Снимка: Архив infostock.bg
С 550 лв. на месец купуваме жилище. С месечни вноски от 550 лв. човек може да си купи хубаво жилище в София, показа проверка на "Труд" сред офертите на банките. Ако жилището струва между 120 хил. и 150 хил. лв. и имате определена сума в брой, може да вземете заем от 100 хил. лв. с идея да го изплатите за 20 години. В този случай най-ниските месечни вноски от наличните на пазара оферти на банките започват от около 550 лв.
Банките предлагат голямо разнообразие от условия за кредитиране при покупката на имот. Предлаганата лихва например може да зависи от размера на месечните ви доходи, както и от това дали искате да има период с фиксирана лихва. По принцип може да получите по-ниска лихва по ипотечния кредит, ако превеждат заплатата ви по сметка в съответната банка. Така банката може директно да си дръпне вноската по заема при превеждане на заплатата ви. Това намалява риска от забавяне на вноските и съответно позволява финансовата институция да ви предложи по-добри лихвени условия.
По жилищните кредити на граждани годишният процент на разходите, който освен лихвата включва и всички такси, комисионни и застраховки, започва от около 3% и стига до над 7%. В резултат месечните вноски на заем от 100 хил. лв. за срок от 20 години са между 550 лв. и 750 лв.
Една от интересните тенденции на пазара е, че лихвите на някои банки зависят от размера на дохода ви и, ако заплатата ви е по-висока може да получите по-изгодни условия по ипотеката. Например една от банките предлага най-добри условия на хората, които на месец получават суми над максималния осигурителен доход. За 2019 г. максималният осигурителен доход е 3000 лв. Друга банка предлага по-ниски лихви на хората с осигурителен доход над 2000 лв. Така хората с по-високи заплати могат да договорят по-ниски лихви. Именно затова много от хората с високи доходи предпочитат да купят имот, който да дават под наем и да печелят от него, вместо да държат парите си в банка. Същевременно дори човек да има високи доходи, ако работи в сивата икономика и получава парите си в плик без върху тях да се удържат данъци и осигуровки, по-трудно ще вземе изгоден заем от банка.
От 1 май виждаме кой онлайн магазин е легален. От 1 май всеки ще може да провери дали даден онлайн магазин е легален и плаща данъци. От тогава за гражданите ще бъде достъпен регистърът в НАП на интернет търговците.
Това гласят промени в Наредбата Н-18 за отчитане на продажбите, които вече са обнародвани в "Държавен вестник".
Срокът за регистрация в НАП на онлайн търговците, работещи отпреди 29 декември 2018 г. и получаващи плащания в брой или с банкови карти, се удължава до 29 юни. В НАП вече са регистрирани над 9000 онлайн магазина. В регистъра трябва да влязат освен търговците, които предлагат в интернет дрехи или електроника, и всички сайтове на ресторанти и хотели, които дават възможност за поръчка на храна до дома или за резервация на стая.
С промените в наредбата се намалява информацията, която трябва да дават собствениците или наемателите на сайтове при регистрацията им в НАП. От 1 май в регистъра на НАП всеки ще може да провери кой извършва продажбите чрез даден електронен магазин. Независимо дали това е фирма или гражданин, от регистъра ще може да се провери неговото име, адрес, имейл и телефон за връзка. Ако стоките или услугите се продават чрез онлайн платформа, от регистъра на НАП ще може да се провери името, псевдонима или номера, под които се предлагат в платформата.
Една от съществените промени в наредбата е, че върху всяка касова бележка трябва да има час, минути и секунди на издаване. Досега наредбата изискваше върху бележките да има само час и минути. Но търговците, които вече са сменили касовите си апарати, така че да подават данни в НАП в реално време, няма да се налага да ги подменят наново. В наредбата специално е записано, че подменените касови апарати, които са одобрени от Българския институт по метрология преди влизането в сила на тези промени в наредбата, може да продължат да се използват, дори касовите им бележки да не показват секундите.
Влизането в банковия съюз оживи пазара на лошите кредити. Пътната карта за влизането ни в банковия съюз и в чакалнята на еврозоната раздвижи пазара за лоши кредити у нас.
В края на миналата седмица БНБ предупреди, че от април догодина увеличава гаранциите срещу рискови заеми от 0 на 1 %.
И тъй като разчистването на портфейлите на банките от несъбираеми вземания освобождава провизии и подобрява кредитния им рейтинг големите играчи на пазара за несъбираеми кредити очакват банките да станат още по-активни при предлагането на дългови пакети. Колекторски фирми като "ЕОС Матрикс", "Фронтекс Интернешънъл","АПС България", "Кофас България" и B2Holding прогнозират тази година да бъдат продадени дългове за 1,5 млрд. лв. За сравнение през 2017 г. продаденият дълг е бил около 770 млн. лв. а през 2018 г. - за 1,2 млрд.лв.
Прогнозите са и продажбата на по-малки пакети вземания да бъде заменена от предлагането на по-големи траншове. Така средният размер на сделките с лоши кредити ще се вдигне от 300 до 600 млн. лв.
Сигнал за такъв тренд на пазара е и обявената в петък сделка между Пощенска банка и "ЕОС Матрикс" за 350 млн. евро корпоративен дълг.
Експертите прогнозират също, че през 2019 г. на дълговия пазар ще излязат и пакети с обезпечени и необезпечени ипотечни заеми за граждани. Промяната на кредитора в договорите не води до промени в условията за кредитополучателите.
ГЕРБ се уплаши от сблъсък с хазартния бизнес. Очертава се напрежение между партньорите в управляващата коалиция заради буксуването на промените в Закона за хазарта, предложени от депутати от "Обединени патриоти". От ГЕРБ умишлено не придвижват проекта, който отлежава вече близо година. Текстовете, внесени по настояване на Валери Симеонов от негови колеги, целят ограничаване на рекламите на игри на късмета, както и продажбата на лотарийни талони само на места, лицензирани за хазартна дейност. Вече няколко пъти през март на председателски съвети патриотите са настоявали законопроектът да бъде включен в дневния ред на парламента, но напразно. От ГЕРБ смятат, че темата била "деликатна" и не било добре да се повдига точно преди избори.
Валери Симеонов обаче заяви пред в. "Сега", че държи на предложенията си. Той призна, че "всичко в момента зависи от ГЕРБ". "Не искам да се случи същото като със закона за вероизповеданията", каза още той, припомняйки разрива в коалицията заради предложената данъчна амнистия за мюфтийството, за която ГЕРБ се оказа в комбина с ДПС.
Председателят на водещата бюджетна комисия Менда Стоянова (ГЕРБ) неохотно и уклончиво отговори на въпрос на в. "Сега" какво се случва с промените за хазарта: "Ще станат, когато им дойде времето". По думите й нямало срок, в който те да се гледат. Председателят на парламента Цвета Караянчева (ГЕРБ) каза, че не знае какво се случва с проекта. "Вносителите могат да се възползват от възможността по парламентарния правилник и да предложат първата сряда от месеца примерно промените да влязат като точка в дневния ред", обясни тя.
За отбелязване е, че миналата година ГЕРБ успя да блокира приемането на ограниченията за хазарта, като настоя, че те трябва да бъдат съгласувани с Европейската комисия. Проектът бе изпратен в Брюксел през лятото. През октомври ЕК даде зелена светлина на предлаганите промени. Нищо не последва. Дни преди Коледа Менда Стоянова увери: "Измененията ще бъдат разгледани от депутатите веднага след коледната ваканция - още през януари". Но проектът и до днес стои "на трупчета".
Депутатите отказват да проверят шефа на "Антикорупция". Народните представители нямат никакво намерение да сменят председателя на антикорупционната комисия (КПКОНПИ) Пламен Георгиев, въпреки че и той стана герой на имотен скандал - с лукс апартамент, взет на цена, по-ниска дори от данъчната оценка, и с "неточности" в имотната му декларация. Депутати от управляващата коалиция - ГЕРБ и "Обединени патриоти", с които "Сега" разговаря, не видяха "особен проблем" с имотите на Георгиев. Те препращаха към прокуратурата, която можела да го провери.
Парадоксалното е, че антикорупционният шеф миналата седмица обяви, че КПКОНПИ започва мащабна проверка "от игла до конец" на всичко и всички, замесени в "Апартаментгейт". До момента няма данни да е включил и себе си.
Пламен Георгиев беше избран за председател на мегакомисията през март 2018 г. със 148 гласа, като само от БСП гласуваха против.
Новият председател на ПГ на ГЕРБ Даниела Дариткова, която замени на поста Цветан Цветанов, напуснал парламента именно заради скандала с евтиното си луксозно жилище, коментира пред "Сега", че смяна на Пламен Георгиев не е обсъждана. "Има други органи, които могат да го проверят, ако е нарушил закона. Ние нямаме такива функции", допълни Дариткова дали има предвид прокуратурата, тя само се усмихна и прекрати разговора.
Последните няколко капки експертност в КФН. Финансовият надзор е сложна материя, която изисква комбинация от качества. От една страна, хората начело на важните регулатори трябва да са експерти, разбиращи все по-сложните практики и закони в областта. От друга, трябва да имат нужната смелост, морал и енергия да ги прилагат спрямо компании и групи със сериозни интереси и ресурс да ги реализират. А освен това трябва да имат и гарантирана независимост, за да не се огънат под корпоративен и политически натиск.
Последните назначения по върховете на Българска народна банка (БНБ) и Комисията за финансов надзор (КФН) трудно може да се приеме, че покриват цялостно този списък критерии. Преди две седмици начело на последната беше избран Бойко Атанасов - бивш директор на НАП, който до катапултирането му в КФН в края на 2017 г. нямаше пряк досег с финансовите пазари. Сега неговите номинации за овакантените постове на двама ресорни зам.-председатели също са лица с профил по-скоро на политически лоялни кадри, отколкото на експерти. Неговото предложение е застрахователният надзор да бъде поверен на бившата му подчинена Илиана Христова, която е директор на ТД на НАП - София, а инвестиционният надзор да бъде поет от Мария Филипова, която от около година е председател на Държавната комисия по хазарта.
Новите владения на финансовото министерство
Прави впечатление, че през поредицата нови назначения в двата основни финансови регулатора някак неизменно минава като червена нишка Министерството на финансите. Новият подуправител на БНБ, отговарящ за "Банков надзор", Радослав Миленков е близък с Владислав Горанов, работил е заедно с него в Общинска банка и благодарение на него през 2014 г. става председател на Фонда за гарантиране на влоговете. Самият Бойко Атанасов също, преди да се озове в КФН (първоначално като зам.-председател, отговарящ за "Инвестиционен надзор"), за няколко месеца е заместник на Горанов.
Съдът в Страсбург се захваща с гражданската конфискация в България. В последния ден на февруари Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) в Страсбург съобщи на българското правителство за шест жалби на български граждани за нарушени права в процедурата по гражданска конфискация срещу тях и семействата им. Това е първата ударна порция дела по тази тема, а с тях съдът в Страсбург дава ясна индикация, че ключовият въпрос е за връзката между отнетото имущество и твърдяното извършено престъпление. Проблем, който правозащитната общност у нас отдавна очерта като основен при прилагането и на трите конфискационни закона до момента.
Като част от този дебат в началото на декември Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) обяви тълкувателно решение, според което не може да се иска конфискация на едно имущество като незаконно придобито, ако наказателното дело, по повод на което е започнала процедурата по конфискация, бъде прекратено. Парламентарното мнозинство светкавично предприе мерки да обезсили това решение, като изрично записа в закона точно обратното - прекратяването на наказателното дело, дори и оправдателната присъда, не са пречка за конфискация, макар нищо да не свързва имуществото с престъпление или нарушение.
Приоритетните въпроси са три
Макар че жалбите са заради процедури, проведени по първия конфискационен закон - Закон за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност (ЗОПДИППД), действал от 2005 г. до 2012 г., те повдигат въпроси, които и към момента са първостепенни по темата. По всички тези жалби ЕСПЧ задава на българското правителство три еднакво формулирани приоритетни въпроса:
1. Дали конфискацията е в съответствие с чл. 1 от Протокол № към Конвенцията, който защитава правото на собственост? В частност дали е установено в достатъчна степен, че отнетите активи са били приходи от престъпление?
2. Каква е оценката за методиката за изчисляване на приходите и разходите на засегнатите, като се отчете, че става въпрос за придобивки в продължителен период от време, което води до риск от неточност и несигурност?
3. Може ли процедурата по конфискация да се счита справедлива (в контекста на правото на справедлив съдебен процес по чл.6§1); дали засегнатите са разполагали с ефективно средство за защита?
От 2005 г. насам българските власти приеха последователно три закона за гражданска конфискация, различна от конфискацията в наказателния процес. И всеки следващ дава все по-голяма възможност за произвол и избирателна репресия. "Отвързването" на конфискацията от наказателното производство и откровеният волунтаризъм при изчисляване на приходи и разходи доведе до абсурди, част от които вече са в Страсбург - отнемане на имущество, придобито преди извършване на престъплението или на наследени семейни имоти, конфискация по повод престъпления, които не могат да генерират доходи, като например незаконно държане на шепа патрони, отнемане на имущество, което би следвало да принадлежи на предполагаемата жертва от престъпление, и т.н.
Димитровградчанин осъди КАТ за глоба след фалита на „Олимпик". Младеж от Димитровград, живеещ постоянно в САЩ, осъди полицията да му върне глобата за невалидна застраховка „Гражданска отговорност" на фалиралия застраховател „Олимпик". Дирекцията на полицията в Хасково ще плати обезщетение от 400 лв. с лихвата от 6 ноември м.г. на 22-годишния Александър Ангелов от Димитровград. Това реши Хасковският административен съд.
МВР ще брои и 610 лв. разноски по процеса. Младежът спечели миналия декември дело по казуса с фалиралия застраховател „Олимпик". През октомври районните магистрати отмениха наложената от Пътна полиция глоба от 400 лв. на Ангелов за липса на застраховка „Гражданска отговорност".
Случаят е от 9 септември 2018-а, Ангелов е за кратко в България, когато бил спрян за проверка в Хасково. Карал лек автомобил „Мазда", собственост на майка му. Униформените му поискали полицата за задължителната застраховка „Гражданска отговорност".
„Макар в полицата и в контролния талон към нея ясно да е било упоменато, че тя изтича на 17 декември т.г., служителите на реда заявиха след справка по таблет в информационната база данни на МВР, че застраховката ми е невалидна. Така трябвало да остана, за да изчакам друг екип да пристигне, за да ми състави акт", сподели тогава Александър. Наложило се той и негова спътничка да чакат над час и половина - от 2,05 ч. до 3,40 ч., за да се отзове съответният екип и да стартира процедурата по съставянето на акта.
2-3 дни след излизането на наказателното постановление на Ангелов му се наложило да замине за Щатите.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро