Нинова копа гроб на ГЕРБ и сама падна в него. След като два месеца председателят на БСП Корнелия Нинова говореше от сутрин до вечер за оставката на правителството и на премиера Бойко Борисов, след загубата на евроизборите от червените, сама се принуди да обяви, че подава такава. На пресконференцията на „Позитано" 20 обаче соцлидерката не обяви, че напуска поста. А ще председателства БСП, докато Националният съвет на партията започне процедура за изготвянето на правилата за избор на нов председател. След като пленумът бъде готов с правилата, тя ще освободи поста, но ще участва в състезанието за лидер на БСП.
Нинова свиква Националния съвет днес и обяви, че ще внесе няколко предложения за обсъждане. Освен избор на нов председател, сред тях ще бъде и връщане на БСП в Народното събрание, придружено от внасяне на промени в закона за КПКОНПИ, за избор на нов европейски прокурор и правомощията за избор на главен прокурор. Нинова допълнително обясни, че ще продължи да изпълнява правомощията си до началото на вътрешната кампания за решаващото гласуване, което според предложението е за първи път ще бъде пряко: „Пряк избор по подобие на президентския. За пръв път ще гласуват всички членове. Ще се явя на избор пред цялата партия заедно с всички други кандидати. Ако Националният съвет одобри предложението, ще изготвим правила за избора, начин на правене на кампанията на кандидатите за председател, срок и време", обяви Нинова. Допълнителна интрига в БСП ще внесе и преброяването на преференциите, тъй като социалисти вече коментират, че има предварителни данни за разместване в подредбата на червената листа.
Според 100-процентното паралелно преброяване на „Алфа Рисърч", ГЕРБ печелят 7 места в европарламента, БСП - 5, ДПС - 3, а ВМРО - 2. „Демократична България" остава под бариерата с 5,7 процента от вота.
ЧЕЗ напуска България, Румъния, Турция и Полша. Чешката група ЧЕЗ (CEZ) планира продажба на активите си в Румъния, България, Турция и Полша. Това заяви генералният директор на компанията Даниел Бенеш. Целта ни е да се концентрираме върху пазара в Чехия, обясни той, цитиран от Аджерпрес.
"В рамките на тази нова стратегия искаме да напуснем България през следващите години. Обмисляме и изтегляне от Румъния, от Турция, смятаме да напуснем и Полша, където имаме две топлоцентрали на въглища, за да намалим емисиите на въглероден диоксид на групата", каза още Бенеш.
По думите му продажбата на тези активи би донесла на компанията "десетки милиарди крони". Той напомни, че ЧЕЗ има за цел да увеличи оперативната си печалба до 75 милиарда крони (3,26 милиарда долара) в периода 2024-2025 г. от 49,5 милиарда крони през 2018 г. Акционерите в ЧЕЗ, в която държавата притежава 70%, ще гласуват за новата стратегия на 26 юни. Тя ще се концентрира върху ядрени и базирани на въглища проекти, както и върху модернизация на дистрибуцията и подобряване на бизнес енергийните услуги в Чехия и съседните страни.
В България компанията вече води преговори с българската "Еврохолд" за продажба на активите си.
Почва голямата промяна - нови началници в ЕС. Завършилите избори са прелюди: към голяма промяна в европейските институции,която ще бъде извършена до края на 2019 г. В следващите месеци се очертават няколко ключови етапа.
На 28 май ще има извънредна среща на върха на ЕС, на която ще се обсъждат резултатите от вота. Всяко политическо семейство (консерватори, социалисти, либерали и др.) вече ще е преброило колко депутати има в ЕП и ще настъпи моментът за преговори за определяне на приемниците на Жан-Клод Юнкер и на Доналд Туск начело на Еврокомисията и на Европейския съвет.
На 20 и 21 юни нова среща на върха на ЕС ще определи номинациите на водещите европейски постове. Определянето на титулярите им ще стане с квалифицирано мнозинство.
През юли ще има две работни сесии в Европейския парламент. От 2 до 4 юли ще бъде неговото учредително заседание. Втората ще е от 15 до 18 юли, когато евродепутатите ще одобрят новия ръководител на ЕК, избран от държавните и правителствените лидери.
През есента ЕП ще трябва да се произнесе по състава на новата Еврокомисия, като преди това всяка страна членка ще е представила име на еврокомисар. Встъпването в длъжност на новата Европейска комисия е предвидено за 1 ноември. Новият председател на Евроепйския съвет ще встъпи на 1 декември.
Влакът със 160 км/ч до морето блокиран от жалби. Строителството на жп магистралата "Тракия", която ще осигури влак от София до Бургас със скорост от 160 км в час, е блокирано заради жалби срещу избора на строители на участъка Елин Пелин - Костенец.
Той е най-скъпият от цялото трасе, прогнозната цена не 1,024 млрд. лв., парите идват от ЕС.
След редица жалби Комисията за защита на конкуренцията е отменила решенията на НКЖИ за избор на изпълнители.
За първия лот от участъка Елин Пелин - Костенец на стойност 554,1 млн. лв. на първо място бе класирано сдружението "Джен-Дуй ЖП Елин Пелин". В него са турските компании "Дженгиз Иншаат Санайи ве Тиджарет Аноним Ширкети" и "Дуйгу Мюхендислик Иншаат Туризм Дъш Тиджарет ве Санайи Лимитед Ширкети". Офертата им бе за 498,8 млн. лв. КЗК отменя класирането и връща процедурата за продължаване от последното законосъобразно действие по нея.
За втория лот - от Вакарел до Ихтиман, с прогнозна стойност 116,154 млн. лв., регулаторът постановява, че трябва отново да се разгледа техническата част на офертата на консорциум "Салчеф - Гигастрой", в който са италианските "Салчеф" и "Салчеф Конструциони Едили е Феровиарие" и българската „Гигастрой". Те бяха класирани на първо място с цена от 126,395 млн. лв.
Партиите ще бъдат принудени да върнат 18.6 млн. лева в бюджета. Правителството спешно внася проект за законови промени, с които да поправи гафа с надписаните партийни субсидии. Нещо повече - кабинетът предлага политическите партии и коалиции да върнат със задна дата раздадените от 2016 г. досега пари в повече. Става дума за общо 18.6 млн. лв. Решението е гласувано неприсъствено в понеделник.
В Закона за политическите партии изрично ще бъде записано, че държавната субсидия на правоимащите партии или коалиции ще се определя на базата на действително получените за тях гласове, умножени по размера на субсидията за един действителен глас, който е фиксиран на 11 лв. Промяната влиза в сила със задна дата - от 26 май 2016 г.
Предложението за поправка в закона идва седмица след като главния прокурор Сотир Цацаров разпореди Върховната административна прокуратура да провери законно ли е разпределена държавната субсидия за партии и коалиции за миналата година. Държавното обвинение се самосезира след изнесената информация в "Шоуто на Слави", която показва, че през 2018 г. политическите сили с право на субсидия, минали бариерата от 1 %, са получили по 13.23 лв. за всеки действителен глас, а не по 11 лв., както определя Законът за държавния бюджет. Така за 2018 г. шест правоимащи партии и коалиции са били подпомогнати от бюджета с общо 38.648 млн. лв., което е с 6.5 млн. лв. повече, отколкото би трябвало по закон.
От съобщението на пресцентъра на МС не става ясно защо законовата поправка ще действа със задна дата от 26 май 2016 г. Вероятно оттогава е в сила "несъвършенството" в закона, с което преди дни, в навечерието на изборите, се оправда финансовият министър. "Няма как при сега действащия Закон за политическите партии да се получат точно 11 лева на глас. Законът е разписан така, че общата сума на гласовете на всички участници в изборите в крайна сметка да се разпредели само между правоимащите партии и коалиции", обясни тогава разминаването Горанов. Премиерът Борисов пък прехвърли вината на БСП. "Не ме интересува. Този закон за субсидиите БСП го направи, не съм го направил аз", каза преди седмица той. И обясни защо не е спазил обещанието си от миналата година субсидиите да бъдат орязани до 1 лев на всеки действително получен глас с натиска на "червените олигарси": "Вижте, олигарсите дават много пари. Ние ясно сме казали, че може да се намалява субсидията, можем да участваме в това, но не трябва да се оставят партиите в ръцете на червените олигарси".
Преференциите доведоха до изненади. Бившият водач на БСП Сергей Станишев се е изкачил до второ място в листата на партията за европейските избори благодарение на подадения за него преференциален вот. Това съобщиха източници от екипа му.
Дали листата ще се размести, все още не е сигурно, тъй като обработването на секционните протоколи не е приключено. Ако се потвърди и при окончателните резултати, това ще бъде пореден удар за соцлидера Корнелия Нинова. По нейно настояване първоначално Станишев беше изключен напълно от червената листа. След тежки вътрешнопартийни битки предшественикът й надделя и си извоюва петото място.
Сега хората на Станишев твърдят, че той е събрал 28 хиляди преференции. Това е достатъчно, за да се издигне до второто място след водача Елена Йончева, за която се твърди, че е спечелила над 70 хиляди лични гласа.
Заради преференциите ще има неочаквани промени и в подредбата на претендентите на ВМРО. Красимир Каракачанов очаква партията им да има втори евродепутат и това да е режисьорът Андрей Слабаков. Това означава, че Слабаков е спечелил силен преференциален вот, тъй като в листата заема четвъртото място.
Любопитно развитие с преференциите има и при ГЕРБ. Сумарни данни в РИК показват, че седмата в листата Лиляна Павлова получава 25 776 лични гласа, докато шестият -Александър Йорданов, който е кандидатът на СДС в коалицията за евровота, има два пъти по-малко - едва 12 650 гласа. Гласовете на Павлова обаче не стигат, за да се надхвърли прагът за преференцията, който за ГЕРБ е над 28 000 по неокончателни данни. Така Йорданов няма да бъде изместен.
ГЕРБ печели вота с 6.7% пред БСП, "Демократична България" с евродепутат. ГЕРБ спечели европейските избори убедително. При преброени 95% от протоколите на секционните избирателни комисии партията на Бойко Борисов води с 6.7% пред БСП - 30.94% срещу 24.24%). ДПС е трета политическа сила с резултат 16.36%, а евродепутати ще имат още ВМРО (7.42%) и "Демократична България" (6.24%), която - след колебания в текущите резултати при броенето през нощта, в крайна сметка се стабилизира и мина прага. Голяма подкрепа за ДСБ, "Да, България" и Зеленото движение идва от чужбина, където "Демократична България" е първа сила с 28.76% от гласовете.
Това показват последните данни в Централната избирателна комисия (ЦИК) при малко над 95% обработени резултати.
Тези резултати, очаквано, няма да доведат до промени в статуквото и сътресения във вътрешнополитически план. От тях обаче могат да се извадят някои изводи, въпреки че най-интерестната част от изборите - кой кого е изместил чрез преференции, ще се разплете вероятно утре.
Имаме "стабилност"
ГЕРБ печели убедително. Въпреки че разликата не е толкова голяма, колкото показваха резултатите от някои екзитполове, победата на Борисов е безспорна и ще донесе успокоение на политическите страсти в сраната. Очевидно смяна на властта в момента не е желана и не е на дневен ред.
Самият Борисов, който снощи благодари на избирателите си, че са простили грешките на ГЕРБ и обеща оттук нататък "само работа, работа и работа", днес лично подплати думите с дела, като продължи обиколките в страната с джипа си и включванията на живо във Фейсбук и така демонстрира, че "продължава непред".
Със силното си представяне ВМРО също дава тежест на управлението. Партията на Каракачанов ще излъчи евродепутат в лицето на Ангел Джамбазки, което бе очаквано заради високия му личен рейтинг. Слабият резултат на "Атака" и партията на Валери Симеонов - и двете около 1%, обаче вещаят бъдещи конфликти между "Патриотите". Силно критично изказване срещу "Атака" още снощи направи Красимир Каракачанов.
Поражението на БСП
Лидерът на БСП Корнелия Нинова претърпя сериозно поражение. Близо 7% процента разлика в полза на ГЕРБ, при положение, че само преди две-три седмици проучванията извеждаха левицата пред управляващите, не е резултат, който ще мине без последици. Евентуалното изкачване на Сергей Станишев с преференции към върха на листата пък би било допълнителен удар за нея (по неофициална информация се очертава той да е втори). Последиците за Нинова тепърва ще стават ясни, като днес се разбра, че тя ще търси начин да бъде преизбрана и преутвърдена като лидер в бъдеща процедура с нови правила, които заобикалят вътрешната й опозиция в Националния съвет.
ДПС остава трета сила. Макар че избирателите от Туция сега да нямаха право да гласуват, партията надмина 16% - както заради традиционно силната мобилизация на електората, така и липсата на опозиция за етническия вот този път. Остава въпросът ще бъде ли Делян Пеевски евродепутат или ще се откаже от мястото си. Очаквано водачът на листата и лидер на БСП Карадайъ вече потвърди, че ще се откаже от мястото си.
Има ли алтернатива на ГЕРБ
"Демократична България" все пак ще излъчи един евродепутат. Коалицията успя - макар и с малко, да мине прага, въпреки ниската избирателна активност. Това е обнадеждаващ резултат, който поддържа пламъка на надеждата за друга проевропейска формация, която да е алтернатива на управляващите. Коалицията обаче тепърва трябва да покаже може ли тази алтернатива да стане реална, като да развие потенциала си на местни и парламентарни избори.
Всички останали партии, коалиции и независими кандидати остават значително под прага от 5.88%, като най-близо е "Воля" с резултат 3.60%. Партията на Веселин Марешки вложи най-много средства от всички партии в страната в кампанията си, но все пак не успя да доближи границата за излъчване на евродепутат.
Опцията "Не подкрепям никого" сега са избрали около 3% от хората.
Избирателната активност към 17.30 часа вчера е била 26.22%, сочат последните данни на ЦИК. Общо 1.683 милиона българи са гласували към този час. Това е доста нисък резултат, но подобена е активността и в други източноевропейски страни, които се оказаха много по-апатични в сравнение с настроениеята в Западна Европа. Продължаващият сблъсък между антиевропейските и националистически формации и проевропейските партии активизира избирателите там и изглежда избирателната активност като цяло в ЕС ще надмине 50%, макар окончателните данни да не са още публикувани.
Отпуснатите банкови кредити са нараснали с 480 млн. лв. през април. Кредитирането в страната продължава да расте, като през април увеличението е с 481.8 млн. лв. спрямо март. Така общият обем на заемите приближава 55.8 млрд. лв. към края на четвъртия месец на годината, показват данните на Българската народна банка (БНБ). Най-голямо повишение спрямо година по-рано отбелязват ипотечните кредити, докато увеличението на потребителските заеми се забавя драстично - от 17.9% на годишна база през март до 10.9% през април. Причината е изчерпването на еднократен статистически ефект.
Очакванията на БНБ са растежът на заемите да продължи през следващите месеци, но с по-бавни темпове. Според прогнозата на банката потреблението ще се забави, което ще се отрази и на кредитната активност.
Активността на имотния пазар продължава
Задълженията на домакинствата в страната се увеличават със 7.9% през април спрямо същия период на 2018 г., като така общият обем на този тип заеми приближава 22.3 млрд. лв. От тях с най-голям годишен ръст изпъкват ипотечните кредити - 11.8%, като темпът се ускорява за четвърти пореден месец. Това се равнява на 1.15 млрд. лв. и така общата сума достига 10.9 млрд. лв.
От друга страна, досегашният лидер по отношение на годишен темп на растеж - потребителските кредити, отбелязват значително забавяне. Докато преди месец повишението беше с близо 18% спрямо март 2018 г., през април темпът пада до 10.9%. Причината е, че преди година клонът на BNP Paribas Personal Finance се включи в списъка с "банкови" дружества в страната, като така техните кредити се добавиха към останалите в групата и повишиха темпа на растеж на потребителските заеми. През април 2019 г. обаче този еднократен статистически ефект се изчерпва.
Бизнесът търси средства
На фона на двуцифрените темпове на растеж при заемите, които поемат домакинствата, увеличението на бизнес кредитите от 4.8% на годишна база изглежда незначително. Те обаче представляват 60% от всички задължения в страната и затова зад по-малките изменения се крият големи суми като увеличение с 1.54 млрд. лв. на годишна база през април.
Добра новина е и фактът, че лошите и преструктурирани заеми продължават низходящия си тренд. През април сумата е със 795 млн. лв. под миналогодишната, което е понижение с 12.1% и така общият обем пада под 5.8 млрд. лв. Намалението е най-голямо в частния сектор - докато преди година лошите вземания представляваха 20.6% от всички бизнес заеми, сега делът пада до 16.9%.
Касата увеличи цените на някои от клиничните пътеки. Националната здравноосигурителна каса увеличава цените на голям брой клинични пътеки с между 10 и 30 процента, като е обърнато особено внимание на неонатологичните и педиатричните.
Това е решил Надзорният съвет на касата с одобряване на проект за Договор за изменение и допълнение на Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г., съобщиха от финансово-осигурителната институция.
Така например, в областта на неонатологията увеличението е с 20-30% или от 1440 до 1670 лева. Увеличението на клиничните пътеки за лечение на деца е също с 20-30% или от 840 до 2 400 лева.
На сто процента е увеличена клиничната пътека за септични (бактериални) артрити и остеомиелити при деца под 18-годишна възраст - 2400 лева.
С 30 на сто се увеличават тези за диагностика и консервативно лечение на онкологични и онкохематологични заболявания в детска възраст - 1300 лева.
Проектът на Анекс към Националния рамков договор за медицинските дейности между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарски съюз за 2018 г. ще бъде публикуван на официалната интернет страница на НЗОК.
За да се обезпечат финансово увеличените цени на клиничните пътеки, Надзорният съвет реши да се освободят средства в размер на 50 000 хил. лв. от резерва за плащания в болничната помощ.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.874300 |
| GBP | 2.353640 |
| CHF | 2.081560 |
2.1% годишна инфлация през ноември