Снимка: Архив infostock.bg
Левче на глас за партиите, а милионите изчезват по давност. С пълно мнозинство от 170 гласа „за" Народното събрание прие на първо четене в четвъртък промените в Закона за политическите партии, внесени от Министерския съвет, които спират надписването на партийните субсидии над 11 лева на глас и регламентират възстановяване на надвзетите суми за последните три години.
След обсъждането на промените в парламентарната правна комисия във вторник, правосъдният министър Данаил Кирилов коментира, че ако няма откъде да се приспаднат, вероятно задълженията ще отпаднат по силата на тригодишната погасителна давност за периодични плащания.
Междувременно премиерът Бойко Борисов отиде в парламента заедно с финансовия министър Владислав Горанов, за да внесат ново предложение на кабинета -субсидиите да станат по левче на глас. Проектът предвижда в Закона за бюджета за 2019 г. да се запише, че до 30 юни издръжката ще е 11 лева, а от 1 юли до края на годината -1 лв.
„Да видим тогава как ще се оправят партиите, как ще плащат на социолози, политолози и т.н. Няма да позволя повече никой да се упражнява върху ГЕРБ", заяви премиерът Бойко Борисов. „Надявам се всички да го подкрепят. С парите, които останат, ще строим детски градини и ясли, защото образованието винаги ни е приоритет", каза още той.
„Ние се страхуваме от зависимост, затова сме подкрепяли досега това ниво на партийни субсидии. Но след като колегите от другите партии не се страхуват, ние не сме по-лоши от тях, ще се справим", заяви министър Горанов. „Колегите от БСП не намериха никакъв по-смислен повод да се върнат в парламента от това да си намалят субсидиите - добре, ще ги намалим", каза още той.
Според мотивите към новия законопроект икономията за тази година би била 14,6 млн. лв., а за следващите до края на мандата - по 35 млн. лв. Но за да стане факт, левчето на глас трябва да бъде гласувано във всеки следващ държавен бюджет.
На 9-то място сме в ЕС по икономически ръст. България се нарежда на девето място сред страните от ЕС по ръст на икономиката, като постига същия резултат като Кипър. За първото тримесечие на годината ръстът на брутния вътрешен продукт (БВП) се ускорява до 3,5%, сочат данните на НСИ.
Това е сравнително добро постижение, като се има предвид, че през предходните три тримесечия ръстът на БВП се движеше между 3,1% и 3,4%. Но въпреки ускореното развитие на родната икономика, осем страни от ЕС се представят по-добре. Отличниците са Унгария с 5,2% ръст на БВП и Румъния с 5,1%. Челната тройка се допълва от Полша с ръст от 4,7%. Тези страни догонват много по-бързо богатите държави в Европа. По-добри резултати от нас показват и Естония (с 4,6% ръст на БВП), Хърватия (+3,9%), Словакия (+3,8%), Литва (+3,8%) и Словения (+3,7%).
През първото тримесечие на 2019 г. брутният вътрешен продукт на България възлиза на 24,656 млрд. лв„ което прави по 2046 долара, или по 1801 евро на човек от населението.
Делът на аграрния сектор в икономиката запазва равнището си от същото тримесечие на миналата година. Индустрията намалява дела си в икономиката до 29,4%. А делът на услугите се увеличава до 68,3% при 67,9% година по-рано.
Основният двигател на икономиката е потреблението. Индивидуалното потребление нараства с 4,9% на годишна база, а потреблението, финансирано с пари от държавния бюджет се увеличава с 5,2%. Инвестициите нарастват с 2,5% като те формират 15,4% от БВП.
Радев пред Путин: Русия има място в АЕЦ "Белене". „Имаме потенциал сътрудничеството в енергетиката да се задълбочава. Знаете, вече придобихме два руски реактора, това означава и предполага, че Русия има място в изграждането на бъдещата ядрена централа, независимо кой ще спечели търга за стратегически инвеститор." Това е заявил президентът Румен Радев в началото на срещата с руския си колега Владимир Путин, цитиран от представители на придружаващите го медии. Двамата разговаряха в рамките на Международния икономически форум в Санкт Петербург.
Според пресслужбата на държавния глава в отговор на въпрос за започналата процедура за инвеститор за АЕЦ "Белене" Радев напомнил, че решението на българския парламент и правителството е този проект да се изпълни без държавни гаранции. "България не може да поеме към момента финансовия риск за изграждането на втората АЕЦ у нас и е въпрос за привличане на стратегически инвеститори, които сами или в кооперация да участват за реализацията на този проект. Русия има желание да участва като държава, която предоставя технологията и осигурява нейната безопасност, но очаква и държавни гаранции по отношение на този крупен проект", добавил президентът ни.
Според Радев България и Русия трябва да са по-гьвкави по отношение на договорите за дългосрочни доставки на енергийни ресурси, тяхната актуализация и за намаляване на цените. Той призовал "българското правителство да не бъде толкова срамежливо и по-активно да подходи към преговори за цената на руския природен газ в България".
Това е втората среща между Радев и Путин след разговора им в Сочи през май 2018 г., когато беше възстановен диалогът на най-високо политическо ниво между България и Русия след 10-годишно прекъсване.
И ГЕРБ се включи в надпреварата за сваляне на ДДС. Предизборната надпревара за сваляне на данъците продължава. Към офертите на ДПС и БСП за сваляне на ДДС за основни храни и лекарства вече се включва и ГЕРБ. В четвъртък премиерът Бойко Борисов обяви пред журналисти в парламента, че обмислят да се премахне ДДС върху книгите. "Отдавна го обмислям с Владислав Горанов. Там можем да направим да няма данък, защото образованието винаги ни е било приоритет. И в този мандат се дадоха толкова пари за образование, за учителски заплати, че това е капчица в морето - данъкът върху книгите", обясни Борисов.
Само два дни преди това пред членовете на КРИБ премиерът категорично обяви, че данъци няма да се пипат до края на управлението му, за да може средата за бизнеса да е прогнозируема. В четвъртък обаче Борисов нападна опозицията заради идеите й за сваляне на налози: "Защо за толкова много години управление на БСП и ДПС - поотделно и заедно, не направиха това. Защо сега казаха, че има пари в държавата, а при тях нямаше?", попита премиерът.
Финансовият министър Владислав Горанов потвърди в парламента, че предстои да се води дебат върху идеята за падане на ДДС за книгите. Той обаче предупреди, че това няма да доведе до промяна в цената за крайния потребител. Опитът показвал, че няма гаранция и механизъм, с който намалената ставка да остане в полза на потребителите. "Масово, в това число и в Гърция, която колегите често дават за пример, ефектът остава по средата -не в масовия потребител, а в търговците и производителите. Т.е. очакването, че ако намалим с 10 пункта ДДС, цената ще намалее с 10 пункта, е ирационално и гарантирам, че цените няма да паднат", обясни Горанов.
"Аз винаги съм защитавал и това е била позицията на Министерството на финансите последователно в годините, че ДДС не трябва да е инструмент за правене на политика", каза още финансовият министър.
ДДС е основен приходоизточник в държавната хазна. Той формира половината от данъчните приходи и затова финансовите министри от всички правителства са били много консервативни към претенциите за ДДС-преференции. Така например за 2018 г. от всички 21.8 млрд. лв. данъчни постъпления 10 млрд. са от ДДС.
За над 80 на сто от българите материалните блага са най-важни. 81% от българите са изцяло фиксирани към постигането на материални цели и това се превръща в основен приоритет за тях. От друга страна, 56.9% от българите за нищо на света не биха погазили закон, дори от това да имат материална или друга полза. Останалите 43.1% имат в някаква степен нагласи за неспазване на законодателството. Това показват резултатите от проект "Икономиката в сянка" като девиантна практика" на екип от Института за изследване на обществата и знанието на БАН.
Данните показват, че само 31.9% от българите считат, че повечето закони са добре написани и приложими. "Това е сигнал за нараснала критичност на българското обществото към законодателите и към законите. Обществото се намира в нова фаза на по-висока зрялост и критичност към законите и законотворческите процеси и поставя условие - законите ще бъдат спазвани, ако са адекватни, релевантни и приложими", коментират учените.
19.8% от анкетираните са напълно съгласни, а 41.3% - съгласни до известна степен с твърдението, че ако даден закон им пречи, ще намерят "вратичка" в него и ще постигнат своите цели. 52.9% от българите са на мнение, че докато има хора, които са над законите, в обществото няма да има равнопоставеност пред закона. За 65.2% "икономиката в сянка" е най-бързият начин да се изкарат повече пари.
Тенденцията е лицата, които имат конкретна ангажираност като работодатели или като наети или самонаети лица, да изразяват по-висока степен на социално приемливо поведение, докато учениците, безработните лица и домакините си позволяват "най-фриволно" поведение и открито демонстрират незачитане и склонност към неспазване на съществуващите закони. Ширещите се сред българите стереотипи за ниското качество и неадекватност на законите, регулиращи социалните и икономическите отношения, са основа за възникването на толерантно отношение към различните отклонения в областта на индивидуалното и груповото икономическо поведение. Неспазването на законите се възприема като нова "нормалност", като естествена и логична реакция на пълната с пропуски и несъвършенства законова среда.
F-16 на всяка цена. През следващите 10 дни в София официално трябва да дойде един плик. В него ще е американското предложение за междудържавно споразумение за купуване на осем броя многоцелеви бойни самолета F-16 Block 70/72 и нужната за тях екипировка. Документацията за това е одобрена от Държавния департамент на САЩ на 30 май и внесена за финално гласуване в Конгреса. То трябва се случи в рамките на две седмици, стана ясно от съобщение на Агенцията за сътрудничество в областта на отбраната и сигурността, публикувано в понеделник през нощта. Какво ще пише в този плик все още не се знае.
Бъдещите изтребители на българските ВВС обаче едва ли ще струват 2.9 млрд. лв., с каквото впечатление може би сте останали през последните дни. В съобщението на американската агенция пише: "Държавният департамент взе решение за одобряване на евентуална чуждестранна военна продажба на правителството на България на самолети F-16C/D Block 70/72 с поддръжка за тях на приблизителна стойност от 1.667 млрд. долара." Това закономерно остави впечатление у повечето хора, че цената на осемте американски самолета е скочила на 2.925 млрд. лв. - с над 1 млрд. лв. над първоначално гласувания от българския парламент бюджет за проекта в размер на 1.8 млрд. лв. с ДДС. Това не е така, но крайната сметка със сигурност ще е над очакваната.
Колко ще платим
На практика стряскащото число е всъщност максималният финансов таван, до който цената на военното споразумение може да достигне. Поставянето на подобни широки рамки е стандартна практика на САЩ при продажба на оръжейни системи по линия на програмата Foreign Military Sales, като така се постига гъвкавост в зависимост от желанията и финансовите възможности на съюзническите държави.
"Държавният департамент и Министерството на отбраната на САЩ дават възможност за горна граница във всички нотификации, в случай че чуждестранните партньори разширят обхвата на програмата извън първоначално заявеното. Това избягва необходимостта от промени в нотификацията до Конгреса и намалява времето, необходимо за приключване на чуждестранна военна продажба", уточняват по този повод от американското посолство у нас. И добавят: "Нотификацията за продажбата на F-16 на България включва като цена на програмата 1.6 млрд. долара, но това не е крайната цена. Действителните окончателни разходи на програмата ще се основават на окончателните български изисквания." "Цената за самолетите F-16, за които се водят преговори между България и САЩ, ще бъде значително по-ниска от тавана", повторно увери в четвъртък и американският посланик у нас Ерик Рубин.
Какви ще бъдат "окончателните български изисквания" приблизително става ясно от официалното съобщение на нашето Министерство на отбраната, което явно е било сравнително подготвено за шокиращата сума 1.667 млрд. долара. "Тече двуседмичен срок, в който американското правителство ще предостави на българската страна проект на договор (LOA), в който очакваната цена за придобиване на осемте самолета с пакет от необходимите бойни способности ще бъде в рамките на 1.2 млрд. долара", обявиха от ведомството. "Около 2 млрд. лв. според мен е максимумът на разумната цена", уточни впоследствие военният министър Красимир Каракачанов, сваляйки мизата с още около 100 млн. лв.
За да разсее страховете, той даде пример със Словакия, която паралелно с нас ще купува 14 броя F-16 Block 70/72. "Конгресът беше гласувал за Словакия 2.8 млрд. долара, а словаците сключиха договор на 1.8 млрд.", коментира министърът пред БНР.
Крадецът на ток от българската борса. Първият удар с неплатен ток за солидна сума на енергийната борса е факт - търговецът "Енерджи пауър" на свиленградския бизнесмен Костадин Грозев е успял да получи, без да плати, електричество за общо 7.5 млн. лв. "Инцидентът" е станал миналия септември и въпреки че по пазарните правила е трябвало да бъде спрян още при първата си неплатена сделка, това по ред причини не се е случило. Нито гаранцията на търговеца, нито активите му могат да покрият задължението. От делото за несъстоятелност вече се вижда, че компанията му е натрупала дълг и към още фирми от пазара на ток, а сумата към тях е от порядъка на 10 млн. лв.
Казусът е прецедент не само за България, но и за цяла Европа, и повдига съмнения за сигурността, прозрачността и равнопоставеността на пазара. Сега, с мотива да се ограничат бъдещи злоупотреби, се подготвят промени в разпоредбите за борсова търговия. Посоката е налагане на допълнителни гаранции и утежняване на режима на свободната търговия с ток. Това обаче може да има негативен ефект върху конкуренцията и да стане причина за напускането на още търговци и концентрирането на доставките в ръцете само на най-големите фирми.
Когато просто спреш да плащаш
Търговията с електроенергия през последната година и половина стана доста рисково начинание заради резките движения в цените. Редица търговци натрупаха големи загуби и напуснаха пазара, като оставиха след себе си солидни дългове. Случаят с "Енерджи пауър", което започва да търгува на борсата на 8 януари 2018 г., обаче е по-различен и прилича по-скоро на умишлен фалит. По информация на "Капитал" точно тази хипотеза се проверява и от ДАНС.
От документите в Търговския регистър става ясно, че компанията е подала молба за откриване на производство по несъстоятелност на 13 ноември 2018 г. От нея се разбира, че в периода 4 септември - 4 октомври миналата година от Българската независима енергийна борса (БНЕБ) са били издадени 31 фактури към "Енерджи пауър" за купена енергия. Те обаче не са платени, въпреки че според борсовите правила това е трябвало да стане в деня, следващ този на издаването. В резултат общото натрупано задължение към борсата е 7 556 708 лв. По информация от БНЕБ около един милион от тази сума вече е събрана. От информационната система за производства по несъстоятелност се вижда, че фалит на "Енерджи пауър" е поискан още през октомври от "Пан интертрейд". После към делото са се присъединили от борсата и още търговци на ток, като към момента все още няма решение за фалит.
Изключение за един
Основният въпрос е защо "Енерджи пауър" е било оставено да прави сделки с ток, въпреки че не си плаща, а не е отстранено още в самото начало. Директорът на енергийната борса Константин Константинов обясни пред "Капитал", че търговецът е правил регулярни плащания по фактурите, но не за пълната им стойност, като останалата част е била покривана от гаранционното обезпечение съгласно действащите тогава правила на борсата. Голямото задължение, казва той, е възникнало през почивните дни от 22 до 24 септември, които за борсата са нефинансови и съответно не може да се направи реална преценка на наличните гаранции. "Ако досега някой е купувал по 5 мегаватчаса на ден, правилата позволяват на следващия да направи оферта за 5000 мегаватчаса. И ако това се случи в нефинансови дни, гаранцията може да бъде надскочена. Досега търговците винаги са си плащали задълженията още в първия работен ден след това и случаят с "Енерджи пауър" е единствен", казва Константинов, като посочва, че веднага след голямата сделка е започнала процедурата по отстраняване и изключване от пазара.
Нов хит: Двойки подписват брачни договори, за да бягат от дългове. Двойки подписват брачни договори, за да се спасяват от дългове, които са натрупали към кредитори. Новата тенденция е засечена от представители на Нотариалната камара у нас, научи „Монитор".
„Понякога подписват брачни договори и в опит да избягат от кредитори, като се надяват, че по този начин затъналият в дългове съпруг ще се спаси", разказа Милена Илчева, нотариус от Бургас. Според нея сключването на брачно споразумение не се влияе от възрастта на двойката.
„Правят го и хора с 30 - 40 години брак. Всичко е въпрос на мотивация или някакъв повод. Най-често по този начин постъпват съпрузи с имот или проблем, който искат да разрешат, докато са живи и в добри отношения. По-често това се прави, когато това не е първи брак, заради това, че съпрузите имат различни наследници", обяснява тя. По думите й по подобен начин постъпват някои двойки, когато имуществото е придобито със средства на единия съпруг (вкл. и активи от бизнеса му - б.р.) и брачните договори се ползват, за да не се налага да се води съдебно производство за установяване на лично имущество. Най-често брачни договори подписват двойки, имащи повече имоти от последващи бракове.
„Това са по-богати хора, със собствен бизнес. Обикновено недвижимите имоти остават при съпругата, защото мъжете са по-рискови в начинанията си и най-вероятно заради това предпочитат да не притежават недвижимости. Обикновено става дума за хора на възраст 50 - 60 години", каза Пламенка Халачева, нотариус от Плевен.
| EUR | 1.955830 |
| USD | 1.874300 |
| GBP | 2.353640 |
| CHF | 2.081560 |
2.1% годишна инфлация през ноември