Снимка: Pixabay

Наблюдава се отлив от доскоро популярни специалности като икономика и администрация, които бълваха твърде много кадри, а след това си намират работа в сфери, за които не е нужно висше образование. И още една, обезпокоителна тенденция: все по-малко кандидат-студенти се насочват към технически или информационни специалности, които са сред най-високоплатените. Това се дължи на ниската информираност на учениците преди кандидатстване, но и заради крайно недостатъчната подготовка по тези направления в гимназиите.

Това показва изследване на Българската стопанска камара (БСК), представено на организиран от работодаталската организация семинар на тема „Трансформацията от Индустрия 4.0 към Общество 5.0 - предизвикателствата пред университетите".

Водещи експерти в сферата на образованието, индустрията и реномирани преподаватели обмениха своите възгледи относно рисковете и възможностите, които се разкриват в прехода към т. нар. "Super Smart Society". Участниците в семинара застъпиха нуждата от реформа във висшето образование, чийто ключови елементи са иновативността, интернационализацията и междудисциплинарният подход спрямо бъдещата еволюция на Индустрия 4.0- Обществото 5.0.

15% спад на приема на студенти за пет години

Според изследването на БСК, тенденцията в българското висше образование се променя в негативна насока спрямо предходните години - за пет години (от 2014 г. до 2019 г.) броят на новозаписаните студенти е намалял с близо 15%. Положителното в случая е, че спада процентът на безработните студенти, които са завършили висше образование.

Плавен ръст на заплатите на завършилите студенти

И другата положителна тенденция е, че се повишават плавно работните заплати на завършилите университет, което изпреварва средната заплата за страната - 1151 лв. спрямо 908 лв. към февруари 2019 г.. И още: постоянно нарастват доходите при почти пълна заетост в техническите и медицинските специалности, накъдето се ориентират все повече студенти.

Как се реализират българските студенти

Студентите, завършили „Военно дело", са на първо място по процентна заетост след завършване - сред тези студенти няма нито един безработен, което е логично, защото приема в българските военни висши училища е съобразен с нуждата от карди за българската армия.

На второ място се нареждат медиците, от които едва 0.16% не са успели да намерят работа. Младежите, завършили Стоматология, Металургия, Музикални и танцови изкуства, Ветеринарна медицина, и Математика, също лесно успяват да намерят работа.

В дъното на класацията се нареждат животновъдите, специалистите по материалознание, туризъм, хранителни технологии, психология и религия/теология, изобразиетлно изукство, които трудно намират работа по специалността си, само 20% от завдършилите тези специалности започват веднага работа по специалността.

Класацията обединява случаите на завършили студенти, които работят - дори и не по специалността си, уточняват нейните автори от БСК.

Заплати и специалности

На върха в тази класация са завършилите информатика и компютърни науки, които са и най-добре платени - средната заплата в сектора е около 2400 лв. Според статистиката, която ползва екипът на БСК, и която показва средния облагаем доход на завършилите според висшето учебно заведение и специалността - студентите, придобили диплома за компютърни науки, информатика, инженерство и математика получават средно между 3 800 и 2430 лв.

Извън компютърните науки, специалност „Обществено здраве" е с най-високо платени завършили студенти, които получават около 2 300 лв. средно на месец.

Най-ниско платените професионалисти остават завършилите студенти музикално и танцово изкуство, които получават средно около 800 лв.

В дъното са творческите специалности: завършилите „Театрално и филмово изкуство" в ПУ „Паисий Хилендарски", ЮЗУ „Неофит Рилски" и в театралния колеж „Любен Гройс" в София получават средно по около 600 лв. месечно. Бакалаврите по „Социални дейности", завършили ТУ-Габрово и МУ-Плевен, взимат също около 600 лв. заплата.

Какви са нагласите сред учениците

Изследването показва и как се движат тенденциите на учениците, които стават студенти, а впоследствие и професионалисти. Например, отличниците в училище обикновено избират специалности като медицина, фармация и стоматология- След тях се нареждат математика, право и политически науки. Учениците с по-ниски или съвсем слаби оценки се ориентират към професии в областта на материалознанието, добивът на полезни изкопаеми, животновъдство и растениевъдство, както и машинно инженерство, което се обяснява и с по-ниския бал за приемане на студенти по тези специалности.

Още по темата:

До 50 млн. лв. държавна гаранция за кредити на студенти и докторанти

Правителството спаси УНСС от фалит

От 30 до 270 лева поскъпват повечето такси за студенти и докторанти