Снимка: Архив infostock.bg
Полицията влиза в 746 къщи за гости. Прокурори и полицаи от цялата страна започват масирана акция по проверка на всички 746 "къщи за гости", построени с 202 милиона лева евросредства. На прицел са и стотици скъпи автомобили, АТВ-та, бъгита, яхти, парапланери и всякакви други превозни средства, които са финансирани от фонд "Земеделие" по европейска програма за развитие на селските райони. Мащабната операция е по разпореждане на главния прокурор Сотир Цацаров след появилите се в последните дни информации за имоти, закупени с пари от Европа.
Окръжна прокуратура вече е образувала досъдебно производство за къщата за гости край Сандански за представени неверни сведения по мярка 311 "Разнообразяване към неземеделски дейности" 2007 - 2013 г„ финансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони.
Отделно е сезирана и КПКОНПИ за извършаване на проверка и преценка за конфликт на интереси за Александър Манолев, чието име се свързва с имота. Бившият зам.-министър вече е разпитан. Показания са дали и много свидетели, извършени са и три претърсвания с разрешение на съда. Говорителят на главния прокурор Румяна Арнаудова съобщи, че на 17 април в община Сандански някой е оставил ключ за къщата за гости с молба да не се разбива. Прокурори обаче не получили съдействие и служителите там казвали, че не знаят нищо по случая и нямали спомен кой е оставил ключовете.
Създадени са специални екипи, които ще разлистят лист по лист цялата документация по проектите, подавани по мярка 311. На място полицаи ще влязат във всяка къща, за да установят дали се ползва по предназначение.
Забраняват събирането на трюфели без разрешение. Хората, които искат да събират трюфели, вече ще трябва да си вадят разрешително. Това предвижда проект на Закон за трюфелите, внесен в парламента от група депутати. За целта ще плащат такса по тарифите, които се събират в системата на Изпълнителната агенция по горите. Трюфели ще могат да се събират само с помощта на специално обучено куче, а копаенето ще става със специална лопатка, пише още в законопроекта.
При нарушения на изискванията ще има глоби от 1000 до 5000 лв„ а при повторно санкцията стига до 10 000 лева. Според вносителите на законопроекта досегашната практика за вадене на трюфели чрез мотики, големи лопати и дори с рало, тотално унищожават естествените им находища занапред.
Документът предвижда и правила за култивираното отглеждане на гъбите. Производителите на култивирани трюфели, ползващи собствени или наети терени за производство, са задължени да спазват периодите на зреене. Събирането на Бял трюфел е разрешено от 15 септември до 15 януари, на Зимен бял - от 15 декември до 15 април, за черен летен - от 1 май до 31 август, за зимен - от 1 декември до 31 март.
Търговията с различни сортове пресни трюфели, събрани от естествени находища и в стопанствата, се допуска до 10 дни след посочените периоди на зреене. Забранява се изкупуването на незрели трюфели.Плантациите, които се използват за култивирани трюфели, трябва да са обозначени с табели с надпис "Забранено събирането на трюфели".
Предвижда се и изрична забрана за събиране на трюфели по време на дните, определени за лов.
У нас от природата се берат над 100 тона трюфели на година, но на българския пазар остават не повече от 5%. Най-скъпият сорт е Tuber-magnatum или бял трюфел, като цената му стига до 10 000 лв. килограма. Обикновеният български черен летен трюфел в зависимост от качеството варира на едро от 75 до 1450 лв./кг.
"Хемус" завършена - проектират едни последни 90 км. През юни стартират процедурите за построяването на последните близо 90 uм от магистрала "Хемус". Тогава се очаква да бъде обявен търг за инженеринг.
Това обяви зам.-министърът на регионалното развитие Николай Нанков по време на третата поредна среща за магистрала "Хемус", организирана от МРРБ и "24 часа", която се проведе в сряда в Ловеч. А думите му накараха бизнеса да реагира, че магистрала "Хемус" е практически завършена.
"Аз смятам, че "Хемус" е вече приключила - като идеи, като решения. Връщане назад няма. Оттук нататък ще се говори само за срокове, километри, участъци, реализация", коментира на форума изпълнителният директор на "Хидрострой" Живко Недев.
"В момента актуализираме подробните устройствени планове на първите 60 км, разделени на два участъка от Търново в посока Търговище. До 20-25 дни ще започне обществената поръчка за разширен идеен проект. От източната страна за участъка от Търговище в посока Велико Търново има готов разширен идеен проект за 30-те километра. Там до 40 дни ще възложим инженеринг - чисто строителство", обясни Нанков пред изпълнената с представители на бизнеса и местните власти зала в Ловеч. Ден по-рано бе започнато строителството на 134-километровия участък от Боаза до връзката на магистралата с пътя Русе - Велико Търново.
Александър Георгиев, един от авторитетите на НАП, оглавява в четвъртък Комисията по хазарта. Комисията по хазарта от днес ще има нов шеф, научи "24 часа". Александър Георгиев идва от Националната агенция по приходите и най-вероятно в четвъртък заповедта за назначението му ще бъде подписана от финансовия министър Владислав Горанов.
Александър Георгиев от май 2017 г. е зам. директор на Националната агенция за приходите. Той работи в приходната агенция почти 20 години. Постъпва като експерт през 2000 г. През 2008 г. става заместник-директор на дирекция „Обжалване и управление на изпълнението" в София, а от 2009 г. оглавява самата дирекцията.
Мястото в комисията, която контролира хазартния бизнес у нас, се освободи след като парламентът избра Мария Филипова за заместник председател на Комисията по финансов надзор. Тя бе предложена от председателя на финансовия регулатор Бойко Атанасов, а парламентът с мнозинство я потвърди.
Комисията "Антикорупция" сама е опорочила декларации на хората от властта. Указания на Комисията за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за това как да се попълват декларациите за публичност на имуществото на хората от най-високите етажи на властта на практика ги компрометират и ги правят неверни, стана ясно от проверка на "Сега". По неизвестни засега причини комисията е разпоредила, че не е задължително да се декларира "разгъната застроена площ в кв. м", въпреки че такава графа съществува в утвърдената от нея декларация. Така заемащите висши постове в държавата получават картбланш да не декларират мазета, тавани, тераси и др. и да заблудят обществото за реалния размер на притежаваното от тях имущество. В предишния образец на декларация нямаше подобно указание и в нея влизаше цялата информация от нотариалния акт.
За указанията най-напред съобщи депутатът от ВМРО Искрен Веселинов. "Когато се обадиш в КПКОНПИ, за да попиташ как да попълниш декларацията, ти казват - без мазета, тавани, тераси и др., всичко, което е РЗП - не. Попълва се застроената площ", обясни пред "Сега" Веселинов и допълни, че тази практика била от години. Според него никой не е декларирал терасите точно заради съветите на комисията.
Интересното е, че нито един от уличените в пропуски в декларациите не се защити с този аргумент. Дори шефът на КПКОНПИ Пламен Георгиев не се позова на собствения си документ - той е декларирал едната си тераса от 46 кв. м, а липсата на другата - от 186 кв. м, обясни с грешка в нотариалния акт. Терасата си от 117 кв. м не е декларирал и вицепремиерът Красимир Каракачанов, но и той не се позова на указанията на комисията.
Не е ясно колко души са спестили тераси, тавани и мазета вследствие на указанията на КПКОНПИ. Повечето декларации, които "Сега" провери, са с попълнени графи за разгърната площ. Самият Искрен Веселинов например е посочил в своята последна декларация, че през 2017 г. си е купил гараж в Русе за 20 000 лв., като е попълнил графата както за "площ", така и за "разгърната застроена площ".
Според закона за противодействие на корупцията образците за декларациите за имущество и интереси се правят от КПКОНПИ и са качени на нейния сайт. Оттам всеки заемащ висша публична длъжност има възможност да ги изтегли и попълни. Към всяка декларация има указания за попълване. Именно там е записано, че "колоните "разгърната застроена площ" не са задължителни". Интересното е, че само тази графа не е задължителна.
Русе, Плевен и Добрич се топят най-бързо. Град Русе е загубил най-много жители през 2018 г., сочат данните на НСИ за миналата година. Той се е стопил с 1223 души и населението му към края на м.г. е 142 902 души. Следващи в тъжната класация са Плевен, който вече е с 947 души по-малко, или с общо 96 610 жители, и Добрич, който е намалял с 918 жители до 83 584 души население.
От областните градове Габрово и Хасково са намалели с повече от 800 жители. В Габрово намалението е с 894 до 52 169 души, а в Хасково -с 808 до 70 406 души. Най-малко е намаляло населението на Бургас - с 260 жители до 202 434, и Благоевград -с 232 жители до 69 178 души. При необластните градове за трета година най-много е намаляло населението на Свищов - с 985 души до 25 062, следван от Дупница - с 467 души до 29 698.
В 6 областни града имат ръст - Варна, Велико Търново, Кърджали, Пловдив и София и Търговище, където за пръв път от години населението е повече в сравнение с предходната година, макар и само със 7 души (до 35 453 души). Най-големият ръст очаквано е в София - 3237 души повече живеят в столицата, а общият брой на населението й вече е 1 241 675 души. Увеличението на населението в Пловдив е с 1680 души при общо население от 346 893. Варна увеличава населението си през 2018 г. с 651 жители и остава трети по големина град с общо население от 336 505 души. Едва 28 от общо 257 града у нас са увеличили броя на населението си през изминалата година. При необластните градове най-голямо увеличение на населението има в Несебър, чиито жители към края на миналата година са с 334 повече до 13 083 души. Следва Казанлък с нови 260 жители до 45 020 души.
Както и през 2017 г., единствено в Кърджалийска област всички градове увеличават населението си - Кърджали, Ардино, Джебел, Крумовград и Момчилград. Най-малкият областен град продължава да е Смолян с население от 27 505 души. Най-големият необластен град все още е Асеновград, където живеят 48 719 души. Най-малък град е Мелник със 183 жители.
Един среден пръст от СЕМ. Без изненада на заседанието си в сряда Съветът за електронни медии (СЕМ) първо прие оставката на досегашния генерален директор на БНТ Константин Каменаров, която той депозира сутринта, и назначи за временно изпълняваш длъжността Емил Кошлуков.
Решението за освобождаването на Каменаров е било взето единодушно с пет гласа "за". То следва от потвърдената му от Софийския градски съд условна присъда за шофиране след употреба на алкохол.
С три гласа "за" - на председателя на СЕМ София Владимирова (от квотата на ГЕРБ), Бетина Жотева (президентска квота - на Росен Плевнелиев) и Розита Еленова (парламентарна квота, предложена от Български демократичен център на Христо Ковачки) за временно изпълняващ длъжността генерален директор на обществената телевизия бе избран програмния директор на БНТ1 Емил Кошлуков. Според съобщението на медийния регулатор той е бил единственият кандидат, който отговарял на законовите изисквания за заемането на поста и който се е съгласил да го заеме. Против е гласувал Иво Атанасов (парламентарната квота - БСП), а "въздържала се" - Ивелина Димитрова (президентска квота - Румен Радев).
"Най-важното е спокойствието в БНТ в деликатния момент, в който за съжаление се наложи - при тези форсмажорни обстоятелства, да взимаме такива решения. Разбирам хората, с които говорих. Разбирам и тяхното желание да не се споменават имената им. Някои от мотивите бяха лични, други бяха, че телевизията наистина е в много тежък момент. Предстои само след два дни да започне предизборната кампания, предстои посещението на папата в България", каза пред БНР в сряда председателката на СЕМ София Владимирова.
По закон Кошлуков може да изпълнява длъжността три месеца. След това СЕМ са задължени да обявят конкурс за избор нов генерален директор на БНТ.
Самият факт, че Каменаров е влязъл в процедурата по избора преди две години с висящо дело, при това от типа "безспорни", едва ли е бил неизвестен на застаналите зад кандидатурата му. Това подхрани и хипотезата, че избирането му начело на БНТ е било по-скоро вариант за туширане на напрежението около кандидатурата на Емил Кошлуков за поста. По време на конкурса през 2017 г. той беше фаворит на СЕМ (а също и на управляващите), но не можа убедително да обясни как се е получил трудовия му стаж в телевизия, каквото е изискването на закона. В документите си беше представил служебна бележка от телевизия "Атака", която предизвика неудобни въпроси към членовете на СЕМ тъкмо преди да излязат с решение. Така Константин Каменаров стана генерален директор, а впоследствие назначи Кошлуков като програмен директор на БНТ 1 и водещ на публицистичното предаване "Още от деня" в най-гледаното време.
Публичната продан на къщата на Баневи е отложена за края на май. Публичната продан на къщата на Николай и Евгения Баневи в столичния квартал "Бояна", която беше насрочена за вторник, се отлага с месец. Това става ясно от нова обява в Регистъра на публичните продажби на съдебни изпълнители. Оферти ще се подават от 30 април до 30 май като продажбата е насрочена за 31 май.
Стартовата цена остава без промяна - 5.788 млн. лева без ДДС. От обявлението става ясно, че в течение на времето върху имота има редица наложени и отменени забрани, като пет от възбраните са от 2018 г. и след тях няма отменени. Частният съдебен изпълнител Милен Бъзински отново обръща внимание, че имотът е апортиран в друго дружество, но това не е отразено в имотния регистър.
Решението за отлагането е на частния съдебен изпълнител, а не на съда, съобщи bTV като се позова на свои източници. Според тях фирмата "Партнърс Комерс", собственик на имота, заради чиито дълг от 100 хил. лева, той беше обявен за продан, е заявила желание да изплати цялата дължима сума по изпълнителното дело. Тя е в размер на 2 млн. лева. Компанията е еднолична собственост на Сейшелската офшорка "Юниуърлд Инкорпорейтид", а неин управител е синът на Банев - Николай.
На "Партнърс Комерс" е даден месец за да изпълни намерението си.
Като причина имотът да бъде описан в края на януари се сочеше изпълнителен лист, издаден от Софийския градски съд за вземане от 102 хил. лева. Той е резултат на дело в арбитражния съд за търговски и потребителски спорове в София, в който молител е фирма "М.Плод.Б" на Бисер Илиев Благоев, а ответник "Партнърс комерс".
19 кандидати за едно място в Европарламента. Средно по 19 кандидати се борят за едно от 17-те места на България в бъдещия нов състав на Европейския парламент. Общо 318 са кандидатите, които са регистрирани за участие на евровота на 26 май, научи „Монитор" от ЦИК. Във вторник изтече крайният срок за регистрация в Централната избирателна комисия на листите на партиите и коалициите, както и за внасяне на подписките от страна на инициативните комитети за независимите кандидати.
На вота в края на май ще се борят 13 политически сили, 8 коалиции и 6 независими. Общо 15 партии получиха регистрация от ЦИК, но две от тях така и не внесоха своя листа и се отказаха от участие в изборите в последния момент - „Движение България за гражданите" и Българска нова демокрация (БНД).
По традиция голяма част от формациите са внесли пълни листи от 17 души. ГЕРБ залагат на доказани институционалисти, като голяма част от кандидатите им са настоящи евродепутати. Именно настоящи представители на формацията в Брюксел заемат първите пет места, като начело на списъка е еврокомисарят по цифровизацията Мария Габриел. На избираемото шесто място пък е седесарят Александър Йорданов, след като ГЕРБ и СДС подписаха споразумение за общо явяване на вота. Досега ГЕРБ имаха шестима души в ЕП, като заявиха, че сега се надяват да увеличат поне с едно място присъствието си в институцията.
Листата на БСП пък бе подредена след дълги вътрешни скандали и опит на соцлидера Корнелия Нинова да елиминира председателя на ПЕС Сергей Станишев от нея. В крайна сметка след таен вот и балотаж за място той зае петата позиция в листата, която пък се води от неговата бивша половинка Елена Йончева. Тя е един от кандидатите за ЕП с обвинения от прокуратурата за пране на пари.
ДПС от своя страна залага едновременно на млади и утвърдени имена. Начело на тяхната листа е лидерът на движението Мустафа Карадайъ, който се очаква да се оттегли след евровота, а втори е депутатът и издател на „Телеграф медиа" Делян Пеевски. Третата и четвъртата позиции се заемат съответно от двама настоящи евродепутати на движението - Илхан Кючюк и Искра Михайлова.
Партиите от „Обединени патриоти" - ВМРО, НФСБ и „Атака", не успяха да се споразумеят и се явяват по отделно на изборите. Така ВМРО заложиха на Ангел Джамбазки, които да дърпа лисата им, като включиха в нея и режисьора Андрей Слабаков, и бившия командир на 61-ва стрямска механизирана бригада бригаден генерал Димитър Шивиков като представители на гражданската квота.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро