Снимка: Архив infostock.bg
НАП слага под постоянен контрол всички, които имат задължения над 100 000 лв. Националната агенция за приходите ще постави под постоянен мониторинг и контрол длъжници с просрочени задължения над 100 хил. лв., а за София - над 200 хил. лв.
Това е записано в Конвергентната програма 2019-2022 г., която кабинетът прие преди седмица. Документът е изпратен и в Брюксел като част от изпълнението на пътната карта за приемането ни в чакалнята на еврозоната.
Тази мярка трябва да осигури повишаване на приходите от данъци и ще бъде приложена още от тази година.
Постоянният мониторинг и комуникация със задължени лица, които формират значим дял от икономиката в страната, ще продължат до 2022 г., е записано още в документа.
До същата година се удължава и срокът за постоянно наблюдение от НАП над лица със задължения с т.нар. висок фискален ефект. Това са такива дългове, чието погасяване има кумулативен ефект по отношение на бюджета, тъй като от него зависи намаляването на задлъжнялостта и на други икономически субекти.
НАП ще предложи и въведе нов подход и нови механизми за събиране на публичните задължения, предвиждат също плановете на финансовото министерство.
От програмата става ясно, че подходите ще бъдат различни в зависимост от поведението и от вида на задължените лица, както и от размера и категоризацията на дълга им към хазната.
За да гарантират стабилни приходи за бюджета до 2022 г., от финансовото министерство предвиждат да продължи фискалният контрол над рисковите стоки, като техният списък се актуализира ежегодно.
Като отчитат положителните ефекти, довели до рязко свиване на измамите с ДДС, механизмът за обратно начисляване на косвения данък ще се запази до 30 юни 2022 г.
За да стимулират доброволното плащане на данъци и осигуровки, от приходната агенция ще продължат да предлагат услуги и мерки, които да го облекчават, предвижда програмата.
Вече е приета законова поправка, която предвижда още от догодина НАП да попълва данъчните декларации за доходите на физическите лица по данни от работодателите им за изплатени суми. Данъкоплатците ще трябва само да проверят верността им и да се подпишат.
Как Словакия отмени данъка върху търговията на дребно. От известно време насам няколко източноевропейски страни започнаха флирт с различните форми на „данък върху търговията на дребно" - подобен, макар и не идентичен, на ДДС и данъка върху оборота. Прокламираната цел е борба с международните търговски вериги, които са обвинявани за проблемите на местните земеделски производители и местната хранително-вкусова промишленост. В реалността, обаче, той вреди основно на потребителите, пише в свой анализ Мартин Влахински, икономист - анализатор на INESS в областта на икономическата политика, енергетиката и природните ресурси, цитиран от investor.bg.
Данъкът беше въведен в Полша, Унгария и, от 1-ви януари 2019 г. - в Словакия. Дългата борба срещу въвеждането му е описвана подробно и макар че войната изглеждаше загубена, надеждата умира последна. Това се оказва особено вярно за Словакия, където от 1-ви април 2019 г. данъкът беше премахнат, след само 3 месеца съществуване.
Есенната кампания срещу въвеждането на данъка успява да обори официалните аргументи на държавата. Обществеността осъзна, че данъкът ще засегне основно потребителите, а пресата го нарече „хранителният данък".
През февруари публикуваната статистиката за ценовите равнища за предходния месец показа, че януари 2019 г. е първият месец, в който данъкът се налага и цените на хранителните стоки отбелязват най-високия си ръст за последните 12 месеца. Дори и официалните анализи на министерството на финансите и на статистическата служба признаха, че около една трета от покачването на цените се дължи на новия данък.
Пехотата отстрами отново българската армия. И тази година пехотата бе лицето на войската, което я представи пред жителите и гости те на столицата, дошли да видят парада на войската. Както показва историята, тя винаги е побеждавала в битките за оцеляване на България.
Близо 1000 бойци в 10 блока от Въоръжените сили маршируваха на жълтите павета на пл. "Княз Александър I Батенберг" за 6 май.
Представителен блок с бойни флагове светини, начело със Самарското знаме, поведе армейския парад. В строя обаче знаменосците държаха копие на знамето.
Причината е, че оригиналът се показва много рядко - на 10-20 години веднъж и се излага в специална камера. Тя поддържа определена температура и влажност на въздуха, който преминава през специални филтри, очистващи го от микроби. Експерти по реставрация обясниха за "Труд", че Самарската светиня периодично се подлага на специална консервация, за да се запази и не се разпадне.
Ядем все по-малко български зеленчуци. Все по-малко са българските зеленчуци на пазара у нас, показва анализ на Центъра за икономически изследвания в селското стопанство.
"Нивата на самозадоволяване със зеленчуци в страната продължават да се влошават. През 2017 г. самозадоволяването с домати е 70%, докато през 2018 г. делът им е 68%. За сравнение през 2007 г. процентът е бил 82%, отчитайки само официалния внос", отбелязват експертите от центъра.
Тревожно е и положението при чушките. Родният пипер е покривал 71% от нуждите на пазара през 2018 г. За сравнение година по-рано делът му е бил 72%, а десет години по-рано - 87 на сто.
При краставиците нивата на самозадоволяване в България през миналата година са около 98%, докато година по-рано са били 78%. През 2007 г. отчетеният дял на този вид зеленчуци местно производство е 101%.
Данните на Националния статистически институт потвърждават ръст на вноса на пресни зеленчуци и плодове у нас. През януари в страната са внесени 22,8 хил. тона пресни зеленчуци и 30,7 хил. тона пресни плодове, респективно с 2,3% и 8,4% повече спрямо същия месец на 2018 г.
В сравнение с година по-рано драстично растат доставките на лукови зеленчуци -със 760 тона или 28,8%. По-големи са и внесените количества картофи - с 5,2% и зеле - с 10,8%.
България е усвоила едва 1.5% от евопарите за чист въздух. Борбата с мръсния въздух се изтъква като един от приоритетите на правителството и лично на столичния кмет Йорданка Фандъкова, но това не личи от усвоените европари с цел превенция. Оказва се, че година и половина преди края на програмния период 2014-2020 г. България е успяла да получи точно 1.55%, или 1.7 млн. лв. от средствата, предназначени за борба с фините прахови частици и замърсяването. Това показва справка на в. "Сега" в регистрите за изпълнението на екологичната програма "Околна среда". Тя разполага общо с бюджет от над 3.4 млрд. лв., но към момента от нея реално са усвоени едва 17.09%.
Програмата е разделена на няколко направления за подпомагане на конкретни сектори -води, отпадъци, свлачища и др., като всеки от тях е с отделен бюджет. Именно по направлението "Подобряване качеството на атмосферния въздух" страната ни е усвоила едва 1.55%, при положение че бюджетът по мярката е над 115 млн. лева. Все пак договорените пари са 50%. Те са предназначени както за актуализиране на общинските програми, така и за конкретни мерки за подобряване на качеството на въздуха - като подмяна на печките на твърдо гориво с екоалтернативи. Такива проекти имат София и Монтана, които са сключили договорите си през март и април, но усвоени пари засега няма, показва още справката. Пари са получени единствено от Изпълнителната агенция "Околна среда", която е усвоила над 600 000 лв. за изграждането на система, която да следи смога в реално време.
Бавното и мъчително усвояване на парите за борба с мръсния въздух е сериозен проблем по две причини. Краят на програмния период наближава и с всяко отлагане рискът за претупване на проектите или дори за загуба на средства расте, макар средства да могат да се разплащат до 3 г. след изтичането на периода. От друга страна, България изглежда абонирана за лидер в различни класации за мръсен въздух, а решение на проблема с отоплението на твърдо гориво и горенето на отпадъци и гуми в София и в други големи градове няма.
Усвояването на пари по останалите мерки на програма "Околна среда" също не изглежда оптимистично. Под 3% са средствата по мярката, свързана с НАТУРА 2000 и биоразнообразието, макар по нея да са предвидени близо 200 млн. лв. Парите се отпускат за допълване на морските защитени зони, за опазване на природни местообитания и видове в националните паркове и др.
Държавата пак се провали в разяснителната кампания за българите в чужбина. Въпреки мултимилионния бюджет, заделен за организацията и провеждането на европейските избори, българската държава се провали за пореден път в една от основните си задачи - да проведе ефективна информационна кампания, която да привлече вниманието на българските избиратели, пребиваващи в други страни членки на ЕС.
Това стана ясно, след като Централната избирателна комисия (ЦИК) обяви окончателните данни за подадените заявления за гласуване в чужбина. Срокът за пускане на заявки - писмено или чрез интернет страницата на комисията, изтече на 30 април. Постъпили са общо 8671 заявления. Очаквано най-много са дошли от Великобритания (1778), Германия (1303), Испания (955) и Гърция (809).
На последните евроизбори, проведени през 2014 г., постъпиха малко по-малко заявления 7998. Това означава, че положението на практика почти не се е променило през последните 5 години, стане ли въпрос за информационната кампания, която държавата трябва да проведе.
Отговорът до голяма степен трябва да се търси в недостатъчната активност на институциите. Трудно може да се каже, че не са заделени достатъчно средства. План-сметката за разходите по подготовката и организацията на изборите, която правителството одобри в края на март, предвижда разходи в размер на 32.4 млн. лв. За ЦИК бяха заделени 7 036 000 лв., от които 500 000 лв. за разяснителна кампания за правата и задълженията на гражданите и за начина на гласуване. Външното министерство получи 1.7 млн. лв., от които 880 000 лв. допълнително по бюджетна програма "Управление на задграничните представителства и подкрепа на българските граждани в чужбина".
Как са изразходват бюджетните средства, за да бъдат информирани българите зад граница, предприемат ли се въобще конкретни мерки в тази посока и ако да - доколко са ефективни, това никой не може да каже. Институциите досега не са се отчитали и едва ли ще го направят и сега.
Сред българите в чужбина разочарованието от безразличието на институциите е пълно, свидетелства Антоанета Тончева, живееща в немския град Регенсбург, пред БНР. „Няма никаква информационна кампания по отношение на това да бъдат информирани българските граждани, да им се разясни на какво имат право, къде могат да гласуват, къде потенциално биха могли да гласуват - нищо. Кампанията тече през социалните мрежи", разказва огорчено Тончева.
Декларираният данък върху доходите за 2018 г. е 1.06 млрд. лв. Над половин милион работещи са подали в срок данъчните си декларации тази година, а общият данък, деклариран в Националната агенция за приходите (НАП), е около 1.06 млрд. лв. Това стана ясно от думите на Росен Бъчваров пред БНТ, който е говорителя на агенцията. Това обаче все още не е цялата сума, която се очаква от данъчната кампания, защото има още една седмица, в която ще постъпват декларации, изпратени по пощата. Предполага се, че те са около 50 хил. и така общият брой ще нарасне до 600 хил. декларации.
Самоосигуряващите се, едноличните търговци и хората с доходи извънтрудова дейност имаха срок до края на април да подадат данъчни декларации, както и да платят дължимия данък общ доход.
Все повече онлайн декларации
По-голямата част от декларираните тази година 1.06 млрд. лв. са удържани през 2018 г. по трудови и граждански договори. Сумата за довнасяне или данъкът, който не е удържан миналата година (т.е. бил е платен до 30 април) е около 150 млн. лв. и е почти изцяло внесена, става ясно от думите на Бъчваров.
Хората, които са допуснали грешки в данъчната си декларация, ще имат възможност да я коригират до края на септември тази година. След този срок се налага глоба за декларация, подадена с грешни данни, която може да стигне до 1000 лв.
За първи път тази година декларациите, подадени по електронен път чрез ПИК или електронен подпис, са повече от хартиените. А от следващата година процесът се улеснява допълнително. Всички хора с доходи извън тези по трудов договор няма да имат нужда от служебни бележки. От 2020 г. справките за изплатените суми към НАП ще подават само работодателите, а електронните декларации ще са предварително попълнени с данните от тях. Така единственото, което ще се изисква от деклараторите, е да проверят документа, да се подпишат и да го изпратят обратно.
Държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" е на рекордна загуба от 330 млн. лв. Гигантска загуба от 332 млн. лв. отчита държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" за 2018 г. Подобен негативен резултат вероятно е абсолютен рекорд в корпоративната история на България. Сумата е над половината от приходите, които има въглищната централа за миналата година.
От финансовия отчет на дружеството става ясно, че отрицателният финансов резултат е два пъти по-голям от отчетения за 2017 г., като основната причина е повишената цена на въглеродните емисии. Общо натрупаната загуба вече е 605.5 млн. лв., а дълговете са над 864 млн. лева. ТЕЦ-ът буквално е изправен пред фалит, тъй като текущите му пасиви надвишават активите с близо 909 млн. лева.
За да бъде спасена централата, БЕХ подготвя процедура за увеличение на капитала на дружеството, но това ще има само временен ефект. Ако на пазара на електроенергия не настъпи някаква кардинална промяна, която да повиши значително цените, загубата на ТЕЦ "Марица-изток 2" ще продължи да расте, като прогнозите са, че през тази година може да достигне дори половин милиард лева.
Заради лошото финансов състояние не могат да се правят необходимите инвестиции. Проблемите на ТЕЦ "Марица-изток 2" неизбежно ще започнат да се прехвърлят и към държавните "Мини Марица-изток", тъй като в един момент може да спре да плаща за доставените въглища. Според отчета към края на миналата година натрупаните дългове само към мината са около 150 млн. лева и няма изгледи да намалеят.
Задушаващите квоти
Най-големият разход на ТЕЦ "Марица-изток 2" е този за емисиите CO2 - 363.3 млн. лева. Тази сума реално представлява 57% от общите приходи на дружеството, които през миналата година са били 636.7 млн. лева. Макар да изглеждат внушителни, плащанията за квоти ще стават все по-големи. Причината е, че от началото на 2019 г. те се значително по-скъпи - ако 2018-а започна с цената от 7-8 евро за тон и към края стигна около и над 20 евро, то през последните месеци стойността на квотите надхвърля 25 евро/тон, а през април дори премина границата от 27 евро. Прогнозите са, че в следващите месеци ще има и нива от над 30 евро за тон. При това положение, ако ТЕЦ "Марица-изток 2" запази нивата си на производство, ще трябва да отдели за вредни емисии около 500 млн. лв. през 2019 г.
Бием градушките с 13 000 ракети. С около 13 000 ракети ще разполага ведомството за борба с градушките през новия сезон за да извалява принудително най-опасните облаци, съобщиха от ИА „Борба с градушките". До момента са доставени 4870, като на всяка ракетна площадка предварително са доставени 20 ракети. До дни предстои сключването на договор за закупуването на още 8000 ракети. През миналата година са обработените 1346 градоопасни облака, като за целта са използвани 12 806 ракети.
От агенцията уточняват още, че персоналът на вече съществуващите полигони не е променен. Нови хора са назначени в новите два - в с. Тъжа, Старозагорско, и в Хасково. Те са преминали двуседмичен курс, проведен от специалисти от системата на ИАБГ.
Завършено е изграждането на нови 63 ракетни площадки, имащи за цел уплътняване и увеличаване на защитаваната от градушки територия.
До 15 май 2019 г. се предвижда доставянето на необходимата техника, с което площадките ще са готови за работа. От новите ракетни площадки 50 са към новите командни пунктове в с. Тъжа и гр. Хасково. С тях ще бъдат защитени териториите в Подбалканската долина и Хасковска област. Останалите 13 ракетни площадки са към вече действащите командни пунктове.
От ИАБГ уточняват, че ефективността на всяка една противоградова система зависи от непрекъснатото и достатъчно въздействие върху опасните облаци. По тази причина често се налага градоопасните облаци да бъдат обработвани от повече от една ракетна площадка.
През миналата година над област Пловдив и област Стара Загора са преминали и съответно обработени най-голям брой градоопасни клетки. Затова и в тези райони на страната са изразходвани повече противоградови ракети.
За осигуряване на по-голямо радарно покритие на атмосферата над територия на България вече са монтирани и пуснати в експлоатация 2 нови доплерови радара в командни пунктове Поповица и Долно Церовене. По този начин 5 метеорологични станции са оборудвани с най-модерен софтуер IRIS.
От агенцията припомнят, че пускът на ракетите, изстрелвани срещу градоносните облаци, се прави от команден пункт, отдалечен на километри от тях. Работниците на площадките само зареждат ракетите в стартовите тръби. Преди обаче да се натисне копчето за изстрелването на зарядите към облака, той се локализира от един от радарите. Специалистите преценяват доколко той е опасен и в кой момент трябва да се започне да му се въздейства и да бъде улучен. Ракетите минават през указаната от специалистите зона в облака и разпръскват реагента.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.874300 |
| GBP | 2.353640 |
| CHF | 2.081560 |
2.1% годишна инфлация през ноември