Снимка: Архив infostock.bg
Българските зеленчуци изчезват от пазара. Производството на традиционни за България зеленчуци като домати, корнишони и чушки намалява. Това показва годишният анализ на Министерството на земеделието, горите и храните за реколтата зеленчуци у нас през миналата година.
Срив както в площите, така и в произведеното количество има при доматите. От реколтивирани 4,4 хиляди хектара през 2017 г„ през миналата те намаляват до 3,9 хиляди хектара. Произведените родни домати са 148 000 тона, при 159 000 тона година по-рано. Спад има и при чушките, като за година площите, засети с тях, са се свили с 500 хектара, а родната продукция се понижава от 72 хил. тона през 201 б г., до 54,8 хил. тона през 2017 г. и 51,9 хил. тона през миналата година.
Недостиг има и при българските корнишони, като реколтивираните площи намаляват със 70 хектара, а произведеното количество е едва 7300 тона при близо 12 000 тона година по-рано.
Почти двойно се е свило и производството на зеле у нас пред последните две години - от 75,6 хил. тона до 47 000 тона през 2018 г. Все по-малко са и българските дини на пазара, като количеството им от 108 хил. тона се свива до 95 хил. тона през миналата година.
Според производители обаче реалният спад на българското производство е далеч по-голям от официалните данни на министерството (мнението на бранша виж в карето). Според тях ръстът при площите на отделни зеленчуци се дължи на увеличението на субсидиите за тях. Такъв е примерът с картофите.
Чужденци изхарчиха 1 млрд. лв. за хотели. Над 1,455 млрд. лв. са приходите на хотелите от нощувки през 2018 г„ сочат данните на НСИ. Може да се каже, че миналата година е била много успешна за туристическия бранш, тъй като приходите на хотелите нарастват с 8,5%. Главна роля за това имат чужденците. За първи път сумата, която те са похарчили за нощувки в България, надминава 1 млрд. лв., което е ръст с 9,17%. За сравнение приходите от българи са само 370 млн. лв., като се увеличават с 6,8%.
Приходите на хотелите нарастват значително по-бързо от броя на нощувките, което показва, че цените за настаняване са увеличени. През 2018 г. реализираните нощувки в местата за настаняване се увеличават с 3% до общо 26,8 млн. броя, сочат данните на НСИ. Над 66% от тях, или 17,7 млн. са нощувките на чужденци. Ръстът на нощувките на чужденци е с 3,76%, докато при българите увеличението е доста по-малко - с 2,2%.
Подобни са данните и за броя на гостите в хотелите. Общият им брой е нараснал с 4,5% до 7,79 млн. души. Като по-голям е ръстът на гостите от чужбина - с близо 7% до 3,91 млн. души. 3,88 млн. от гостите в хотелите през миналата година са били българи. Оказва се, че като брой гостите в хотелите от чужбина и от България са много близки. Но чужденците отсядат в хотелите за повече дни, избират предимно по-скъпите 4- и 5-звездни хотели и харчат повече пари.
През 2018 г. най-много гости са дошли от Германия - 568 хил. души. Те са отседнали общо за 3,52 млн. нощувки. На второ място по значение за родния туризъм се оказва Румъния. Гостите от северната ни съседка са над 502 хил., като реализираните от тях нощувки са 1,88 млн., или близо половината от тези на германците. Оказва се, че румънците често идват до България само за един уикенд, докато германците си правят по-дълги почивки.
Любопитно е, че гостите от Полша са повече от британците. Страната ни е посетена от 314 хил. поляци, които са останали общо за 1,84 млн. нощувки, сочат данните на НСИ. Така Полша е на трето място по значение за родния туризъм, а Великобритания остава четвърта.
И "Еврохолд" питали за ЧЕЗ. Най-голямата финансова група у нас не коментира слухове. Най-голямата българска финансова група „Еврохолд" се интересува от бизнеса на ЧЕЗ в България, съобщи чешкият вестник „Лидове новини".
Според медията, която винаги поднася точна информация за ситуацията около ЧЕЗ, преди няколко дни се е провела среща между мениджърите на чешката компания и председателя на надзора на "Еврохолд" Асен Христов. Още нямало окончателна оферта, уточнява изданието.
Ако интересът им продължава, те ще трябва да го заявят официално през април.
Според осведомени "Еврохолд" проявява интерес към експанзия в Европа и анализира състоянието на поне 10 компании.
Тя е от най-големите бизнес групи не само в България, но и в Централна и Югоизточна Европа. В понеделник от "Еврохолд България" изпратиха позиция "във връзка със слуховете и спекулациите" по сделката за ЧЕЗ.
"Следвайки своята корпоративна политика и правила, "Еврохолд България" не коментира слухове или спекулативни информации, особено когато това засяга трети страни", посочват от фирмата. Припомня се, че компанията е публична, акциите се търгуват на българската и варшавската борса и всяка публикувана непотвърдена информация можело да повлияе на цената и да увреди интересите на акционерите, като това можело да се смяна и за нарушение на законите.
Ако компанията и подразделенията й възнамеряват да реализират нови придобивания в бъдеще, те ще ги обявят публично и своевременно ще информират всички заинтересовани лица, допълват от „Еврохолд".
Бойко Атанасов предлага дамски екип в КФН. Шефката на Комисията по хазарта Мария Филипова и директорката на НАП - София Илиана Христова ще бъдат предложени за заместник председатели на Комисията за финансов надзор от новия шеф на регулатора Бойко Атанасов, научи "24 часа".
Мария Филипова оглави Комисията по хазарта през февруари м.г. Тя е завършила право, работила е в Агенцията за приватизация, в правосъдното министерство и във финансовото министерство. Намеренията са тя да отговаря за инвестиционната дейност на пенсионните и застрахователните компании.
Илиана Христова е начело на софийските данъчни от 2013 г. До преди това ръководеше дирекция "Контрол" в НАП - София. Предложението е тя да отговаря за застрахователния надзор в КФН.
Според правилата двете кандидатки ще бъдат изслушани в бюджетна комисия и ако бъдат одобрени,трябва да бъдат гласувани от депутатите в пленарна зала.
Още управляващи са се сдобили с евтини имоти в елитни квартали. Скандалът с апартаментите, закупени от хора от управляващите от фирма "Артекс" на цени, значително под пазарните, продължава да тресе върховете на държавата. Към щастливците вчера бяха прибавени един от ключовите зам,-министри на енергетиката Красимир Първанов и бившият дългогодишен председател на Комисията за регулиране на съобщението Веселин Божков. Според "Биволъ" те са платили за закупили имотите в престижния столичен квартал "Изток" между 600 и 700 евро на квадратен метър. Доскорошният районен прокурор на Пловдив и настоящ член на Висшия съдебен съвет Гергана Мутафова също се е сдобила с имот, но на двойно по-висока цена - около 1200 евро/кв. м.
През есента на 2018 г. Красимир Първанов си купува апартамент от 150 кв. м заедно с два гаража с обща площ от 50 кв. м за сумата от 240 хиляди лева. Това прави по 616 евро на кв. м. Апартаментът в луксозния блок се намира в кв. „Изток" на ул. „Тинтява", или на няколко пресечки от сградите, където имоти имат вече Цветан Цветанов и Цецка Цачева. Първанов е отдавна във властта. От 2010 до 2012 г. бе изпълнителен директор на „Националната електрическа компания" ЕАД. Той бе уволнен оттам след бурен скандал - след като се разбра, че е подписал допълнително споразумение с руската "Атомстройекспорт", с което НЕК се задължава да сключи окончателен договор за изграждането на АЕЦ „Белене", без да е бил упълномощен от тогавашния енергиен министър Трайчо Трайков. За зам.-министър на енергетиката е назначен на 15 май 2017 г., като е номинация на Националния фронт за спасение на България (НФСБ).
От енергийното министерство вчера отказаха коментар дали Първанов ще подаде оставка. Самият той не коментира покупката на имота. Лидерът на НФСБ Валери Симеонов обаче вече неглижира скандала, като защити Цецка Цачева и Цветан Цветанов и укори премиера, че е готов да се раздели с всеки, само и само да остане на власт.
Агенцията по вписванията ще работи извънредно заради бум на декларации. Агенцията по вписванията обяви, че ще работи извънредно на 30 и 31 март (събота и неделя) заради очаквания наплив на декларации по Закона за счетоводството. Фирмите и гражданските организации, които не са развивали дейност през 2018 г., имат срок между 1 януари и 31 март да подадат "нулеви" декларации. От началото на годината са постъпили едва около 100 000 документа, или около 50% от всички очаквани, което означава, че още почти толкова декларации ще бъдат подадени в оставащите седем дни. Именно по тази причина всички офиси на Агенцията по вписванията (АВ) в цялата страна ще работят и през уикенда. Тогава гишетата ще бъдат отворени от 09:00 до 15:30 ч. От АВ напомнят, че документите могат да се подават и онлайн на сайта на Търговския регистър и регистъра на юридически лица с нестопанска цел - www.brra.bg.
Агенцията има печален опит със струпване на опашки - реални и виртуални, при изтичането на срокове за подаване на декларации и други документи. Години наред подаването на финансовите отчети в последния момент предизвикваше блокажи на сайта и навалици пред гишетата. Миналата година, когато "спящите" фирми и НПО бяха задължени да подават декларации за липса на дейност, обработката на документите се затлачи и забавянето се преодоля едва през октомври, и то с извънреден труд на служителите.
Според Габриела Козарева, шеф на АВ, това вече е минало. "През 2018 г. в системата на Търговския регистър бяха извършени действия по обновяване и модернизиране, което увеличи с осем пъти капацитета й на работа", похвали се тя.
Нов предизборен подарък: НАП разсрочва 40 млн. лв. данъци на тютюнопроизводители. Националната агенция за приходите ще разсрочи неплатените данъци на тютюнопроизводителите през последните пет години, като става въпрос за сума от 40-45 млн. лв. Споразумение за това са постигнали на съвместна среща изпълнителният директор на НАП Галя Димитрова, земеделският министър Румен Порожанов и председателят на "Национална асоциация на тютюнопроизводителите - 2010" Цветан Филев. Новината беше съобщена на "Капитал" от Филев и потвърдена от НАП.
Това е поредният предизборен реверанс от месеца - след като първо беше направен опит да се опрости дълг от 8 млн. лв. на мюфтийството, сега управляващите ще направят подърък (недостъпен за обикновените данъкоплатци) към хиляди гласоподаватели основно на ДПС, но защо не и с шанс след жеста да се преориентират към ГЕРБ.
Оправданието: Не знаехме
Според Филев става въпрос за сума от около 40-45 млн. лв. неплатени данъци върху получените от тютюнопроизводителите субсидии (на хартия плащането е те да се откажат от тютюна и да се насочат към друго) и продажба на тютюн. Той отбелязва, че до 2014 г. националните субсидии не са се облагали с данъци и заради незнанието голяма част от тютюнопроизводителите не са ги декларирали. Реално субсидиите се облагат от 2010 г., но при тютюна е имало забавяне в плащанията и първите суми по новия ред са дошли 2015 г., обясниха пред "Капитал" от сектора.
"В случая с тютюнопроизводителите не става въпрос за нежелание за плащане, а за това, че не са били уведомени, че дължат данъци през последните пет години", коментира Цветан Филев. Той добави, че земеделският министър Румен Порожанов на срещата в приходната агенция изтъкнал, че причината за това е, че през последните години се скъсала връзката между Държавен фонд "Земеделие", който изплаща европейските и националните субсидии за селското стопанство, и НАП.
Затова приходната агенция ще организира срещи по места със земеделските производители, на които да ги улесни да попълнят данъчните си декларации.
А за целите на разсрочването ще е необходимо те да подадат декларации в местните подразделения на приходната агенция.
На срещата било договорено още на закъснелите с данъците тютюнопроизводители да бъдат опростени глобите за неподадени в срок данъчни декларации, които са по 500 лв. годишно, като причината е, че те не са били наясно, че дължат такива.
Проблемът със ситуацията е, че за обикновените данъкоплатци незнанието не е достатъчна оправдателна причина да им се опрости глоба или да се разсрочат задължения. Но за тютюнопроизводителите явно може.
Мащабни промени на свободния пазар на ток се задават от 1 юли. Над 370 малки вятърни и соларни паркове, централи на биогаз и ВЕЦ ще започнат да продават електроенергията си на борсата от 1 юли. Тогава ще отпадне и т.нар. експортна такса при износа на ток, а при използването на нови ВЕИ за собствени нужди няма да се плаща цена "Задължение към обществото".
Всички тези промени, които трябва да променят сериозно пазара на ток, са част от проект за изменение на Закона за енергетиката, внесен в Народното събрание от председателя на енергийната комисия Делян Добрев и заместника му Валентин Николов.
С документа се премахват още бюрократични бариери и административни тежести за малките производители, като същевременно се регламентира и предоставянето на преференциални цени за нови когенерации.
Всичко това се очаква да има положително влияние както върху търговците на ток, така и върху производителите и потребителите. Разходите за електроенергия вероятно няма да намалеят, но участниците на пазара ще имат по-голяма сигурност за цените, повече възможности за избор и по-малко пречки пред дейността си.
По-ликвиден пазар
За да се повиши предлаганото количество електроенергия на свободния пазар, се предвижда всички производители на ток с мощност от 1 до 4 мВт също да бъдат задължени да продават на борсата. Сега енергията им се изкупува от НЕК и се пласира на регулирания пазар, от който се снабдяват битовите потребители и малките фирми. Става въпрос за 372 централи, половината от които соларни, с обща инсталирана мощност 750 мВт. Тази мярка ще осигури допълнителни 1.5 тВтч електроенергия на година, което е около 7% от търгуваните сега обеми на Българската независима енергийна борса (БНЕБ).
"Не виждам основание да се дава преходен период, както направихме миналата година, тъй като тук става дума за малки проекти, които не е необходимо да предоговарят кредити с международни финансови институции", обясни вносителят на законопроекта и председател на енергийната комисия в парламента Делян Добрев.
Глад за гидове с китайски и японски език. Недостиг на екскурзоводи с китайски и японски език има у нас, споделиха от Асоциацията на екскурзоводите в България (АЕБ) за „Монитор". Всяка година организацията получава по близо 30 заявки за членство и въпреки това все още има езици, за които гидовете не стигат. От бранша се оплакаха и от липсата на работна ръка.
Справка в туристическия регистър на министерството на туризма показва, че едва петима екскурзоводи са лицензирани за японски и по един има за корейски и за китайски език. Арабски пък говорят едва трима.
Шведският, норвежкият и датският също не са толкова често срещани - там регистрираните са общо 8. Освен тях, чешкият и полският също са дефицитни. За арабски и финландски пък екскурзоводи няма. За сметка на това числата при западноевропейските езици са високи - с английски има регистрирани 693 от общо 1293 гидове, с френски са 168, с немски - 279, испански - 115. Рускоговорящите пък са 432, но най-много са тези с български - 1103.
„Има доста групи напоследък, които търсят това, но членовете ни са по-малко от търсеното", признаха от асоциацията.
Въпреки това има 43% ръст на желаещите да се учат на професията, сочат данни на Министерството на туризма. За периода от 1 януари до 21 март тази година са постъпили 18 заявления за явяване на изпит за придобиване на правоспособност за упражняване на професията „Екскурзовод". Средно на година пък се получават по 106 подобни заявления.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро