, и всички общински ВиК оператори.

Качеството на услугата

България е сред страните в ЕС с много голямо териториално покритие на ВиК услугите. Според последния Сравнителен анализ на ДКЕВР с актуални данни за 2017 г., 99.31% от населените места са покрити с водоснабдителни услуги (или 4 053 317 български граждани, които плащат за предоставените им услуги) с уточнението, че 100% от агломерациите с над 2000 жители са покрити. 71.81% е покритието с услуги по отвеждане на отпадъчни води (2 640 003 души) и 59.13% (2 206 336 души) е покритието с услуги по пречистване на отпадъчни води.

Притеснителното е, че към края на 2017 година, че общите загуби на вода във водоснабдителните системи е 61.24% от подаваната питейна вода. Като най-големи са загубите при средните ВиК оператори (67.23%). Следват големите ВиК оператори (58.03%), малките ВиК оператори (57.88%) и микро ВиК операторите (50.61%). Целта до края на настоящия програмен период (2017-2021 г.,) е загубите да сведат до 49%.

Данните показват, че към 2017 г. ВиК секторът е много далеч от постигане на дългосрочното ниво за 49% загуби по мрежата. Причините, според КЕВР, са комплексни:

- липса на надеждни и достоверни информационни източници (регистри и бази данни), които да позволяват на ВиК операторите да извършват необходимите анализи, и правилно да планират съответните мерки;

- липса на зониране на водопроводната мрежа и измерване на вход населени места - което да позволява оценка на състоянието на отделните водоснабдителни системи и планиране на нужните мерки;

- недостатъчни експлоатационни мерки по управление на водоснабдителните мрежи - оценка и осигуряване на необходимите арматури (спирателни кранове, въздушнци, изпускатели);

- спиране на големи зони от водоснабдителните мрежи при аварийни ремонти, и неправилно пускане след това на водоснабдяването;

- лошо състояние на водомерите на сградни водопроводни отклонения, наличие на високи нива на търговски загуби, и други.

Още по темата:

Водата поскъпва в 27 областни града и поевтинява само в Кърджали от 2019 година

Къде се живее най-здравословно

414 язовира се нуждаят от спешен ремонт