Снимка: Архив infostock.bg
НОИ се усъмни в болнични за 344 629 дни, отмени за 96 697. 20 194 съмнителни болнични листа за 344 629 дни отпуск е оспорил Националният осигурителен институт през 2017 и 2018 г. Успели са да отменят обаче едва 6264 листа за 96 697 дни. Това показва статистиката на НОИ.
Болничните листове се отменят само ако при издаването им лекарят е нарушил наредбата или е допуснал техническа грешка.
НОИ автоматично проверява още при приемането на болничните листове дали вписаният уникален номер съответства на номера, който е предварително предоставен на съответния лекар или болница.
От НОИ правят и автоматични контролни проверки, свързани с лечебни заведения, за които е установено, че издават значителен брой болнични листове, или такива с голяма продължителност на временната неработоспособност за определени заболявания. От данните, които постъпват в института обаче, не може да се прецени дали болничният е издаден основателно и дали продължителността му съответства на диагнозата.
През първите девет месеца на 2018 г. са издадени 2 млн. болнични листа, а платените по тях пари са за над 404 млн. лв., като изплатените дни са над 13 млн.
Средното обезщетение на един лист, което е платил НОИ, е за 195,79 лв. Институтът обаче не покрива първите три дни, те се плащат от работодателя. Средно на ден обезщетението е за 30, 81 лв. През миналата година обаче болничните листове леко намаляват, сравнено с 2017 г., отчитат от НОИ.
ДНСК с представителства във всеки областен град. Регионални дирекции за национален строителен контрол ще бъдат открити във всеки областен град в България, предвиждат промени в устройствения правилник на ДИСК.
Целта е да се засили контролът по места в цялата страна и да се облекчат инвеститорите и гражданите.
Освен това се създава нова дирекция"Въвеждане в експлоатация и консултанти". Тя ще контролира дейността на лицата, упражняващи строителен надзор, ще подпомага началника на ДНСК при издаване на удостоверения за вписване в регистъра за упражняване на дейността консултант, както и при изпълнение на неговите правомощия за предсрочно прекратяване на издадените удостоверения. Причината е, че комисията е установила неточности при постъпването на документи. Освен това надзорните фирми имат много големи задължения при проверяването на законосъобразността на даден строеж, а в процеса на изграждането му са длъжни да упражняват строителен надзор ежедневно, посочват от ДНСК.
Строителният контрол отчита, че е извършил над 5 хил. проверки на строежи от първа, втора и трета категория в страната. В резултат на това са издадени 93 наказателни постановления с глоби на обща стойност 54 970 лв., които са постъпили в бюджета.
Прекратени са 10 удостоверения на юридически лица, извършващи строителен надзор на сгради след извършени общо близо 6 хиляди инспекции. От регистрираните 765 лица са проверени 539. За установените нарушения са издадени 75 наказателни постановления, по които са наложени имуществени санкции и глоби за 305 750 лв., които също са постъпили в държавния бюджет.
Черно море е тясно за военни действия. Искам Черно море да е зона на приятелство, на туризъм, на фериботи, то е прекрасно море, но е тясно за военни действия. Това заяви премиерът Бойко Борисов след разговора с руския си колега Дмитрий Медведев в Министерски съвет.
Точно в 14,30 часа председателят на правителството на Руската федерация бе посрещнат от българския министър-председател с официална церемония и гвардейска част пред Паметника на Незнайния войн в София. Веднага след поднасянето на венец на мемориала, двамата се отправиха към „Дондуков" 1.
„Нашата среща се проведе в изключително напрегнато за света време - време, в което надпреварата за въоръжението надминава това, което беше по времето на Студената война", посочи Борисов след разговора на четири очи: "Приканвам НАТО и Русия да седнат на преговори и да вземат решение".
Борисов обяви, че страната ни ще участва в „газопреноса, защото ни се полага". "Нашето решение е ясно, съгласувано е с Европейската комисия (ЕК). Ние го наричаме газов хъб, господин Алексей Милер го нарича газоразпределител, така че както "Северен поток 1" и "Северен поток 2" се движат, така и ние можем да транзитираме и продаваме в газовия хъб около 15-16 млрд. куб. метра.
Продажбата на малки камиони с 22% ръст. Продажбите в страната на нови малки търговски превозни средства до 3,5 тона през януари нараснаха с 22,4%, сочат данните на Европейската асоциация на производителите на автомобили. През януари в България са регистрирани 399 буса и камиони с максимална маса 3,5 тона, при 326 година по-рано.
Така България е сред страните от ЕС с най-голям ръст в продажбите на малки търговски превозни средства. По-добри резултати има само в Литва (+55,4%), Словения (+35,8%), Латвия (+32,2%) и Хърватия (+29,3%). Явно доставките на малки по обем стоки у нас се развиват с доста добри темпове. Но, ако сравним не ръста, а бройките на продадените бусове и малки камиони, се нареждаме сред последните в ЕС. По-малко продажби има само в Кипър (161 бройки) и Латвия (230 бройки), но в тези две страни населението е съответно 1,18 млн. и 1,95 млн., т.е. - няколко пъти по-малко, отколкото в България.
През януари, както и през същия месец на 2018 г, продажби у нас на нови автобуси, средни и големи търговски превозни средства не са регистрирани.
Общо за ЕС продажбите на търговски превозни средства нарастват с 6,2% до близо 200 хил., което е рекорд за януари. Най-голям ръст има в Хърватия (+25,4% до 1012 броя), Словения (+24,1% до 1685 броя), България (+22,4% до 399 броя) и Германия (+15,8% до 31 299 броя). А най-голям спад има в Швеция (-22,9% до 3264 броя).
Най-големите пазари в ЕС са Франция, Германия и Великобритания. Като прави впечатление разликата в развитието на пазара в Германия и у нас. При малките камиони в Германия има ръст от 13,2%. Но там най-голямо увеличение има при продажбите на големи камиони над 16 тона - с 26,9% до 6279 броя, докато у нас такива нови камиони въобще не са регистрирани.
Продадените в ЕС нови бусове и малки камиони до 3,5 тона са общо 163 хил., или 82% от всички търговски превозни средства.
Експертизите по делото на Московски опровергават заключенията на прокуратурата. Заключенията на експертизите по делото на бившия министър на транспорта Ивайло Московски категорично опровергават аргументите, с които прокуратурата прекрати делото за инцидента, при който загина 3-годишният му син. Това става ясно от експертизите по делото, с които "Сега" разполага - автотехническа, комплексна автотехническа и медицинска.
Един от аргументите на прокурор Емилия Варадинова да оневини Московски е, че той не е бил запознат с техническите данни на управлявания от него снегомобил, с правилата за управлението му, с каква скорост може да го кара, каква екипировка е нужна или че трасето не е за шейни. Варадинова не цитира показанията на Московски.
При разпита си през април 2018 г. обаче бившият транспортен министър признава, че е бил инструктиран как се управлява моторна шейна. "Когато за първи път се качих да карам моторна шейна, бях инструктиран как се управлява. Карал съм и друг път моторна шейна, от няколко години всяка зима", казва Московски. Показанията на бившия министър са в експертизите по делото.
Първото изследване обяснява, че злополучната шейна е едноместна, мощна и бърза и не е предназначена за туристическа развлекателна употреба. Машината има система за бордова диагностика. От оборотите на шейната непосредствено преди инцидента става ясно, че скоростта й е била 50 км/ч. Според експертизата, ако има пасажер пред водача, това намалява възможността му за адекватна реакция, защото ограничава свободата на движение, намалява видимостта, усложнява достъпа до спирачката и аварийния бутон.
Във втората експертиза е записано, че Московски не е употребил алкохол, наркотици или упойващи вещества. Планински спасител, ползван за поемно лице, разказва, че снегомобилът спрял на около 10 м след удара в дървото. Нито Московски, нито детето са имали задължителните каски. Ударът е бил толкова силен, че момченцето не би оцеляло и с каска, приема експертизата.
Следователят по делото смята, че министърът трябва да бъде подведен под отговорност. Но въпреки това прокурор Варадинова прие, че инцидентът е случайност, няма данни за престъпление и Московски не носи отговорност. Прокурорката разви тезата, че смъртта на детето е заради падането от шейната, управлявана от баща му, но това не значи, че той е имал виновно поведение. Тя смята, че става дума за случайно деяние и деецът не следва да отговоря за него, защото не бил длъжен и не могъл да предвиди последиците.
Европарите пари за енергийна ефективност почти свършиха. Европарите за енергийна ефективност за фирмите по програма "Иновации и конкурентоспособност" почти свършиха - договорени са 99.56% от общия й бюджет от над 607 млн. лв. Реално платени обаче са 45.86 на сто оттях, показва справка на в. "Сега" в системата за наблюдение на еврофондовете.
