Снимка: Архив infostock.bg
3 версии за „Чесна"-та, погребала четирима души. Близо 8000 летални часа имал като пилот любител Георги Бошнаков - мъжът, който управлявал самолета „Чесна", разбил се в македонската планина Якубица. Това разказаха вчера пред „Труд" негови приятели от летището в софийското село Лесново.
При катастрофата към 17 ч във вторник, 49-годишният летец загина заедно със съпругата си на 47 г. и двете им дъщери на 14 и 18 години. Самолетът „Чесна" изпълнявал полет от Охрид за София и паднал в труднодостъпен заснежен район на 2300 метра надморска височина, недалече от връх Солунска глава. Едва вчера преди обед спасителни екипи стигнаха с два хеликоптера до четирите тела и останките от машината. До приключване на аутопсията имената на жертвите не бяха съобщени официално.
Още след първата информация за инцидента премиерът Бойко Борисов се е свързал с колегата си Зоран Заев и предложил помощ от България - хеликоптер с екипаж, ако е необходимо.
Самолетът „Чесна" е бил изгубен от радарите в 17,16 ч българско време. Минути преди това Бошнаков влязъл във връзка с диспечер и съобщил за силна турболенция. Отначало поискал разрешение заради силната буря да кацне в Скопие, но после сам се отказал. Вчера македонски медии разпространиха запис от разговора, според който българският пилот казва, че облакът пред него се разтваря, вече вижда земята. Македонската въздухоплавателна служба опроверга категорично появили се вчера информации, че Бошнаков не получил разрешение да кацне в Скопие, защото по това време от там е трябвало да излети самолет на гръцкия премиер Алексис Ципрас.
Вдигат с 8% парите за бюджетни заплати. Парите за заплати на чиновниците ще бъдат увеличени с 8% през 2020 г. Общият размер на средствата за изплащане на възнаграждения в администрацията през следващата година ще бъде увеличен с 535 млн. лв. и ще надмине 7 млрд. лв. Това е записано в средносрочната бюджетна прогноза на Министерството на финансите, която беше пусната за обществено обсъждане. Само за заплати на учителите в бюджетите за 2020 г. и 2021 г. са предвидени допълнително по 360 млн. лв. Като целта е през 2021 г. да бъде постигнато удвояване спрямо 2017 г. на средствата за възнаграждения на учителите.
Минималната заплата догодина се предвижда да бъде увеличена от сегашните 560 лв. на 610 лв. От 1 януари 2021 г. тя ще нарасне на 650 лв., но за 2022 г. се планира замразяване на минималната заплата. Успоредно с това ще бъде увеличен и минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се лица - 610 лв. за 2020 г. и 650 лв. за 2021 г. и 2022 г. По отношение на максималния осигурителен доход се планира той да остане на сегашното ниво от 3000 лв. през следващите три години.
В периода 2020-2022 г. се предвижда пенсиите да бъдат увеличавани от 1 юли по т.нар. "швейцарско правило" - с процент, равен на сбора от 50% от нарастването на осигурителния доход и 50% от инфлацията. Разчетите показват, че пенсиите ще бъдат увеличени с 5,3% през 2020 г„ с 4,5% през 2021 г. и с 4,4% през 2022 г. Със същите проценти ще бъдат увеличени минималната пенсия за стаж и възраст и социалната пенсия за старост. Размерът на максималната пенсия обаче се предвижда да остане 1200 лв. поне до края на 2022 г.
Проблемите на пазара на труда ще продължат да се задълбочават. През настоящата година се очаква безработицата да се понижи до 4,6%. През 2020 г. безработицата ще се свие до 4,1 %, а през следващите две години се очаква да остане на изключително ниско ниво от 4%. Като успоредно с това ще продължи намалението на населението. След като през настоящата година заетостта нарасне с 0,4%, а през следващата с 0,2%, през 2021-2022 г. се очаква ситуацията да се промени и заетостта да се понижи съответно с 0,1% и 0,3%, като основно това ще се дължи на намалението на населението и безработните.
Саудитци ще строят тръбата на "Турски поток" през България. Офертата, която печели обществената поръчка за строеж на тръбата на "Турски поток" през България, е на консорциум "Аркад". Това обясни енергийният министър Теменужка Петкова по време на изслушване в парламента за развитието на газовия хъб "Балкан".
В консорциума са "Аркад Ей Би Би - Италия" и "Аркад Енджиниъринг енд Констракшънс Къмпъни -Саудитска Арабия", съобщиха от "Булгарстрансгаз". Петкова припомни, че в обществената поръчка са участвали 3 обединения. Както "24 часа" писа, унгарският консорциум не е успял да покрие изискванията и е отстранен. Останалите участници имаха разлика в двете оферти от над 1 млрд. евро.
Участниците трябваше да подадат по 2 ценови предложения. Едното е при срок на изпълнение за 250 дни, а второто - за 615 дни. По думите на Петкова условията, предложени от саудитско-италианското обединение, са били по-добри. При отварянето на офертите стана ясно, че "Аркад" предлага да построи участъка за 250 дни за 1,28 млрд. евро спрямо 2,41 млрд. от другия кандидат - "Газово развитие и разширение в България". При второто предложение с по-дълъг срок на изпълнение цената на "Аркад" е 1,102 млрд. спрямо 1,6 млрд. евро от другия участник.
Петкова подчерта, че офертата на саудитско-италианското обединение позволила "влизане в бюджета на обществената поръчка". И допълни, че другото важно условие е било лихвеният процент, който дава сдружението при дългосрочно възстановяване на инвестицията - 4,1%.
Странджанският манов мед вече е със защитено наименование за произход. На специална церемония в Европейската комисия в Брюксел българският еврокомисар по цифровата икономика и общество Мария Габриел и комисарят по земеделие и развитие на селските райони Фил Хоган връчиха удостоверението за регистрация на странджанския манов мед като защитено наименование за произход, съобщиха от представителството на Еврокомисията в България. Ценният документ получиха Манол Тодоров - председател на пчеларско сдружение "Странджански манов мед" и вносител на искането за регистрация, и представителят на Министерството на земеделието, храните и горите Елка Божилова. С този тържествен акт приключи дългата процедура по регистриране на уникалния манов мед от района на Странджа, за което допринесе и българският комисар Мария Габриел, приела от години развитието на пчеларския сектор в България за своя кауза.
"Процесът по регистрация продължи две години, но търпението е възнаградено. Сертификатът, който връчваме днес от името на Европейската комисия, е най-високо признание за качествата на Странджанския манов мед. Той удостоверява, че продуктът се произвежда, преработва и подготвя в точно определен географски район и неговите характеристики се дължат основно именно на тази специфична географска среда. Марката "защитено наименование за произход" оттук нататък предоставя възможност на производителите на Странджански манов мед да развиват производството на продукта, да получават по-добра цена и да се отличават на пазара. Щастлива съм, че от днес България има още една емблема, която дава израз на нашите природни дадености. Българските пчелари го заслужават.", заяви Мария Габриел.
Българските евродепутати губят битката срещу плана „Макрон". Въпреки показната и шумна борба на българските евродепутати в навечерието на евроизборите за забавяне гласуването на пакета "Мобилност 1" (плана "Макрон") той все пак ще влезе скоростно в пленарната зала. Европейският парламент го включи в дневния си ред за четвъртък. Законодателството предвижда нови европейски правила в товарния автотранспорт, срещу които остро възразяват българските транспортни фирми. Те са подкрепяни от колегите си от източноевропейски държави, сред които Румъния, Полша и прибалтийските страни. Прогнозите са, че утре планът ще мине на първо четене, а до края на април ще измине цялата парламентарна процедура.
Вчера парламентът отхвърли предложението на българския евродепутат от ГЕРБ Андрей Новаков да извади от програмата на двудневната си сесия в Брюксел гласуването на пакета. Новаков заяви пред депутатите, че се прави пети опит да се върне пакетът "Мобилност" в пленарната зала, което по думите му не се е случвало в историята на ЕП. Според него не е направена нито една стъпка за постигане на компромис. Той призова колегите си да гласуват за отлагане на пакета. Инициативата му бе отхвърлена по предложение на германския социалдемократ Исмаил Ертуг, който е един от докладчиците за пакета "Макрон". 219 гласа бяха "за" отлагане и 267 - "против". Наскоро Ертуг заяви, че се бори за правата на шофьорите от Източна Европа и не разбира смисъла на протестите им.
Това бе предпоследната битка на българските евродепутати срещу "Мобилност". В опит да забавят гласуването и да отложат дебата за новия Европарламент, който ще бъде избран в края на май, те предприеха безпрецедентна акция заедно със свои колеги от други страни, като предложиха над 1300 поправки в текстовете. Но председателят на ЕП Антонио Таяни не приложи правилото да върне поправките за ново обсъждане в комисията, въпреки че са повече от 50, както вече се случи миналата седмица. Той заяви, че сходните поправки ще бъдат обединени и гласувани анблок днес. "Така няма да се гласува дълго", аргументира се той.
