Снимка: Архив infostock.bg
Бизнесът срещу саботажа на зимния туризъм. Институциите да бръкнат с пръст в раната и да спрат саботажа на зимния туризъм. Около тази теза се обедини бизнесът по време на 6-та годишна среща на Националния брод по туризъм, на която медиен партньор е в. „Труд".
„Обиждаме българските ски курорти с политиката, тъй като проблеми в различна степен има във всичките ни зимни центрове, заради действията на така наречените еколози", заяви зам,-председателят на КРИБ и член на УС на Националния брод по туризъм проф. Николай Вълканов.
„Не можем да очакваме гостите да чакат по 4 часа на лифта и след това да имат желание да се върнат в родните зимни курорти или да ни похвалят пред приятели и роднини", категоричен бе той.
Измислените екопречки трябва да бъдат преодолени и този болезнен въпрос да бъде решен, стана ясно от думите на проф. Вълканов. Позицията му бе подкрепена и от останалите присъстващи бизнес организации. Председателят на БТПП Цветан Симеонов беше категоричен, че „зелените" в момента се фокусират само върху определени общини и проекти, а е нужен балансиран подход.
50% от сделките са още на етап строеж. Цените на апартаментите с една спалня в Созопол са между 50 хил. и 65 хил. евро, а в Поморие такъв тип имоти се предлагат между 35 хил. и 42 хил. евро. Жилищата с две спални са на цени около 60 хил. евро в Поморие и между 80 хил. и 100 хил. евро в Созопол, показват данни на компания за недвижими имоти. Само в рамките на година цените на ваканционните имоти са постигнали умерен ръст в рамките на 10-15%.
"От курортите в Южното Черноморие Созопол се задържа във фокуса на клиентите, търсещи "втори дом", тъй като предлага класически ваканционни имоти и градът има забележителна история и култура. Заради това и цените са леко по-високи от другите дестинации на юг", коментират от компанията.
По-голямата част от настоящите собственици купуват ваканционен имот за лично ползване, но планират и отдаване под наем, извън периода на лятната си ваканция. Най-търсени са класическите ваканционни имоти - апартаментите с една или две спални в затворен комплекс с осигурени допълнителни услуги и целогодишна поддръжка.
Според Теофил Петров, изпълнителен директор на компанията, делът на покупките с кредит би нараснал още, ако се увеличи предлагането на ваканционни имоти във вече завършени сгради, заради особеностите при ипотеки преди издаден Акт 16. Това обаче не оказва влияние върху потребителските кредити, използвани за финансиране на част от покупката.
"Немалка част от купувачите не са готови да изчакат завършването на сградите и се насочват към проекти в строеж. Това им позволява по-голям избор от имоти, както и възможността да покрият всичките си потребности и нужди - предпочитан етаж, гледка. Не се притесняват да сключват сделки преди Акт 16, като разчитат на утвърдени и проверени инвеститори", казва Теофил Петров. По данни на компанията близо 50% от проектите се реализират още в етап на строителство.
Бългаpия пpави конгресно бюро, за да привлича световни форуми. Предстои България да създаде свое национално конгресно бюро - организация, която да обедини конгресно-културни центрове, хотели, туроператори и туристически атракции, и те да работят заедно за привличане тук на големи международни събития. Това стана ясно по време на шестата годишна среща на Националния борд по туризъм.
Предложението е на самия борд, но министърът на туризма Николина Ангелкова съобщи, че в министерството вече са водени такива разговори и предстои идеята, както и формата, под която ще работи това конгресно бюро, да се изяснят.
"Конгресно бюро трябва да се направи, защото големите международни форуми се планират и организират за поне 5 до 8 години напред. Това е много отвъд мандатите на общинските управи, дори на правителствата", каза при представянето на идеята изпълнителният директор на борда по туризъм Полина Карастоянова.
"За да направим такова бюро, трябва да работим с големите хотелски вериги. Защото, когато планираме да проведем международно събитие, първото нещо, което организаторите ще ни попитат, е какви големи хотели на международно известни вериги има в нашата държава", подчерта министър Ангелкова.
Тя съобщи още, че на предстоящия на 31 май международен инвестиционен форум в Слънчев бряг ще бъде лансирана идеята да се търси инвеститор в конгресен център в курорта и по този начин хотелите там да имат по-висока заетост извън активния летен сезон. Освен това предстои да се избере международен консултант, който да ни предложи финансово-икономически анализ за това как законно да субсидираме туроператорски фирми, които да водят повече чужди туристи у нас.
Дългът на България за 2018 г. е 24 430 млн. лв. Дългът на България за 2018 г. е в размер на 24 430 млн. лв. или 22.6 на сто от БВП.
Това разкриват предварителните данни на Националния статистически институт.
През 2018 г. институционалният сектор "Държавно управление" отчита бюджетен излишък от 2 149 млн. лв., или 2 на сто от БВП.
Излишъкът в подсектор "Централно управление" е в размер на 1 900 млн. лв., или 1.8 на сто от БВП.
Парламентът маха част от безумията в закона срещу мръсните пари. Депутатите започват спешен ремонт на пореден закон, след като най-сетне проумяха, че нито данъкоплатците, нито държавните органи са в състояние да го прилагат. Става дума за Закона за мерките срещу прането на пари, който изисква до 12 май стотици хиляди фирми, институции, организации, свободни професии да внесат в ДАНС свои вътрешни правила за контрол и предотвратяване на прането на пари. Председателката на бюджетната комисия Менда Стоянова призна, че това изискване е затруднило много фирмите и в него няма никакъв смисъл.
В средата на февруари пред ДАНС вече се извиха огромни опашки заради друга разпоредба на същия закон - голяма част от фирмите, общините, неправителственият сектор и свободните професии трябваше да представят планове за обучение на служителите си (дори да нямат персонал) как да разпознават и да докладват за мръсни пари. Три дни преди крайния срок ДАНС разпространи примерен план за обучение и хиляди "задължени лица" го преписаха, за да се отчетат. Заради "големия интерес" обаче сайтът на агенцията се срина, много фирми, счетоводни офиси, адвокатски кантори и т.н. не успяха да изпратят електронно плановете си и се наложи да ги предават "на гише".
Сега се очертават същите проблеми заради задължителното представяне на вътрешни правила срещу мръсните пари. Повечето "задължени лица" не са готови, а немалко дори не подозират за това задължение. Санкцията за нарушителите е минимум 1000 лв. По-лошото е, че ДАНС също не е готова с т.нар. Национална оценка на риска, нито е публикувала обещаните примерни правила, които би трябвало да ориентират счетоводните предприятия, търговците на едро, агенциите за имоти, лизинговите компании, както и всевъзможни възложители на обществени поръчки. Фирмите, които са се опитали сами да се справят със задачата, са се провалили, тъй като ДАНС масово е връщала изпратените правила за преработка, става ясно от счетоводните форуми.
Управляващите или най-сетне са осъзнали, че изискването да се представят в ДАНС вътрешни правилници е безумна бюрократщина, или се боят от напрежение преди изборите. Във вторник група депутати от ГЕРБ внесоха законова поправка, според която фирмите не са длъжни да изпращат правилата си в агенцията. ДАНС обаче ще има право да проверява налични ли са те.
От случая "Каракачанов" лъсна безсмислието на антикорупционната комисия. Антикорупционната комисия (КПКОНПИ) е дала указания за корекция на имотната декларация на вицепремиера Красимир Каракачанов, но не в раздела за луксозния му мезонет. Това се разбра от изказване на вицепремиера пред Би Ти Ви. Проверка на "Биволъ" разкри, че в публичната си декларация за м.г. Каракачанов е посочил, че е собственик на жилище от 210 кв. м, но не е обявил терасите от 117.32 кв. м, които фигурират в нотариалния му акт.
От КПКОНПИ не отговориха на въпросите на "Сега" защо комисията не е установила несъответствието и не го е обявила публично, както предвижда законът. Не е ясно и дали ще има нова проверка на декларацията. От прокуратурата също не се занимават със случая засега.
Самият Каракачанов прехвърли отговорността на КПКОНПИ, която би трябвало да го уведоми, ако има проблем, и да поиска несъответствията да бъдат отстранени. Той даде пример с декларацията на съпругата си за възнаграждението й, когато е получил писмо за корекция. Пред Би Ти Ви Каракачанов коментира още, че терасите не са усвоени. На въпрос защо не са декларирани пред КПКОНПИ, той отговори, че е попълнил само жилищната площ, която е 210 кв. м. Той заподозря "политическа преднамерена атака" срещу него и опит да се внуши, че е нарушил закона.
Подобно на сделката на Цветан Цветанов, луксозното жилище на Каракачанов също е придобито чрез замяна. Сделката е станала през 2017 г., а стойността на мезонета е 264 273 лв., се вижда от декларациите на семейство Каракачанови. Двамата са заменили друг мезонет в кв. "Овча купел" с площ 169 кв. м, оценен на 114 273 лв., като са доплатили по 35 000 лв. Сумата според декларираната замяна и доплащането е 184 273 лв. и се разминава с обявената цена на придобиването - 264 273 лв. В имотния регистър пък е вписан материален интерес от 243 048.6 лв. От акта за собственост се вижда, че освен двете части на мезонета са записани и прилежащите части - съответните идеални части от общите части на сградата и тераси с обща площ на терасите 117,32 кв. м. Така жилището, което се намира в идеалния център на ул. "Осогово", става с площ от 327 кв. м.
В декларацията си пред Инспектората на ВСС съпругата на Каракачанов, която е прокурор в Софийска градска прокуратура, но в момента е командирова в Апелативна прокуратура, също не е вписала терасите, показа проверка на "Сега".
КЗК не откри нарушение за кампанията на "Фантастико" "Вземи 2 на цената на 1". Решенията на Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), свързани с поведението на търговските вериги, продължават. След рекордната глоба от 15 млн. лв., наложена за рекламен клип през февруари т.г. на "Метро Кеш енд Кери България" по жалба на "Лидл България енд Ко", сега комисията излиза с нови две решения, този път отнасящи се до "Фантастико".
Повод за първото решение, според което антимонополният орган не открива нарушения, е промоцията "Вземи 2 на цената на 1" в магазините на "Фантастико", а производството е образувано след жалба на "Лидл България енд Ко".
Второто решение е резултат от самосезиране на КЗК и е свързано с организирана от веригата томбола със специални награди. Регулаторът смята, че е налице заблуждаваща реклама и налага глоба от 162 256 лв. на организатора - "Ван холдинг" - дружество от групата на "Фантастико". Сумата е 0.1% от нетните приходи на компанията за 2018 г.. Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - София област, в 14-дневен срок от съобщаването му.
"Вземи 2 на цената на 1"
През ноември 2018 г. в магазините на "Фантастико" се предлагат 22 продукта в кампания под надслов "Вземи 2 на цената на 1" и "Вземи повече, плати по-малко". Предложенията са разнообразни - тоалетна хартия, вафли, бисквити, колбаси и др., като вторият артикул е идентичен на първия.
"Лидл България енд Ко" изпраща сигнал до КЗК, тъй като смята, че кампанията осигурява безвъзмездно предлагане на добавка към продавана стока. С други думи - при закупуване на един промоционален артикул потребителят получава втори от същия вид безплатно, а това "с голяма степен на вероятност би довело до промяна на икономическото поведение на потребителите".
КЗК обаче приема, че в случая има продажба с отстъпка от цената на едни и същи продукти, предлагани за продажба заедно (като в брошурата на "Фантастико" изрично е посочен и процентът на намалението), а не даване на нещо допълнително.
Обемът на потребителските заеми се повишава със 17.9% през март. Потребителските кредити са нараснали със 17.9% на годишна база през март, с което отбелязват дванадесети пореден месец с двуцифрен темп на растеж. Така общият обем на този тип заеми достига 9.3 млрд. лв. към края на тримесечието. Това показват последните данни на Българската народна банка (БНБ).
Кредитирането в България като цяло продължава да расте и през март. Увеличението е със 7.5%, или 3.8 млрд. лв. на годишна база, а общият обем на заемите достига нов рекорд от 55.3 млрд. лв. Големият двигател на повишението са домакинствата, но частният сектор също има принос - от 3.2 пр. п. Добра новина е и продължаващият спад на лошите вземания, които намаляват с 10.9% до 5.8 млрд. лв. към края на март.
Жилища и потребление
Задълженията на домакинствата нарастват с 11% през март спрямо година по-рано, като така приближават 22.2 млрд. лв. Голям принос за увеличението имат потребителските заеми (7.1 пр. п.), които превишават 9.3 млрд. лв. и растат с темп от над 17% за четвърти пореден месец. Тук двигателят са предоставените кредити за над 5 години в левове, които се равняват на 70% от всички потребителски заеми. Според някои икономисти зад този ръст стоят задължения за допълнително финансиране на ипотеки и жилищно обзавеждане, които вървят успоредно с все още силната активност в имотния сектор.
А данните на БНБ показват, че ипотеките също имат значителен принос към общия растеж на заемите на домакинствата. Обемът на жилищните кредити поддържа двуцифрен темп на увеличение вече осми пореден месец, като през март се ускорява до 11.5% на годишна база и достига 10.76 млрд. лв.
Междувременно централната банка също наблюдава бързото увеличение на кредитите и над година алармира за притесненията си от ускорените темпове. БНБ вече започва и по-усилено да налага мерки за охлаждане на ръста. През март тази година например банката повиши нивото на антицикличния буфер, който въведе за пръв път миналата есен. Тогава размерът на буфера беше 0.5% от експозициите на банките в България, в сила от 1 октомври 2019 г., а през март БНБ повиши нивото до 1% (в сила от 1 април 2020 г.). Капиталовият излишък в банковата система е солиден, но може да се наложи някои банки, които работят на близки до минимума капиталови изисквания, да мислят за набиране на капитал, ако искат да продължат с кредитната експанзия.
Борисов очаква 20% ръст на БВП след завършването на АМ „Хемус". острояването на магистрала "Хемус" ще доведе до ръст на БВП на страната с 10-20%, прогнозира министър-председателят при инспеция на строителните дейности при участъка Ябланица-Боаза на аутобана.
„От 15 май полагат трите пласта асфалт, ще влязат в сроковете", каза премиерът Борисов пред медиите. Той посочи, че до края на 2022 година има реална възможност АМ „Хемус" да стига до Плевен и подчерта, че правителството активно работи за изграждането на цялата автомагистрала.
„Финансовият министър е обезпечил плащанията, регионалният министър си действа по отделните лотове. Ние сме чували всякакви глупости - кой какво прави за „Хемус". Всъщност тя е направена до Ябланица и въобще няма проект, никой никога не е мислил да прави „Хемус". А всички говорят за Северозапада, за Северна България и т.н.
По информация на Агенция „Пътна инфраструктура" работата по отсечката Ябланица-Боаза напредва и е напълно реалистично да е готова през есента - около половин година по-рано от предвиденото. По договор отсечката трябва да е завършена през март 2020 г.
В присъствието на министър-председателят Бойко Борисов, министъра на регионалното развитие Петя Аврамова, министъра на финансите Владислав Горанов, зам.-министъра на регионалното развитие Николай Нанков и председателя на УС на АПИ Георги Терзийски беше даден и символичният старт на строителството на отсечката Боаза - пътен възел „Дерманци".
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро