Снимка: Архив infostock.bg
Пълен хаос в броенето. ЦИК публикува списък с 4773 грешки в 1919 изборни протокола, минути преди да обяви окончателните резултати от изборите за Европейски парламент в България късно вечерта в сряда. Т. нар. анализ на несъответствията включва неточности в отчитането на вота, допуснати от секционни и районни избирателни комисии на територията на всички области у нас, както и в 10 страни по цял свят. От документа се вижда, че голям брой грешки при въвеждането на данните е допуснала и самата ЦИК и крайна сметка е прието за вярно записаното от РИК.
За сравнение - на балотажа за президент през 2016 г. е имало 167 грешки в 89 протокола, а на референдума, който се проведе заедно с първия тур - 558 грешки в 345 протокола. На парламентарния вот през 2017 г. грешките са били около 3000 (точният им брой не е съобщен от ЦИК).
Повече са грешили секционните комисии, в които е имало машинно гласуване, което за пръв път се проведе масово. Но най-много са грешките в отчитането на преференциите в хартиените бюлетини.
Например в секция №262000006 в Ихтиман в районната комисия не е отчетена нито една преференция, въпреки че в протокола са записани бюлетини с предпочитания за всяка една от листите. Грешката е коригирана от ЦИК.
„Труд" обаче откри и грубо сгрешен протокол (виж карето за секция във Варна), който не е в списъка и вероятно сбърканите данни са влезли в окончателните резултати на ЦИК.
В някои протоколи число в дадена графа е задрасквано и поправяно толкова много пъти (виж карето за секция в Благоевград), че не се разбира как в крайна сметка е определено кое е вярното.
На 24 май ЦИК обяви в прессъобщение, че общият брой избиратели по избирателни списъци е 6 355 633. В решението на комисията за окончателните резултати пише, че броят на избирателите според избирателните списъци при предаването им на СИК е 6 288 656.
„Еврохолд" плаща за ЧЕЗ с три заема. „Еврохолд" ще използва финансиране от три западни банки за придобиването на българските активи на ЧЕЗ, съобщи председателят на Надзорния съвет на компанията Асен Христов в интервю за „Лидове новини".
По думите му са водени разговори със седем банки, пет от които са изразили готовност да финансират покупката на българските активи на ЧЕЗ. Избрани са три от тях, които са западни и са в топ 10. „Еврохолд" възнамерява да използва одиторските услуги на „Грант Торнтон", както и експертизата на руската „Ренесанс Кепитъл". Христов, обаче, подчертава, че тя няма да участва с финансиране в сделката.
От борда на директорите на компанията са подчертали, че при тази сделка „няма руски пари и руско влияние".
До 3000 лв. глоба за блокиране на покупки по интернет. Глоба от 500 до 3000 лв. за търговци, които блокират покупки или услуги по интернет заради географски принцип. Това предвиждат окончателни промени в Закона за дейностите по предоставяне на услуги, приети в парламента в четвъртък.
Текстовете бяха внесени от Министерския съвет заради прилагането на евродиректива.
Комисията за защита на потребителите ще осъществява контрола. Едноличните търговци и юридическите лица, които не спазват регламента, могат да получат имуществена санкция от 1000 до 5000 лв. за всеки отделен случай, а при повторно нарушение - от 1000 до 6000 лв., или имуществена санкция в размер от 2000 до 10 000 лв.
"Дойче Бан" трасира пътя на "Фолксваген" в България? В началото на миналата седмица стана ясно, че е финализирана сделката за купуването на вагоноремонтния завод в Карлово от германската железопътна компания "Дойче Бан" (Deutsche Bahn). Сделката се е подготвяла през последните месеци, съобщава economic.bg.
Новият собственик има намерение да възобнови производството на товарни вагони, както и техния ремонт, а също така да разшири дейността с ремонт и поддръжка на локомотиви. Очаква се ВРЗ, както е по-известен заводът в Карлово, да стартира работа през септември като първоначално ще бъдат назначени 70 работници, а в следващите 18 месеца ще бъдат разкрити общо 300 работни места.
Според железопътния експерт проф. Симеон Ананиев сделката има връзка с евентуалното разкриване на завод на германския концерн Volkswagen у нас. Пред Economic.bg той разкри, че това е дългосрочна стратегия на националния железопътен превозвач на Германия, който на първо място изгражда логистична мрежа през годините.
„Преди 5-6 години компанията стартира със своите интермодални центрове и терминали в страната, което беше сигнал. Тя осигурява превози на автомобили и автомобилни части с влакове, което е част от логистиката на този бизнес", коментира проф. Ананиев.
„Те имат депа, локомотиви и вагони у нас. За тях представлява интерес връзката с Турция и по-малко с Гърция", уточни железопътният експерт пред Economic.bg.
АПИ и МВР обещаха задръствания към морето и това лято. Пътят към българското море ще бъде затапен и това лято. От пътната агенция призовават пътуващите да имат търпение в задръстванията и да си предвидят повече време за пътуване. Уверенията са, че се работи непрестанно, дори по празници, но на няколко ключови места ремонтите няма да приключат преди започването на отпускарския сезон.
Заради очаквания засилен трафик през летния сезон ще бъде спирано движението на тежкотоварните автомобили по магистрали и натоварените пътища в пиковите часове в края на работната седмица и през уикендите. От 1 юни (събота) влиза в сила заповедта за движение на камионите над 12 тона през летните месеци. Целта е да се улесни пътуването, да се повиши безопасността и да се избегнат задръстванията. Това обявиха на съвместна пресконференция представители на АПИ и на Главна дирекция "Национална полиция" на МВР.
Един от най-проблемните ремонти е този по трасето на автомагистрала "Хемус" в тръбата на тунел "Витиня". Работата там започна през септември 2017 г. и ще продължи и през това лято. Освен това затруднение за пътуващите по тази магистрала създава и ремонтът на виадукта "Коренишки дол", който се намира точно преди тунел "Витиня", както и на съоръжението край село Потоп.
Докато краят на ремонтите на тунели и виадукти по "Хемус" засега не се вижда, от пътната агенция обещават до края на юни да приключат ремонтите по "Тракия". АПИ и КАТ за пореден път отправиха призив да се спазват правилата и да не се използва аварийната лента за изпреварване или по-бързо придвижване. Въпреки строгите санкции - глоба от 1000 лв. и лишаване от книжка за три месеца за шофиране в аварийната лента, много от водачите продължават да го правят.
От АПИ обявиха още, че до края на седмицата ще бъде направен "обстоен обход на всички заграждения по магистралите" и ще се обобщават резултатите. Причина за това е скорошен инцидент на магистрала "Тракия" с внезапно излязъл на пътя кон. Според пътната агенция още през следващата седмица ще се оправят по-сериозните пробиви от служителите на областните управления и пътноподдържащите фирми.
Нова идея: който взима агросубсидии, задължително да застрахова площите си. Земеделските стопани, които получават субсидии, задължително да застраховат площите си. А от платената сума може да се правят отчисления, с които да се подпомогне борбата с природните бедствия, в това число и предотвратяването на градушки. Предложението е на Асоциацията на застрахователите в България. От АЗБ очакват да се поднови работата по закона за превенция от неблагоприятни климатични събития, по-известен като закона за борба с градушките. Проектът бе внесен в парламента от бившия земеделски министър Румен Порожанов, но бе стопиран от шефа на земеделската комисия в парламента Десислава Танева. Сега Танева е министър.
Първоначално законопроектът предвиждаше застрахователните компании да се включат във финансирането на борбата с градушките, като всяка година отчисляват 0.8% от всички имуществени застраховки. От земеделците пък се искаше да плащат такса от 0.50 лв. за всеки декар. Така бюджетът за борба с градушките би се увеличил двойно - от 13 млн. лв., давани в момента от държавата, на 28 млн. лева. Впоследствие проектът претърпя промяна - застрахователите бяха извадени от схемата, а вноската на всеки стопанин, който получава субсидии за площ, бе завишена на 0.75 лв. за декар. Това обаче предизвика недоволството на земеделските стопани, а Танева обеща да преработи проекта, като обясни, че без застрахователите няма как да се финансира борбата с природните бедствия.
Ако държавата направи задължително застраховането на субсидирани площи, тогава във всяка полица може да се включи процент, който да се отчислява за превенция на природни бедствия, смята АБЗ. Сега по различни причини много стопани не застраховат земите си и приходите от застраховане на агроплощи са едва 16.2 млн. лв. при общ размер на приходите в застраховането от 2.18 млрд. лв. През миналата година на фермери са изплатени 115.7 млн. лв. обезщетения, което означава, че тази застраховка е силно губеща.
Задължителното застраховане се налагало и заради все по-мащабните климатични промени - "дори райони, които не са виждали градушка с десетилетия, вече страдат от това природно бедствие", посочи Юри Копач от "Дженерали". Според него трябва да се помисли и за по-модерни способи за борба с градушките - например като плазмените оръдия, ползвани във Франция. Ракетният и самолетният способ, на които разчитало нашето земеделско министерство, не можели да решат проблема. Освен това разбиването на градоносни облаци с ракети създавало обилни извалявания и наводнения, които също били пагубни за реколтата.
Акционерен сблъсък в "Нет инфо". Съветът на директорите (СД) на онлайн компанията "Нет инфо" суспендира правата на изпълнителния директор Христо Христов. Решението е било обявено до служителите на дружеството в четвъртък в съобщение на председателя на СД Николай Андреев. То идва ден след като изпълнителният директор излезе с остра позиция срещу случващото се в новинарския отдел на "Нет инфо" и най-вече със спортния му сайт gong.bg. Сблъсъкът от последните дни реално е между мажоритарния собственик (през "Нова тв") - братята Домусчиеви, и миноритарния акционер Христов. Освен за медийна свобода спорът вероятно има бизнес ъгъл - от септември 2017 година миноритарите са заявили, че искат да продадат участието си. Но заради спор в цената сделка няма и сега действията не предвещават безпроблемно разбирателство.
Раждането на конфликта
В сряда Христов, който държи 3% от капитала на "Нет инфо", обяви в профила си във Facebook, че вижда "засилена намеса в редакторската политика на сайтовете "Гонг", "Вести" и "Дарикнюз". Два дни по-рано, в понеделник, стана ясно, че дългогодишният журналист от спортния сайт gong.bg и единствен негов главен редактор от създаването му преди 12 години Николай Александров вече не е на поста. Официално раздялата идва по "взаимно съгласие". Неофициално обаче свалянето на Александров е след натиск от страна на новите собственици на "Нова броудкастинг груп" - братята Домусчиеви, които притежават и футболния клуб "Лудогорец", докато Александров е открит привърженик на ЦСКА. "Нова" държи 70% от акциите на "Нет инфо" (останалите 27% са собственост на Радосвет Радев).
Още на 22 май Александров е бил уведомен, че предстои раздяла. В знак на солидарност редица популярни журналисти от "Дарик радио", където преди 25 години беше създадена марката "Гонг", начело с дългогодишния водещ на едноименното спортно радиошоу Томислав Русев обявиха, че прекратяват сътрудничеството си с gong.bg.
Христов застана зад служителя си, като в позицията си от сряда обяви, че докато е главен редактор на "Нет инфо", няма да разпише "взаимното съгласие" за оттеглянето на Александров. В отговор в четвъртък правата му на мениджър са били замразени.
"Междувременно до вземане на решение от съвета моля да считате правата на Христо като изпълнителен директор за суспендирани. За всички въпроси от неговата компетентност се обръщайте към мен", пише в съобщение до служителите на "Нет инфо", подписано от председателя на СД Николай Андреев, който е дългогодишен финансов директор на "Нова тв".
В коментар в профила си във Facebook Христов обяви, че действията на Андреев са "грубо нарушение както на устава на "Нет инфо" АД и на Търговския закон, така и на сключения договор между акционерите "Нет инфо" АД, които изрично предвиждат изисквания, ред и процедура за назначаване на изпълнителния директор".
Окончателно: "Цената" на един мандат за български евродепутат е 114 958 гласа. Подкрепата, която ГЕРБ получи на европейските избори, се равнява на близо 9.5% от гласовете на всички избиратели в страната. Най-голямата опозиционна партия БСП взима още по-малко - едва 7.4% от българите с право на глас са я посочили в бюлетината. Това показват окончателните данни на Централната избирателна комисия (ЦИК) за резултатите от вота на 26 май.
Общо 6 419 472 са българските граждани с право на глас според комисията. От тях в евровота са участвали 2 095 575, или 32.64%. Според резултатите на ЦИК при проведените у нас евроизбори "цената" на един мандат за български евродепутат в Европейския парламент е 114 958 гласа.
Партиите и коалициите, които ще имат представители в Брюксел в следващите пет години, са ГЕРБ - с шестима души (607 194 гласа), БСП - петима (474 160 гласа), трима отиват от ДПС (323 510 гласа), двама от ВМРО (143 830 гласа) и един от "Демократична България" (118 484 гласа). Така коалицията между ДСБ, "Да, България" и Зеленото движение успява да прескочи естествената бариера от почти 6% с малко над 3500 гласа. (Разпределението по мандати вижте тук).
С "Не подкрепям никого" са гласували 61 029 души, или около 3% от тези 2.1 млн., които са се разходили до урните.
Първият под чертата е Веселин Марешки и неговата партия "Воля". На Марешки не му стигнаха около 50 000 гласа, за да отиде в ЕП, той получи 70 830 гласа. Далеч зад него остават другите две парламентарни формации - "Атака" и НФСБ ("Патриоти за Валери Симеонов). Хората на Волен Сидеров имат 20 906 гласа, а тези на Валери Симеонов - 22 421 гласа. И двете формации са изпреварени по подкрепа от независимите Минчо Христов и Десислава Иванчева, съответно с 22 992 гласа и 30 310 гласа. Близък резултат до този на Сидеров и Симеонов има и листата "Път на младите", явила се с регистрацията на НДСВ и Новото време - 21 315 гласа.
Невалидните бюлетини
Машинното гласуване в една четвърт от секциите не успя да пребори напълно невалидните бюлетини, каквато му беше целта. Според официалните резултати те са 80 238 броя. Причините за недействителните гласове са различни - празни бюлетини, множество задрасквания, попълване на повече от едно квадратче и др. При някои от тези бюлетини обаче все пак се вижда за кого е трябвало да отиде гласът. Затова и ЦИК изрично посочва броя на невалидните бюлетини, подадени за всяка партия. От тях за пореден път се оказва, че като относителен дял при формациите, които изпращат евродепутати, те са най-много при ДПС. При техните 323 хил. гласа над 6 хил. са недействителни. При ГЕРБ те са над 10 хил., а при БСП - малко над 9 хил. Най-малко недействителни гласове като процент от действителните има ВМРО.
Слабо ляво извън БСП
Представителите на левите формации и послания взимат общо малко над 1.5% от гласовете на участвалите в изборите. Сред тях най-много симпатизанти е събрала "Коалиция за България" около АБВ - 16 759 гласа. Това е далеч от амбициите на партията, оглавявана от бившия министър на вътрешните работи Румен Петков. Д21 на Татяна Дончева има 4141 гласа, а независимата Ваня Григорова, лидер на "Солидарна България" - 9320 гласа.
12 антиваксъри отнесоха глоби за пропуснати ваксини на децата. 112 родители и настойници са глобени за пропуснати ваксини срещу морбили и още три други заболявания на децата през 2018 година. На всички тях са написани актове. Това съобщи за „Монитор" д-р Радосвета Филипова, държавен експерт от дирекция „Здравен контрол" в Министерството на здравеопазването. Наложените им глоби са от 50 до 200 лева.
По смисъла на член 210 от Закона за здравето всеки, който не се е явил на имунизации, реимунизации, профилактичен преглед или изследване, се глобява от 50 до 100 лева при първо неявяване, а при второ от 100 до 200 лева. Според нормативната уредба на такива санкции подлежат и лекарите, които са допуснали този пропуск. В здравното ведомство обаче нямат информация за глобени доктори. Няма информация и за актовете, съставени от началото на тази година към момента, тъй като обобщена информация за тях МЗ събира към месец април на следващата година.
"Тази мярка е твърде неефективна. Дори глобата да бъде по-висока, няма да реши проблема, тъй като децата и възрастните остават неимунизирани, а това е твърде опасно както за самите тях, така и за околните, защото те посещават детски градини, и училища", коментира д-р Филипова.
По думите й има лекари, които издават бележка за извършена имунизация на детето, за да бъде записано в забавачката или на школо, но на практика тя не му е направена по настояване от родителите. Такива случаи са засечени, след като в близо половината области на страната избухнаха епидемични взривове от морбили през есента на миналата година. Лекарите са установили лабораторно, че при деца, които имат издадени бележки за имунизации не съществуват антитела срещу инфекцията. Едно семейство, противник на ваксините, е завело дело срещу Министерството на здравеопазването заради задължителния имунизационен календар. Родителите обаче са изгубили в съда, съобщиха от здравното ведомство.
За разлика от ситуацията у нас, в Сърбия се водят дела срещу 300 семейства, които са пропуснали да заведат децата си за ваксиниране. Глобата там за такъв пропуск се равнява на 300 евро.
В Германия министърът на здравеопазването Йенс Шпан предложи преди два дни да се въведат глоби за родителите на деца в училищна възраст, които не са ваксинирани срещу морбили. Предложената санкция е 2500 евро. Подобно предложение направи и социалният министър Бисер Петков.
Помощите за отглеждане на дете ще бъдат орязани, ако родителите не го заведат на имунизация и реимунизация, включени в задължителния имунизационен календар, както и на профилактичен преглед. В такива случаи те ще получават 30% от сумата, определена на базата на гарантирания минимален доход. Това предлага Петков в проект на Постановление за изменение и допълнение на Правилника за прилагане на Закона за социално подпомагане.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.874300 |
| GBP | 2.353640 |
| CHF | 2.081560 |
2.1% годишна инфлация през ноември