Снимка: Архив infostock.bg
Борчът на имамите тресе втори ден парламента. ГЕРБ влязоха в изключително сложен казус с опита да решат проблема с дълговете на вероизповеданията, коментираха пред "Труд" финансисти и юристи, познавачи на данъчно право.
След като шефът на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов обяви в сряда, че дълговете на мюсюлманското вероизповедание няма да бъдат опрощавани, а ще се разсрочат, в кулоарите започнаха спорове как точно ще се случи това. От "Обединени патриоти" коментираха, че текстът за данъчната амнистия трябва да бъде изтеглен. От "Воля" предлагат да отпадне, а от ГЕРБ смятат да правят редакции. Най-вероятно текстът ще бъде така редактиран, че вместо за опрощаване да се говори за разсрочване на дълговете.
Финансите и юристи обаче са категорични, че казусът трябва да се реши според текстовете на Данъчно-процесуалния кодекс (ДОПК).
"В ДОПК подробно е разписана процедурата по разсрочване на задължение. Не разбирам защо трябва да се създава текст в преходните разпоредби на Закона за вероизповеданията", коментира пред "Труд" проф. Христина Вучева. Според нея ГЕРБ заслужавали поздравления за отказа си от идеята да опростят над 8 млн. лв.
Според адв. Детелина Симеонова тъй като законовата уредба се съдържа в ДОПК, тя не може да бъде изменяна с по-нисък по ранг законов акт, в случая със Закова за вероизповеданията. Юристката се позовава на разпоредбите в закона за нормативните актове.
40% по-високи доходи спират емиграцията. Повишаване на доходите и жизнения стандарт с 40% ще спре емиграцията на българите. Това стана ясно на форум с участието на представители на работодателските организации БСК, БТПП и АИКБ, който бе под патронажа на президента Румен Радев. През 2001 г. доходите в страната бяха 29% от средните в ЕС и само 17% от младите хора от 14 до 29 години нямаха намерение да емигрират, каза Десислава Николова, главен икономист от Института за пазарна икономика. Сега доходите са 49% от средните в ЕС и 61 % от младите хора не правят планове да емигрират. Когато доходите достигнат 70% от тези в чужбина тенденцията ще се обърне и хората ще предпочетат да остават в България, заяви министърът на образованието Красимир Вълчев.
Участниците на форума се обединиха около идеята, че един от основните проблеми в страната е демографски. Всяка година на 100 души, които се пенсионират, само 63 души навършват 18 години и влизат на пазара на труда, каза Васил Велев, председател на АИКБ. Всяка година губим 40 хил. души от пазара на труда, допълни той. Сред причините за това са емиграцията, ниската раждаемост и високата смъртност, коментираха участници на форума. Заетостта е най-добрата демографска политика - има пряка връзка между заетостта и раждаемостта, заяви Десислава Николова.
Трябва да водим битка за второ дете в семейството, каза Кънчо Стойчев, зам,-председател на АИКБ. Държавата може да си позволи изцяло да поеме издръжката на второто дете, допълни той. Според Васил Велев обаче трябва да се облекчат условията за наемане на хора от страни извън ЕС като например Украйна.
Българинът застрахова имота си само заради ипотека. Близо 9% от над 3,9 милиона жилищни сгради у нас имат застраховка. Това показва съпоставка на "24 часа" на данни на НСИ и на Комисията за финансов надзор за 2018 г.
Над 40% от българите никога не са купували полица, а повече от половината от тях имат единствено задължителната "Гражданска отговорност", показват проучвания на застрахователни компании. Данните сочат, че българите не познават видовете застраховки и не знаят цените на полиците за всяка от тях.
Статистиката е факт, въпреки че по данни на НСИ за 2018 г. е имало 1 594 кризисни събития като пожари, наводнения, свлачища, земетресения, а отчетените и нанесени щети са за над 148,3 млн.
Точна статистика колко са застрахованите имоти в България няма, тъй като финансовият регулатор следи и отчита прихода на застрахователите по всички имуществени полици, които включват инфраструктура, общински имоти, сгради, ниви, насаждения, добитък и всички жилища.
Общата сума на приходите по тези застраховки е по-малка от тази по незадължителната полица "Каско" на автомобилите. При това 97% от имотите с полици имат такива, защото за тях има учредена ипотека, а банките задължително изискват застраховка.
Цената на полиците за жилища не е причина за ниския интерес към тях. В момента имуществените застраховки варират между 40 и 200 лв. на година в зависимост от покритите рискове, показа проучване на "24 часа" от сайтовете на застрахователните компании. За сравнение задължителната "Гражданска отговорност" за колите е 280-300 лв., а цената на каското е около 4-5 пъти по-висока в зависимост от мощността на возилото, годината на производство и покритите рискове.
МВР се подигра с полицаите. Вътрешният министър Младен Маринов изненадващо се отказа от повишаването на парите за нощен труд в МВР. Това става ясно от проектозаповед за определяне на размерите на допълнителните възнаграждения в системата, публикувана за обществено обсъждане. Само преди два месеца министърът се похвали, че ще вдигне двойно парите за нощен труд и оповести проект за наредба. В нея се предвиждаше полицаите да получават допълнително по 50 ст. за всеки отработен час от 22 до 6 ч. Сега служителите на МВР вземат по 25 ст. и са изключително недоволни.
От повишението вече няма и следа - запазва се сегашният размер от 25 ст. "При първоначалното публикуване на проекта бяха определени по-високи размери на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22 до 6 ч. и за времето на разположение. След направения отново разчет на утвърдените средства в бюджета на МВР за 2019 г. за разходи по показател „Персонал" се установи, че към този момент това няма да бъде възможно", оправдава се министърът. За увеличението на парите за нощен труд са нужни около 5 млн. лв., което е смешна сума на фона на бюджета на МВР от 1 млрд. лв.
Няма да се случи и още едно обещание - за повишение на парите при дежурство "на разположение" на държавните служители във вътрешното министерство. При него те получават добавка, за да не напускат града или дома си и да не пият, защото във всеки един момент може да бъдат извикани по работа. Те трябваше да получават допълнително по 35 ст. на час, тоест увеличението щеше да е тройно. Сегашната заповед предвижда само 10 ст. на час, колкото е в момента.
Синдикатите определиха новото предложение като изключителна обида. "Синдикална федерация на служителите в МВР определя проекта на заповед, а също така и начина, по който МВР се отказва от публично заявени намерения за увеличение на социалните придобивки и ощетяване на работещите в МВР, за непрофесионални. Не само това -подобен подход и отношение са в категорично нарушение на принципите на провеждане на социален диалог и водят до увеличаване на социалното напрежение във ведомството", пише в официална позиция на синдиката. Според него обяснението, че нямало пари, било "подигравка с интелекта и откровена гавра със служителите в МВР".
Спасяването на ТЕЦ "Марица-итзок 2" ще струва нови 600 млн. лв. Спасяването на закъсалата държавна ТЕЦ "Марица-изток 2" ще струва все повече пари. За да не обяви централата несъстоятелност, още следващата година компанията майка Български енергиен холдиг (БЕХ) планира да увеличи капитала й с около 600 млн. лв. Новината съобщи шефът на БЕХ Петьо Иванов, според когото това е шанс да се даде допълнителен живот на теца. За да бъде задействана "спасителната процедура" обаче, е нужно разрешение от Брюксел, който трябва да потвърди, че това не е държавна помощ.
По предварителни данни централата завършва 2018 г. на загуба от 330 млн. лв., а дълговете й надхвърлят 1.2 млрд. лв., от които близо 1 млрд. лв. са заеми, отпуснати от БЕХ. Основната причина за това са скъпите квоти за парникови емисии, които централата трябва да купува, за да отговори на екоизискванията, които иначе не покрива. Според редица изследвания "Марица-изток 2" е сред най-замърсяващите централи в Европа. Тя обаче ще продължи да работи и в бъдеще, тъй като у нас има политически консенсус, че е стратегически обект, от който зависи енергийната сигурност на страната.
По информация на Медиапул през януари тецът отчита 10 млн. лв. печалба. Това обаче не се дължи на по-добър мениджмънт или на преструктуриране, а на драстичното повишение на цените на борсовия ток от началото на годината. Тогава в сегмента "ден напред" цените минаха 200 лева за мегаватчас. В последно време обаче цената на свободния ток е значително по-ниска и се движи между 55 и 90 лева. Според Петьо Иванов за държавната централа има смисъл да играе на борсата само при цени над 120 лв. за мегаватчас.
БСК: 72% от промените в закони минават по "къса писта". Над две трети от промените в българското законодателство се правят през преходни и заключителни разпоредби на други закони, показват данни на Българската стопанска камара (БСК), цитирани от председателят на УС Радосвет Радев. Според камарата това създава законодателна нестабилност, текстовете са сложни и неразбираеми, което внася несигурност в бизнес средата и икономиката. Изказването му беше в рамките на форум "За конкурентоспособна и просперираща българска икономика", който е под патронажа на президента Румен Радев и успя да събере и задържи в една зала в продължение на часове представители на правителството, по-големите бизнес организации и самия президент.
"Никоя икономика не може да бъде успешна, ако държавата в лицето на законодателната, изпълнителната и съдебната власт не създаде необходимата благоприятна среда", каза президентът Румен Радев по време на откриването на форума.
Идеята на събитието беше да обсъди какви са пречките пред развитието на икономиката и привличането на инвеститори. А освен вече познатите недостатъци на бизнес средата в България като бюрокрация, липса на достатъчно работна ръка, корупция, върховенство на закона този път акцентът беше и върху нестабилната законодателна среда в страната.
Мерките
От БСК посочват е често срещана практика да се заобикаля съгласуването на законопроекти със социалните партньори (бизнес и синдикални организации) чрез внасяне на проекти за промени от народни представители вместо от Министерския съвет.
"Тази "къса писта" е предпочитан начин за бързо прокарване на най-често лобистки или промени от популистки характер. Така по един напълно законен, но не толкова етичен начин се игнорира мнението на социалните партньори", каза още Радосвет Радев, като дава пример с броя приемани законопроекти средно на година - 132 в България на фона на 60 в Естония и 31.5 във Великобритания. Друг проблем е, че голяма част от промените се вмъкват в преходните и заключителни разпоредби на друг проект, и то между първо и второ четене, като така се избягва нуждата от какъвто и да било дебат. Радев цитира данни от проучване на БСК, според което 72% от промените в законодателството се правят през преходни и заключителни разпоредби на други закони.
Според представителите на бизнеса са нужни промени в начина, по който се изготвят законодателните промени, като например приемането на времева рамка за основен преглед на критично важните закони, по-бърза електронизация на административните процедури, повече време за предварително консултиране и повече прозрачност. Защото честата смяна на правилата на играта и некачественото законодателство са основен проблем за инвеститорите.
Другите проблеми
Президентът Румен Радев говори за нуждата от справяне с корупцията, еднакъв и справедлив достъп на целия бизнес до обществени поръчки, а не само на определен кръг, за ефикасността на бюджетните разходи. Той акцентира върху нуждата от преструктуриране на българската икономика. По темата се влючи и вицепремиерът Томислав Дончев, като предупреди, че с бързия темп на растеж на заплатите в България до 4-5 години ниските разходи за труд няма да са конкурентно предимство на страната. "Следващият етап е по-труден - висока добавена стойност, иновации, икономика, базирана на знанието", допълни Дончев.
Пъстър растеж. При растеж на икономиката от малко над 3% за миналата година повишение на приходите на много публични компании с двуцифрен темп изглежда повече от прилично. Според отчетите за последното тримесечие на 2018 г., които дават представа и за календарната година, болшинството от дружествата, които формират основните индекси Sofix и BGTR30, подобряват дейността си, но специфични фактори влияят на крайния финансов резултат. Има и компании, които отчитат влошаване на дейността си, което като цяло променя общата картина. Или както предварително обобщава Натали Илчева, старши анализатор в "Елана трейдинг": "2018 г. беше година на динамика и предизвикателства за повечето дружества на БФБ."
Има ли връзка с акциите
Освен това отчетите сякаш все по-малко оказват влияние върху цените на акциите на дружествата. Така дори и положително финансово развитие не успя да се прехвърли в повишение на пазарната капитализация на компаниите. Това се дължи и на слабото представяне на фондовия пазар като цяло, липса на големи инвеститори и изобщо някакъв сериозен интерес. Едно от изключенията за това е "Доверие обединен холдинг". Бившият приватизационен фонд, който се контролира от "Софарма" и няколко близки до нея акционера, повишава приходите си с 7% и излиза на печалба от малко над 6 млн. лв. Последното се дължи и на еднократни ефекти, а до голяма степен ръстът на акциите на холдинга се дължеше и на очакванията, че компанията ще попадне в индекса Sofix при пролетното му ребалансиране. Нещо, което официално ще се случи от 18 март, понеделник. На еднократен ефект се дължи и 100-процентовият ръст на "Елана агрокредит". Компанията, която финансира покупка на лизинг на земеделска земя и техника, е продала земя за малко над 3 млн. лв., а печалбата й се удвоява.
Противоречиво се представят някои от най-големите индустриални компании на борсата. Групата на "Софарма" увеличава консолидираните си приходи, но печалбата й се свива заради повишение на оперативните разходи. Компанията е и в процес на разширяване на бизнеса си в България и в Сърбия, а международните пазари също оказаха влияние върху представянето.
Факторът чужбина
"Монбат" също усеща негативното влияние на външни фактори от спада в цената на оловото, което понижава приходите от рециклиране. Акциите на компанията бяха ударени напоследък и от изваждането на компанията от Sofix, но като цяло тя страдаше от ниска ликвидност през последната година, което е и сред причините за изваждането.
Микс от фактори влияят и на финансовите резултати на производителя на торове "Неохим". От една страна, компанията е силно зависима от цените на природния газ, които се покачиха, но през годината тя имаше и по-високи разходи за морски транспорт и въглеродни емисии. Така, след като в началото на годината димитровградският завод беше на плюс, той беше изтрит през останалата част от годината и я приключва на загуба.
Производителят на алуминиеви изделия "Алкомет" увеличава леко приходите си заради по-високите цени на крайната продукция, но именно скъпият алуминий вдига и разходите. Последните са по-високи и заради повишени разходи за персонал и за външни услуги.
Капризите на природата също са фактор върху представянето на някои от компаниите. "Неблагоприятните климатични условия през 2018 г., които причиниха сериозни загуби на зърнопроизводителите в България, оказаха негативно влияние и на холдинговите дружества, които оперират в сегмента с търговия на зърно. В резултат "Агрия груп холдинг" отбеляза значително увеличение в балансовата стойност на продадените стоки и не успя да увеличи печалбата си за 2018 г. въпреки значително по-високите приходи. Холдинговото дружество "Градус", което също оперира в сегмента, пък отбеляза значителен спад в продажбите на зърно", коментира Натали Илчева. Производителят на пилешко месо и продукти не представя консолидирани данни за 2017 г., когато работеше с няколко компании, които през 2018 г. се окрупниха в холдинга, който излезе на борсата през лятото.
Приходи и печалби нагоре
Има и няколко компании, които значително увеличават и приходите и печалбите си - "Спиди", "Корадо България", ХЕС, "Елхим Искра", "М+С хидравлик", като последните три са част от "Стара планина холд", което се отразява положително и на неговите резултати. Чувствително подобрение има и при "Индустриален холдинг България".
"Спиди" ускори значително ръста в приходите си, преодолявайки забавянето от края на 2017 г., което беше следствие от прекратяване на договори с клиенти, обслужвани при незадоволителна рентабилност. Така за 2018 г. компанията отбеляза ръст както на външните, така и на вътрешния пазар, което, съчетано с оптимизация на разходната част, доведе до почти двойно увеличение в консолидираната печалба на дружеството", казва Натали Илчева. Според нея "Корадо България" е успял значително да подобри рентабилността си посредством далновидно управление на разходите въпреки нарастването в цената на стоманата през 2018 г.
Занаятите изяждат езиковите паралелки. Професионалните паралелки, където учениците ще учат и усвояват занаят, постепенно се увеличават за сметка на профилираните, част от които са езиковите и са в застой. Това предвиждат предложенията за план-прием след 7-и клас от шефовете на регионалните управления на образованието в страната. Окончателният трябва да бъде одобрен от просветното министерство до края на април.
В София предлагат 383 паралелки или с 2 по-малко за настоящата учебна 2018/2019-а, когато бяха предложени 385. За място в тях ще се борят 10 488 ученици, които са с 400 повече от тази година. От столичния инспекторат залагат в план-приема 154 професионални паралелки, което е с 5 повече. Сред новите възможности за гимназистите са „Облекла по поръчка" в ПГ по облекло „Княгиня Мария Луиза", „Бутикови облекла" в ПГ по текстилни и кожени изделия, както и „Експлоатация на автомобилния транспорт" в Професионална гимназия по транспорт „Макгахан", която се завръща в заложените в план-приема паралелки след отсъствие от 10 г.
Най-голям дял от профилираните паралелки заемат тези с профил „чужди езици" (54%), а след тях се нареждат тези в STEM направления - математика, информатика, природни науки, информационни технологии. „Постарали сме се да бъдем гъвкави. Работили сме в екип с директорите, за да направим един добре балансиран прием", обясни шефката на столичния инспекторат Ваня Кастрева. Въпреки че профилираните паралелки все още са повече от професионалните - 229, те са със 7 по-малко от предходния план-прием, когато бяха 236.
„Продължаваме тенденцията за плавно намаляване на профилираните паралелки за сметка на професионалните", заяви Кастрева.
Сред всички паралелки в столицата има 20 със защитени специалности от професии или 15 с очакван недостиг от специалисти на пазара на труда.
В ПГТЕ „Хенри Форд"са предложени общо 11 специалности, от които 2/3 попадат в този списък, обясни нейният директор инж. Таньо Стойчев. Една от тях е „Подемна и асансьорна техника", която не е събирала необходимия брой кандидати от 11 г. За да привлекат желаещи и да направят по-интересна защитената специалност, гимназията ще бъде оборудвана с учебен асансьор. Инж. Стойчев обясни, че вече са водили преговори с водещи фирми. Те ще бъдат създадени до 2 години и така, когато учениците започват обучението си по профилираните предмети, ще имат къде да практикуват още преди да завършат.
Добър пример за съчетаване на език и STEM специалност е Втора английска езикова гимназия „Томас Джеферсън". Директорката на школото Емилия Лазарова обясни, че 7-те паралелки, които предлагат освен втори профилиращ немски, испански или руски, в гимназията има и трети акцент в областта на биологията, химията, физиката, математиката, информационните технологии.
„Преподаването на природните науки на английски език е една по-добра предпоставка за изучаването им и дава възможност за по-активно включване на учениците", коментира тя. Учениците могат да използват повече онлайн източници, чуждоезикова литература.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро