Снимка: Архив infostock.bg
Оставка на Порожанов искат биофермери. Незабавна оставка на министъра на земеделието Румен Порожанов и чиновниците му поискаха биопроизводители на протест в София. Те обвиниха ведомството в геноцид срещу българското биоземеделие, заради промените в Наредба №5 за правилата на биологично производство, етикетиране и контрол и спрените субсидии за агроекология.
Промените в наредбата поставят сектора в риск, защото позволяват всеки един момент сертификатът на фирмите да бъде отнет, както и на компаниите, които ги лицензират, обясни Веселина Ралчева, член на Управителния съвет на Българска Асоциация Биопродукти.
"Тук няма наредби, които да се пишат съвместно с бизнеса и потребителите. Тук някакъв чиновник решава и създава наредба, която държи цял сектор в шах", посочи тя. По думите й в 30 страници в Наредба №5 са посочени възможни нарушения, срещу които ще бъдат налагани санкции на производителите.
"При 59 от тези нарушения санкцията е отнемане на сертификат. При други 60 нарушения се отнема временно разрешението за производство за 3 или 6 месеца. Ние трябва да сме полубогове, за да отговорим на тези изисквания", обясни Ралчева.
Тя даде за пример белгийската наредба за биопроизводство, според която сертификат се отнема при едва 5 нарушения.
Същите чиновници, които писаха тази наредба, сега отнеха лиценза на две фирми, които издават сертификати.
Емигранти изпратиха 2.39 млр. долара за година. Българите, работещи и живеещи в чужбина, през 2018 г. са изпратили на своите близки в страната 2,395 млрд. долара (2,13 млрд. евро), пише в доклад на Световната банка. Като тук влизат само парични преводи, без да бъдат отчитани парите в брой, които влизат в страната. Преводите от българи в чужбина нарастват с 8,6% спрямо предходната година.
Изпратените пари от българските емигранти са 3,8% от Брутния вътрешен продукт (БВП) на страната, като по този показател се нареждаме на първо място в ЕС. Оказва се, че парите на емигрантите имат най-голяма роля за българската икономика, спрямо останалите страни от ЕС.
Средствата, които са изпратили българите зад граница, са с близо 40% повече от преките чужди инвестиции в страната, които според данните на БНБ през 2018 г. са в размер на 1,532 млрд. евро. С парите от емигрантите техните близки в страната покриват текущите си разходи като например за храна и дрехи, но част от средствата се влагат и в имоти. Като се прибавят и парите в брой, които емигрантите носят при завръщането си за лятна ваканция или за да бъдат с близките си по време на празници, се оказва че българите зад граница имат значително по-голяма роля за икономическото развитие на страната от чуждите инвестиции.
Увеличават се и парите, които изнасят от страната работещи тук чужденци. През 2018 г. тези средства са 221 млн. долара, което е ръст с 11%.
Радев: Има всички условия за изграждане на успешен бизнес с Ливан. Представителите на бизнеса, които инвестират в развитието на икономическите връзки между България и Ливан имат всички условия, за да постигнат успех, защото разполагат както с подкрепата на държавните институции на двете страни, така могат да разчитат и на доверието, което е в основата на нашите отношения. Това заяви президентът Румен Радев в приветствието си към участниците в Ливанско-българския бизнес форум, който се провежда в рамките на официалната визита на българския държавен глава в Ливанската република, съобщиха от прессекретариата на президент.
Във водената от българския държавен глава делегация в Ливан са включени представители на 30 български компании в сферата на информационните технологии, иновациите, отбранителната индустрия, енергетиката и производството на храни, които обсъдиха със свои ливански партньори проекти от взаимен интерес.
Пред представителите на бизнеса Румен Радев припомни традициите в двустранните търговски отношения, изградени в близкото минало, които са били съхранени дори и в периода на политическата и военна криза в Ливан. Днес Ливан е фактор на стабилност в региона и България има желание да разшири икономическото и инвестиционното си присъствие в страната, като врата към Близкия Изток.
Близо 18 000 пpоверки за незаконен риболов извършени през 2018 г. 17 640 проверки за незаконен риболов са извършени по пристанища, в търговската мрежа, рибовъдни стопанства и водоеми за любителски риболов. Това стана ясно по време на консултативния съвет по рибарство, който се проведе днес в министерство на земеделието, храните и горите, съобщиха от пресцентъра на държавното ведомство.
Министър Румен Порожанов посочи, че всички отговорни институции трябва да полагат сериозни усилия в борбата срещу незаконния риболов.
Броят на констатираните административни нарушения е 1 125 бр. Издадени са 973 бр. наказателни постановления, от които 755 бр. са влезли в сила. В резултат на контролните дейности са иззети 95 километра мрежи и 10 615 кг риба, от която почти 4,5 тона е дарена.
През 2018 година продължи изпълнението на Оперативен план за инспекция и контрол в Черно море от страна на България и Румъния под координацията на Европейската агенция за контрол в рибарството (EFCA). В рамките на този план, през 2018 г. на територията на двете страни и в техните териториални води са проведени 16 съвместни мисии. Осъществени са 244 инспекции на пристанища, на море и в търговската мрежа, извършени са и 79 наблюдения, като е установено 1 нарушение. Агенциите по рибарство и аквакултури на двете държави продължиха своето сътрудничество по отношение на контрола в река Дунав. За периода са извършени общо 5 съвместни мисии и 211 инспекции на риболовни кораби и любители рибари от българска и румънска страна.
ГЕРБ се опитва да тушира „Апартаментгейт" с вълна от оставки. ГЕРБ продължава с опитите да тушира напрежението от „Апартаментгейт" с оставки. За спасяването на партийния имидж вчера се жертва депутатът Делян Добрев, който за втори път обявява, че се оттегля от парламента. Оставки хвърлиха още кметът на Созопол Панайот Рейзи и зам. областният управител на София-област Томи Николов. Управляващите обаче упорито мълчат за бъдещето на шефа на КПКОНПИ Пламен Георгиев, който се е сдобил с тризонет на изключително ниска цена.
Делян Добрев се оттегля след разговор с премиера Бойко Борисов. За него това е втора оставка. През октомври 2017 г. бившият икономически министър обяви, че напуска всички постове, които заема в партията и парламента, и изоставя политиката заради продължилия месеци наред скандал „Кумгейт". В основата му бяха разкритията, че депутатът е уредил свои роднини и приятели на ключови позиции в община Хасково, откъдето е родом и е избран в парламента. За всеобщо изумление Добрев обяви шуробаджанашките назначения за „дрийм тийма" на общината, а себе си определи като жертва на активно мероприятие.
Демонстративният му жест с оставките обаче се оказа съвсем формален. От ГЕРБ започнаха дирижирана кампания в негова подкрепа и парламентарното мнозинство театрално се „трогна" от всенародната защита и отхвърли оставката. Това породи конституционен казус, тъй като излезе, че Народното събрание отказва да се съобрази с волята на народен представител. От БСП внесоха питане до Конституционния съд, който в началото на 2018 г. обяви, че отхвърлянето на оставката е нарушение на основния закон. По това време обаче Добрев вече беше размислил и беше оттеглил оставката си. Това обезсмисли решението на съда, което не можеше да се приложи със задна дата.
Сега Добрев повтаря спектакъла с оставката заради публикации в сайта „Бивол", според които майка му, братовчедката му Росица Гаргова и кумецът му Евгени Консулов, които бяха част от "дрийм тийма" на Хасково, са купили нови жилища в София, на цени от 270 евро за кв.м.
Подобно на Цветан Цветанов Добрев напуска парламента, но остава в партията, където е областен координатор на ГЕРБ в Хасковско. Както и преди, той отказа да поеме отговорност и отново се обяви за жертва. „С поредната фалшива новина чашата на търпението ми преля - не искам повече името ми и това на ГЕРБ да бъдат петнени", коментира Добрев, цитиран от партийния пресцентър.
Близо 300 ВЕИ фирми се готвят за протест. 274 фирми от ВЕИ сектора са в протестна готовност, защото заради държавни решения са на ръба на фалита. Те търпят щети от 2015 г. насам, но никой не предприема мерки, за да ги компенсира. В резултат около 1800 души са заплашени да останат без работа, става ясно от съобщение на Съюза на европейските производители на зелена енергия.
Казусът е отпреди близо 5 г., когато изкупните цени на тока от ВЕИ централите със средна мощност от 50-60 киловата, изградени по Програмата за развитие на селските райони (ПРСР), бяха намалени с промени в Закона за енергетиката по т.нар. "схеми за подпомагане". Заради т.нар. двойно финансиране - изкупна цена и финансиране от ЕС, през 2015 г. ЕК отказа да признае плащания за общо 28 млн. евро. Още тогава обаче собственици на централите заявиха, че със заявлението за ползване на евросредствата са декларирали, че токът им ще се изкупува на преференциални цени и това било записано и в договорите им с ЕРП-тата. Наясно с това били и от фонд "Земеделие". Сега темата отново е на дневен ред заради поредните редакции на Закона за енергетиката. Малките централи смятат, че моментът е удачен, за да може проблемът им да бъде решен.
До орязването на преференциалните цени се стигна след приемането на параграф 18 в Закона за енергетиката. От сдружението изтъкват, че в него е записано, че от високи цени се лишават ВЕИ-тата по т.нар. "схеми за подпомагане". Председателят на съюза Павлина Трифонова обясни, че всъщност става въпрос за проекти по фонд "Козлодуй", програма "Конкурентоспособност", програма "Енергийна ефективност" на Европейската инвестиционна банка и др. Оказало се обаче, че ВЕИ-тата, изградени по тях, продължават да получават високи цени, а редуцирането на цените е засегнало само 274 малки централи, изградени по ПРСР.
"По-големи ВЕИ-та от нашите получават преференциалните си цени, а ние бяхме орязани. Разликата е, че финансирането на зелени централи по ПРСР не се води "схема за подпомагане", а е "мярка" от земеделската програма и разликата е огромна", заяви Трифонова пред в. "Сега". По думите й заради тази "грешка" на енергийния регулатор, който е редуцирал цените, 48 малки ВЕИ-та вече са спрели работа. През годините имало дори и случаи на хора, които са изгубили жилищата си, за да обезпечат изпълнението на проекта си.
Електроенергията на борсата поскъпна с 43% от началото на април. Проблемите при свободната търговия с електроенергия от началото на годината отново стават актуални. От 1 април цените в България се повишиха рязко и пак са най-високите в региона, след като през февруари и март бяха под тези в Румъния, Сърбия и Хърватия.
Средната стойност на сделките на Българската независима енергийна борса за първите 9 дни на месеца е малко над 50 евро за мегаватчас базова мощност. Което е с 43% повече от средните нива за март - 35.2 евро/МВтч. При другите пазари в региона също има повишаване на тарифите, но то е много по-малко - от средно 39 евро до 47 евро/МВтч, или ръст от 20%. А това е ясен сигнал, че в България силен ефект продължава да оказва поведението на държавните производители АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ "Марица-изток 2" и НЕК, които осигуряват около 70% от тока.
Липсата на ТЕЦ "Марица-изток 2"
Основната причина за съществения скок при борсовата цена на електроенергията е ограниченото предлагане от ТЕЦ "Марица-изток 2". Точно на 1 април блок №8 на централата беше спрян за основен ремонт, който ще продължи до 31 август. Блокове №1 и №2 пък са в ремонт от края на февруари, като се очаква да бъдат пуснати съответно на 14 и на 19 април. Други три от мощностите на централата са изведени в резерв и на практика тя работи само на 25% от капацитета си (с два от осемте си блока).
Това, от една страна, е нормално търговско поведение на ТЕЦ "Марица-изток 2", която има високи производствени разходи заради квотите CO2 и няма причина да продава на загуба при цени под 65 евро/МВтч. От друга обаче, ограничената ликвидност на борсата води до скок в цените и осигурява значителни печалби за АЕЦ "Козлодуй" и НЕК, които заедно с ТЕЦ "Марица-изток 2" са част от Българския енергиен холдинг, но имат много по-ниски производствени разходи.
Нещо повече - според някои пазарни анализатори именно заради случващото се на българския пазар има и повишение при съседните страни. Обяснението е, че от нетен износител България е станала нетен вносител на електроенергия през последната седмица поради липсата на достатъчно предлагане на вътрешния пазар. А това неминуемо води до липси, макар и по-малки, и при съседните пазари, които преди това са получавали количества от България на по-ниска цена.
Как българските компании правят и могат да правят бизнес в САЩ. Най-големият пазар в света с големи обеми на потребление. Любопитни и отворени към новостите потребители. Много добри маржове, високи печалби. Функционалността на продукта не е на първо място, важно е преживяването и посланието. Конкуренцията не е само в цените. Това е малка част от обобщенията за американския пазар, направени по време на конференцията Explore USA, организирана от Американската търговска камара и посолството на САЩ в България.
Договорете се предварително за телефонен разговор
Най-лесно се започва бизнес в Ню Йорк, Вашингтон, Бостън, но там и конкуренцията е най-голяма. Най-слабо разработени са щатите на юг, най-голям е износът на български стоки в Западното крайбрежие, обобщи Иво Константинов, търговски аташе на България във Вашингтон.
Той посъветва предприемачите да се информират за особеностите на бизнес комуникацията с американци, според която телефонният разговор например се договаря предварително, координати и мейл адреси не се публикуват онлайн, а податели от рода на "ванчето72" не се приемат изобщо.
"Най-големият потребителски пазар продава скъпо достъпа до себе си. Полицата на един магазин е най-скъпото недвижимо имущество, а достъпът до търговска верига минава през вносител, дистрибутор, брокер", обясни Константинов.
Според неговия анализ възможностите за пазарно навлизане и инвестиции в САЩ са много. Сред тях са деликатесни храни, дялови инвестиции, зърнопроизводство (соя) в необработваеми райони, енергийна ефективност, бързооборотни стоки за етнически групи. Възможни са и инвестиции в производство на дограми и фасади, изкупуване на акумулатори, микропречиствателни станции, управление на води, маркетинг на българско кисело мляко, интермодален транспорт и др. А производството на стоки под частни марки на търговски вериги, каталожна търговия, брандирани продукти за колежански спорт, снабдяване на корабни екипажи, онлайн търговия са част от нискобюджетните начини за навлизане на американския пазар.
В 77 държави гласуват за ЕП нашите зад граница. Общо 107 секции зад граница ще бъдат разкрити за евровота на 26 май. Живеещите в чужбина нашенци ще могат да упражнят правото си на глас в 77 различни държави по Света. Това става ясно от решение на ЦИК, която публикува на сайта си пълния списък с местата, на които сънародниците ни ще имат възможността да пуснат бюлетина, подаден й от МВнР, съобразно представителствата на страната ни в чужбина (пълния списък можете да видите тук).
https://www.cik.bg/bg/decisions/103/2019-04-08
Съгласно списъка най-много места с урни ще има в Германия и САЩ, където ще бъдат разкрити съответно 8 и 5 секции. В Германия нашенците ще могат да гласуват в Берлин, Мюнхен, Франкфурт на Майн, Хамбург, Щутгарт, Дармщадт, Магдебург и Мюнстер, а отвъд Океана във Вашингтон, в представителството ни в ООН и в консулството ни в Ню Йорк, както и в Чикаго и Лос Анджелис. В същото време в съседна Турция ще бъдат разкрити 4 секции-в Анкара, Истанбул, Одрин и Бурса, в Гърция, Северна Македония и Сърбия ще има по 2-в Атина, Солун, Белград, Ниш, Скопие и Битоля, а в Румъния българите ще избират евродепутати само в Букурещ. В страни като Испания и Италия, където пребивават не малко гастарбайтери от България също ще има едва по две тъмни стаи за гласуване, съответно в столиците Мадрид и Рим, както и в Милано и Валенсия. Същото се отнася и за Франция, където ще може да се гласува в Париж и Страсбург, както и за Белгия, където нашенците ще се редят, за да дадат своя вот на две места в столицата на ЕС Брюксел-в посолството ни и в постоянното представителство на страната ни към ЕС. За българите във Великобритания, която въпреки Брекзит също се подготвя за вот на 23 май пък, засега се оформя едва една опция-да пуснат бюлетина в посолството ни в Лондон.
Възможност да упражнят правото си на глас на изборите ще имат и сънародниците в доста по-далечни точки на Света като Австралия, Канада, Бразилия, Аржентина, Индия, Индонезия, Монголия, Пакистан, Виетнам, Китай, Кувейт, Ливан, ОАЕ, Саудитска Арабия, Тунис, Мароко, Южна Африка, Йемен, Либия, Етиопия и дори в Сирия, където ще бъде поставена урна в българското посолство.
Изборният кодекс позволява разкриването и на допълнителни секции извън мисиите ни зад граница при поне 60 заявления от мераклии да гласуват. В същото време обаче броят на секциите в страните извън ЕС не може да надвишава 35. При поне десет заявления от хора с увреждания, подадени до 11 май до кмета на съответното населено място пък, ще бъдат осигурявани подвижни урни, реши също така ЦИК.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро