Снимка: МОСВ

Защитените зони ще имат задължително териториални планове за управление. Това предвижда законопроектът за изменение на Закона за биологичното разнообразие, който беше внесен за одобрение в Министерския съвет. Нормативният акт беше представен пред журналисти от министъра на околната среда и водите Нено Димов.

„Досега плановете за управление не бяха задължителни. Философията на териториалните планове е да се дава приоритет на активните мерки пред забраните и ограниченията. Така отговаряме на една от критиките на Европейската комисия, че само чрез забрани не може да бъде постигнато добро състояние на различните местообитания и видове", обясни министърът.

Териториалните планове за управление ще се утвърждават от директорите на Регионалните инспекции по околната среда и водите, след одобряването им от Комитетите на заинтересованите страни, в рамката която ще се създаде на национално ниво. В тях приоритетно ще се включват мерки за поддържане и подобряване на състоянието на местообитанията и видовете, предмет на опазване. Забрани и ограничения на дейности ще се налагат при невъзможност от прилагането на други мерки за постигане целите на мрежата Натура 2000.

Основната цел на законопроекта е да бъде нормативно регламентирано въвеждането на новия подход за управление на мрежата Натура 2000 в България. Чрез него ще бъде осигурен цялостният процес по разработване и прилагане на мерки за подобряване и поддържане на местообитанията и видовете, предмет на опазване в защитените зони. Осигурява се ефективно и ефикасно управление на мрежата Натура 2000 в България, в съответствие с изискванията на двете природозащитни директиви на Европейския съюз.

Новият подход за управление е широко обсъден в рамките на над десет обществени срещи с участието на всички заинтересовани страни, както и на национална кръгла маса. Самият законопроект бе подложен на обществено обсъждане, на което бяха представени редица становища и се проведоха множество дискусии. Отделно проектозаконът беше обсъден и на заседание на Съвета на учените към министъра на околната среда и водите. В резултат, той беше прецизиран, съобразно получените бележки и становища.

Не се предвиждат промени по отношение на начина, по който се включват забраните и ограниченията в заповедите за обявяване, като тези превантивни мерки ще запазят действието си до утвърждаването на териториалните планове за управление.

„Промените предвиждат една силна децентрализация при взимането на решенията за управление на Натура 2000. Още през 2017 г. Европейската комисия прие Планът за действие за природата, хората и икономиката, който се отнася до Натура 2000. Аз лично за себе си съм го перифразирал като „природата и икономиката за хората", защото хората са в центъра на политиката.", заяви министър Димов.

Той обясни, че от тази гледна точка е взето решение местните общности да имат съществена роля при взимането на решения за управлението на Натура 2000 в съответните райони.

„Дава се водеща роля на регионалните органи за управление и на Комитетите на заинтересованите страни, в които участват местните власти, собствениците на земи в района, местните браншови, работодателски и синдикални организации и регионалните неправителствени природозащитни организации. По този начин - в такъв тип органи, в рамката, която ще се задава на национално ниво, ще могат да бъдат взимани най-добрите решения, за да се намери балансът между опазването на природата и икономическото развитие в региона." обясни Димов.

След направените обсъждания са прецизирани и текстовете, имащи отношение към предоставянето и ползването на първични данни за местообитанията и видовете, предмет на опазване в защитените зони.

„Начинът, по който оттук нататък държавата трябва да взима мотивирани и обосновани решения за мрежата Натура 2000 трябва да става на базата на първични данни и анализи, които да бъдат проверени за своята достоверност. Държавата трябва да гарантира, че първичните данни, които се използват, ще бъдат проверявани за достоверност", каза министърът. 

По думите му, ако някой извън държавата иска да предостави доброволно данни, които да бъдат включени в процеса на взимане на решения, те също ще минат през подобна проверка.

„Оттук нататък всяка организация, която ползва публични средства за набиране на първични данни и изготвяне на анализи, ще има задължението да осигурява публичен достъп до тях, по начин, по който тя намери за добре. След като обществото плаща за определени данни и информация, то трябва да има достъп до тях.", допълни Димов.

Новият подход за управление е базиран на последните тенденции в управление на мрежата Натура 2000 в Европа. Той поставя във фокуса на управлението конкретните видове и природни местообитания, като се отчита тяхното природозащитно състояние и приносът на конкретните територии за подобряването му на биогеографско ниво. Прилагането на подхода ще осигури максимална ефективност на управленските процеси, тъй като вложените усилия ще са концентрирани там, където ефектът от тях ще даде най-голям принос.

Избраният подход предвижда изграждане на нови структури за управление на мрежата на национално и регионално ниво, включително:

• Национален орган за управление на мрежата Натура 2000;

• Национален консултативен съвет за Натура 2000, към министъра на околната среда и водите;

• Органи за управление на мрежата Натура 2000 на регионално ниво;

• Комитети на заинтересованите страни към Органите за управление на мрежата Натура 2000 на регионално ниво.Националният съвет за биологично разнообразие се запазва, като ще изпълнява предвидените в закона функции.