От месеци евродепутатите ни в Брюксел се хвалят как се борят с всички сили да отложат гласуването. Миналата седмица "Мобилност 1" дори бе върнат за гласуване на 1600 поправки в комисията по транспорт на ЕП, което бе разгласено от българските депутати като малка победа. Във вторник тези поправки бяха обсъдени в транспортната комисия. Така се стигна до гласуването на първо четене в пленарната зала. След това те трябва да бъдат одобрени от транспортните министри на страните членки с обикновено мнозинство и да минат на второ четене.
Планът на Порожанов за данък „Градушка" срещна депутатски отпор. Земеделската комисия в парламента отхвърли проектозакона за "превенция от неблагоприятни климатични събития", по-известен като закон за борба с градушките. Вместо да обсъдят проекта, внесен от правителството, депутатите решиха да пишат друг вариант - най-вече заради острото недоволство на агробизнеса.
Проектът бе пуснат за обществено обсъждане още миналата година и тогава предвиждаше земеделците да плащат такса от 0.50 лв. за всеки декар, а застрахователите -отчисления от 0.8% годишно от имуществените застраховки, с цел бюджетът за борба с градушките да се увеличи почти двойно - от 13 млн. лв., давани от държавата, на 28 млн. лв. Преди две седмици обаче кабинетът внесе в парламента друг вариант, в който застрахователите изобщо ги няма, а вноската от всеки стопанин, който получава субсидии за площ, да е не 0.50, а 0.75 лева на декар.
"Бяхме силно изненадани от тази промяна. Този вариант не е обсъждан с нито една браншова организация в земеделието. Ние сме давали становища за стария проект, който включваше и застрахователите", обясни пред депутатите Таня Дъбнишка, председател на Асоциацията на земеделските производители в България.
Според фермерите не е справедливо само те да плащат такса "Градушка". "Ако целта е защитената територия да се увеличи до 100 млн. дка, защо само ние с нашите 36 млн. дка обработваема земя трябва да плащаме допълнителна такса", попита Георги Милев от Националната асоциация на зърнопроизводителите. Според земеделците застрахователите и общините също трябва да плащат, защото и градските територии ще бъдат защитени от градушки.
Проектът предвижда също Агенцията за борба с градушките да се преобразува в държавно предприятие, а с увеличеното финансиране защитената от градушки територия да се увеличи до 90%, т.е. около 90 млн. дка, от които само 36 млн. от които са обработваема земя. Освен с ракети градоносните облаци ще се разбиват и с облитане със самолети. Фермерите обаче силно се съмняват, че самолетният способ ще е ефективен и ще защити продукцията им. Те се чудят и защо трябва агенцията за борба с градушките да се преобразува в предприятие.
Първоначално и министър Румен Порожанов бе твърдо убеден, че и застрахователите трябва да се включат във финансирането на новата противоградова защита, но после екипът му явно си е променил мнението. "В нито една държава от ЕС няма схема, при която застрахователни компании отделят средства за защита от градушка", посочи вчера Атанас Кацарчев, началник на кабинета на земеделския министър.
ПИБ внесе още съмнения около сделките на Пламен Георгиев. В своя позиция, разпространена във вторник, Първа инвестиционна банка (ПИБ) внесе още съмнения около обстоятелствата, при които Пламен Георгиев е придобил т.нар. тризонет в столичния квартал "Гео Милев" през 2017 г.
В опит да защитят Георгиев за това, че не е декларирал терасата от 186.5 кв.м, която иначе фигурира в нотариалния акт на имота, от банката на практика потвърждават твърдението, че сделката е станала под пазарната стойност и данъчната оценка.
Тезата на шефа на КПКОНПИ е, че не е трябвало да декларира въпросната тераса, намираща се на второто ниво на апартамента му, тъй като тя съставлява "общи части". Тя обаче влиза в квадратурата, описана в нотариалния акт за покупко-продажба на жилището, а освен това е била заложена от Георгиев като обезпечение пред ПИБ при получаване на ипотечен кредит. Не на последно място на въпросната тераса може да се стигне само през апартамента на Георгиев и на нея са изградени барбекю, чардак и сауна. А на третото ниво над нея има спалня с баня.
ПИБ се позовават на доклад от независим оценител, според когото при оценяването на жилището за целите на отпускането на ипотечния кредит не е била включена въпросната тераса, тъй като "същите представляват общи части от сградата и не могат да бъдат предмет на оценка и сделки с вещнопрехвърлителен ефект". От ПИБ казват, че банката е "отпуснала кредит в размер на 189 500 лева, т.е. по-нисък от поискания, а сумата представлява 50% от пазарната оценка на имота".
Това означава, че към датата на сделката банката оценява имота на Георгиев на 379 000 лв., като в тази сума не е включена въпросната тераса. Експерт в бизнеса с недвижими имоти, с когото "Капитал" се консултира, коментира, че пазарната практика е терасите да се оценяват с между 30% и 50% от стойността на нормалната застроена площ. С проста аритметика излиза, че експертите на банката са оценили имота на Георгиев по 2105.5 лв. за кв.м (1076 евро), което е разумна цена на квадратен метър за района. Ако с 30% от тази стойност умножим и терасата със сауната, получаваме стойност от допълнително още 117 803 лв.
Пеевски си регистрира две нови фирми. Подреждането на хаотичните владения на Делян Пеевски навлиза в нова фаза. След като през последната година и половина множество дружества (някои доскоро само свързвани с него) се вляха в неговата "Интръст", сега започва процес тя да си създава нови дъщерни дружества.
Справка в Търговския регистър показва две нови регистрации - "Шато Първенец" и "Борово резидентшъл". Съдейки по имената и адресите, в тези компании ще бъдат прехвърлени вече притежавани от депутата от ДПС активи - съответно "Старата изба" в Първенец и бивша сладкарска работилница на столичната улица "Борово" в "Красно село". Засега няма яснота какво налага обособяването на активите и защо за целта се правят нови компании, а не е ползвана някоя от многото налични, които продължават и досега да се вливат в "Интръст". Последно това се случва през март със "Заир 2009" - фирма, създадена от Зара Петрова - жената, от която Пеевски има дете, а впоследствие притежавана от майка й.
Огледални структури
Двете нови компании са напълно идентични. Учредени са на една и съща дата - 18 март. 99% от капитала и на двете са записани от "Инт" ЕООД, чийто едноличен собственик е Пеевски. Останалият 1% е на наскоро създаденото "Инт инвест", което е 100% собственост на "Интръст", където отново собствеността стига до политика от ДПС.
Управата на двете компании-близнаци също е еднаква и съвпада с тази на "Интръст". Изпълнителен директор е 77-годишният Александър Георгиев, а в борда влизат още Дора Спасова (68 г.) и Виолета Димитрова (70 г.)
Глад за БГ пилоти, всеки десети чужденец. Високи изисквания, скъпо обучение и конкуренция за кадри от low cost компаниите води до недостиг на професионални пилоти в българските авиокомпании. Срещу високо заплащане до 4000 евро в Европа нискотарифните превозвачи „крадат" подготвените ни авиатори от всички останали. Както в сфери, като медицината и образованието, качествени кадри вече липсват, защото бягат в други европейски държави за по-големи заплати, коментираха от авиационния бранш пред „Монитор".
В момента конкуренцията на пазара води до недостиг на летци и заради това се налага внос от трети страни у нас, като Украйна, Македония, Сърбия и др. Така на практика 10% от пилотите на българските авиокомпании са чужденци. От бранша се оплакват, че у нас на чуждите кадри от трети страни в авиацията не разрешават да летят с дипломи за средно образование, за разлика от Европа и останалата част от света. Там се дава превес на квалификацията, а не на тапията за магистър. За пилот се изисква специално обучение и изпити, което у нас не е възможно, а не университетското образование, аргументират се шефовете на БГ компаниите за пречките за набиране на кадри.
Затова от години браншът иска въвеждането на държавна поръчка - граждански факултет в Долна митрополия, но от властите контрират, че това е държавна помощ. А тя не е възможна, защото ще бъде санкционирана от Европейската комисия.
Друго обучение в България не е възможно освен за аматьорски бревет, защото у нас няма достатъчно инструктори. Затова нашите летци отиват в чужбина да се обучават. Курсовете за пилоти в съседна Румъния не излизат под 8000 евро. За пилот на частни самолети курсистът трябва да е на минимум 17 години и задължително да има познания по английски език и изкаран курс по медицина по тамошните стандарти. Цената тук е в пъти по-висока - 8897 евро. За упражняване на други професии в областта (например мениджър на въздушния трафик) цената отново не е ниска - близо 6000 евро. Отново са задължителни бакалавърска степен на образование и навършени минимум 18 години.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро