Снимка: Архив infostock.bg
Нещо ни пързалят американците за самолетите. Съмнително висока е сумата, която искат от нас американците за 8 нови самолета Ф-16, блок 70. Това става ясно, след като се сравнят сделките за покупка на същия тип нови изтребители от други държави като Бахрейн и Словакия. Разликите са очебийни, но не са в наша полза.
Американският Държавен департамент одобри финансовата рамка за придобиване на 8 многоцелеви изтребителя Ф-16, блок 70 от България. В16.15 ч. вашингтонско време на 3 юни (23.15 ч. българско) на сайта на Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността на САЩ бе публикувано съобщение, в което се посочва, че Департаментът на САЩ е дал разрешение България да получи възможност за закупуване на цялостен пакет за 8 многоцелеви изтребителя Ф-16, блок 70 на стойност 1,673 млрд. долара.
По ориентировъчен курс на долара от днес сумата в родна валута е 2,927 млрд. лв. Късно през нощта в понеделник пресцентърът на МО потвърди новината, но отбеляза крайната сума като 1,6 млрд. долара. Разликата все пак е съществена тъй като "спестените" 73 млн. долара от пресслужбата са близо 128 млн. лв. по-ниска цена.
Първоначално парламентът разреши цената за 8 нови многоцелеви изтребителя да не надхвърля 1,8 млрд. лв. с ДДС. По-късно депутатите приеха допълнително решение международният договор за придобиване на нов тип боен самолет да се отклони от посочената цена. "За" това отклонение гласуваха 130 депутати, а 84 бяха против.
Субсидии по давност. Върховната административна прокуратура обяви надписването на партийните субсидии за незаконно и даде срок от 30 дни правилата да се вкарат в ред и парите за последните три години да бъдат върнати. Но пропусна да установи това, което депутати и чиновници започнаха да признават, след като „Труд" го разкри - че практиката е още от 2002 г.
Според проекта на правителството, приет на първо четене от две парламентарни комисии, ще се възстановяват сумите само от май 2016 г. досега заради погасителна давност. Кабинетът избра най-лекия вариант, позовавайки се на търговското право, макар че в специален закон като този за партиите може да бъде разписано друго.
Давността на скандала обаче надали ще изтече толкова скоро, колкото някои се надяват...
Президентът атакува магистрала "Хемус". Атака пред Конституционния съд срещу законовите промени, които позволяват бързо отчуждаване на имоти при важни инфраструктурни проекти, предприе във вторник президентът Румен Радев.
Той оспори текстовете, които позволяват отчуждаването да влезе в сила дори при съдебно оспорване, а след това държавата да доплаща, ако бъде осъдена.
Преди дни Народното събрание отхвърли вето на Радев върху текстове от Закона за държавната собственост, които трябва сериозно да ускорят изграждането на важни инфраструктурни проекти като магистрала "Хемус".
Участъкът от магистралата от Буховци до Белокопитово е 16,5 километра, а в момента реално се строят 1,5 километра. За останалите 15 километра има 29 дела за отчуждението на имотите, описа проблемът във вторник министърката на регионалното развитие Петя Аврамова. Всяко едно от делата е само върху определената за отчуждението цена, добави министърката.
Аврамова говори на конференцията "Образцова община - Североизточен регион", организирана от "24 часа" във Варна.
Новият закон сериозно ще ускори отчужденията и изграждането на магистралата,увери Аврамова.
За да се гарантира интересът на собствениците, при всяко бързо отчуждение държавата ще отделя 30% над определената за всеки имот цена, които ще отиват в специален фонд към областния управител. С тези пари, ако съдът се произнесе, че първоначално определената цена е била занижена, ще се доплаща на собствениците, обясни Аврамова.
Надплатените милиони на партиите ще останат тайна. Дълбока тайна ще остане колко милиона е надплатила държавата на партиите заради скандалния подход на финансовото министерство при разпределението на дължимите им субсидии. За каква сума става въпрос ще се разбере само за последните 3 години. Това реши парламентарната правна комисия във вторник по предложение на правителството. Управляващите упорито отказват да поемат отговорност и продължават да настояват, че коренът на проблема е в закона, а не в начина, по който са го прилагали. Това твърдение обаче съвсем олекна, след като прокуратурата обяви, че неназовани служители на финансовото министерство са извършили престъпление при смятането на субсидиите.
Скандалът започна от разкритието, направено от „Шоуто на Слави", че партиите и коалициите, имащи право на субсидии, са взели по 13.23 лв. за всеки действителен глас през 2018 г., вместо по 11 лв., както е записано в Закона за държания бюджет. Причината е, че финансовото министерство в продължение на години е изчислявало общата сума за партийно финансиране на базата на всички подадени действителни гласове, а не само на получените от правоимащите партии и коалиции.
За да потуши вълната от обществено недоволство, правителството спешно внесе в Народното събрание законодателни промени, които вчера правната комисия одобри с единодушие. В новите текстове е записано, че раздадените субсидии ще се преизчислят на базата на действителните гласове, получени от съответните партии и коалиции на последните парламентарни избори. Надплатеното ще бъде възстановено за сметка на бъдещите субсидии. Онези партии и коалиции, на които парите не им достигат, ще трябва да платят на хазната със собствени средства.
Тази схема обаче ще важи само за държавните средства, раздадени след 26 май 2016 г. Причината да се избере тази дата е, че дотогава се простира 3-годишната давност на вземанията, обясни правосъдният министър Данаил Кирилов. Но това позволява на управляващите да скрият колко пари отгоре са били раздадени на партиите и коалициите преди 2016 г.
От ГЕРБ дадоха да се разбере, че смятат целия казус за приключен. „Законопроектът беше приет. Няма начин да са настъпили вредоносни последици за държавния бюджет, каквито и твърдения да релевират едни или други субекти в публичното пространство", обяви Данаил Кирилов. Законопроектът получи и подкрепата на БСП, макар че социалистите го обявиха за безсмислен.
Хазната е загубила 120 млн. лв. от незаконна търговия с цигари. Между 90 и 120 млн. лева е загубата на хазната от незаконна търговия с цигари през 2018 г. Това показва анализ на Института за пазарна икономика (ИПИ). В същото време приходите от облагането на легалните продажби през миналата година възлизат на 3 млрд. лв., като растат стабилно от 2014 г. досега.
Според икономистите от ИПИ контрабандата с тютюневи изделия е паднала драстично и вече е под 5% от цялото потребление, или около 700 млн. къса. Независимо от това нелегалната търговия не бива да бъде подценявана. Постоянно се появяват нови незаконни марки, които нямат аналог на легалния пазар и са създадени единствено за незаконна търговия. Те се продават на цени от 50 до 70% по-ниски от тези на легалните цигари.
До момента обаче има само няколко дребни присъди за незаконна продажба на тютюневи изделия. "Големи риби хванати няма", заяви Иван Брегов от ИПИ. Съдебната практика показвала, че обикновено се постига споразумение с прокуратурата още на досъдебното производство - лишаване от свобода между 6 и 9 месеца с отложено излежаване и глоби от 200 до 1000 лв. Хората, които се занимават с нелегална търговия, са основно безработни, които престъпват закона от чисто социални подбуди. Проучването на ИПИ установило, че от 240 приключили дела срещу дребни контрабандисти през 2018 г. реално в изпълнение е влязла само една ефективна присъда.
Въпреки че тютюневите изделия в България са едни от най-евтините в ЕС, достъпността до тях е по-ниска в сравнение с новите страни членки, показва още анализът на ИПИ. Причината са ниските доходи у нас. С разполагаемия дневен бюджет българинът може да си купи 5.8 кутии цигари, докато средният европеец - 9.3 кутии. Това са съответно 17.1 % от дневния разполагаем доход в България и 10.8% от този в ЕС. За последните четири години обаче, включително и 2019 г., с покачването на доходите цигарите станали по-достъпни за родните потребители, се посочва в доклада.
Правилата за газовата борса ще бъдат обявени до дни. Нов пакет промени в Закона за енергетика, който да регламентира съществуването на борса за търговия с природен газ, ще бъде представен до дни. Това стана ясно по време на кръгла маса за концепцията за реализация на газов хъб "Балкан", който, както изглежда, няма да бъде нещо повече от платформа за виртуални покупки на газ.
Целта, която "Булгартрансгаз" и дъщерното му дружество "Газов хъб Балкан" са си поставили, е борсата да бъде готова за работа през октомври. Тя се разработва с помощта на Централноевропейската газова борса, която оперира австрийския хъб "Баумгартен", но тепърва депутатите ще решат какви точно да бъдат правилата за търговия в България. Освен това през първите две години свободната търговия ще има незначителен ефект върху пазара поради ограниченото участие на "Булгаргаз" и липсата на съществени алтернативни доставки. Очакваният обем на сделките до 2022 г. е под 20% от годишното вътрешно потребление, а към 2024-а трябва да достигне 35%.
Кой ще участва
Основният проблем на свободната газова търговия в България е осигуряването на достатъчно ликвидност. На теория чрез газовите връзки с Гърция и Румъния в страната могат да постъпят над 5 млрд. куб.м газ годишно. За да се случат тези доставки обаче, е необходимо да има и търсене, а вътрешното потребление сега е 3 млрд. куб.м, като над 95% от него се осигурява по дългосрочен договор с "Газпром", който изтича през 2022 г. Според председателя на КЕВР Иван Иванов в зависимост от етапа на реализация на различните проекти нов договор с руснаците може въобще да не се сключва и всички необходими количества газ да се осигуряват чрез борсата.
Дотогава газовата борса ще има по-скоро символично значение. Дружеството "Газов хъб Балкан" планира да привлече поне един маркетмейкър, който да осигурява доставки на едро. Такъв засега се очертава холандската KOLMAR, която обяви, че е готова да снабдява българския пазар с 500 млн. куб.м на година (чрез LNG). Насрещното търсене пък се очаква да бъде от търговците и крайните потребители, но не толкова за покриване на основните нужди, колкото за балансиране на консумацията по договорите с "Булгаргаз". Самият държавен доставчик ще предлага на борсата излишъците по договора си с "Газпром", както и евентуалните бъдещи количества каспийски газ, които ще получава чрез интерконектора с Гърция.
Възможни спънки
Според Светослав Иванов, който е председател на Българска асоциация "Природен газ", ако законът не задържи пазарните участници да търгуват през борсата, както е при електроенергията, то от платформата няма да има особен смисъл и сделките ще продължат да се сключват в офиса на "Булгаргаз". От своя страна директорът на държавния доставчик Николай Павлов заяви, че кабинетът му е отворен за всички, които предлагат конкурентни доставки, и доказателство за това са последните сделки с гръцката DEPA и холандската KOLMAR.
Бунтът на малките строители в Смолян. В строителния бранш отдавна тече невидима борба - между големите компании и малките местни фирми.
Само първите 10 най-големи компании, сред които "Трейс", "ГБС", "Хидрострой" и "Джи Пи", имат общо оборот над 1.8 млрд. лв. за 2018 г. Повечето от тези големи фирми печелят големите обществени поръчки в различни сфери - пътно строителство, жп инфраструктура и водни проекти. Малките компании често се оплакват, че не получават шанс да се състезават наравно в тази битка за публични пари.
В Смолян тази тиха война избухна с пълна сила. Цели 24 малки местни строителни фирми ясно заявиха, че конкуренцията в сферата на обществените поръчки е ограничена, и затова обжалват две обществени поръчки на "ВиК Смолян" в Комисията за защита на конкуренцията. И двата проекта се финансират по последната голяма оперативна програма, която все още не е раздала парите си - "Околна среда" (ОПОС).
Всички жалбоподатели са членове на областното представителство на Камарата на строителите, която е обвинявана, че представлява интересите само на част от сектора.
Общият размер на инвестицията в смолянското ВиК е 91.3 млн. лв., а ОПОС осигурява безвъзмездна финансова помощ в размер 68.2 млн. лв.
Походът срещу големите
Единната жалба е срещу поръчка с прогнозна стойност 22.7 млн. лв. без ДДС. По нея трябва да се изгради нова водопроводна мрежа в размер на 2692 м и на 8452 м канализационна, както и да се изпълни реконструкция съответно на 5431 м водопроводна и 9070 м канализационна мрежа.
В жалбата си смолянските фирми се противопоставят на две основни изисквания в критериите на търга. Едното е за последните три финансови години да са осъществили 30 млн. лв. оборот. Според тях изискването е несъобразено с "икономическото състояние на строителния бизнес в областта на водоснабдяването и канализацията". В жалбата си фирмите посочват, че тъй като повечето ВиК проекти са се изпълнявали през миналия програмен период, е трудно компании с фокус в тази сфера да са изпълнявали проекти в такива обеми след 2015 г.
Другото ограничително изискване според смолянските строители е за изпълнени обеми за последните пет години в размер на 8 хил. метра водоснабдителна мрежа и 17 хил. метра канализационна мрежа. В жалбата се твърди, че това изискване е "необосновано завишено" и така се ограничава кръгът от потенциални кандидати до именно най-големите строители. В поръчката не става ясно защо точно тези стойности са избрани като референтни.
Другият търг, който се обжалва, е двойно по-голям - за 46 млн. лв. без ДДС. Едната позиция е за реконструкция и доизграждане на ВиК мрежа, като новите водопроводи са над 7.5 км на дължина, а новата канализация - 8.8 км Прогнозната й стойност е 31.2 млн. лв. без ДДС. Втората позиция е за реконструкция на главен градски събирателен колектор.
Тук малките строители отново обжалват изискването за оборот за последните три приключили финансови години - съответно 45 млн. лв. и 23 млн. лв. за всяка позиция.
Те печелят, после дават
Дори "в обединение всички 25 компании не може да отговорят на изискванията", каза пред "Капитал" Владимир Кехайов, мажоритарен собственик в "Крис-МТ", една от фирмите жалбоподатели. Неговата компания има 1.65 млн. лв. приходи за 2018 г. В жалбата смолянските строители сочат, че това е едно от няколко ограничителни условия, като другите отново са свързани с изпълнени обеми.
"Така се елиминира местният бизнес", коментира Георги Писков, собственик на "Барин Алп", която има 810 хил. лв. приходи за 2017 г. според последния си публикуван финансов отчет.
Според жалбоподателите търгът е направен в полза на "големите строители". "Определен кръг от десетина компании печелят всички търгове, а търсят нас като подизпълнители, след това имаме проблем с разплащанията", уточнява пред "Капитал" Владимир Кехайов.
Жалбите са изпратени и до премиера Бойко Борисов.
Преброиха дефицит на 450 лекарства. 450 лекарства са били дефицит и са търсени за една година на онлайн платформата за сигнализиране на недостиг от пациенти. Това съобщи изпълнителният директор на Българската асоциация за развитие на паралелната търговия с лекарства (БАРПТЛ) Боряна Маринкова.
През последните две седмици сигналите зачестиха поради нарушена ритмичност на вноса и изчерпване на наличностите, които са в процес на спиране на продажбите в България. Активно се търсят и продукти, които са със заличени досиета през последните години у нас, поясни Маринкова.
Повечето от лекарствата, за които има сигнали, че вече не се намират в аптеките, имат аналози.
Според лекари има и такива, които се предпочитат от болните, защото са евтини и дават много добри резултати. Сред тях са соли, прилагани при невралгии и хапчета, ползвани при тревожни състояния и паник атаки. Те могат да се намерят все още в съседни държави, като Сърбия и Македония, опаковка от 30 хапчета се търгува на цени, равностойни на 2.00 - 3.50 евро.
По отношение на изтегляните лекарства от нашия пазар, единствена възможност за пациентите е да си ги купуват чрез близки или да пътуват лично, ако са в състояние в съседните държави, коментираха от БАРПТЛ.
При 62% от случаите причините за недостиг на лекарства са свързани с временно или трайно преустановен внос на лекарства по искане от страна на производителя. В 20 на сто те са изтегледи, след като компанията е оттеглила регистрацията в България, каза още Боряна Маринкова.
Като един от основните проблеми за достъпа до лекарства у нас, потвърден от реакцията на крайните потребители, е продължаващият процес на дерегистрация на редица лекарства от България, подчертаха от асоциацията. 158 лекарства са изтеглени от българския пазар през 2018 г. по данни на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти. За 2014 - 2017 година броят на дерегистраните продукти е 1512, сочи годишният доклад Изпълнителната агенция по лекарствата. В документа на ИАЛ се посочва още, че само за 2017 година са били изтеглени 327 лекарства, без нито едно от тях да има проблем с лекарствената безопасност. Това е станало по искане на производителя.
Още от статията на Монитор
https://www.monitor.bg/bg/a/view/prebroiha-deficit-na-450-lekarstva-166986
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.878440 |
| GBP | 2.350620 |
| CHF | 2.109390 |
Излишъкът по текущата и капиталова сметка за януари-септември достигна 2249.9 млн. евро