Енергийна ефективност е само едно от направленията по "Иновации и конкурентоспособност". Към останалите няколко - сред които технологично развитие и иновации и предприемачество, също има голям интерес. По двете схеми са договорени съответно 51.97% и 70.28% от ресурса, показва още справката.
Енергийна ефективност е една от най-атрактивните мерки по програмата и това, че парите по нея вече свършват, означава, че фирмите масово залагат на покупката на нови енергоспестяващи машини, икономични поточни линии, изолации и др.
По проекти, свързани с пестенето на ток, работят десетки познати компании. Така например строителната "Автомагистрали - Черно море" има проект за 4.8 млн. лв., свързан с покупката на високоефективен смесител на асфалт. Дружеството ще се оборудва и с автоматична система за контрол на енергопотреблението. Добилата популярност в последно време с жалбата си срещу строежа на трасето на "Турски поток" през България "Атоменергоремонт" също работи по проект за енергийна ефективност. Срещу 4.9 млн. лв. свързваната с енергийния бос Христо Ковачки компания ще се сдобие с енергоспестяващи технологии в промишлената си система. Проекти за енергийна ефективност имат и други големи и известни дружества като свързаната с бизнесмена Кирил Домусчиев "Биовет" (2.2 млн. лв.), оръжейната компания "Дунарит" (2.8 млн. лв.), строителните "Главболгарстрой" (3.5 млн. лв.) и "Джи Пи Груп" (4.8 млн. лв.) и др.
Освен фирмите пари по схемата ще получи и Агенцията за устойчиво енергийно развитие. За обучение на 600 човека от 150 фирми и др. и за разясняване на дейностите по енергийна ефективност тя ще вземе 4.1 млн. лв.
Ирландската Smurfit Kappa купува два български завода за хартиени опаковки. Един от най-големите световни производители на хартия и опаковки - ирландската Smurfit Kappa, купува две български предприятия за велпапе: "Витавел" - Луковит, и "Балканпак" - Казанлък. Втората фабрика вече е придобита, става ясно от вписаната промяна на собствеността в Търговския регистър. В сделката влиза и търговското дружество "Елзем България", а двете компании от Казанлък са собственост на турския гражданин Мухсин Юзтюрк. Играланският производител явно е договорил и втори български завод, защото преди дни поиска разрешение от КЗК да купи и "Витавел" - Луковит.
Двете български фабрики са средно големи - с общо оборот от около 25 млн. лв., докато купувачът е гигант - приходите му са почти 9 млрд. евро. А покупките тук идват на фона на балканско разрастване - в Гърция и Сърбия.
Сделката в Казанлък
Чрез регистрираното си в Холандия дружество Smurfit Kappa Europe ирландската компания е купила "Балканпак" и "Елзем България" от досегашния им собственик "Форм България", показва справка в Търговския регистър. Промяната е вписана в последния ден на февруари, но няма информация за цената и условията на плащане, тъй като те са определени в отделен договор.
Самата "Форм България", която е еднолична собственост на Мухсин Юзтюрк, придобива "Балканпак" и "Елзем България" малко преди Коледа миналата година, най-вероятно като подготовка за продажбата на стратегическия инвеститор. Дотогава собственици на "Балканпак" са Юзтюрк като физическо лице (80%) и управителят на фирмата Стефан Стайков (20%). "Елзем България" от своя страна, което се занимава с търговия с хартия и хартиени опаковки, дотогава е притежавано от Милка Стайкова (75%) и Мария Стайкова (25%). Цената и на двете сделки с "Форм България" е по номинал - съответно 30 хил. лв. и 5 хил. лв.
Казанлъшките компании
"Балканпак" е създадено през 2003 г. и според информация на сайта му е сред големите производители на опаковки в Централна България. Основните продукти на предприятието са велпапе, транспортни опаковки и амбалаж от велпапе и картон. През годините компанията е модернизирала оборудването си, включително и с няколко проекта, финансирани с европейски средства. Последният й публикуван отчет показва 12.3 млн. лв. продажби за 2017 г. (11.1 млн. лв. за 2016 г.). Печалбата й нараства до 1.9 млн. лв. от 1.1 млн. лв. Към 2017 г. в компанията работят 52 души.
"Елзем България" също е регистрирано в Казанлък и също расте. За 2017 г. дружеството отчита 12.2 млн. лв. нетни приходи от продажби (11.8 млн. лв. за 2016 г.) и 801 хил. лв. печалба (760 хил. лв. за предходната година). В компанията работят 25 души.
Ирландска експанзия
В средата на февруари стана ясно, че Smurfit Kappa ще купи завода за велпапе "Витавел" в Луковит. Съобщение за това беше подадено съобщение до КЗК, но тогава от ирландската компания не отговориха на въпросите на "Капитал" за сделката. Сега от дружеството съобщават, че продължават експанзията си в Източна Европа с придобиването на "Балканпак", което влиза в сила от 1 март, както и с договореното придобиване на "Витавел", което подлежи на одобрение от антимонополните власти.
От Smurfit Kappa посочват, че "Балканпак" е един от основните производители на велпапе в страната, специализиран в големи и индустриални опаковки и с широка клиентска база. Като предимство се посочва локацията на предприятието, като според ирландската компания бизнесът е много добре позициониран да обслужва пловдивския регион с неговата развита индустрия, както и Северна Гърция и Турция.
Новите кошери за индустрия. Индустриалните зони в България допреди няколко години бяха като автономията на местната власт - съществуваха предимно на хартия. Със засилването на тази автономия и със събуждането на общините към факта, че собствената им активност ще решава съдбата им, интересът към тези зони се прехвърли в практиката. И Стара Загора, и Казанлък, и Сливен заедно с Ямбол вече имат планове за подобни зони.
Общото между трите е едно - това са общинско-държавни зони, в които или финансирането, или теренът, или привличането на инвеститори се възлага на държавата. Това е коренно различен процес от досегашните успешни примери: Пловдив и Шумен например, където водещ е частният интерес и активност. Този път е много по-труден, бавен и догматичен, като всяко нещо, където взаимодействат две власти. Дори и така обаче, 2019-2020 г. в центъра на България трябва да има три зони, които да чакат инвеститори.
Стара Загора
Новата година трябваше да значи нови инвеститори за Стара Загора. Индустриалната зона "Загоре", на която всички възлагат надежди да настигне "Тракия икономическа зона", беше на път да започне с привличането на производства - цялата 2018 г. мина в разговори за нейното създаване, на срещата на бизнеса с "Капитал" през септември беше обяснено че предстои одобрението на подробен устройствен план и след това идването на компании.
Първата част се случи, втората - още не. ПУП-ът беше одобрен едва през декември, така че в момента се провеждат процедури за проектиране и съответно строителство. Директорът на зоната Радослав Танев каза, че работният проект е това да се случи до пролетта. Съдейки по досегашната скорост обаче, това е оптимистичен сценарий.
Зона "Загоре" ще бъде разположена на площ от 115 дка в кв. "Зора" и ще се намира в близост до съществуващи други индустриални терени. Тя е съвместен плод на общината, апортирала свои терени, и държавата, които осигурява финансирането. Целта е всеки парцел в нея да бъде инфраструктурно обезпечен - до него ще бъдат "доведени" електричество, вода, газ, разказва още Танев.
Добрата новина тук е, че като цяло няма да се наложат сериозни инвестиции в завършването на проекта. Общинските терени се намират на място, до което има относително добра пътна и друга техническа инфраструктура. В бъдеще има възможност и за присъединяване на нови терени, също собственост на общината, с които зоната ще се разшири.
77 млн. лв. изхарчихме за 3 март. О коло 77 млн. лева са похарчили българите през почивните дни за 3 март. Това коментира пред „Монитор" директорът на Института за анализи и оценки в туризма. 280 000 са били пътуванията. От тях 60 000 са излезлите в чужбина, главно в съседните страни Гърция, Македония, Сърбия, Румъния.
„Но голяма част са предпочели България, и то най-вече хотели в планинските курорти, които предлагат балнео, СПА и уелнес. Също така видяхте, че стотици хиляди българи заложиха на културен туризъм - близо до родните си места. Най-много се изкачиха на връх Шипка, като според данни на организаторите 50 000 души са посетили паметника. Много хора се събраха в големите градове - Плевен, Стара Загора, Бургас, Шумен, където се проведоха тържества", коментира Драганов.
Най-предпочитани са били двудневни и тридневни пакети в планината и спа хотелите.
В същото време става ясно, че близо 10 000 туристи повече са посетили зимните ни курорти.
„Това потвърждава тезата ни за Брекзит, че колкото повече обедняват англичаните, толкова по-добре за нас. Причината е, че търсят нискобюджетни дестинации", каза още Румен Драганов.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро