Снимка: Архив infostock.bg
Народът му отпуска края, харчи за курорти, техника и ремонти. Народът му отпусна края. А трите сфери, за които приоритетно ще харчим пари, са екскурзии, домакински електроуреди и ремонт на жилището, показва проучване за нагласите за потребление в страните от ЕС. 67% от българите са отговорили, че през 2019 г. планират да харчат повече за свободното си време и пътувания в сравнение с 2018 г. Този показател е над средното за Европейския съюз ниво от 60%.
Със 7% са се увеличили българите, които възнамеряват да пътуват повече в сравнение с анкета от предходната година. Те дори планират повече от едно пътуване за годината извън страната. Норвежците са едни от народите, които ще харчат най-много за пътувания, като 73% смятат да увеличат разходите си, докато при французите и унгарците е най-малък делът на хората, които смятат да похарчат повече за пътешествия - съответно 48% и 46%.
През 2019 г. много българи планират да подновят електроуредите си, като 60% от участниците в проучването заявяват, че искат да си купят готварска печка, хладилник или пералня. В това отношение страната ни е на първо място в ЕС, където само 43% от хората са пожелали да си подменят електроуредите. Като причината за това е, че много от домакинските уреди в България са доста стари.
Българите сме номер едно и по отношение на ремонтите в дома, като над половина искат да обновят жилищата си през 2019 г. Това е с 19% повече от средно за ЕС ниво от 33%. Ние поставяме ремонта на дома и подобренията в него на трето място по необходимост след пътуванията и смяна на електроуредите. За разлика от нас останалите европейци поставят на трето място покупката на нов смартфон, което пък за нас е чак на пето място по необходимост.
Токът ни скъп спрямо заплатата. Цената на тока в България е най-ниската в Европейския съюз, отчита Евростат. В абсолютна стойност цените на електроенергията за домакинствата през втората половина на 2018 г. варират от 10 евро за 100 кВтч в България до около 30 евро за 100 кВтч в Дания, Германия и Белгия.
Спрямо покупателната способност обаче, се оказва, че токът за българите далеч не е най-евтиният. Най-ниските цени на електроенергията за домакинствата са във Финландия и Люксембург, следвани от Нидерландия, Малта, Франция и Швеция.
На другия полюс са Португалия, Германия, Испания, Белгия и Румъния.
Средно цените на електроенергията за домакинствата в ЕС са се увеличили до 21,1 евро на 100 кВтч (+ 3,5%), в края на миналата година спрямо 2017 г.
Българите не могат да се похвалят и с най-ниски цени на газа. Сред държавите-членки цените на газта за домакинствата през втората половина на 2018 г. варират от под 4 евро на 100 кВтч в Унгария, Румъния и Хърватия до около 9 евро за 100 кВтч в Нидерландия, Испания, Дания и Италия и над 12 евро на 100 кВтч в Швеция. У нас средната цена е била - 4,4 евро за 100 кВтч.
Коригирана спрямо покупателната способност, може да се види, че в сравнение с цената на други стоки и услуги, най-ниската цена на газа за домакинствата е била регистрирана в Люксембург, следвана от Обединеното кралство, Хърватия, Естония, Белгия и Германия.
Рекламациите за изравнителна сметка за парно - до 31 август. Намаляват се сроковете за рекламация на изравнителните сметки за парно. В момента който не е осигурил достъп за отчитане на уредите, може да поиска допълнителен отчет и преработване в срок от 3 месеца от получаване на изравнителната сметка. Предвижда се рекламациите да са с фиксирана дата - до 31 август. Това е записано в промени в наредбата за топлоснабдяване, публикувани за обществено обсъждане.
Високите етажи ще могат да плащат по-нисък процент сградна инсталация, когато в сградата има два кръга. Промяната се прави, за да е по-справедливо, тъй като в горната част на блоковете топла вода е с по-ниска температура. Решение трябва да вземе общото събрание на блока.
Във формулата за изчисление на сградната инсталация се предвижда по-нисък коефициент за онези апартаменти, при които тръбите са вградени в стените, тъй като излъчват по-малко топлина.
Над 1 млpд. лева евросредства до 2020 г. за модернизиране на училища и детски градини. Над 1 млрд. лв. ще достигнат европейските инвестиции за модернизиране на българските училища и детски градини до 2020 г.
Това обяви във Варна заместник-министърът на регионалното развитие и благоустройството и ръководител на ОПРР Деница Николова, съобщиха от министерството.
В града заедно с кмета Иван Портних тя откри обновените с евросредства основно училище „Никола Вапцаров" и детска градина „Светулка" и инспектира редица обекти, които се реализират с финансиране по ОПРР.
Двете учебни заведения са част от проекта „Модернизация на образователната инфраструктура на територията на град Варна", по който с над 16,1 млн. лв. в общината се обновяват десет учебни заведения. Зам.-министър Николова отбеляза, че по Оперативна програма „Региони в растеж" 2014-2020 г. в ремонти и ново оборудване на учебни заведения се влагат 624 млн. лв., а заедно със средствата, инвестирани в предишния програмен период - 2007-2013 г., инвестициите ще нахвърлят 1 млрд. лв.
Изпълнението на оперативната програма върви с ускорени темпове, коментира още заместник-регионалният министър. 86% от общата сума по нея в размер на над 3 млрд. лв. вече са договорени, а 51% са разплатените средства по проекти. Николова информира, че до края на годината по програмата ще бъдат отпуснати нови 14 млн. лв. за подобряване на енергийната ефективност на многофамилните жилища и общинските сгради в 28-те малки общини, бенифициенти.
10 лв. за жертва е обезщетението за катастрофата край Своге. Застрахователната компания "Бул инс" е определила по 10 лв. обезщетение за жертва в зловещата катастрофа край Своге, където през август 2018 г. загинаха 20 души. Толкова е превел застрахователят на наследниците на двама от загиналите. Шокирани от решението, те се обърнаха вчера с отворено писмо до премиера Бойко Борисов, до омбудсмана Мая Манолова и до шефа на Комисията за финансов надзор Бойко Атанасов. Късно вечерта вчера от Комисията за финансов надзор (КФН) заявиха, че това е незаконно, защото при такива случаи има строго фиксирана минимална сума.
"Уважаеми господин Борисов, знаете ли, че животът на един човек струва 10 лева? Да, 10 лева! На толкова застрахователна компания "Бул инс" АД оцени живота на нашите майки, бащи и деца! Поведението на този български застраховател ни кара да се чувстваме унизени и огорчени, без вяра в справедливостта и закона. Ако "Бул инс" АД нямат финансовия ресурс да платят за смъртта на 20 души, тогава ние си задаваме въпроса дали няма да се повтори случаят със ЗК "Олимпик", но този път със стотици хиляди засегнати българи", се казва в писмото, публикувано във фейсбук профила на Българската асоциация на пострадалите от катастрофи.
Първоначално "Бул инс" дори е отказала да плати обезщетение на близките на загиналите, каза пред в. "Сега" председателят на асоциацията Владимир Тодоров. Аргументът бил, че фирмата превозвач не е уведомила предварително агенция "Автомобилна администрация" за превоза, както било по закон. След жалба на близките до КФН, последвалата проверка и разпореждането застрахователят да плати незабавно, "Бул инс" склонили, но само на 10 лв. Близките на останалите 18 жертви от катастрофата с притеснение очакват тези дни и седмици да получат решенията за своите обезщетения. Те се дължат по застраховката "Злополука", сключена между транспортната фирма и "Бул инс". Това е застраховката за пътниците на седящите места в обществения транспорт, която е включена в билета им. Тъй като в случая става дума за случаен превоз, ролята на билети играе списъкът на пътниците, обясни Владимир Тодоров. Именно този списък не бил предаден предварително от шофьора в агенция "Автомобилна администрация", според застрахователите.
По тези застраховки има законово фиксиран размер на обезщетението при смърт на пътник - 50 000 лв., които се разпределят между наследниците на загиналия. Освен това за автобуса има и застраховка "Гражданска отговорност", сключена с "Лев инс", по която обаче трябва да се изчака изходът на наказателното дело.
Партиите нагло лъжат за субсидиите си. Политическата класа лъже българските данъкоплатци за размера на партийните субсидии. Това разкри „разследване" на „Шоуто на Слави". Оказва се, че ГЕРБ, БСП, патриотите, ДПС и другите формации, представени в парламента, взимат не по 11 лева за всеки подаден за тях глас, а по 13.23 лева. Така за миналата година вместо полагащите им се общо 32 млн. лева правоимащите партии и коалиции всъщност са получили над 38 млн., или с 6 милиона лева повече. И това се случва, при положение че над 2 милиона данъкоплатци гласуваха на референдум за намаляване на партийните субсидии на 1 лев за глас.
"Партиите да прибират по 13.23 лева на глас, при положение че 2 516 957 българи ясно поискаха на референдум 1 лев субсидия, е наглост и цинизъм", коментира Слави Трифонов. В Закона за политическите партии се казва, че право на субсидия имат формациите, влезли в Народното събрание, както и партии, който имат над 1% от гласовете. А Законът за бюджет 2018 уточнява, че размерът на държавната субсидия е 11 лева за всеки получен действителен глас. Като се знае кои са правоимащите и колко действителни гласа са получили на изборите, сценаристите на Слави са изчислили, че общата сума на субсидиите за 2018 г. трябва да е 32 128 844 лв. (включена е и партия "Възраждане", която мина 1-процентната бариера). Но справка на Министерството на финансите сочи, че ГЕРБ, БСП и останалите субсидирани от данъкоплатците политически сили са взели 38 648 384 лева.
Причината е, че субсидията за всяка партия е била определена не според спечелените от нея гласове, а въз основа на всички подадени действителни гласове, включително и на хората, подкрепили независими кандидати, и дори на пусналите валидна бюлетина "Не подкрепям никого". Така протестният вот парадоксално е довел до подхранване на партийните каси на ГЕРБ, БСП и т.н., смятат от "Шоуто на Слави". МФ само е предоставило справката за парите, но не става ясно как ги е изчислило.
От Министерството на финансите, което дава парите, отказаха да коментират пред "Сега" седемцифрената разлика, като поискаха въпросите да им бъдат зададени по Закона за достъп до обществена информация. Партийните щабове също не пожелаха да обяснят на какво се дължи разминаването. "Има законови разпоредби. Ясно и точно е как се разпределят парите на политическите партии", коментира лаконично пред "Сега" Цветомир Паунов - организационният секретар на ГЕРБ.
Какво стои зад протеста на малките ВЕИ. Защо собственици на малки ВЕИ протестират от няколко дни, заплашват с гражданско неподчинение и искат оставката на енергийния министър Теменужка Петкова? Въпросът стана актуален отново след заканите им за блокиране на пътища и унищожаване на соларни централи.
Формално от Съюза на европейските производители на зелена енергия, който обединява част от ВЕИ инсталациите с мощност до 200 кВт, недоволстват срещу разпоредба в Закона за енергетиката, която ограничава преференциалните цени за електроенергията им и според тях е причина за фалити в сектора. Но исканията им не са подкрепени от останалите организации в сектора като Българската фотоволтаичната асоциация и Българската ветроенергийна асоциация. А против действията им директно застанаха работодателските организации. Освен това въпросният законов текст е в сила още от 2015 г. и цели да ограничи двойното субсидиране на такива проекти - веднъж чрез безвъзмездно финансиране от различни еврофондове и втори път чрез преференциалната цена за тока им. По казуса има решение и на Конституционния съд, а настоящата схема за изкупуване на тока е одобрена от еврокомисията.
Предвид дългогодишната давност на спора възниква въпросът защо точно сега собствениците на малки "зелени" централи са решили да протестират и дали действията им нямат политически оттенък.
Като къщите за гости
По данни на Агенцията за устойчиво енергийно развитие (АУЕР) в България има 1527 малки ВЕИ с мощност до 500 кВт, като над 90% от тях са соларни паркове. Протестиращите от Съюза на европейските производители на зелена енергия обаче са едва 270 на брой, или под една пета от сегмента. Причината за това разделение е, че за разликата от останалите те са изградили своите централи с грантово финансиране по Програмата за развитие на селските райони - мерки 311 и 312, които са същите като при схемите за къщи за гости. Или казано иначе, до 70-80% от разходите за тези зелени централи са били покрити с европейски средства, докато всички останали са изградени с банково финансиране.
Причината този модел да съществува е "икономическото разнообразяване на селските райони", като изграждането на малки соларни паркове е една от възможностите наред с къщите за гости. Добрата на теория идея е опорочена - първо, поради факта, че само близки до управлението хора успяват да се възползват, и второ, защото освен тази помощ проектите получават и висока преференциална цена за електроенергията си. С което се влиза в хипотезата на двойно субсидиране. Тази схема е прекратена през 2011 г., когато КЕВР намалява преференциалните цени, така че да съответстват на размера на собственото финансиране. Но за въведените преди това проекти двойното субсидиране продължава до 2015 г., когато въпросът стига до ЕК и България е глобена с 28 млн. лв. заради надплатена помощ.
Агенцията по вписванията: проблемите в Търговския регистър вече се решават. Проблемите на гражданите и бизнеса с незаконосъобразните откази за вписване на промени в Търговския регистър (ТР) няма да бъдат решени с промяна в закона, с която Агенцията по вписванията (АВ) да бъде задължена да възстановява на хората разходите по обжалването на тези откази. Още повече, че едва 5% от всички откази се обжалват, защото при процедурата по вписване в ТР най-важна е бързината и адвокатите предпочитат да подадат ново заявление, вместо да обжалват.
Това коментираха неофициално от Министерството на правосъдието за "Капитал" по повод на адвокатските протести срещу противоречивата практика на длъжностните лица по регистрацията (ДЛР). Адвокатите заявиха, че ДЛР работят на ръба на закона, масово издават откази за вписване на промени с противоречиви и често невъзможни за изпълнение указания, като целта им е да събират повече такси, от които се генерират бонусите им.
В понеделник омбудсманът Мая Манолова (която като депутат от БСП беше сред основните действащи лица при приемането на Закона за търговския регистър) се ангажира да инициира промяна в закона за преодоляване на тези порочни практики. Според нея успешна мярка в тази насока ще е, ако се предвиди Агенцията по вписванията да обезщетява вредите, които гражданите са претърпели от неправомерни откази за вписване в Търговския регистър, когато тези откази са били отменени от съда като незаконосъобразни, включително и възстановяване на съдебните такси и другите разходи, направени при оспорване на отказите.
Според експерти от министерството и Агенцията, с което "Капитал" разговаря, таксите в тези случаи действително са проблем, но далеч по-същественият проблем е забавянето на процедурата. Затова повечето заявители предпочитат да не обжалват отказите, а да заведат ново заявление и да попаднат на ново ДЛР на принципа на случайния подбор. Това обаче не помага за уеднаквяване на практиката или санкциониране на умишлено злонамерени действия, затова от министерството и АВ предлагат пакет от други мерки.
За сряда по обяд е предвидена среща на протестиращите адвокати, омбудсмана Манолова и правосъдния министър Данаил Кирилов, на която ще бъдат обсъдени кои са ефективните мерки. От Агенцията още в понеделник вечерта разпространиха отворено писмо до Манолова, в което заявяват, че проблемът е идентифициран още преди месеци и вече са предприети ефективни мерки, но трябва време, за да се усети ефектът. Неофициално от Агенцията и от Министерството на правосъдието изразяват учудване, че адвокатите са се обърнали към Манолова, а не към тях.
Как да си съберем просрочените вземания? Изрядната документация и проверката на бизнес партньорите са ключови при събирането на просрочени вземания от партньори. Това каза членът на Управителния съвет на Асоциацията на колекторските агенции (АКАБГ) Лилия Димитрова.
При просрочено плащане на задължения всяко предприятие минава през няколко стъпки. Първо са разговорите по телефона и изпращането на имейли, при които се подписва споразумение. Ако няма споразумение или плащане на задължението, то се стига до медиация. „Пожелателно е на тези две стъпки да се стигне до споразумение, защото ако се стигне до съдебно събиране, нещата стават по-скъпи, бавни и нервиращи", коментира Димитрова. По нейни думи в краен случай може да се стигне и до частен съдия-изпълнител, който да събере задължението чрез запор на имущество или сметка.
Ако сте кредитор, е важно да имате документи. Най-често това е подписан договор за продуктите или услугите, които продаваме. „При нас всеки ден идват потенциални клиенти, които ни казват, че им се дължат пари, но не могат да ги съберат", коментира Димитрова. Според нея дори да става въпрос за милиони, българите са наистина доверчиви и доставят продукти на международни фирми само на базата на мъжки думи, без договори. „Единственият вариант, в който можете да си защитите правата в съда, е чрез доказателства", каза още Димитрова. Добре е да се потърси и професионална помощ, независимо дали ще е от консултанти или адвокати.
В над 50% от случаите обаче компаниите търсят помощ след 1 година просрочка.
Колкото повече се отлага, толкова по-трудно и скъпо става събирането. Възложеният дълг през 2017 г. у нас е бил 71.5 млн. лв., а за 2018 г. е 60 млн. лв., сочат данни на АКАБГ.
И макар и през миналата година българските компании да са отчели най-добрите си показатели по редовност на плащанията за последните 5 години, очакванията са в края на 2019 г. възложенията за междуфирмено събиране да се увеличат. Най-лошите платци пък са хората на възраст между 18-25 г.
Трябва и да се прави проверка на международните компании. Тук Димитрова препоръча да наемем човек от местния пазар, който да проучи партньора ни - каква е неговата история на плащания и доколко изпълнява поетите от него ангажименти. Освен това, голяма част от международните компании настояват да се използва тяхното местно право.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.874300 |
| GBP | 2.353640 |
| CHF | 2.081560 |
2.1% годишна инфлация през ноември