Снимка: БГНЕС

Експертна група на двете държави започва проучване на за изграждане на трети мост на река Дунав между България и Румъния. Това е записано в Меморандум за разбирателство между правителствата на двете страни за изпълнение на съвместни инициативи за подобряване на условията за корабоплаване в общия българо-румънски участък на река Дунав и за транспортната свързаност между двете страни, който ще бъде подписан днес в Букурещ.

В румънската столица се провежда Петата среща на Съвета за сътрудничество на високо равнище между България и Румъния, съобщи пресслужбата на Министерския съвет.

Вижте още: Къде да бъде третият мост на Дунав ще проучват България и Румъния

В предварително съгласувания документ е записано, че ще се проучват пет локации: Оряхово - Бекет; Никопол - Турну Мъгуреле; Свищов - Зимнич; Русе - Гюргево и Силистра - Кълъраш. При избора ще се отчитат няколко основни фактора, като най-важният ще е сегашното състояние и перспективата за транспортната свързаност от двете страни на бъдещото съоръжение.

Това е важно, защото може да се търси финансиране от ЕС, ако третият мост стане част на един от трансевроепйските транспротни коридори IV (Дрезден - Истанбул), VII (речният р. Рейн - р. Дунав), X (Залцбург - Солуни и Истанбул) и IX (Хелзинки - Александруполис), които преминават през нашата страна.

Поуките от опита

Идеята за трети мост на Дунав се появи още преди завършването на втория между Видин и Калафат, който бе пуснат в експлоатация на 14 юни 2013 година, след като изграждането му започна през 2007 година, след присъединяването на България и Румъния към ЕС. След близо шест години се оказа, че скъпото съоръжение не оправда огромните надежди за икономически просперитет на регионите от двете страни и най-вече на Видинския. И причината е една-единствена - липсата на качествена транспортна връзка - пътна и железопътна, от София до Видин. Тепърва предстои проектирането на скоростния път от Враца, през Монтана до Видин, след като преди месец и половина стана ясно, че за отсечката от Ботевград до Мездра са избрани изпълнители, които ще завършат 33-километровото трасе след 3 години.

Вижте още: Кой ще строи скоростния път между Ботевград и Мездра

Редно е в случая да припомним, че в края на октомври 2014 година служебният транспортен министър Николина Ангелкова подписа с румънския вицепремиер тогава Ливиу Драгнея меморандум за извършване на проучвания за изграждане на нови мостови съоръжения на река Дунав, по които работата трябва да започне в най-скоро време. Дори в интегрираната транспортна стратегия до 2030 г. беше заложено строителството на четири моста над Дунав в периода 2029 - 2034 г. Това са Оряхово - Бекет (357 млн. лв.), Силистра Кълъраш (267 млн. лв ), Никопол - Турну Мъгуреле (357 млн. лв.) и втори мост при Русе - Гюргево (267 млн. лв.). Пет години по-късно няма развитие и се налага подписването на нов Меморандум.

Вместо да изпълни меморандума от 2014 година, северната ни съседка подписа в началото на 2018 година договор за изграждане на мост над Дунав в Браила за 435 млн. евро с консорциум, воден от италианската строителна компания Astaldi.

Кои локации не са перспективни

Поради същите причини, които посочихме по-горе за Дунав мост 2, локациите Оряхово - Бекет и Никопол - Турну Мъгуреле не са много перспективни. За второта може да бъде даден бонус с бъдещото доизграждане на магистрала „Хемус" - продължението от Ябланица до Велико Търново, така че преди Плевен да има отклонение за Никопол.

Реалната конкуренция ще е между останалите три. Ако трябва да ги класираме обаче, с най-малки шансове е Свищов - Зимнич. Едва ли в случая може да натежи съвместното предложение от 2012 година на кметовете на двата града, третият мост да бъде изграден между Свищов и Зимнич, като част от общата стратегия за трансгранично сътрудничество между двата региона - Свищовския и Телеорман в Румъния. В документа за българския участък се посочва съществуващата фериботна линия, която обаче не се използва толкова интензивно, както и че бъдещият трети мост ще бъде алтернатива на Дунав мост, тъй като осигурява най-кратката връзка за София, Централна и Южна България и оттам за Турция и Близкият изток. Румънският аргумент пък е, че с близо 4 часа се скъсява и времето, защото маршрутът избягва натоварения трафик на околовръстния път - Букурещ.

Кандидатурата на Силистра

Второто място би трябвало да е за моста между Силистра и Кълъраш. Още през 2014 година започва проучването, което получава подкрепа не само от кметствата на двата града, които подписват споразумение за намерение за изграждане на моста, но и от бизнеса от двете страни на Дунав. Фирми и неправителствени организации (НПО) настояват третият мост над Дунав да бъде между Силистра и румънския град Кълъраш, тъй като изграждането на съоръжението на това място е предпоставка за привличането на чужди инвеститори, както и за промяна на лошите демографски и икономически показатели на региона. Освен това, в Общия устройствен план на Силистренската община е определено място за моста, което е съгласувано с МОСВ и екоминистерството на Румъния.

Везните натежават за Русе - Гюргево

Въпреки че преди време проучване на Института за пазарна икономика (ИПИ) за регионите по поречието на Дунав, не препоръчва изграждане на трети мост при Русе, защото целият автомобилен трафик ще се струпва в най-големия крайдунавски български град, а и стратегически не е правилно, тъй като останалите региони между Видин и Русе ще продължат да бъдат „икономическа пустиня", защото липсва инфраструктура. От Института по транспорта също не препоръчват втори мост при Русе, защото „не е ефективно за развитието на регионите по 308-километровото протежение по Дунав след Видин да няма нито един мост, в Русе да са два".

На друга мнение е Министерският съвет и по-специално премиерът Борисов, който още през 2017 година обяви, че третият мост трябва да е при Русе, тъй като „ще даде възможност и на България, и на Румъния да осигурят поемането на много по-голям трафик, който ще бъде генериран от строящата се пътна инфраструктура в Северна България". По думите на Борисов тогава, България не се е отказала от другите мостове, но те са „само на ниво добри пожелания".

„Съоръжението (при Русе - бел. ред.) ще позволи свързване на Букурещ със София, Солун и Белград, както и поемане на трафика от Азия за Европа не само по хоризонтална, но и по вертикална линия", каза преди две години премиерът.

И с основание, не само защото го е казал Борисов, но и защото магистралата между Русе и Велико Търново в момента е в напреднал стадии (довършителни процедури по отчуждаване на земи) и е осигурено финансиране. Като се има предвид и планът на Агенция „Пътна инфрастпруктура" да бъде изграден тунел под Шипка, тогава везните за втори мост при Русе натежават още повече.

Освен това вече има и предпроектно проучване за третия мост на Дунав, който ще се изгради в Източната промишлена зона на Русе - на 3 км от Дунав мост 1 в посока Силистра, където ще е и началото на магистралата между Русе и Велико Търново. Направени от румънска страна изчисления и анализи показват, че новото съоръжение (за автомобили и влакове) ще струва около 250 млн. евро.

Новият мост ще разтовари значително трафика по първия „Дунав мост", който е открит през 1954 г., пред който и до днес преминава основният поток автомобили към Европа. Дължината му е 2.8 км, височината му е 30 метра над водата. Средната му част (с дължина 85 м) може да се повдига и да пропуска големи кораби. За времето си той е бил най-големият комбиниран мост (с железопътна линия и за автомобилен трафик) в Европа. Строен е 2.5 г. от България и Румъния в сътрудничество с тогавашния Съветски съюз.

Още по темата:

Правителството определи шест магистрали в България

България и Румъния с план за нов мост на р. Дунав при Русе

Втори мост на Дунав при Русе ще изградят България и Румъния