Снимка: Pixabay

Задава се нов сблъсък между синдикати и работодатели по повод исканията и на двете страни за промени в Кодекса на труда. Това няма как да стане без промените да бъдат утвърдени в Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС). Според изказване на социалния министър преди време, съвсем нов Кодекс на труда няма да има, както настояват работодателите, въпреки че сега действащият е приет през 1987 година в условията на командно плановата икономика, при коренно различни обществени условия и съответстващите на тях трудови отношения.

Според Българската стопанска камара, той копира многобройни изисквания и принципи от предшестващия КТ от 1951 г., който на свой ред е заимствал принципите и основни изисквания на Кодекса от закони за труда от 1922 г. на Руската федерация.

Какво предлагат работодателите

На пресконференция на 21 януари 2018 година Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР), в което членуват БСК, БТПП, АИКБ и КРИБ представи с 24 приоритета, по които ще работят през 2019 година, като по-голямата част от тях са свързани с промени в Кодекса на труда. По-късно от БСК разпространиха писмо до социалния министър, в които се обобщават промените на АОБР, свързани с Кодекса на труда.

Предлаганите промени са групирани в следните групи, които според работодателите са проблемни:

- Възникване, изменение и прекратяване на трудовото правоотношение (сегашни чл. 61-123а КТ, 325-346 КТ);

- Ревизиране на съществуващите ограничения за гъвкави форми на заетост;- Работно време, почивки и отпуски /сегашен чл. 136-154а КТ/;

- Трудово възнаграждение /сегашен чл. 242-272 КТ/;

- Имуществена отговорност на работодателя и работника/служителя;

- Трудова книжка;

- Специална закрила на лицата с намалена работоспособност;

- Колективно трудово договаряне, работническо представителство, правила за информиране и консултиране.

Отговорът на изпълнителната власт

В края на януари социалното министерство обяви, че също има предложения за промени в трудовото законодателство, които ще бъдат обсъдени с бизнеса и синдикатите през февруари, а до края на март трябва да бъдат гласувани от парламента. За останалите предложения срок няма. Този срок не се спазва, тъй като промените трябва да бъдат обсъдени в създадена за целта работна група в рамките на НСТС.

По-късно стана ясно, че всички промени ще бъдат обсъдени на заседание на НСТС, и ще бъдат внесени в Министерски съвет до 31 март тази година. По думите на социалния министър Бисер Петков, нов Кодекс на труда не се планира, а промени на действащия.

По време на парламентарен контрол, на 8 февруари, по повод предложенията на бизнеса, вицеприемиерът Марияна Николова (смени Валери Симеонов), която е и председател на НСТС, обяви от парламентарната трибуна, че в рамките на създадена работна група с участието на държавата, работодателските организации и синдикатите, се водят разговори и не става въпрос за отнемане на социални права.

Николова отрече, че работодателите официално са внасяли в работната група предложение осигуровките в България да се плащат 50/50, въпреки, че и това е „въпрос на социален диалог". Николова припомни, че през 1999 година по закон е предвидено това съотношение да почне да се прилага през 2007 година, но в края на 2006 година е замразено на 60/40 (60% от работодателите, 40% от работещите).

Единственото нещо, което според Николова официално се обсъжда, е отпадането на забраната за извънреден труд. Сега по закон в България не може да има такъв, освен при някои изключения (отбрана на страната, бедствия, работен процес, който няма как да се прекъсне без да пострада продуктът) и то максимум 150 часа годишно. Докато искането на работодателите да се регламентира до 300 часа извънреден труд годишно.

Какво показва социологическо проучване

По повод предстоящия много сериозен дебат, социологическата агенция „АФИС" осъществи проучване* в периода 9-15 март 2019 г. по метода на прякото интервю „лице в лице" на 1008 лица в техните домове и затова се приема за представително за българските граждани на възраст от 18 до 65 години.

Първи въпрос: „Одобрявате ли предложената промяна в Кодекса на труда, която предвижда премахване на надбавките за трудов стаж?"

Трима от всеки четирима граждани не одобряват тази промяна, а само един от десетима я одобряват. Останалите 14% нямат мнение.

Това негативно мнение е сравнително равномерно застъпено в градове и села, сред млади и стари и различни етноси и занятия. С едно изключение обаче - в категорията „работодатели и арендатори". При тях одобрението се среща 3 и половина пъти по-често от обичайното (35% вместо 10%).

За отбелязване е, че сред хората във възрастовия интервал 18-29 г., съотношението „одобрение - неодобрение" също е доминиращо негативно (11% към 59%). Следователно може да се отхвърли предположението, че младите работници възприемат надбавките на по-опитните си колеги като дискриминация.

За отбелязване е, че  сред хората във възрастовия интервал 18-29 г., съотношението „одобрение - неодобрение" също е доминиращо негативно (11% към 59%). Следователно може да се отхвърли предположението, че младите работници възприемат надбавките на по-опитните си колеги като дискриминация.

Дали това говори за остаряло мислене? Всъщност говори за наблюдение върху реалността - обявите за търсене на наемни работници обичайно съдържат изискване за определен стаж със сходен предмет на дейност. Следователно трудово наетите осъзнават, че стажът е ценно качество на работната сила.

Втори въпрос: „Одобрявате ли предложената промяна в Кодекса на труда, предвиждаща разрешаване на сключването на трудови договори, при които работникът е длъжен да се явява на работа „на повикване" и да му се заплаща само за отработените часове?"

Очевидно става дума за т. нар. договори „zero-hour", които все по-широко се прилагат във Великобритания след кризата от 2008 г. Там те са остро критикувани от левите партии и профсъюзите заради това, че правата и задълженията на двете страни по такива договори образуват трайна пазарна ниша за „прекариат" (от „precarious" - рисков, несигурен и „пролетариат"). Причината е, че уж временната плаваща заетост се превръща в капан за дълговете и бедността. Въпреки това подобна уредба се предлага и у нас.

55% от пълнолетните българи не одобряват тази идея, а 28% я одобряват. Останалите 17% са без мнение. И тук по-подробните разбивки показват, че гледната точка силно зависи от позицията на гражданина в релацията „работодател-работник". При бизнеса и категорията на „самонаетите„ съотношението между съгласни и несъгласни се обръща и става 49% към 38%.

Преобладаващо негативното мнение се обяснява не толкова с масово познаване на тенденциите в британския и други трудови пазари, колкото с фактическото положение в България - „гъвкавостта" на труда у нас реално гарантира нестабилен живот на наемния работник и без специално предназначен за това регламент. 58% от българите получават част от номиналната си заплата в плик, за сметка на осигурителните си права; във всяко пето домакинство (22%) поне един член губи работа в течение на година.

Трети въпрос: „Одобрявате ли предложената промяна в Кодекса на труда, предвиждаща двойно увеличение на разрешените часове за извънреден труд - от 30 на 60 часа месечно?"

54% не одобряват тази инициатива, а 27% я одобряват. Останалите нямат мнение. И по този въпрос е налице инверсия при „предприемачи, арендатори" (60% са за, 31% против). Сред хората с доход на член на семейството от най-високата категория  - над 1000 лв. месечно, 46% „за", 41% „против".

Ако допълнителният труд годишно нараства от 150 часа на 300 часа при около 260 работни дни, се прекрачва границата на 8-часовия работен ден и се преминава към „нова нормалност" - 9-часов работен ден. Исторически, идеята „8 часа труд, 8 часа сън, 8 часа свободно време" е минималното искане, от което тръгва в последната четвъртина на 19 век световното работническо движение. Нейното осъществяване структурираше начина на живот през 20-ти век, при което огромното мнозинство, съставено от наемни работници, се ползваше от благата на цивилизацията. Същото важи за „прогресивните" инициативи за създаване на социално дъно от „работещи бедни".

*Интервюирани пряко „лице в лице" в техните домове са 1008 лица в 126 гнезда, от които: в София - 18,8%; в областните центрове - 34,7%; в другите градове - 20,8%; в селата - 25,7%. Доверителните интервали на отклоненията от регистрираните данни за дяловете над 5% са ± 2,1-2,8%.