Лого на ОИСР

Важна и решителна крачка към членството в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), известна още и като Клуб на богатите, направи правителството, като одобри в сряда Споразумение за извършване на Икономически преглед на страната ни от ОИСР, което трябва да бъде ратифицирано от Народното събрание.

Икономическият преглед е задължителна стъпка по пътя на членството на България в ОИСР. Очаква се в резултат на прегледа да се подобрят реформите във всички сектори на социално-икономическия живот на България и да се привлекат нови инвестиции, което е едно от основните изисквания за пълноправно членство. Прегледът е важен, защото изпраща позитивен знак към инвеститорите за стабилността на икономиката и финансовата система в България.

Цената

Действията, които ОИСР ще извърши в полза на Република България съгласно споразумението, са на стойност 750 000 евро и ще се финансират със средства, осигурени по бюджета на Министерство на икономиката за 2019 г.

Тази сума е част от общата 5 509 591 лв., които са одобрени от правителствота през 2018 година, когато всъщност започна целият процес и процедури за присъединяването на България към ОИСР, който се очаква да продължи до 2020 година. Парите са предназначени за вноски за участие в комитетите и работните групи на ОИСР, изготвяне на обзори и партньорски проверки на организацията, както и допълнителни действия за ускоряване на присъединяването ни.

Първата част от тази сума, възлизаща на 1 882 587 лева, бе отпусната от Министерския съвет на 31 октомври миналата година. По този начин беше финансово осигурена „Пътната карта" за действията на нашата страна по членство.

Процедурата

В рамките на одобрения Преглед екипът на ОИСР очертава макроикономическите предизвикателства, пред които страната е изправена и се изследват връзките между макроикономическите резултати и структурните политики в областите: пазар на труда, конкуренция, иновации, човешки капитал, финансови пазари, устойчиво развитие, социално осигуряване, данъчно облагане, здравеопазване и публични разходи.

В рамките на Прегледа ОИСР ще оцени текущите реформи в България в контекста на рамката „Going for Growth" на Организацията и ще изготвя в продължение на две години шестмесечни прогнози за България, които ще бъдат включени в публикацията „OECD Economic Outlook". Това всъщност е и последната фаза преди присъединяването на България към Клуба на богатите. Имало е и случаи, в които дадена страна е приета за член на ОИСР само след две шестмесечни прогнозни оценки, какъвто е случаят с Латвия, приета в ОИСР през 2016 г. Първият Преглед на ОИСР на прибалтийската държава е бил за втората половина на 2015 година.

Заявката за членство

Първата заявка на България за членство е през 2007 година, когато ставаме пълноправен член на Европейския съюз. Десет години по-късно, страната ни за трети път прави заявка, като на 20.12.2017 година Министерският съвет приема „Пътна карта" за действията на Република България по присъединяването към ОИСР, така както изискват процедурите на Клуба на богатите.

Първият и много важен документ е именно приемането на „Пътната карта", която се утвърждава от ОИСР. В нея са заложени дейности за ускоряване на подготовката за присъединяване към организацията, започва и същинският процес за присъединяването. „Пътната карта" е по-скоро технически документ, който съдържа информация за нужните консултации с комисии и как те ще оценяват държавата, график за срещите, списък със сферите, които генералният секретар ще оценява, описание на формалните стъпки в процеса и нужните ресурси, които държавата трябва да задели за присъединяването.

Преди да утвърди документа, Съветът на ОИСР може да реши да допълни „картата" с други изисквания от политическо и икономическо естество. По време на разглеждането на кандидатурата на страната в отделните Комитети, тя представя на Съвета декларация, съдържаща всички правни и политически ангажименти, които е готова да поеме. Декларацията и резултатите от направените обсъждания са от решаващо значение за окончателното решение.

И въпреки че на сайта на организацията пише, че срокът за приемане на една държава за членка отнема около две години след приемането на „Пътната карта", всичко зависи от преценката на Съвета на ОИСР. Например на Латвия отнема три години от началото на преговорите до самото членство, но първите два шестмесечни Прегледа са ускорили процеса. Преди това на Полша (приета 1996) и Словакия (2010) - са отнели съответно две и шест години.

За България присъединяването към ОИСР е един от външнополитическите приоритети на страната, за който има политически консенсус при няколко правителства от 2001 г. насам. Присъединяването към ОИСР е "сертификат" за качеството на реформите във всички сектори на социално-икономическия живот на страната и позитивен знак към инвеститорите за стабилността на икономиката и финансовата система.

Организация на 71 години

ОИСР е правоприемник на Европейската организация за икономическо сътрудничество (ЕОИС), основана през 1948 г. за координация на глобалната помощ плана „Маршал", който трябвало да преустрои Европа след Втората световна война и помогне на Германия по-бързо да се възстанови. По-късно в организацията са включени държави извън Европа и през 1961 г. тя се преобразува в Организация за икономическо сътрудничество и развитие.

В момента в ОИСР членуват 35 държави: Австралия, Австрия, Белгия, Великобритания, Германия, Гърция, Дания, Израел, Ирландия, Исландия, Испания, Италия, Канада, Латвия, Люксембург, Мексико, Холандия, Нова Зеландия, Норвегия, Полша, Португалия, Словакия, Словения, САЩ, Турция, Унгария, Финландия, Чехия, Чили, Швейцария, Швеция, Естония, Южна Корея и Япония. Както е видно, всички страни-членки на ЕС, с изключение на България, Румъния, Хърватска, Кипър и Малта, са и членки на ОИСР.

Още по темата:

Правителството задели 1.88 млн. лв. за кандидатурата на България в ОИСР

Забавяне на световния растеж през 2019 година, прогнозира ОИСР

ОИСР: Рискът от търговска война застрашава глобалния икономически растеж