Снимка: Архив infostock.bg
Скандали спряха хората за вота. "Скандалите, провокирани от някои политически сили, внесоха дистанция между политическите елити и хората", заяви пред "Труд" вчера Димитър Ганев от "Тренд". Стана пределно ясно, че БСП не се възприема като алтернатива на това управление, не се приема за алтернатива на ГЕРБ и това се видя ясно на изборите. Но когато по някакъв начин избирателите се разочароват, те просто не отиват да гласуват, допълни още Димитър Ганев. И заключи: "В крайна сметка щетата от скандалите е по-малка, отколкото е била очаквана". По думите му друг момент е липсата на нови политически субекти, защото те традиционно успяват да мотивират избиратели до урните.
Негативната кампания в месеца преди европейските избори и отсъствието на европейски теми от дебатите, за да се привлече вниманието на хората към същината на евровота, са част от причините за ниската избирателна активност в България в сравнение с други страни от ЕС.
Подобно бе мнението и на други политолози, до които се допита "Труд".
"Голямата новина не е ниската избирателна активност в България, защото тя е в рамките на обичайната активност за европейски избори. Както вече стана ясно, при 100% обработени протоколи за евровота в Районните избирателни комисии (РИК) в страната от ЦИК се отчита избирателна активност от 33.27%. А през 2014-а година тя е била 35,84 процента. По-голяма новина е високата избирателна активност в други държави, които до сега са демонстрирали ниска избирателна активност", коментира пред "Труд" Геновева Петрова от "Алфа Рисърч". Тя обаче припомни проучване на агенцията от март тази година, в което началните реакции на гражданите, измерени в хода на развитието на скандала, са твърде остри, а 10,3 процента са на мнение, че това е предизборна атака от страна на опозицията. 12,3 процента са посочили тогава, че независимо от скандалите, имат доверие на ГЕРБ и ГЕРБ води борба с корупцията, срещу 11,3 процента за БСП.
Някои от експертите обърнаха внимание върху внезапно скочилата активност в последните 24 часа - от около 26 процента на над 33 процента. Това е доста подозрително и предизвиква съмнения относно някои действия на изборни комисии, казаха експерти пред "Труд".
Банките предлагат по-ниски кредити. Банките предлагат по-евтини кредити, показват данните на БНБ. Лихвите по потребителските заеми за домакинствата в лева намаляват с 0,35 процентни пункта до 8,26% през април спрямо година по-рано, а по тези в евро - с 0,70 пр. п. до 3,77 на сто. Намаление има и при лихвите по ипотеките, които в лева стигат до 3,18%, а при тези в евро - до 2,95%.
Понижение се наблюдава и на месечна база - април спрямо март 2019 г. Средният лихвен процент по кредитите за потребление в евро намалява с 0,69 пр. п., а в лева се увеличава с 0,19 пр. п.
При жилищните заеми в левове той се понижава с 0,01 пр. п., а при тези в евро - с 0,04 пр. п.
Банките са свили и разходите по кредитите, отчита още БНБ. Годишният процент на разходите (ГПР) по потребителските заеми спада до 10,13% през април, което е с 0,38 пр. п. по-малко спрямо година по-рано. При левовите ипотеки понижението е с 0,34 пр. п. до 3,53%.
Бизнесът също взима по-евтини кредити, като за заемите до 1 млн. лв. лихвата е до 4,22%, а по тези, договорени в евро - до 2,45%. За тези над 1 млн. лева оскъпяването е до 3,41 %, а в евро - до 3,06%.
В същото време макар и слабо лихвите по депозитите се покачват през април спрямо март 2019 г. При левовите спестявания ръстът е с 0,02 пр. п., а по тези в евро - с 0,01 пр. п.
Държавата измисли как да закрива университети касички. Механизъм, по който държавата да може да закрива университети, предлага образователният министър Красимир Вълчев. Той публикува във вторник за обществено обсъждане проект на промени в Закона за висшето образование.
Университет ще бъде закриван, ако два пъти последователно не получи институционална акредитация от държавната Национална агенция за оценяване и акредитация, предвижда законопроектът. Мярката е насочена срещу вузове, които не дават добро качество на образованието. Акредитация ще се отказва при оценка на висшето училище под 4 при 10-бална скала.
При първи отказ университетът ще има 18 месеца да се поправи и да поиска нова оценка. Ако не го направи или втората оценка също е под 4, ще се закрива, предвиждат предложените от министъра нови текстове в закона. Отказът за акредитация съществуваше и до този момент, но единственото последствие от него бе, че държавата спира субсидията.
Институционална акредитация ще се извършва на всеки 6 години. Досега периодите бяха между 3 и 6 г. в зависимост от получената от всеки вуз оценка.
Университетите у нас са 51
Според анализ на правителството от 2017 г. страната има нужда от не повече от 10 висши училища.
Университетът да има оценка от програмната акредитация поне 8 в дадено професионално направление, за да открива нови специалности в него, предвижда друга от промените.
Въвежда се и мораториум за откриването на нови факултети и филиали. Временната забрана ще продължи, докато правителството изработи национална карта на висшето образование и тя бъде одобрена от парламента. Картата ще посочва конкретно къде колко студенти се обучават в дадена специалност, както и какви са нуждите на пазара от такива кадри, става ясно от предложенията на Красимир Вълчев.
Избраха нов строител на газопровода "Балкан". "Булгартрансгаз" избра нов изпълнител на газопровода от Провадия до сръбската граница, по който ще се транспортира газ от "Турски поток". Това е вторият в класирането - консорциум "Газово разширение и развитие на България". Участници в него са италианската "Бонатти", германската "Макс Щрайхер" и люксембургската "Комплишънс дивелъпмънт"- клон България, съобщи на пресконференция изпълнителният директор на компанията Владимир Малинов.
На търга първоначално първи бе класиран саудитският консорциум "Аркад", който предложи 1,28 млрд. евро за построяване на газопровода за 250 дни и 1,102 млрд. евро при срок от 615 дни.
Лихвеният процент, който предложиха саудитците за изплащането в продължение на 10 г. беше 4,1%.
В деня на отварянето на финансовите оферти шефът на "Булгартрансгаз" Владимир Малинов заяви, че има предложение, което се вписва в прогнозната цена, която е 2,28 млрд. лева.
Така първи бе класиран саудитският консцорциум "Аркад", който е трябвало до 16 май да подаде документи за сключване на договор.
Тъй като това не е станало, срокът е бил удължен до 27 май. Дотогава са били представени едва 4 от необходимите 30 документа, за да се подпише контрактът.
334 българи имат сметки с над 1 млн. ерво зад граница. НАП знае за 334 българи, които имат сметки с над 1 млн. евро към края на 2017 г. в чужбина, включително и офшорни дестинации, съобщи Медиапул. Приходната агенция е започнала проверки, но до момента не засякла дали в списъка попадат политици и висши държавни служители.
Действията на НАП нямали нищо общо с призива на президента Румен Радев службите да се заровят в задграничните авоари на хора, заемащи високи постове. Държавният глава предупреди, че скандалът с евтините апартаменти на властта е само началото и предстоят още разкрития. Ден след изявлението на президента главният прокурор Сотир Цацаров изпрати писмо до ДАНС с искане за подобна информация. Преди седмица БНР съобщи, че в ДАНС е проведено заседание с участието на ръководствата на прокуратурата, МВР, НАП и КПКОНПИ, на което ведомствата са координирали действията си по изпълнението на разпоредената от Сотир Цацаров проверка. В рамките на два месеца всяка институция трябва да обобщи информацията, с която разполага, и да я предостави на ДАНС, а агенцията да предаде всички данни на прокуратурата. Не е ясно обаче дали изобщо службите имат право да предават такава информация на прокуратурата, засяга и хора, срещу които няма нито обвинения, нито разследвания.
От НАП напомнят, че от 2016 г. участват в системата за автоматичен обмен на информация на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. В нея са включени 114 държави, в това число и 40 офшорни зони. През септември 2017 г. НАП за първи път е получила списък на български граждани и фирми със задгранични сметки в 35 държави. Миналия септември е пристигнал втори списък от около 80 държави. Тази година през септември се очакват данни от около 94 държави.
НАП е сформирала специално звено, което се занимава с анализ на данните. От приходната агенция уточняват, че наличието на сметка в чужбина или офшорна зона не е незаконно и не е свързано непременно с укриване на данъци.
Фандъкова спести глоба на „Джи Пи Груп" за забавяне на „Графа". Столичната община няма да санкционира строителната компания „Джи Пи Груп" за забавяне на ремонта на ул. „Граф Игнатиев", въпреки че е много вероятно фирмата да продължи да поправя дефекти по реализацията на проекта и след крайния срок на договора им, който изтече вчера. Причината е, че на 21 май общината, изпълнителят и строителният надзор са подписали акт 15 на обекта, според който основните дейности по ремонта са приключили. Възложителят и надзорът са направили забележки към изпълнителя и вчера срокът за отстраняването им изтече. Това стана ясно от думи на шефа на дирекция „Транспортна инфраструктура" Даниел Евлогиев на среща между представители на общината, надзора и „Джи Пи Груп". На нея не беше кметът Йорданка Фандъкова.
Оттук нататък „Джи Пи Груп" може да бъде санкционирана само за некачествено извършена дейност, обясни Евлогиев. Тази санкция може да бъде до 1 милион лв. "Но експлоатацията на обекта вече е започнала, премахнати са оградите и обектът се експлоатира. На този етап вече не може да се налагат санкции за забавен ремонт", уточни общинският представител. Разбра се, че досега „Джи Пи Груп" е санкционирана само от общинското предприятие „Зелени системи" за увреждане на растителност в района на ремонта, без да е ясно на каква стойност е санкцията.
Според представителя на фирмата надзорник Тодор Тодоров в последния ден от ремонта „Джи Пи Груп" е трябвало да отстрани дребни според него повреди като „локални пропадания на настилката", „липса на места на достатъчно фугиране на настилката", „отделни повреди по боята на уличното осветление", „някои дефекти в изпълнението на посадните места - дърветата и решетките около тях".
ГЕРБ и ВМРО спорят за един евродепутатски мандат. При 100% обработени протоколи от Централната избирателна комисия (ЦИК) резултатите показват, че ГЕРБ печели евроизборите с близо 7% преднина пред БСП. За управляващата партия са гласували 31.07 на сто от избирателите, а социалистите са получили 24.26% от гласовете. Данните съобщи във втортик говорителят на ЦИК Александър Андрееву като уточни, че това все още са междинни резултати при първото въвеждане на протоколите от районните избирателни комисии (РИК). Следва повторно въвеждане за отстраняване на несъответствия и чак след това ЦИК ще обяви окончателните резултати от изборите, обясни Андреев. В момента на страницата на комисията са публикувани резултатите от малко над 95% обработени протоколи.
Сигурно е обаче, че пет партии ще изпратят свои представители в ЕП. След ГЕРБ и БСП се нареждат ДПС с 16.55%, ВМРО - със 7.36% и обединението "Демократична България", което спечели 6.06% от гласовете.
Все още остава неясно обаче точното разпределение на 17-те мандата на България в Европейския парламент. Първоначално то беше 6 за ГЕРБ, 5 за БСП, 3 за ДПС и по един за ВМРО и "Демократична България" и един мандат, който трябва да се преразпредели между петте политически сили според това, коя от тях има най-голям остатък.
Драмата със 17-ия мандат
В понеделник от ВМРО съобщиха, че спорният мандат отива при тях. Оказа се, че в листата на формацията на Красимир Каракачанов има разместване с преференции и режисьорът Андрей Слабаков, който беше поставен на четвърто място, измества втория Юлиян Ангелов. Така, ако мандатът отиде при формацията на Каракачанов, Слабаков ще замине за Брюксел.
След като от ЦИК обявиха междинните резултати на база на 100% от обработените протоколи се появиха предположения, че мандатът ще отиде при ГЕРБ и те ще имат 7 евродепутати. При това положение за Брюксел ще замине бившият министър на европейското председателство Лиляна Павлова, която е седма в листата. Ако обаче партията на Борисов има само шест представители в ЕП, Павлова остава без евродепутатско място. Тя има най-много преференции - 26 038, след водачката Мария Габриел, но те не са й достатъчни, за да измести някого от подредените преди нея в листата. В случая са необходими 28 720 преференции, колкото са 5% от гласувалите за ГЕРБ.
Остава обаче възможността ако Мария Габриел или друг евродепутат от ГЕРБ на по-предно от нейното място в листата стане български еврокомисар, Павлова все пак да отиде в европарламента.
Въпреки неяснотата засега къде отива спорният мандат, от ВМРО продължиха да настояват, че те печелят още едно място в ЕП. "ВМРО категорично вкарва двама представители в ЕП - Ангел Джамбазки и Андрей Слабаков", се казва в съобщение на пресцентъра на партията във вторник. Според данните от тяхното паралелно преброяване "математическата истина е една - 2 мандата за войводите".
Може ли Кристалина Георгиева да оглави Европейската комисия? Много рядко в международната политика България получава висока топка, която може да отиграе с хубаво воле. Пасът идва в момент, в който започва битката кой да оглави четирите европейски институции и настоящият изпълнителен директор на Световната банка Кристалина Георгиева е сред обсъжданите. Георгиева все повече се споменава като възможен претендент да застане начело на Европейската комисия, безспорно центърът на политиката в Брюксел. И името ѝ вече не се споменава от медиите само под формата на стандартна игра на предположения.
Във вторник, денят, в който лидерите на 27-те се събират в Брюксел да обсъждат разпределението на позициите, чешкият вестник Hospodarske Noviny написа, че правителствата на Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Словакия и Словения) са се обединили да подкрепят или Георгиева, или настоящия преговарящ по Brexit Мишел Барние за председател на Европейската комисия. Разменната монета е сегашният словашки вицепредседател на Европейската комисия Марош Шефчович да получи поста на върховен представител на ЕС по въпросите на външната политика и сигурността.
Това е само последният пример как Кристалина Георгиева влиза в играта и трупа точки, без дори българското правителство да е споменало и дума публично в нейна подкрепа. След като преди месец агенция Bloomberg писа, че името на бившия комисар по бюджета е било обсъждано от лидерите на ЕС като възможен кандидат за председател на Европейската комисия, медиите които се опитват да отгатнат изходът е надпреварата за постовете в Брюксел, вече неизбежно я включват в късия си списък от фаворити.
Преди волето
Засега българското правителство мълчи, което е нормално. ГЕРБ е част от Европейската народна партия, чийто официален кандидат е Манфред Вебер. Няма как София да изскочи пред строя и да наруши партийната дисциплина. "Все още е много рано да се дискутират имена", каза премиерът Бойко Борисов навлизане на неформалната среща на лидерите на 27-те.
Официално кандидатурата на Георгиева може да се обсъжда едва след като стане ясно, че Вебер не може да събере достатъчно подкрепа за поста. София обаче трябва ясно да сигнализира, че иска да участва в раздаването, за да може в следващите дни Париж и Берлин, на чийто терен обикновено се играе мачът за постове в Брюксел, да имат едно наум.
Въпросът е сега да не се повтори ситуацията от 2014-2016 г., когато България имаше шансове да издигне силен кандидат за генерален секретар на ООН. Тогава заради вътрешнополитическо дребнотемие страната се оказа с две кандидатури - едната, подкрепяна от Русия, другата от Запада и в крайна сметка, не постигна нищо.
Сега подобен риск също съществува, ако кабинетът на ГЕРБ предпочете да играе около тъча (т.е. да търси вътрешнополитически дивиденти), вместо да гледа голямата игра.
Машини за €242 млн. сме продали зад граница за 2 месеца. Зад граница сме продали машини и уреди за над 242 млн. евро, сочат данни на БНБ за първите 2 месеца на годината, като е отчетен ръст от повече от 6 на сто. Част от експорта се реализира от малки и средни фирми.
Пазарно проучване в сектора машиностроене и производство на части на Сдружение "Клъстер на малките и средни износители", изготвено по проект по ОП "Иновации и конкурентоспособност", пък сочи ръст на експорта ни за Германия. В клъстера членуват 18 малки и средни предприятия, семейни фирми, експортно ориентирани в производството на части за машиностроенето. Като основен проблем пред тях е именно фактът, че те са прекалено малки и нямат достатъчен административен капацитет. Участието им в клъстера им е помогнало да получат нови договори.
Според изпълнителния директор на сдружението Добромир Добрев след включването на фирмите в него те са успели през миналата година да подпишат нови договори за поръчки за износ. Една от компаниите има удвояване на експорта си за съседна Румъния през 2018-а и от началото на 2019-а. През 2019-а се очаква ново нарастване на износа, каза той. По думите му повечето от фирмите от сдружението изнасят части, които след това се използват от фирми в чужбина от корабната индустрия за производството на кранове, като най-много поръчки идват от Германия. Според него това е така, защото на немските предприемачи им излиза по-евтино да си поръчат изработката на частите и отделните възли и детайли в България, отколкото да си ги произвеждат там. „Проблемът за фирмите ни е, че са много по-малки и не могат да изпълняват големи поръчки и спасението в случая е да работят заедно. В рамките на изложенията, които те посетиха в чужбина, имаха възможност да получат нови заявки и разпределят различните операции от нея помежду си", поясни Добрев.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.874300 |
| GBP | 2.353640 |
| CHF | 2.081560 |
2.1% годишна инфлация през ноември